Решение по КНАХД №367/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С. Н. Г., с [ЕГН], в качеството й законен представител на Еднолично адвокатско дружество „Г.“ [ЕИК], чрез адв. И. Керинa – АК Благоевград, съдебен адрес: [населено място] [улица]срещу Решение № 219 от 05.06.2025 г., постановено по АНД № 616 по описа за 2025 г. на Районен съд – Перник, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ), серия К, № 9476622, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, по реда на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева), за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Касаторът пледира незаконосъобразност на решението на районния съд като твърди, че съдебният акт е постановен при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, при неправилно приложение на материалния закон и в разрез с установената съдебна практика. По същество счита, че на юридическо лице не може да се наложи административно наказание „глоба“, смята, че решението е немотивирано, тъй като районният съд не е обсъдил всички възражения в първоинстанционната жалба, като липсват и достатъчно аргументирани мотиви по повод обсъдените. Иска отмяна на решението на първата съдебна инстанция и отмяна на електронния фиш, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 24.09.2025 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба с вх. рег. № 2257 от 24.09.2025г., в 09:06 часа, в която процесуалния представител на жалбоподателя, заявява, че поддържа касационната жалба и моли съда да отмени оспореното решение по изложените в същата аргументи. Представя като доказателство, свързано с касационните основания за обжалване, копие от връчения ѝ ЕФ, серия К, № 9476622, за който твърди, че се различава по съдържаниe от представения в производството пред районния съд.

В проведеното на 24.09.2025 г. съдебно заседание ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Перник, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт В.. Процесуалният представител оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат.

В проведеното на 24.09.2025 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

 

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С електронен фиш (ЕФ) серия К, № 9476622, издаден от ОДМВР – Перник, по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на С. Н. Г., в качеството ѝ на законен представител на „Еднолично адвокатско дружество „Г.”, с код по БУЛСТАТ: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева), за това, че на 01.08.2024 г., в 14:29 часа, на територията на община Перник, Лот 0 от АМ (Автомагистрала) „С.“, км 32+000, на отбивка „***“, в посока към [населено място], при ограничение на скоростта от 120 км/ч, въведено с пътен знак (ПЗ) В26 за извън населено място, МПС – лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Еднолично адвокатско дружество „Г.”, с код по БУЛСТАТ: ***, е управлявано с 138 км/ч (след отчетен толеранс от минус 3 км/ч), с което е извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Обжалван пред Районен съд – Перник, електронният фиш е потвърден с решението, предмет на настоящия касационен съдебен контрол.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на първата съдебна инстанция приема производството по издаване на оспорвания ЕФ за валидно и проведено без допуснати съществени нарушения на специалната процедура, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а съдържанието на ЕФ за съответно на утвърдения със заповед № Iз–305 от 04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи образец, носещ и лимитативно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, при неприложимост на разпоредбите на ЗАНН за съдържанието на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) и НП (наказателно постановление) и на реда за водене на процедурата по издаването им.

По същество, след анализ на доказателствената съвкупност, приобщена по делото, в решението се приема, че по делото е доказано от фактическа страна предявеното на С. Н. Г., в качеството ѝ на законен представител на „Еднолично адвокатско дружество „Г.“ управление на притежавания от представляваното от нея дружество лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], на 01.08.2024 г., в 14:29 часа, на територията на община Перник, Лот 0 от АМ „С.“, км 32+000, на отбивка „***“, в посока към [населено място], при ограничение на скоростта от 120 км/ч, въведено с ПЗ В26 за извън населено място, със скорост от 138 км/ч (след отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача).

Въз основа на така приетите за установени факти, районният съд потвърждава издадения електронен фиш с мотиви, че по делото е доказано извършването на нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, с посочения автомобил и при описаните в електронния фиш обстоятелства, с наложено административно наказание в законоустановените вид и фиксиран размер.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По доводите в касационната жалба:

Неоснователни са възраженията на касатора свързани с вида на наложената санкция, основани в представеното по делото копие на връчения на касационния жалбоподател ЕФ.

