№ 1276
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110214155 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. ИВ. К. (чрез адв. М.) срещу Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (на
кратко : Електронен фиш) Серия К № ...., с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.3 от ЗДвП на М. ИВ. К. е наложена „глоба” в размер на 100 (сто) лева за това, че на
01.07.2021г. в 11.16 часа в град София, по бул. „Ботевградско шосе” до № 326, с посока на
движение от бул. „Владимир Вазов” към Околовръстен път е извършено нарушение на
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, с която е сезиран съдът, се твърди, че обжалваният Електронен фиш е
незаконосъобразен, тъй като била нарушена нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно
мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които то е осъществено.
Твърди се, че не била посочена посоката на движение на автомобила. Не било ясно дали
автомобилът се е движел в посока от бул. „Владимир Вазов” към Околовръстен път или
автоматизираното техническо средство е било разположено в тази посока. Поради това се
твърди, че имало объркване и неяснота на нарушението. На следващо место се сочи, че била
неясно изписана нарушената норма на закона. Според жалбоподателя описаните в
Електронния фиш факти кореспондирали само на състава на чл.21, ал.2 от ЗДвП, но този
1
текст не бил приложен от наказващия орган. Поради това се претендира за допуснато
съществено нарушение, изразяващо се в несъответствие между фактическото описание на
нарушението и правната му квалификация, при което за жалбоподателя оставала неясна
волята на наказващия орган какво всъщност приема. С тези аргументи се иска СРС да
отмени Електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен. Освен това се иска
въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него
разноски по делото.
С писмо с вх. № 66934/08.10.2021г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, административно-наказващият орган е
изложил принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен
фиш. Административно-наказващият орган се позовава на разпоредбата на § 1 от ДР на
ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В писмото на ОПП
– СДВР се прави още позоваване на §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че нарушението е
установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол тип „TFR1-M” № 575 като
техническото средство е преминало последваща метрологична проверка. Твърди се, че
Електронен фиш Серия К № .... е издаден на 22.07.2021г. Издаденото удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 за мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M изтича на 24.02.2020г., но съгласно
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрен тип,
се считат за одобрен тип. Изтъква се и това, че лицето, срещу което е издаден обжалваният
Електронен фиш, не е подало декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. С оглед на тези аргументи
се посочва, че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и
категоричен начин. Твърди се, че при издаването на Електронния фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения, с които да е нарушено правото на защита на
жалбоподателя. Поради това се иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен
фиш като правилен и законосъобразен.
По делото е депозирано писмено становище от адв. М. с вх. № 89669 от 17.11.2021г.
В него се посочва, че адвокатът поддържа жалбата и представя договор за правна защита и
съдействие, както и списък с разноски. Твърди се, че Електронният фиш е неправилен и
незаконосъобразен. Иска се въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати разноските,
направени от К. съгласно приложения по делото списък с разноски. Същевременно защитата
прави и възражение срещу прекомерност в случай, че от ОПП – СДВР претендират
юрисконсултско възнаграждение. Относно Протокола за използване на автоматизирано
2
техническо средство или система се твърди, че не бил съставен по съответния ред, тъй като
не били спазени изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В
писменото становище се преповтарят доводите от жалбата относно мястото и описанието на
нарушението в обжалвания Електронен фиш. Защитата оспорва техническото средство, с
което е направена снимката и е заснета скоростта на автомобила, да е технически изправно
и годно да отчита скорост на движение на МПС към датата на нарушението. Твърди се, че от
ОПП – СДВР не са представили справка за собствеността на МПС и тъй като нямало и
доказателства кой е управлявал автомобила, то твърдението в Електронния фиш, че
жалбоподателят е собственик на МПС и административно – наказателно отговорно лице е
останало недоказано. Претендира се недоказаност на авторството, както и на това, че на
процесното място е било въведено ограничение на скоростта от 50 км/час с пътен знак В26.
