Решение по КНАХД №1554/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от началник група „Пътен контрол“ в РУ - Карлово при ОД на МВР - Пловдив, чрез старши юриск. З. М.-П., срещу Решение № 44/23.05.2025 г. по АНД № 34/2025 г. по описа на Районен съд - Карлово.

С обжалваното въззивно решение е изменено НП № 24-0281-001248/13.01.2025 г. на началник група „Пътен контрол“ при РУ - Карлово при ОД на МВР – Пловдив, с което на К. И. Х., [ЕГН], от с. Столетово, ул. „10-та“ № 46, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С решението на РС - Карлово е изменено основанието за наложената санкция от чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП в чл.174, ал.1, т.1 от с. з., като намалява размера на наложената глоба от 1 000.00 лв. на 500.00 лв. и срока на лишаване от право да управлява МПС от 12 месеца на 6 месеца, като в останалата част НП е потвърдено.

В касационната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалноправните разпоредби и нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

В касационната жалба се твърди, че въззивният съд не е отчел факта, че е нарушена процедурата за повторно изследване на кръвната проба, тъй като искането на изследваното лице не е направено пред административния орган и в срока по чл.27, ал.3 от Наредба № 1/2017 г. С оглед тези твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС – Карлово и потвърди издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът – началник група „Пътен контрол“ – РУ – Карлово при ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по делото – К. И. Х., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител - адв. Ш., е постъпило становище, с което се изразява неоснователност на жалбата, тъй като административният орган не е взел предвид, че искането за повторна кръвна проба е направено в съдебната фаза, а не в административнонаказателното производство, като не напразно законодателят е посочил три месечен срок за съхраняване на сравнителен материал, за да може да бъде извършена при искане в съдебната фаза, повторна, вече съдебно-химическа експертиза.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за основателност на касационната жалба и моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства пред въззивния съд, Административен съд – Пловдив, в настоящия си съдебен състав, формира следните фактически и правни изводи:

Касационната жалба срещу Решение № 44/23.05.2025 г. по АНД № 34/2025 г. на Районен съд - Карлово е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за касационно обжалване съдебен акт. Преценена така, тя е процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Това е така по следните съображения:

С обжалваното въззивно решение е изменено НП № 24-0281-001248/13.01.2025 г. на началник група „Пътен контрол“ при РУ – Карлово при ОД на МВР – Пловдив, в частта на основанието, с което на К. И. Х., [ЕГН], от с. Столетово, ул. „10-та“ № 46, като съдът е постановил, че на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на лицето следва да бъде наложена глоба от 500.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил нарушението на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и че законосъобразно последният се е възползвал в съдебна фаза от възможността по чл.27, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) и е поискал повторен анализ.

От фактическа страна е безспорно, че на 08.12.2024 г. около 01:55 ч., в с. Столетово, на ул. „1-ва“ до № 6, посока север – юг, Х., като водач на МПС – лек автомобил „Деу Калос“, с рег. № РВ 49 62 КР, лична собственост, е спрян за проверка и му е извършена такава за употреба на алкохол в 02:02 ч. с техническо средство А. Д. 7510, с фабричен № 0730, отчело концентрация от 0.86 на хиляди в издишания въздух. Водачът не приел показанията на техническото средство и пожелал да даден кръв за лабораторно изследване, за което му е издаден талон за медицинско изследване и е съпроводен до ФСМП – Карлово, където му е взета кръвна проба.

За констатираното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН № [рег. номер]/08.12.2024 г., в който нарушението е квалифицирано като такова по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като концентрацията на алкохол в кръвта е посочена в количество 0.86 на хиляда, съобразно показанията на техническото средство.

След извършено химическо изследване на взетата кръвна проба, видно от Протокол № 2645/11.12.2024 г., концентрацията на алкохол в кръвта на Х. е 0.86 на хиляда.

Въз основа на този резултат, на 13.01.2025 г. началникът на група „Пътен контрол“ при РУ – Карлово при ОД на МВР – Пловдив, издава обжалваното пред Районен съд - Карлово наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл.172, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. НП е връчено на Х. на 17.01.2025 г. Недоволен от него, последният подава въззивна жалба на 20.01.2025 г. чрез адв. Ш..

В съдебно заседание на 25.02.2025 г. от процесуалния представител на жалбоподателя е направено доказателствено искане - "Моля да бъде назначена повторна съдебно-химическа експертиза на контролната кръвна проба, взета от Х. на 08.12.2024 г. "

С протоколно определение от същата дата, съдът е допуснал химическа експертиза относно концентрацията на алкохол от вещо лице при БНТЛ – Пловдив за извършване на повторен анализ на кръвната проба на К. Х. иззета на 08.12.2024 г. Резултатите от тази повторна проба са обективирани в Протокол № 686 от 17.03.2024 г., при което е установено, че в изследваната основна кръвна проба, взета от лицето К. И. Х. се установява наличие на алкохол (етанол) в концентрация 0.74 g/L (⁰/₀₀); в изследваната контролна кръвна проба, взета от лицето К. И. Х. се установява наличие на алкохол (етанол) в концентрация 0.79 g/L (⁰/₀₀).

Именно последно соченият резултат е дал основание на въззивната инстанция да измени оспореното пред нея НП от 13.01.2025 г., като съдът е посочил, че след издаване на НП жалбоподателят се е възползвал от възможността по чл.27, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В мотивите е посочено, че съобразно протокол за повторна химическа експертиза № 686/17.03.2025 г. в изследвана основна кръвна проба е установено наличие на алкохол 0.74 на хиляда, а в изследваната контролна проба – 0.79 на хиляда, при което съдът, е взел предвид резултатът от повторното изследва – 0.79 g/L, и като е съобразил разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, е изменил оспореното НП от 13.01.2025 г.