Видно е от доказателствата, събрани в хода на делото пред районния съд, неразделна част от преписката по издаване на процесния електронен фиш е разпечатка на ЕФ серия К, № 9476622, издаден от ОДМВР – Перник, по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно данните в така представения документ, на С. Н. Г., в качеството ѝ на законен представител на „Еднолично адвокатско дружество „Г.”, с код по БУЛСТАТ: *********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева), за извършено с МПС, собствено на представляваното от нея дружество, административно нарушение на скоростния режим, установен в ЗДвП – такова, по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

По настоящото дело, за установяване на касационните основания за обжалване – в частта им, съдържаща доводи, че в „процесния електронен фиш не е посочено ЕГН на С. Г., а само ЕИК на адвокатско дружество...“ , за първи път се представя копие на връчения на 31.03.2025 г. лично на С. Н. Г. електронен фиш серия К, № 9476622, издаден от ОДМВР – Перник. Видно от данните в документа, въпреки че е с идентични серия – К и номер – 9476622, както и въпреки че съдържа данни, еднакви с тези, в представената по делото разпечатка на електронен фиш серия К, №9476622 – за дата, място и обстоятелства по извършване на процесното нарушение, включително собственик на МПС, с което е извършено нарушението, същият НЕ съдържа посочване на името и единния граждански номер на С. Н. Г.. Връчването на фиша е извършено, така както е отбелязано в разписката за връчване, инкорпорирана в документа, от Д. Б. С. – младши инспектор във Второ РУ – Благоевград.

Съдът намира следното:

Процесното нарушение е извършено на 01.08.2024 г. Представеното пред касационната инстанция копие на ЕФ серия К, № 9476622, е връчено на С. Г. на 31.03.2025 г. С оглед тези данни приложим закон към този момент е ЗДвП в редакция към датата на извършване на нарушението, респективно датата на връчване на процесния електронен фиш.

Съгласно чл. 186а (Нов – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.), ал. 1 от ЗДвП, електронните фишове, издадени от органите на МВР, се връчват по следните начини: лично, срещу подпис на нарушителя (т. 1), по електронен път (т. 2) или с препоръчано писмо с обратна разписка … (т. 3). Съответно, в разпоредбата на чл. 186а (Нов – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.), ал. 3 от ЗДвП, е регламентиран изрично един от способите за лично връчване (ал. 1, т. 1) чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол (б. „а“) – чрез връчването на отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система (АИС). Разпоредбата визира наказателните постановления, като регламентира, че дигиталният образ трябва да съдържа реквизитите на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, с изключение на подписа на длъжностното лице, което го е издало, като контролният орган и лицето се подписват отпечатания дигитален образ.

Начинът на връчване на процесния ЕФ не е бил спорен между страните, а основано в съдържанието на цитираните норми, предвид данните в представеното по делото копие на ЕФ (за връчител и заеманата от това лице длъжност) се приема, че връчването е извършено по реда на чл. 186а (Нов – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.), ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДвП – лично, от контролен орган по чл. 165 при изпълнение на контролните му функции по този закон. Приема се в тази връзка, като се вземе предвид формата на представеното пред настоящата касационна инстанция копие, че връчен е отпечатан дигитален образ на електронния фиш от АИС. Действително, разпоредбата на чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП визира само наказателните постановления, но по аналогия и по аргумент от съдържанието и насочеността на всички останали разпоредби на чл. 186а от ЗДвП, включително водещата ал. 1, отнасящи се както до НП, така и до ЕФ, няма пречка електронният фиш също да бъде връчен по този начин. Съответно, с оглед на извършената в чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП препратка към реквизитите на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, следва да се приеме, че дигиталният образ на ЕФ трябва да има реквизитите по чл. 189, ал. 4, изр. второ на ЗДвП в редакция към датата на извършване на нарушението/връчването на процесния ЕФ – териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано ПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. Т.е. сред тези реквизити не е посочване на наказаното лице. Това лице, по силата на нормативната препратка на чл. 189, ал. 5, изр. първо от ЗДвП е лицето по чл. 188, ал. 1 или ал. 2 от ЗДвП – собственикът/ползвателя на МПС, алтернативно законният представител на ЮЛ – собственик/ползвател на МПС, на които ЕФ се връчва (каквото в случая е сторено), които алтернативно или заплащат глобата, или се възползват от възможността по чл. 189, ал. 5, изр. второ, предл. второ от ЗДвП – за предоставяне на данни за физическото лице, действително управлявало МПС, съответно извършило нарушението, на което се издава и изпраща електронен фиш след анулиране на първоначално издадения.

Следва още да се посочи, че по делото пред районния съд от страна на наказаното лице, не са навеждани доводи, нито свързани с начина на връчване на процесния електронен фиш, нито с формата и съдържанието на връчения документ, каквито за първи път недопустимо се навеждат с касационната жалба, във връзка, с което е и представеното по делото копие.

 

Неоснователни са и доводите в касационната жалба, свързани с немотивираност на обжалвания съдебен акт, поради необсъждане на всички доводи в жалбата и неправилно отхвърляне на обсъдените.