Пред СРС – 10 състав жалбоподателят М. ИВ. К., редовно призован, не се явява
лично. Не се явява и неговият защитник адв. М. и съответно не взема становище по спора в
рамките на съдебното заседание пред СРС.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована, също не изпраща представител
пред СРС и не взема становище по казуса.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835 на дата 24.02.2010г. със срок на валидност до 24.02.2020г. и за нея
има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Това
техническо средство било преминало и последваща проверка, за което има издаден
Протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 5-38-20 от
01.09.2020г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3
км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час. Видно от Протокол от
проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 5-38-20 от 01.09.2020г. (лист 12
и лист 32 от делото) тази проверка се отнася до мобилна система за видеоконтрол тип
TFR-1M № 4835 с идент. № 575/12.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-34322 от 02.07.2021г. и Ежедневна форма на отчет (лист 15 и лист 17
от делото) за времето от 09.30 часа до 11.30 часа на 01.07.2021г. техническо средство
TFR1-M с № 575 е било позиционирано в град София, бул. „Ботевградско шосе” до № 326,
за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от бул. „Владимир Вазов“
към Околовръстен път, при ограничение на скоростта 50 км/час, въведена с пътен знак В26.
За времето от 09.30 часа до 11.30 часа на 01.07.2021г. с посоченото по-горе техническо
средство били заснети общо 96 клипа – от № 17543 до № 17638, като един от тях бил клип №
17629 (лист 8 от делото).
На 01.07.2021г. в 11.16 часа в град София, бул. „Ботевградско шосе” до № 326, с
3
посока на движение от бул. „Владимир Вазов“ към Околовръстен път, лек автомобил „Пежо
308“ с рег. № ... (собственост на жалбоподателя) се движел със скорост от поне 75 км/ч. (след
приспаднат толеранс от 3 км/час в полза на водача от реално измерената скорост от 78
км/час), при ограничение на скоростта в населено място, въведена с пътен знак В26 - 50
км/час. Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и заснета с техническо
средство – система за видеоконтрол TFR1-M с № 575 – клип № 17629.
Въз основа на снимковия материал от системата за видеоконтрол TFR1-M с № 575
(клип № 17629) срещу М. ИВ. К. (като собственик, на когото е регистрирано МПС-то) е
съставен Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № ..... С него на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на М. ИВ. К.
е наложена „глоба“ в размер на 100 лева. Електронният фиш е връчен на К. на дата
17.09.2021г. и е обжалван от М. ИВ. К. (чрез адв. М.) с жалба, подадена по пощата до ОПП –
СДВР на 24.09.2021 година.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : плик от жалба; снимков
материал – клип № 17629; справка за собствеността на МПС с рег. № ...; справка за
нарушител/водач; Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от
30.08.2016г.; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-34322 от 02.07.2021г.; снимка на техническото средство; Ежедневна форма на
отчет от 01.07.2021г.; извадка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен
фиш Серия К № ....; разписка за връчване на Електронния фиш; писмо от Столична община с
вх. № 84992/10.11.2021г. с приложена схема; писма от Главна Дирекция „Национална
полиция” с приложен Протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR –
1M с № 5-38-20 от 01.09.2020г. (на лист 12, лист 14 и лист 31-32 от делото); писмо от ОПП –
СДВР с вх. № 86324/11.11.2021г. с приложена снимка на пътен знак (лист 34-35 от делото) и
писмо от Български институт по метрология с вх. № 91425/19.11.2021г. с приложено
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 (с приложения).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни,
достоверни и изхождат от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства.
Извадката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К
№ ...., справката за собствеността на МПС с рег. № ... и справката за нарушител/водач са
обективни и достоверни писмени доказателства. Цитираните тук справки са издадени от
държавен орган и разполагат с доказателствена сила за удостоверените в тях обстоятелства.
Поради това съдът кредитира тези писмени доказателства и съответно установява, че
собственик на заснетото МПС с рег. № ... е М. ИВ. К., който има издадени общо седем други
/без процесния/ Електронни фиша за около една година. Разписката за връчване на
Електронен фиш Серия К № .... също следва да се кредитира като безспорно и
непредубедено писмено доказателство. Въз основа на нея и от извадката от
4
информационната система на ОПП – СДВР следва, че процесният Електронен фиш е връчен
на К. на 17.09.2021г.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931/30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Настоящият съдебен състав кредитира Ежедневната форма на отчет от 01.07.2021г. и
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-34322 от 02.07.2021г., тъй като тези писмени доказателства са годни, информативни,
относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се. От Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-34322 от 02.07.2021г. се
установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от
позиционираното в служебен автомобил с рег. № ... техническо средство, броят и номерата
на клиповете, заснети на това място с въпросното техническо средство, както и индиректно
се установява ограничението на скоростта на движение на превозните средства (50 км/час) и
това, че там е имало поставен пътен знак за ограничение на скоростта. От Ежедневната
форма на отчет от 01.07.2021г. се установява, че от 09.30 часа до 11.30 часа на 01.07.2021г.
