№ 741
гр. В., 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело №
20241320100156 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. Делото е образувано въз основа на
искова молба, вх. № 783/19.01.2024г. на ВРС, подадена от О.Б.Б. АД с ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“ № 89Б, адрес
за съобщения: гр. В., ул. „Ц.А. II“ №6/7, ОББ- АД, клон В., Т.К., тел:
*********– юрисконсулт, законен представител: Т.В.М. – изпълнителен
директор, С.А.Г. – изпълнителен директор срещу А. М. Н. с ЕГН: **********
и адрес: **********, във връзка със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, № 56 от 13.01.2023 г. по ч.гр.д. № 36 /2023 г. на
ВРС.
Ответницата, чрез назначения особен представител, оспорва иска.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът О.Б.Б. АД, е предявил срещу ответника А. М. Н., искове с правно
основание 415, ал. 1, т. 2 и чл. 422 от ПКГПК, за признаване за установено
между страните, че ответникът.дължи на ищеца, както следва: сумата от 7
649,82 лв. в общ размер по Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ 19R-L 267587 от 25.02.2019г., от които 6747.74 лв. главница, 456.11 лева
договорна лихва за периода от 15.12.2020г. до 28.12.2022г. включително,
414,48 лева наказателна лихва, представляваща обезщетение за забава на
просрочените плащания за периода от 15.12.2020г. до 28.12.2022г., 22,49 лева
наказателна лихва, представляваща обезщетение за забава на предсрочно
изискуемата главница за периода от 29.12.2022г. до 09.01.2023г. включително,
законна лихва от 10.01.2023г. датата на входирането на заявлението в съда до
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски, от които
153 лв. държавна такса и сумата от 150.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Претендират се и разноски, направени от ищеца в
настоящото производство. Основателността на претенцията си обосновава с
1
обстоятелството, че между страните е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит № 19R-L 267587 от 25.02.2019г., като за процесните
задължения липсвали плащания. Допуснато е от съда по делото изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза за отговор на поставените в исковата молба
задачи, като съобрази, че изводите му следва да се отнасят както към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, така и към момента на изготвяне на
заключението, като във втория случай да съобрази и извършени начисления и
плащания, както и общия размер на дълга.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не се е възползвал от
възможността да подаде отговор на исковата молба.
Извадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 576/13.01.2023г. по ч.гр.д. № 36/2023г. по описа
на ВРС, по подадено заявление от заявителя О.Б.Б. АД срещу ответника А. М.
Н., за сумите в размер на , както следва: сумата от 7 649,82 лв. в общ размер по
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 19R-L 267587 от
25.02.2019г., от които 6747.74 лв. главница, 456.11 лева договорна лихва за
периода от 15.12.2020г. до 28.12.2022г. включително, 414,48 лева наказателна
лихва, представляваща обезщетение за забава на просрочените плащания за
периода от 15.12.2020г. до 28.12.2022г., 22,49 лева наказателна лихва,
представляваща обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за
периода от 29.12.2022г. до 09.01.2023г. включително, законна лихва от
10.01.2023г. датата на входирането на заявлението в съда до изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски, от които 153 лв. държавна
такса и сумата от 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадения в полза на Банката изпълнителен лист по
посоченото по-горе дело е образувано изпълнително дело № 20237240400216
и № 20237240400217 по описа на ЧСИ Виолета Томова, рег. № 724, Район на
действие ОС - В., по което на 12.07.2020 год. на длъжницата е връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 25.10.2023г. покана за доброволно изпълнение.
С определение № 2096 от 11.12.2023 год. на заявителя е указано, че може
да предяви иск за установяване на вземането, присъдено със заповедта за
изпълнение. Разпореждането е връчено на 19.12.2023 год., а с молба от
19.01.2024 год., от страна на кредитора са представени доказателства за
предявяване на иска в указания едномесечен срок.
Като писмено доказателство е приет представения от ищеца Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 19R-L 267587 от 25.02.2019г., за
предоставяне на потребителски кредит в размер на 10 000 лева, Съгласно чл. 2
от Договора същият е сключен за 60 месекца, считано от датата на първото
усвояване на кредита. Съгласно чл. 4.1 от Договора същият следва да се
издължи с месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора.
Ответницата е спряла плащанията по кредита и не е погасила 25
анюитетни вноски, като на основание чл. 21 в договора е уговорено, че в такъв
случай договорът става предсрочно изискуем.
На 14.12.2022 год. на ответницата връчено уведомително писмо – покани,
2
с които Банката я е уведомила за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, на основание допуснато от тях просрочие на задължението им за
заплащане на главница и лихва, като и е предоставен седем дневен срок от
получаване на поканата да погаси дължимите суми.
По искане на ищеца по делото е назначена счетоводна експертиза, като от
представеното заключение се установява,
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК - за установяване съществуването на вземания от страна на
заявителя против длъжника, срещу когото е издадена заповедта за изпълнение.
Допустимостта на положителния установителен иск, предявен от Банката, се
обуславя от това, че е подадена в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК,
считано от връчване на съобщението.
В настоящото производство, което е установително по своя характер,
кредиторът е този, който следва да установи съществуването на вземането си
и неговия размер. Вземането на Банката, основано на договор за кредит е
установено по основание, съдържащо се в нормата на чл.430 от ТЗ, съгласно
която заемателят се задължава да върне отпуснатата му от банката парична
сума след изтичане на срока.