Решението е правилно.

Безспорно е, че по това искане, което е с правно основание чл.27, ал.3 от Наредба № 1/19.07.2017 г., съдът се е произнесъл, като е съобразил, че към този момент не е изтекъл тримесечния срок по чл.26, ал.4 от наредбата. Изследване на контролната проба не е извършено в нарушение на нормата на чл.27, ал.3.

При така установеното, само на това основание следва да се направи решаващ извод, че в хода на производството не е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо изменението на атакуваното НП.

По отношение осигуряване на възможност за извършване на повторна химическа експертиза за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, съдебната практика еднозначно приема (вж. Р. 746/03.06.2024 г. по КАНД № 150/2024 г. на АС-Търговище; Р. № 189/08.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 833/2019 г. ІІІ н. о.; Р. № 221/14.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 755/2013 г.), че процесуално нарушение от този вид е абсолютно отменително основание, тъй като грубо ограничава правото на защита на лицето, на което е вменено такова обвинение. Нещо повече, с последното от цитираните съдебни решения се приема, което се споделя от съдебната практика, вкл. и от настоящия съдебен състав, че „възможността да поиска повторна проверка е право на изследваното лице, за упражняването на което не са предвидени никакви други условия и изисквания освен личното му решение. То не подлежи на оценка за основателност от разследващия орган, прокурора или съда. Отказът да бъде уважено това доказателствено искане е довело до съществено нарушение на процесуалните му права“.

Настоящият съдебен състав счита, че въззивният жалбоподател надлежно е формулирал искане за повторно извършване на химически анализ по смисъла на чл.27, ал.3 от цитираната наредба. Следва да се отбележи също така, че съдебната практика безпротиворечиво приема, че посоченият 7-дневен срок не е преклузивен (пробата е взета на 08.12.2024 г., НП е връчено на 17.01.2025 г., а искането е направено в с. з. на 26.02.2025 г., повторното изследване е направено на 17.03.2025 г.). Достатъчно е, да не е изтекъл срока по чл.26, ал.4, който в коментирания случай е „не по-малко от три месеца“.

Доколкото на АНО принадлежи доказателствената тежест да докаже вмененото обвинение за извършено административно нарушение, негово е и задължението за организиране на извършване на повторен химически анализ на контролната проба, както е регламентирано в цитираната правна норма. Няма процесуална пречка това да бъде извършено и от съда, което е сторено по надлежния ред и, в случая, е решаващо за правото на защита на жалбоподателя.

Съдът счита за неоснователни аргументите на касационния жалбоподател, че такова искане не е направено надлежно. Регулацията в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози в текстовете на чл.26 и 27 или в Приложения 1- 4 не съдържа изрично указание с какъв акт, в каква форма и до кого следва да бъде адресирано искането, за да възникне задължение за изследване на взетата контролна проба. След като това е така, следва да се приеме, че е достатъчно искането да е формулирано писмено. Тази форма е ad solemnitatem, т. е. за действителност на искането, и е спазена от жалбоподателя. Следващото условие е искането да е направено достатъчно разбираемо. И то е изпълнено. Искането е формулирано по следния начин: „Моля да бъде назначена повторна съдебно-химическа експертиза на контролната кръвна проба, иззета на 08.12.2024 г.“

Възражението в тази насока е неоснователно. В протокол № 686/17.03.2025 г. от експерта е посочено, че кръвната проба е постъпила на 10.12.2024 г. с две вакууми епруветки със стикери с № 071810.2/[рег. номер] и № 071810.2/[рег. номер], т. е. опаковката на пробата не е била нарушена и условията за съхранението й, въведени в чл.26, ал.4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. са спазени. Отделно от това е посочено, че „Искането за повторна химическа експертиза е постъпило в съответствие със срока, посочен в чл.27, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г.

Правилно въззивният съд се е позовал на протокола от контролното химическо изследване, тъй като същото е законосъобразно извършено по предвидения в Наредбата ред, предвид факта, че същата изисква /чл.21/ проверка на една от двете взети проби, като втората се съхранява като контролна при необходимост от повторен анализ, както е и в настоящия случай. В чл.26, ал.5 от Наредба № 1/19.07.2017 г. е изрично посочено, че при възлагане на повторен анализ се изследва контролната кръвна проба.

По делото са събрани доказателства за спазване на предвидения в наредба ред при вземането, съхранението и изследването на кръвните проби от наказаното лице, включително и на повторното изследване. При тези данни правилно въззивният съд е възприел резултата от повторното изследване относно концентрацията на алкохол в кръвта на Х. при управление на автомобила на процесната дата и е изградил фактическите си изводи в съответствие с второто химическо изследване. Спазването на законовите изисквания за реда за извършване на кръвните изследвания на лицето сочи, че концентрацията на алкохол в кръвта, предмет на второто изследване, е установена по надлежния ред, предвиден в Наредба 1/2017 г., поради което правилно фактическите изводи на РС-Карлово за установения процент алкохол, с който Х. е управлявал автомобила са основани на резултата от същото контролно изследване.

Изложеното налага извода, че доказателствената съвкупност по делото е правилно оценена и интерпретирана, съобразно действителното съдържание на релевантните доказателства и средствата за тяхното установяване, поради което оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна доказателствена дейност на въззивната инстанция, е неоснователно, и искането на касационния жалбоподател за отмяна на постановения съдебен акт не може да бъде удовлетворен.

С оглед горното съдът намира, че Решение № 44/23.05.2025 г. по АНД № 34/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44/23.05.2025 г. по АНД № 34/2025 г. по описа на Районен съд - Карлово.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.