(което включва и процесния час : 11.16 часа) техническо средство TFR1-M с № 575 е било
позиционирано в град София, бул. „Ботевградско шосе” до № 326, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та, движещи се от бул. „Владимир Вазов“ към
Околовръстен път при ограничение на скоростта 50 км/час, въведено с пътен знак В26 за
населено място. В същия смисъл данни се съдържат и в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-34322 от 02.07.2021г. За
наличието на пътен знак, указващ ограничение на скоростта 50 км/час към 01.07.2021г. на
процесното място данни се извличат и от писмото на ОПП – СДВР с вх. №
86324/11.11.2021г. и приложената към него снимка (лист 34-35 от делото).
От приложените по делото писмо от Български институт по метрология с вх. №
91425/19.11.2021г. с приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 (с приложения), писмо от Главна Дирекция „Национална полиция“ с приложен
Протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M с № 5-38-20 и чл.30,
ал.5 от Закона за измерванията се установява, че техническото средство, с което е
констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните
изисквания, срокът на валидност на одобряването на типа е бил до 24.02.2020г., преминало е
последваща проверка в Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар
скоростомери към Главна дирекция „Национална полиция” на 01.09.2020г. (за срок от 12
месеца, т.е. до 01.09.2021г.) и съответно се счита за одобрен тип средство за измерване,
което е технически изправно към 01.07.2021г. и направените с него измервания са в
съответствие със Закона за измерванията. Поради това /с оглед разпоредбата на чл.30, ал.5
от Закона за измерванията/ СРС приема, че техническото средство, заснело процесния
автомобил и неговата скорост на движение е било годно към процесната дата да установи
5
нарушението и попада в обхвата на „автоматизирани технически средства и системи”
според §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокола от
проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR – 1M“ № 5-38-20 от 01.09.2020г. се
вижда, че въпросното техническо средство има идент. № 575/12 и този номер 575 е вписан и
в Ежедневната форма на отчет, в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-34322 от 02.07.2021г., а също и в снимковия материал
– клип № 17629, то това означава, че именно провереното на 01.09.2020г. техническо
средство тип TFR-1M е било използвано и при заснемане на процесното нарушение. Всичко
това показва, че техническото средство, с което е било установено процесното нарушение, е
било въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба, счита се за одобрен тип и към
01.07.2021г. (съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията) и изготвените с него писмени
доказателства (снимките, приложени по делото) имат доказателствена сила. Поради това
доводите на адв. М. относно годността на техническото средство се явяват неоснователни.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за
годно веществено доказателствено средство. От снимката на техническото средство става
ясно къде е било позиционирано то. Въз основа на снимката, приложена на лист 35 от
делото, се доказва, че на процесните дата и място е имало пътен знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта 50 км/час. Посредством снимката (клип № 17629) се установява
регистрационният номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на
нарушението; конкретно измерената скорост на движение и това, че в лентата на движение
на заснетото МПС няма други превозни средства. Този снимков материал представлява
веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради
това съдът го приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и
съответно го кредитира. Доколкото клип № 17629 е направен на 01.07.2021г. в 11.16 часа и
попада в часовия диапазон от 09.30 до 11.30 часа, в който техническо средство TFR-1M с №
575 е било позиционирано в град София, бул. „Ботевградско шосе” до № 326, за да
контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се в населеното място, с посока на
движение от бул. „Владимир Вазов“ към Околовръстен път (според Протокола на лист 15 от
делото и Ежедневната форма за отчет на лист 17 от делото), съдът приема, че процесното
нарушение е заснето именно с техническото средство, описано в Ежедневната форма на
отчет, Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-34322 от 02.07.2021г. и в Протокола от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M № 5-38-20 от 01.09.2020г. Доколкото между снимката - клип № 17629
(от една страна) и Ежедневната форма на отчет и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-34322 от 02.07.2021г. (от
друга страна) има припокриване относно времето, мястото, номера на техническото
средство, ограничението на скоростта, а същевременно клип № 17629 попада сред номерата
6
на изображенията, направени на 01.07.2021г. от 09.30 до 11.30 часа на процесното място, за
съда не възниква съмнение, че клип № 17629 е направен именно с техническо средство
TFR-1M с № 575.