Безспорно по делото е установено, че на 25.02.2019г.год. между страните
е сключен договор за потребителски кредит по силата на който ищецът е
предоставил на ответника сумата от 10 000 лева. Безспорно установено е , че
Банката е изпълнила своевременно и при условията на договора задължението
си да предостави на кредитополучатЕ.те договорения кредит, който както се
установява и от заключението на вещото лице е бил усвоен изцяло на
Неточното изпълнение на договора, допуснато от ответницата и изразяващо
се в преустановяване плащането на дължимите вноски за главница и лихви се
установява от заключението по допуснатата счетоводна експертиза, което
съдът цени като обективно дадено и установяващо, че на 25.01.2019г.
представеният потребителски кредит е усвоен в размер на 10 000 лева.
Длъжникът е направил погасяване на 21 бр. вноски по предоставения кредит
до 15.12.2020г., като е погасил общо сумата от 3 993,10 лева, като с тях са
погасени 3 252,26 лева погасена главница по предоставен потребителски
кредит, 740,84 лева платена дотговорна лихда за периода от 15.03.2019г. до
15.12.2020г. Общият размер на задълженията на длъжника към 10.01.2023г. са
7 649,82 лева, от които 6747,74 лева главница, 465,11 лева договорна лихва за
периода от 15.12.2020 г. до 28.12.2022г., 414,48 лева обезщетение за забава за
просрочени плащания от 15.12.2020г. до 28.12.2022г., 22,49 лева обезщетение
за забава изискуема главница за периода от 29.12.2022г. до 09.01.2023г., с
което съдът намира за осъществена първата от двете предпоставки,
обуславящи правото на Банката да трансформира кредита в предсрочно
изискуем, съгласно от Общите условия – при допуснато от кредитополучателя
неплащане в срок на която и да е погасителна вноска и/или дължима лихва,
такса и комисиона по кредита. В този смисъл съдът намира за необосновано
3
заявеното от ответника оспорване на иска, свеждащо се до твърдението им за
липса на предвидено в договора основание за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита.
В тази насока е и съдържанието на изпратените до длъжниците
уведомления – покани за доброволно изпълнение, в които изрично е посочено,
че допуснатата от тях забава е по отношение на месечните вноски за лихви, а
не за главница.
Като доказана съдът намира и втората предпоставка от фактическия
състав на основанието, въз основа на което са настъпили последиците от
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно – извършено от
Банката уведомяване на длъжниците за упражненото от нея право да
трансформира остатъка от кредита в предсрочно изискуем. В тази насока
съдът цени приетите като писмени доказателства уведомителни писма –
покани за доброволно изпълнение, връчени чрез ЧСИ и неоспорени от
ответницата по надлежния за това ред.
Предвид изложените по – горе съображения, съдът намира за
основателен и доказан предявеният срещу ответницате иск за установяване
съществуването на вземания, заявени от ищеца и присъдени в издадената в
негова полза заповед за незабавно изпълнение , поради което същия следва
да бъде уважен. По отношение размера на вземанията, присъдени в
заповедното производство, установяване съществуването на което е въведено
като предмет на делото, съдът цени заключението, изготвено от вещото лице,
доказателства за заплащането на които не се представиха от
ответницата.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските, направени в заповедното и исковото производства.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. М. Н. с ЕГН:
********** и адрес: **********, съществуването на вземания, дължими в
полза на „О.Б.Б.” АД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „В.“ № 89Б, адрес за съобщения: гр. В., ул. „Ц.А. II“
№6/7, ОББ- АД, клон В., Т.К., тел: *********– юрисконсулт, законен
представител: Т.В.М. – изпълнителен директор, С.А.Г. – изпълнителен
директор, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК, № 56 от 13.01.2023 г. по ч.гр.д. № 36 /2023 г. на ВРС,
произтичащи от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 19R-L
267587 от 25.02.2019г., за сумите от 7 649,82 лв. в общ размер по Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 19R-L 267587 от 25.02.2019г., от
които 6747.74 лв. главница, 456.11 лева договорна лихва за периода от
15.12.2020г. до 28.12.2022г. включително, 414,48 лева наказателна лихва,
представляваща обезщетение за забава на просрочените плащания за периода
4
от 15.12.2020г. до 28.12.2022г., 22,49 лева наказателна лихва, представляваща
обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от
29.12.2022г. до 09.01.2023г. включително, законна лихва от 10.01.2023г. датата
на входирането на заявлението в съда до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. М. Н. с ЕГН: ********** и адрес: **********, да заплати на
„О.Б.Б.” АД, , с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „В.“ № 89Б, адрес за съобщения: гр. В., ул. „Ц.А. II“ №6/7, ОББ- АД, клон
В., Т.К., тел: *********– юрисконсулт, законен представител: Т.В.М. –
изпълнителен директор, С.А.Г. – изпълнителен директор направените по
делото разноски, от които 153 лв. държавна такса и сумата от 150.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, направени по ч.гр.д.№ 36 /2023 г. на ВРС
1064,98 лева внесен депозит за адвокатско възнаграждение на особен
представител, 153 лева държавна такса, 150 лева за внесен депозит за
ввъзнаграждение на вещо лице и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5