Решение по дело №904/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			26.09.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	19.09.		2019

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		904		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0245-000330 от 04.07.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2 и чл. 185 от ЗДвП, на С.К.С., с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300,00 лв., за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20,00 лв., за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.

В срок е постъпила жалба от същия срещу посоченото НП. В жалбата се излагат съображения срещу обжалвания акт като се твърди, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила свързани с липсата на пълно и точно описание на твърдяното нарушение, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Цитира относими според него норми на ЗАНН, като сочи, че е налице ограничаване правото му на защита и неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е посочена конкретна хипотеза на посочената в НП санкционна правна норма на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Оспорва размера и начина на определяне на наложеното му наказание. Иска отмяната на обжалвания акт, алтернативно намаляване на глобата по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на 100 лв., тъй като твърди, че е безработен.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призова, не се явява, представлява се от адв. Стефанов, който поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

 

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 09.06.2019г., около 18:38 ч., жалбоподателят С.С. управлявал лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № КН 7144 АХ,  движейки се в гр. Бобов дол, по ул. „Св. Спас“. Същият бил спрян за проверка от полицейските служители - свидетелите Н. и В.. При проверката водачът не представил СУМПС и контролен талон и след справка с ОДЧ било установено от полицейските служители, че С. управлява посочения по-горе лек автомобил без да притежава валидно СУМПС, като същото е обявено за изгубено, на 14.12.2017 г. След тази дата на жалбоподателя не е издавано друго СУМПС и контролен талон към него. Наред с това от справката е установено, че същият управлява посоченото МПС след като има наложено наказание „глоба“, незаплатена в срока за доброволно плащане, наложена с влязло в сила НП 18-1139-000083.  Поради това, свидетелят Н. е съставил на С. акт за установяване на административно нарушение в присъствието на св. В., който е подписал същия. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя С., връчен му е лично и е подписан от него без възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 19-0245-000330 от 04.07.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2 и чл. 185 от ЗДвП, на С.К.С., с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300,00 лв., за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20,00 лв., за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Н. и В., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Наред с това не са налице данни за предходни лични конфликти или каквато и да е друга предубеденост на свидетелите, които са изпълнявали служебните си задължения, спрямо жалбоподателя.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

При извършена служебна проверка за законосъобразността на наказателното постановление, съдът намери, че същото е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Въпреки това относно описанието на първото посочено нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, НП не отговаря на изискванията на ЗАНН за минимално съдържание, тъй като описанието на нарушението е неясно и води до двусмислие, вариантност и различни възможни интерпретации, което сериозно ограничава правото на защита на жалбоподателя.

По нарушението на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.

В обстоятелствената част на НП – административнонаказващият орган е записал, че жалбоподателят е управлявал МПС без да притежава валидно СУМПС, тъй като същото е обявено за изгубено.  В НП изрично е възпроизведено при описването на извършеното нарушение, част от текста на посочената разпоредба, като е посочено – „който управлява МПС със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“, с което се твърди, че виновно е нарушил чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Тоест напрактика са посочени три възможни хипотези на административното нарушение с различни белези от обективна страна. В същотото време по-долу в диспозитивната част на обжалвания акт, АНО е наложил на С.С., на основание чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП – глоба в максимален размер от 300 лв., без да посочи коя конкретна алтернативни хипотези на цитираната санкционна норма намира приложение. В чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП, отново законодателят е предвидил различни възможности на неправомерно поведение на нарушителя свързани с управление на МПС от което и да е лице, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, се наказва с глоба от 100 до 300 лв. 

Настоящият състав намира, че е налице допуснато процесуално нарушение в хода на производството пред АНО, което се изразява в непълно описание на извършеното нарушение. В АУАН и НП следва ясно и точно да се посочи какво е извършеното нарушение, да се опишат обективните и субективните му елементи, както и кога е извършено, при какви обстоятелства и в какво точно се изразява то. В процесния случай, това не е сторено от АНО, нито е посочено словом, нито цифрово, какво точно е извършеното нарушение според посочените няколко алтернативи, нито в какво точно се изразява то, а само е отбелязано, че е налице управление с обявено за невалидно СУМПС, което е в нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като е изгубено, откраднато или повредено като е наложена санкция по чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП, която санкционна норма извън посочените три вариантни хипотези обхваща още няколко самостоятелни такива, като издателят на НП не е счел за необходимо да конкретизира какво точно поведение на жалбоподателя, съгласно чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП е решил да санкционира. Изложената фактическа обстановка не е анализирана правилно от АНО, не е описана с оглед всички съставомерни за отговорността на нарушителя елементи от обективна страна. Липсата на точно и ясно описание на нарушението възпрепятства съда да извърши преценка за материалната законосъобразност на НП, доколкото разпоредбата на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП съдържа множество различни по своя характер алтернативи. В този смисъл виж. Решение № 45 от 26.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 24 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил. Освен това, непосочването на тези обстоятелства не само прави описаното нарушение непълно и неясно, а още по-важно нарушава сериозно правото на лицето да разбере в какви точно факти го обвиняват. В действителност от справката за водач/нарушител на С. се установява, че статуса на издаденото му СУМПС е „невалиден“, но не е написана причината за това, като от представената от същия и приложена към административнонаказателната преписка Декларация по чл. 160 от ЗДвП, от 14.12.2017 г. е видно, че СУМПС е било обявено за изгубено, но никога не е обявявано за откраднато или повредено, както е отбелязал като възможност АНО в НП. Изводът на настоящата съдебна инстанция е, че описанието на нарушението не кореспондира с наличните по делото доказателства. Ето защо, съдът намира, че цялото административно наказателно производство страда от порок, който е стартирал с погрешното описване на нарушението в АУАН и се е мултиплицирал в съдържанието на съставеното по-късно и във връзка с него НП, което влече като задължителна закономерна последица отмяната на атакуваното постановление в тази му част.

По нарушението на  чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.

Налице е допуснато съществено процесуално нарушение и при описание на нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.  При описанието на същото както актосъставителят в АУАН, така и АНО в обжалваното НП са се задоволили само да посочат, че жалбоподателят има наложено наказание глоба, влязла в сила и незаплатена в срока на доброволно плащане, като допълнително са цитирали номер на НП / НП 18-1139-000083/, с което най-вероятно се има предвид, че е била наложена същата, без да посочат датата на издаване на същото и датата на влизането му в сила, т.е. от кога е започнал да тече предвидения в нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП едномесечен срок за доброволно плащане, от влизането в сила на наказателното постановление, респективно изтекъл ли е този срок към датата на нарушението. Според съда, за да бъде осъществен състава на цитираното нарушение абсолютно задължително е съответния акт от посочените в чл.190, ал.3 от ЗДвП, в случая НП 18-1139-000083 да бъде прецизно индивидуализиран, а не само по номер, както и да се отрази кога е влязъл в сила, най-малкото, за да може да бъде проверено, дали законовия едномесечен срок е спазен. Съобразно изложеното атакуваното наказателно постановление следва да се отмени по отношение на наказанието по чл. 185 ЗДвП на това основание.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0245-000330 от 04.07.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2 и чл. 185 от ЗДвП, на С.К.С., с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания в размер на 300,00 лв., за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20,00 лв., за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кюстендил, в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: