Решение по дело №376/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Р. Х. А., [ЕГН], чрез адв. Х. Р., САК против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № *****.2024 г., издадена от Р. К. В. – командир отделение, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се навеждат доводи, че атакуваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и несъответствие с целта на закона. Подчертава се, че процесната заповед е издадена преди да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. А. Д. от АК [област], която поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна. Оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка, досежно факта на установяване на "управление" на МПС на посочената в заповедта дата и място с установеното количество алкохол при управление на автомобила. Твърди, че към момента на извършване на проверката автомобилът не се е движил, респективно жалбоподателят не е имал качеството „водач“ на МПС. За доказване на твърденията си ангажира гласни доказателствени средства. Моли за присъждане на сторените разноски, съгласно приложен списък.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата Р. К. В. – командир отделение, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на издадената ПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН Серия GA № *****.2024 година.

От фактическа страна се основава на това, че на 28.05.2024г. Р. Х. А. с [ЕГН], в [населено място] на [улица]в посока от [улица]към [улица]управлява собствения си лек автомобил Ф. Т. с рег. № [рег. номер], като до бл.10, при участък от пътя в ремонт се качва върху куп от скална маса. При извършена проверка за употреба на алкохол в 21:35 часа с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер [Наименование], уредът е отчел 2,19 промила. На водача е издаден талон за изследване № **** Деянието е квалифицирано от административния орган като виновно нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а именно водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда.

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Р. Х. А., при възприемане и възпроизвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че същия управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, и е наложена принудителна административна мярка––"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца".

С мотивирана резолюция № ****-[рег. номер] от 17.06.2024г. на Началник сектор при ОДМВР – Перник, административно-наказателното производство е прекратено на основание чл. 33, ал.2 от ЗАНН поради признаци на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В хода на съдебното производство са приобщени като доказателства от Районна прокуратура - Перник във връзка с досъдебно производство № *** от 2024 година по описа на 02 РУ към ОДМВР-Перник, пр.пр. № ****/2024г. по описа на РП – Перник протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол № ****.2024г., съгласно който в кръвната проба на лицето Р. Х. А. съдържанието на етилов алкохол е в количество 3,34&[Наименование]; и албум на местопроизшествие, предоставен с Постановление от ****.2024г. на наблюдаващия прокурор.

В съдебно заседание се оспорват фактическите констатации в ПАМ, съответно АУАН като се твърди, че Р. Х. А. не е имал качеството на водач на автомобила.

По делото са изслушани показанията на актосъставителя Д. П. Г., на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР – Перник, сектор Пътна полиция, както и доведения от жалбоподателя свидетел Ц. Р. И., поискани от жалбоподателя и ответника, с оглед оспорената формална доказателствена сила на съставения АУАН и описаните фактически констатации.

Свидетелят Ц. Р. И. заявява, че на процесната дата около 21 часа вечерта чакал приятелката си срещу „Т-маркет“ в кв. Мошино. На отсрещната страна видял жалбоподателя, който не бил в колата, стоял сам до колата, наоколо нямало други хора. Лично не познава жалбоподателя, приятелката му го познава. Патрулката дошла след това. Колата била паркирана до тротоара, на главната улица. На пътя нямало ремонти.

Свидетелят Д. П. Г. – актосъставител по АУАН, описва, че на процесната дата с негов колега са били в района да осъществяват контрол над пътното движение, тъй като са се осъществявали ремонтни дейности, сменяли се тръби, съответно били поставени пътни знаци. С колегата чули силен шум и се насочили към него. Видели автомобилът на жалбоподателя върху насип с пясък, като отпред имало изкоп. Автомобилът бил с работещ двигател, водачът бил вътре, зад волана и се опитвал да изкара автомобила. Имало шум при буксуването на автомобила, вдигал се пушек. Заявява, че лично той е дал указания на водача да изгаси двигателя на автомобила, след което му поискал ключовете, за да предотврати инцидент, тъй като при зададени въпроси водачът се държал неадекватно. Други пътници в автомобила не е имало.