Относно ограничението на скоростта на процесното място относими и информативни
се явяват Ежедневната форма на отчет, снимките на лист 8 и лист 35 от делото, Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-34322 от
02.07.2021г., писмото от ОПП – СДВР с вх. № 86324/11.11.2021г. и писмото от Столична
община с вх. № 84992/10.11.2021г. с приложената към него схема. Тези писмени
доказателства са еднопосочни, достоверни и непредубедени. От съвкупната им преценка се
установява, че на процесното място е имало ограничение на скоростта, въведено с пътен
знак В26, показващ, че максимално разрешената скоростта на движение е 50 км/час.
Пликът от жалбата има достоверна дата. Поради това съдът го кредитира и приема, че
жалбата срещу процесния Електронен фиш е била подадена по пощата на 24.09.2021г.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
7
на заснетото МПС и собственикът на същото. Описано е самото нарушение. То съответства
на посочената нарушена разпоредба - чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е наложената
на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП глоба /в размер на 100 лева/ като е указано в какъв
срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за процесното нарушение не се
предвижда лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.
Поради това СРС приема, че няма допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на Електронния фиш, нито че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите, изложени в жалбата и писменото
становище, че не било ясно мястото на нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено. В Електронния фиш много ясно е посочено, че нарушението е извършено в град
София, бул. „Ботевградско шосе” до № 326. Доколкото е записано в Електронния фиш, че
посоката „на движение“ е от бул. „Владимир Вазов” към Околовръстен път, смехотворно е
да се твърди, че не било ясно дали автомобилът се е движел в тази посока или
автоматизираното техническо средство било разположено в тази посока, тъй като само
МПС, но не и автоматизираните технически средства, имат способността да се движат. В
Електронния фиш е записано изрично, че скоростта на движение е 50 км/час, но също така и
че е въведена с пътен знак В26. Именно поради това деянието е квалифицирано по чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението в Електронния фиш, поради което претендираната в жалбата порочност във
връзка с правната квалификация в случая не е факт. Вярно е, че общото ограничение на
скоростта в населено място 50 км/час съвпада с ограничението на скоростта, зададено с
пътния знак В26, намиращ се на процесното място. Доколкото, обаче, има пътен знак В26,
правилно нарушението е било квалифицирано по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Самият факт,
че в жалбата се разграничават двете хипотези /на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на чл.21, ал.1 от
ЗДвП/ показва, че няма неяснота за жалбоподателя.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било
монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19/13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
8
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ следва да са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуерът за обработка на доказателствения материал и да са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган
/Български институт по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програма,
генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ : измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система. Доколкото този процес по обработка на информацията и
издаването на Електронен фиш става не при установяване на нарушението, а по-късно,
както и защото с издаването на самия Електронен фиш явно административно –
наказващият орган мълчаливо е приел, че случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от
ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че когато срокът на валидност на
одобрения тип средство за измерване на скоростта е изтекъл (в случая изтича на
9
24.02.2020г.), намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат за одобрен тип като последващата проверка e формата на контрол
на средствата за измерване, която удостоверява това съответствие и (според писмото на
Български институт по метрология с вх. № 91425/19.11.2021г.) се извършва от лаборатория
за проверка на средствата за измерване към Главна дирекция „Национална полиция” на
МВР, оправомощена от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор да извършва последващи проверки на мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M.
Към датата на нарушението /01.07.2021г./ вече е било отменено изискването на
чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерство на
вътрешните работи участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазване на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като
това изискване е отпаднало и то изрично е отменено в действащата редакция на закона, то
не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен и чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. Видно от лист 15 от делото Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-34322 от 02.07.2021г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
01.07.2021г., а датата 02.07.2021г. е датата на регистриране на документа под № 4332р-
34322. Посочени са имената и подписите на лицата, които са изготвили, приели и проверили
въпросния Протокол. В Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-34322 от 02.07.2021г. са посочени номерата на първото и
последното изображение, както и общият брой на констатираните нарушения. Освен вид и
номер на ползваното техническо средство в Протокола на л.15 от делото е посочено, че
техническото средство е преминало метрологична проверка, за което има издаден Протокол
№ 5-38-20 от 01.09.2020г. с годност за експлоатация до 31.08.2021г. Коментираният тук
Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист 16 от делото), поради което СРС
приема, че Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система
отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
10
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
С оглед на изложеното по-горе СРС – 10 състав прие, че Електронният фиш не следва
да се отменя на формално основание, а спорът трябва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал (клип № 17629) настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е
измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. В конкретния
случай е била установена (заснета) скорост на движение 78 км/час. В предвид възможността
за грешка в рамките на 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. съдът приема, че конкретно
заснетият автомобил се е движил с поне 75 км/час. В тази връзка съдът се позова на
представения по делото Протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-
1M № 5-38-20 от 01.09.2020г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. Тази допустима
грешка е отчетена и в конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков
материал (клип № 17629) измерената скорост е 78 км/ч., докато в обжалвания Електронен
фиш е посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/час) скорост от 75 км/ч., която се явява
по-благоприятна по размер от действително измерената скорост от 78 км/ч. и в тази връзка
не са нарушени правата на жалбоподателя.
