Решение по дело №602/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 5
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Антония Кирова Роглева
Дело: 20205300900602
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Пловдив , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Антония К. Роглева
при участието на секретаря Милена А. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Търговско дело №
20205300900602 по описа за 2020 година
Съединени искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата В. Г. Б. ЕГН ********** моли да се постанови решение, с което
ответното дружество „РАМИНА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, п.к. 4000, ул. „Въча“ № 10, да бъде осъдено да й заплати сумата
58 000 евро, – дължима съгласно анекс от 23.04.2016 г. към предварителен договор за
покупко – продажба на недвижим имот от 6.6.2012 г., ведно със законна лихва върху
сумата, считана от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2020 г. до пълното й
изплащане. Претендира разноски.

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот от 6.6.2012 г., по който ищцата е
изплатила на ответника сумата 69 000 евро. Въпреки това апартаментът, предмет на
предварителния договор, бил продаден на друго лице.
Към договора бил сключен анекс от 23.4.16 г., в който страните констатирали
изплащането на сумата от 69 000 евро, представляваща цена на недвижимия имот, като по т.
3 от анекса продавачът – ответното дружество се задължило да възстанови на купувача
/ищцата по делото/ сумата от 69 000 евро в срок от две години, считано от датата на
подписване на анекса.
1
Към датата на подаване на исковата молба ответникът бил изплатил на ищцата
11 000 евро, като остатъкът от 58 000 евро оставал неиздължен.
Предвид посочените обстоятелства ищцата моли ответното дружество да бъде
осъдено да й заплати сумата 58 000 евро, дължима по силата на сключения анекс, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.

Ответната страна не е подала отговор, не е взела становище, не е направила
възражения в дадения й срок за отговор, не е изпратила представител в проведеното открито
съдебно заседание.

Направено е искане от процесуалния представител на ищеца за постановяване
на неприсъствено решение по чл. 238 и 239 от ГПК.

Съдът намира, че са налице условията, визирани в цитираните правни норми,
поради което следва да се постанови неприсъствено решение.
В случая са налице предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК – ответникът не е
представил отговор и не се явил в първото съдебно заседание, като не е направил искане
делото да се гледа в негово отстъствие.
Налице са предпоставките и на чл. 239, ал.1,т.1 от ГПК, като на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяване в
съдебно заседание.
Налице са и условията по чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК – исковете са вероятно
основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените към
същата искова молба доказателства, както с оглед приетото по делото заключение на вещо
лице.

С оглед горното съдът намира, че са налице всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение и такова следва да бъде постановено. Съгласно
чл. 239, ал.2 от ГПК същото не следва да се мотивира по същество.

2
Следва да се постанови решение за уважаване на иска, като ответното
дружество бъде осъдено да заплати направените от ищцата разноски по делото в размер на
105.14 лв.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати
дължимата ДТ по сметка на ПОС в размер на 4 537.53 лв.
На осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ищцата адв.С.М. адвокатско възнаграждение в
размер на 3799 лв., изчислено по правилото на чл.7, ал.2,т.5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „РАМИНА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, п.к. 4000, ул. „Въча“ № 10, да заплати на В. Г. Б. ЕГН **********
сумата 58 000 евро, – дължима съгласно анекс от 23.04.2016 г. към предварителен договор
за покупко – продажба на недвижим имот от 6.6.2012 г., ведно със законна лихва върху
сумата, считана от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2020 г. до пълното й
изплащане, както и направени деловодни разноски - 105.14 лв.

ОСЪЖДА „РАМИНА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, п.к. 4000, ул. „Въча“ № 10, да заплати по сметка на Пловдивски
окръжен съд държавна такса в размер на 4 537.53 лв.

ОСЪЖДА „РАМИНА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, п.к. 4000, ул. „Въча“ № 10, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата да заплати на адвокат С.Р.М. адвокатско възнаграждение в размер на 3 799 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

3
Защитата срещу неприсъственото решение може да бъде осъществена по
реда на чл. 240 от ГПК:
(1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната,
срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е
била лишена от възможност да участва в делото поради:
1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание;
2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата
молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени
обстоятелства;
3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Страната, срещу която е
постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го
оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства
от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при
решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.
(3) Искът по ал. 2 може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на
страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да
се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на
вземането.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4