Настоящият състав на съда кредитира с доверие дадените показания от свидетеля Д. П. Г., поради липса на установена заинтересованост по делото, както и факта, че същите кореспондират с останалите събрани писмени доказателства, включително с фотоалбума от местопроизшествието. Показанията на разпитания свидетел Ц. И. не се кредитират от съда предвид факта, че същия не е пряк очевидец, както и поради очевидните противоречия с останалите доказателства – заявява, че не е имало ремонти, автомобила е бил „паркиран“ на тротоара, докато от фоталбума ясно се вижда, че автомобила е върху насип и наоколо има ремонтни и изкопни работи.

При така установените факти се налагат и следните правни изводи.

Жалбата против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *****.2024 г., издадена от Р. К. В. – командир отделение, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Към датата на издаване на административният акт със Заповед № **** от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъществяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР. Отделно със Заповед № ****от 28.02.2022 година на директора на ОДМВР Перник на основание чл. 43, ал. 4 във вр.с ал.1 и ал. 3, т.1 от ЗМВР са определени компетентните длъжностни лица от Областната дирекция на МВР Перник да налагат принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, като в 1.8 са делегирани правомощия на командирите на отделения в РУ при ОДМВР-Перник. Представен е акт за встъпване в длъжност от 19.03.2020г., служебна бележка, от които е видно, че към датата на издаване на процесната ПАМ Р. В. е заемал длъжност „командир на отделение“ на сектор „ПП“ към ОДМВР-Перник, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение. Правните основания съответстват на приложимата материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата хипотеза на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Заповедта е мотивирана с конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение от жалбоподателя при управление на МПС, с посочване на фактите, определящи го като административно по чл. 5, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, в съответствие с които е приложена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - правно основание на разпореждането за временно отнемане на свидетелството за управление на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността му. С това съдържание на заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК.

Съгласно чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, за който се установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или даде биологични проби за химическо изследване се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установяване управление на МПС от водач и концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена при проверка с техническо средство и/или медицинско изследване т. е. по надлежния ред визиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая освен с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер ****, който уред отчел 2,19 промила алкохол в издишания от жалбоподателя въздух, концентрацията на алкохол се потвърждава и от протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол № ****.2024г.

Нарушението на водача е констатирано със съставяне на АУАН от компетентни длъжностни лица, който, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Такъв акт е съставен на Р. А. в негово присъствие и му е връчен лично без възражения при съставянето му. Към момента на проверката Р. Х. А. се е намирал в автомобила, който е бил със запален двигател, като е седял на мястото на водача, а не на пасажерската седалка. Съгласно даденото в ППлВС № */83 г. по н. д. № 8/82 г. разрешение със задължителен характер, относно това какво се включва в понятието "управление на МПС", а именно – "всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици". Видно е, че съгласно дефиницията, лицето е имало качеството на водач, предвид работещия двигател на автомобила, независимо от това, дали същият е бил в покой или в движение. Освен това фактът на управление на автомобила от санкционираното лице, е възприет еднозначно и непосредствено от полицейските служители, респ. послужил е като основание за съставянето на АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. В случая от показанията на разпитания по настояване на жалбоподателя свидетел Ц. И. не могат да бъдат изградени солидни изводи, опровергаващи презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, още повече, че неговите показания се разминават с показанията на полицейския служител, които са обективни, взаимосвързани и кореспондират с редовно съставения АУАН.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно СУМПС на водач по отношение на който е установено с техническо средство употреба на алкохол над 0, 5&[Наименование];, като по такъв начин да се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност временното отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата.

Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". С настъпването на посоченото прекратително условие се преустановява действието на мярката, като законодателят е предвидил максимален срок за приложението й.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, следва на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Перник направените по делото разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 от Граждански процесуален кодекс, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Х. А., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ****.2024 г., издадена от Р. К. В. – командир отделение, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Р. Х. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], **** да заплати на ОДМВР Перник сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.