№ 7133
гр. София, 25.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110128368 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „К. Б.“ АД, ЕИК *** в качеството на цесионер, срещу Г. Т. Р. ЕГН
**********, с предявен осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР, вр. с чл.9 ЗПК за
сумата от 750 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит № ****/26.07.2017 г., сключен
между „4Ф.“ ЕООД и ответника, което вземане е прехвърлено на ищеца по договор за прехвърляне на вземания №
BGF-./23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че на ответника била предоставена сумата от 750 лева чрез превод
посредством „И.“ АД, като падежът на задължението бил на 25.08.2017 г. Твърди, че с договор за прехвърляне на
вземания № BGF-./23.11.2018 г. цедентът „4Ф.“ ЕООД му прехвърлил вземанията по договор за кредит
****/26.07.2017 г. Излага съображения, че бил упълномощен от цедента да съобщи на ответника за извършената
цесия, като до същият било изпратено препоръчано писмо с уведомление за цесията, което било върнато с
отметка „непотърсен“, поради което прилага уведомлението към исковата молба. Твърди, че ответницата не била
изпълнила задължението си да върне предоставената сума от 750,00 лева на падежа, поради което изпаднала в
забава. Претендира лихва за забава в размер на 178,97 лв. за периода 24.11.2018 г. – 31.03.2021 г.
При условията на евентуалност моли ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата в размер на 750
лв. като получена без правно основание. Претендира разноски.
Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Правна квалификация на предявените искове – чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР, вр. с чл.9 ЗПК и
евентуален иск по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за
предоставяне на потребителски кредит от разстояние, а именно факта на съставен електронен документ,
съдържащ електронно потвърждение от ответника на съдържанието на договора и общите условия към него,
кредиторът да е предоставил, съответно длъжника да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит,
фактът на предоставяне на ответника на сумата от 750 лв., да е извършена валидна цесия, с която процесните
вземания са прехвърлени на ищеца; извършената цесия да е надлежно съобщена на длъжника.
По евентуалния иск в тежест на ищеца е да докаже, че „4ф.“ ЕООД е предоставил на ответника сумата в
общ размер от 750 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил, както и прехвърлянето на вземането с
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на ищеца.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да установи положителния факт на плащане,
както и правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
Ищецът е представил писмени доказателства, които съдът намира за допустими, относими и необходими
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се допусне приемането им. Следва да се
1
уважи искането на ищеца по чл.192 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 24.11.2021 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК трето неучастващо по делото лице „И.“ АД, ЕИК **** в
едноседмичен срок от съобщението да представи оригинал на разписка за извършено плащане по договор за
предоставяне на кредит от разстояние №****/26.07.2017 г. със заемател Г. Т. Р. ЕГН **********.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕТО НА
СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина, са длъжни да
посочат лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако нямат
пълномощник по делото в Република Б.. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страните. Ако не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или
на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2