От Ежедневната форма на отчет, снимката – клип № 17629, Протокола за използване
11
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-34322 от 02.07.2021г.,
писмото от ОПП – СДВР с вх. № 86324/11.11.2021г. с приложената снимка на пътния знак и
схемата, изпратена от Столична община се установява, че на процесното място е било
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 и то е било 50 км/час.
От изложеното до тук следва, че щом водачът на лек автомобил „Пежо 308” с рег. №
... се е движил на 01.07.2021г. в 11.16 часа на процесното място с поне 75 км/ч. (след
приспадане на толеранса от 3 км/час в полза на водача поради възможността от грешка при
измерване на скоростта с техническото средство) при ограничение на скоростта 50 км/ч. в
населено място, въведено с пътен знак, то следва да се приеме, че от обективна страна
доказано е извършено нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се
превишава скоростта, зададена с пътен знак В26, която в конкретния случай е 50 км/ч.
Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия толеранс в
полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) в случая е 25 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП се реализира при
пряк умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че в
населено място, при наличие на знак за ограничение на скоростта, не следва да управлява
МПС със скорост над тази, посочена на пътния знак (в случая 50 км/час) и че щом е
измерена скорост от поне 75 км/ч. значи е съзнавал обществено – опасния характер на
поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „Пежо 308” с рег. № ....
Въпреки това, обаче, доколкото чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП казва, че собственикът се наказва
с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство, то в конкретния случай правилно е била ангажирана
отговорността именно на М. ИВ. К.. Това е така, защото жалбоподателят е физическо лице –
собственик на лек автомобил „Пежо 308” с рег. № ... (според справката, приложена на лист 9
от делото). В случай, че не собственикът е управлявал автомобила, а друго лице, съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, след получаване на Електронния фиш,
жалбоподателят е следвало в 14-дневен срок да подаде писмена декларация до
териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В настоящия случай в
изпълнение на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП наказващият орган е изпратил
Електронния фиш на М. ИВ. К. като лице по чл.188, ал.1 от ЗДвП /доколкото заснетото
МПС е собственост на жалбоподателя/. В Електронния фиш изрично е указана
възможността за подаване на цитираната по-горе декларация. Вместо декларация по чл.189,
ал.5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал жалбата, предмет на настоящото производство, т.е. М.
ИВ. К. не се е възползвал от предоставената му законова възможност да обори презумпцията
на чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП. Поради това следва да бъде ангажирана административната
отговорност на М. ИВ. К. за извършеното с неговия автомобил нарушение по чл.21, ал.2, вр.
12
ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП при превишаване на разрешената скорост от 21 до
30 км/час в населено място нарушителят се наказва с глоба в размер на 100 лева. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (с 25 км/ч. над ограничението от 50 км/ч.
– след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който законодателят е определил да се
санкционира административно – наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на М. ИВ. К. (като собственик на МПС, недоказал, че
автомобилът е бил управляван от друго лице) следва да се определи глоба в размер на 100
лева. Точно фиксираният в закона размер на административното наказание за това
нарушение не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер,
който съвпада с наложения на жалбоподателя размер на глобата. Поради това Електронният
фиш се явява законосъобразен и в частта относно наложеното с него административно
наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Процесното нарушение е типичен
пример на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и не представлява маловажен случай.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен, законосъобразен и при
справедлив и законоустановен размер на наказанието.
Доколкото съдът прие, че следва да потвърди обжалвания Електронен фиш, не следва
да бъде уважавано искането на жалбоподателя (направено чрез адв. М.) за присъждане на
разноски в полза на страната, инициирала производството и не успяла да докаже, че следва
да се отмени обжалвания от нея акт. По делото въззиваемата страна не е била
представлявана от юрисконсулт или адвокат, нито има доказателства за направени от нея
разноски, а и не се иска присъждане на такива. Поради това съдът не следва да се произнася
в този смисъл.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № ...., издаден от СДВР, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП на М. ИВ. К. е наложена „глоба” в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13
14