Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 29.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, I-ви състав, в публично
съдебно заседание, проведено на втори май две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДОРА МИХАЙЛОВА
2. РОСИНА
ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.
дело № 173 по описа на Софийски окръжен съд за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано
е по въззивна жалба от М.В.А., против Решение № 97 от 02.10.2017 г., на РС –Сливница, допълнено с Решение №
88/22.02.2018 г. по гр. д. № 219 по описа на същия съд
за 2016 г., в частта, в която е допуснато да бъде извършена делба между М.В.А.,
К.В.А. и П.С.А. на следния недвижим имот: източната триетажна жилищна
сграда-близнак, построена в УПИ № XVIII-1565, кв. 32 по плана на гр. С., състояща се от първи етаж
със застроена площ от 73 кв.м., втори етаж със застроена площ от 73 кв.м.,
трети етаж със застроена площ от 73 кв.м., при квота 1/6 идеална част от трети етаж от триетажната сграда за М.В.А. и 5/6 идеални части общо
за К.В.А. и П.С.А..
Твърди, че
решението на съда е неправилно и необосновано в обжалваната му част. Сочи, че съделителите К.В.А. и П.С.А. не са собственици на 5/6
идеални части от третия етаж на сградата, тъй като с нотариален акт № 13, том IX, дело № 1777/2007 г. по описа на
нотариус Б., К. и П. Андонови са закупили 4/6 идеални части от подпокривно пространство. От материалите по делото и от
експертизата се установявало, че подпокривно
пространство не съществува, тъй като представлява самостоятелен етаж. Неправилно
било прието от първоинстанционния съд,
че волята на продавача била да прехвърли третия етаж, тъй като сграда е била
построена и третия етаж е съществувал по време на сделката. Счита, че по
отношение на третия етаж следва да се приеме, че сделка не е извършвана и
делбата следва да се допусне при квоти по ½ идеална част за въззивника и ½ идеална част общо за двамата ответници К.В.А. и П.С.А.. Не обжалва решението по
отношение на квотите за делба на първия и втория етажи на сградата, както и по
отношение на стопанската постройка /лятна кухня/. По изложените съображения
моли решението на първоинстанционния съд да бъде
отменено само в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което делбата
на третия етаж да бъде допусната при квоти ½ за М.А. и ½ общо за
другите двама ответници.
В срока по
чл. 263 от ГПК , не е подаден отговор по въззивната
жалба от К.А. и П.А..
В съдебно заседание М.А., чрез адв.
Н. поддържа въззивната жалба, а К.А. и П.А., чрез адв. А. я оспорват.
Подадената
въззивна жалба е постъпила в законоустановения
срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд –Сливница
решение, поради което същата е процесуално допустима.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по
основателността й, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Съделителят – ответник М.В.А. е
наследник по закон на В.М. А., починал на 15.09.2003 г. /удостоверение за
наследници изх. № 7701-693 от 25.08.2015 г., издадено от община Сливница/ и на
С.М. А., починала на 25.04.2014 г. /удостоверение изх. № 7701-591 от 06.08.2014
г. на община Сливница/.
Установява се от нотариален акт № 18,
т.1, н. д. № 32/1962 г. за продажба на недвижим имот, че В.М.А. /баща на М. и К.
А./ е закупил заедно с И. П. И., празно дворно място с площ от 864 кв.м.,
представляващо парцел XIV-27, кв. 55 по плана на град С. Имотът е бил закупен по
време на брака на В. М. А. с неговата съпруга-С.М.А., видно от удостоверение за
сключен граждански брак на Филиповски народен съвет
от 08.02.1958 г.
С нотариален акт № 24, том I, дело № 67/1983 г. от 08.03.1983 г. И.П.И. и В.М.А.
са си отстъпили взаимно право на строеж върху съсобствения
парцел за надстрояване и пристрояване на съществуващите едноетажни жилищни
сгради на втори етажи съответно в западната и източната половина на имота,
заедно с подпокривно пространство над втория етаж на
всяка от сградите. Сградите са били изградени през 1983 г.
С нотариален акт № 13, т. IX, дело № 1777/2007 г. от 17.10.2007 г. С.М.А. е
продала на ответника К.В.А. 2/6 идеални части от дворно място с площ от 432
кв.метра, представляващо южната половина на УПИ № XVIII-1565 с площ от 864 кв.метра,
заедно с 4/6 идеални части от целия втори етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда /югоизточната половина от двуетажна сграда-близнак/ построена в имота,
заедно с 4/6 идеални части от цялото подпокривно
пространство разположено над тази част от втория етаж, както и 2/6 идеални
части от мазето и съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж. Продажбата е била извършена по време на брака на К.В.А. с П.С.А.,
който е сключен на 04.07.1982 г., видно от представеното удостоверение за
сключен граждански брак №024263 на Общински народен съвет-Сливница.