В решението се приема, че по делото е безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на нарушението в качеството ѝ на законен представител на „Еднолично адвокатско дружество „Г.“ – собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението. Районният съд приема, че съдържанието на процесния електронен фиш е съответно на утвърдения със заповед № Iз–305 от 04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи образец и носи лимитативно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание. В мотивите си районният съд приема, че е използвана мобилна АТС (тринога) – прикрепена към превозно средство или временно разположено на участък от пътя, едно от предвидените (стационарни и мобилни) в разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, като вид автоматизирано техническо средство/система, за установяване и автоматично заснемане на нарушения присъствие или отсъствие на контролен орган. В решението се приема, че приложените по преписката материали, сред които и приобщения снимков материал, удостоверяват с необходимата достоверност отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства. От изложеното следва, че всички относими към съдържанието на процесния електронен фиш възражения в първоинстанционната жалба са предмет на мотивите на обжалвания съдебен акт. Следва да се посочи, противно на доводите в касационната жалба, че при преглед на съдържанието на жалбата до първоинстанционния съд не се установява наличие на възражения касателно конкретно мястото на извършване на процесното нарушение, но районният съд, с основаване в съвкупността на доказателствата приема, че приобщеният по делото доказателствен материал удостоверява с необходимата достоверност отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства, т.е. включително относно мястото на извършване на процесното нарушение. Що се отнася до оплакването, свързано с неправилност на мотивите на решението, доводите са неотносими към сочената немотивираност на съдебния акт.

Доводите свързани със съдържанието на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) и НП (чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН), също не кореспондират със съдържанието на първоинстанционния съдебен акт. В решението ясно и недвусмислено, основано в приложимия процесуален закон се приема, че изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ, който се издава в съкратена процедура, законосъобразното протичане, на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, съобразени в процесния случай според районния съд, а паралел с общите правила на ЗАНН относно образуването и развитието на административно наказателното производство не може да се прави, освен единствено касателно правните последици, произтичащи от влизането в сила на НП и ЕФ (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП). В тази връзка обжалваният съдебен акт не съдържа и мотиви, отнесени към „точен километър, джи-пи-ес координати, северна или южна ширина“, както не съдържа и изводи, че допуснати в производството по издаване на ЕФ са процесуални нарушения, които според районния съд не представляват основание за отмяна на атакувания ЕФ, в каквато посока също се излагат доводи касационната жалба.

С решението правилно е приложен и материалният закон.

Не кореспондират с извършената от първоинстанционния съд доказателствена дейност, доводи в жалбата, че съдът не е извършил дължимата проверка и не е събрал всички относими доказателства.

Касационният съд, обвързан по силата на чл. 220 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, с фактическите констатации в първоинстанционното решение, приема за доказани фактите по делото така, както са възприети от Районен съд – Перник, тъй като установената от първата съдебна инстанция фактическа обстановка е основана и кореспондира изцяло с приобщените по делото в достатъчност и относими към предмета на спора доказателства.

В резултат, по делото е безспорно установено, че на 01.08.2024 г., в 14:29 часа, на територията на община Перник, Лот 0 от АМ „С.“, км 32+000, на отбивка „***“, в посока към [населено място], при ограничение на скоростта от 120 км/ч, въведено с ПЗ В26 за извън населено място, МПС – лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Еднолично адвокатско дружество „Г.”, с код по БУЛСТАТ: ***, е управлявано със скорост от 138 км/ч (след отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача), или с превишение 18 км/ч, което изпълва обективния и субективен състав на административно нарушение на скоростния режим, установен в ЗДвП, в случая – чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Отговорност за това извършено нарушение, предвид безспорния по делото факт, че пътното превозно средство, с което е извършено нарушението е собственост на адвокатско дружество – юридическо лице (чл. 57, ал. 1, изр. второ от Закона за адвокатурата), носи, по силата на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, законният представител на дружеството или в случая адвокат С. Г. (данни от публичен регистър БУЛСТАТ), ако не е посочено друго лице, на което е предоставено управлението на процесното ППС.

Наложеното за това административно нарушение на ЗДвП, наказание е съответното по вид „глоба“ и във фиксиран от законодателя размер на 50 лв., върху които вид и размер, съдът не може да въздейства, в каквато посока са и изводите в обжалвания съдебен акт.

Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива своевременно са заявени под формата на юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размер на 80.00 лв., платими в полза на ОДМВР – Перник.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 219 от 05.06.2025 г., постановено по АНД № 616 по описа за 2025 г. на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА С. Н. Г., с [ЕГН], в качеството й законен представител – управител на Еднолично адвокатско дружество „Г.“ [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр .Благоевград, [улица], ет. 1, ап. 5, да заплати в полза на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с административен адрес [населено място], [улица], сума в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.