От приетата СТЕ се установява, че третото подпокривно
ниво е с редуцирана височина, спрямо пълноценните първи и втори етажи. Светлата
височина в интериора възлиза съответно на: в най-ниската част на надзида около 1,60 метра, а в най-високата подбилна зона около 3,10 метра, като тези параметри са
давали възможност да се оформят обитаеми помещения според ограничителните
нормативни разпоредби към момента на строителството през 1983 г. Според
заключението втори и трети етажи се третират като самостоятелни жилищни
обекти-отделни апартаменти.
С оглед така приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С нотариален акт № 13, дело № 1777/2007 г. от 17.10.2007 г.
С.М. А. е продала на сина си К.В.А. притежаваните от нея идеални части, които
същата е придобила по наследство от своя съпруг, както и тези, които притежава
по силата на чл. 19 от СК /отм./. Не се спори между страните, че при извършване
на прехвърлителната сделка през 2007 г. третия етаж е
бил изграден и е съществувал.
Съгласно Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г.
по гр. д. № 11/83 г. на ОСГК на ВС на РБ, подпокривното
пространство (таванът) на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е
изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови
помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към такива, е обща
част от сградата. В същото ТР е прието още, че подпокривното
пространство (таванът), който е обща част от сградата, не може да бъде обект на
прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се
придобива с давностно владение, докато не бъде
променено предназначението му. Отделните етажни собственици не могат да
извършват разпоредителни действия със своята идеална част от него. Това ТР се
отнася за подпокривно пространство, което няма
нужната височина, площ и обем, нито има достъп до него от нормална стълба и е
неизползваемо освен за изолация между последната етажна плоча и покрива и за
излаз към него – в този случай то представлява обща част по естеството си.
Когато има нужната височина, пространство, обем, до който има нормален достъп
от стълба и от което могат при спазване съответните законни изисквания да се
изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е
обща част по предназначение. В настоящия казус обаче предмет на спора е
изграден трети етаж, който не е обща част нито по естеството си, нито по
предназначение, защото са изградени самостоятелни помещения. Определящото е, че третия етаж се третира като самостоятелен жилищен обект, според
заключението на СТЕ. Не се спори, че към момента на сделката 2007 г. третия
етаж е бил изграден, поради което волята на Стоянка А. е била да прехвърли на
сина си К.А. притежаваните от нея 4/6 идеални части именно от изградения
самостоятелен трети етаж.
При това положение делбата на третия етаж от процесната
сграда трябва да се допусне между съделителите при
квоти 1/6 идеална част за М.В.А. и 5/6 идеални части
общо за К. и П. Андонови.
Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд в
обжалваната част, в която решението следва да бъде потвърдено.
По разноските
Съгласно
съдебната практика (Определение № 47 от 29.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
6919/2014 г., I г. о., ГК, Определение № 19 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. №
1499/2016 г., I г. о., ГК) в производство по въззивно
или касационно обжалване на решение по делбено дело,
разноските се определят по общите правила на чл. 78 от ГПК.
В случая, с
оглед неоснователността на въззивната жалба,
жалбоподателя М.В.А. следва да заплати на съделителя К.А.
направените от него разноски във връзка с въззивното
обжалване, каквито се установяват в размер на 800 лв. съгласно договора за правна
защита и съдействие на л. 9 от делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 97 от 02.10.2017 г., на РС –Сливница, допълнено с Решение № 88/22.02.2018 г. по гр.
д. № 219 по описа на същия съд за 2016 г.,
в частта, в която е допуснато да бъде извършена делба между М.В.А., К.В.А. и П.С.А.
на следния недвижим имот: източната триетажна жилищна сграда-близнак, построена
в УПИ № XVIII-1565, кв. 32 по плана на гр. С., състояща се от първи етаж със застроена
площ от 73 кв.м., втори етаж със застроена площ от 73 кв.м., трети етаж със
застроена площ от 73 кв.м., при квота 1/6 идеална част от трети етаж от
триетажната сграда за М.В.А. и 5/6 идеални части от третия етаж за К.В.А. и П.С.А..
Решението е влязло в сила като
необжалвано в частите, с които е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите при описани квоти на първи и втори етажи от източна
триетажна жилищна сграда-близнак, построена в УПИ № XVIII-1565, кв. 32 по плана на гр. С. и по отношение на стопанска сграда-лятна
кухня, построена в южната част на УПИ № XVIII-1565, кв. 32 по
плана на гр. С., с площ от 30 кв.м.
ОСЪЖДА М.В.А.
с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на К.В.А. с ЕГН ********** ***, сумата
от 800,00 лв. /осемстотин лева/ – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.