РЕШЕНИЕ
№ 20266
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110153836 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба на Ф. Л. Г., гражданин на Р. Гърция, роден на
**********г., против В. Й. Я. ЕГН: ********** за постановяване с правно основание чл.
127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД за издаване на разрешение за издаването на задграничен
паспорт на детето Лидия Ф. Г. с ЕГН: ********** за пътуване от Република България до
страните членки на Европейския съюз, придружавано от своя баща Ф. Л. Г., по време, което
не съвпада с режима на контакти на другия родител с детето за срок от 5 /пет/ години.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е изразила становище за неоснователност на
исковата молба с твърдения, че страните не са имали противоречия и че никога ответницата
не е възпрепятствала пътуването на детето извън страната с баща му до август 2023г. Сочи,
че този отказ е бил провокиран от обстоятелството, че бащата при последното си пътуване с
детето не й дал възможност за комуникация с детето и не й е предоставил информация
относно местонахождението на последното. В същия срок е депозирал насрещен иск с
основание чл.127а СК, с който отправя искане да й бъде издадено разрешение, заместващо
съгласието на бащата Ф. Л. Г., гражданин на Р. Гърция, роден на **********г. да извежда
извън страната детето им Л. Ф. Г. с ЕГН: ********** за пътуване от Република България до
страните членки на Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна Македония,
Република Турция и Дубай за срок до навършване на пълнолетие на детето без ограничение
на броя на пътуванията.
Депозиран е и отвор по насрещната искова молба от първоначалния ищец/ ответник
по НИМ/, с които се изразява становище за неоснователност на претенцията поради липса на
1
спор между страните , поради което се иска насрещната искова молба да бъде оставена без
уважение, алтернативно се прави искане да бъде заместено съгласието на бащата но за срок
от пет години и то за страни членки на ЕС., за период не по дълъг от седем календарни дни
за всяко пътуване, без да се засягат учебните ангажименти на детето.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно и от представеното удостоверение за раждане (л.11 и л. 23) се установява,
че страните по делото са родители на детето Л. Ф. Г. с ЕГН: **********, родено на
01.11.2015 г. в гр. София. Макар всяка страна да твърди, че не оспорва правото на другата да
пътува с детето, реално между страните е възникнал конфлик относно пътуването на детето
с всеки един от родителите . Спорен е и периодът на пътуване, както и дестинациите до
които детето да има право да пътува. Това сочи, че родителите не могат да постигнат
съгласие относно въпросите, свързани с пътуването на децата в чужбина.
Съгласно чл. 127а от СК спорът между родителите за пътувания на детето им в
чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това, се решава от съда по
настоящ адрес на децата. Съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД може да не се
разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под
запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина
от своите родители, настойница, попечители, като при разногласие между родителите спора
се решава по реда на чл. 127а от СК.
Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това при разногласие на родителите, е от категорията на спорна съдебна
администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК
изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването на
детето извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от
време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите
членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от
време, но също до определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение от съда
за неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в
достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и
средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен и
реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК сочи, че съдът се произнася
само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги
да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия
пътуване.
Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а СК
за пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите
опазването на най-добрия интерес на детето, а това не може да стане, ако пътуването не е
предвидимо във времето и пространството. Преценката, която съдът следва да направи в
2
производството по чл. 127а СК, изисква да се съберат доказателства, включително и по
служебен път (по аргумент от разпоредбата на чл. 127а, ал. 3 СК), не само относно фактите,
обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на страната, но и
относно мястото, условията и средата, при които то ще пребивава. Затова искането на
разрешение за пътуване на детето извън пределите на страната следва винаги да е
конкретизирано така, че да позволява събиране на необходимите доказателства за преценката
за наличието на конкретно защитения интерес на детето при излизането му в чужбина.
По настоящото дело исканията са достатъчно конкретизирани, за да изпълнят
формалните изисквания за редовност на исковата молба и насрещния иск.
В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а СК съдът не е
обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и
определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл. 127а СК съдът
разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от
първоначално заявения, и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да
разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най- важни при
решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са
интересите на детето /в този смисъл Решение № 403/29.02.2016 г. по гр. д. № 6903/2014 г. на
ВКС, IV ГО, Решение № 86/13.09.2016 г. по дело № 4685/2015 на ВКС, IV ГО, и др./.
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България „всеки има
право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на
страната и да напуска нейните предели”, като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 от КРБ „това право
може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното
здраве и правата и свободите на други граждани”. Правото на свободно движение в рамките
на държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, §2 от Договора за
Европейски съюз.
В хода на произвоството е разпитан като свидетел Рейнхард Леония Виане, сочи, че
има връзка с В. Я. и познава ищеца, както и детето на страните Лидия. Свидетеля разказва,
че най- голямото желание на детето е да пътува. Твърди, че през последните пет години е
пътувал заедно с детето и майка му два – три пъти до Белгия, два пъти до остров Крит, като
основно са пътували през ваканциите и по Коледа. Разказва, че последно са планирали
пътуване до Белгия на 14.05.2024г., тъй като детето има здравословни проблеми и цел
Лидия да посети специалист в Белгия на 15.05.2024г., но това не се осъществило, тъй като
майката и детето са били блокирани на летището. Сочи, че бащата също е пътувал с детето
извън страната, едно от които в Р. Гърция миналото лято.
Съдът приема, че в интерес на детето е да пътуват извън територията на Република
България. По този начин ще придобива впечатления от други държави и ще се разширява
неговия мироглед. Това ще има положително влияние върху личностното му развитие. Ще
може да общуват, а в по- далечен времеви период и да упражнява езиковите си познания.
Видно от представения по делото социален доклад на ДСП- Красно село детето Лидия Глару
е ученичка в 20-то СОУ „Тодор Минков“ с ранно чуждоезиково обучение по френски и
3
немски език. В хода на процеса е установено и че детето Лидия Г. има заболяване - детски
артрит, като е възможно детето да има нужда от консултации със специалисти извън
пределите на Р. България, каквато всъщност консултация е била и планирана през месец май
2024г. с оглед изложеното от свидетеля Виане. Не се констатира вероятност детето да бъдат
поставено в риск. С исковата молба са поискани пътувания до държави, които са страни по
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Не се
установява родителите да имат намерение да променят местоживеенето на детето извън
страната, тъй като същите са трудово ангажирани и със стабилна социална среда в България,
макар ищеца да е гръчки гражданин, а настоящия партьр на ответницата да е с белгийско
гражданство.
С оглед приетите за установени по делото факти, първоинстанционния съд приема, че
е налице и нужда детето да пътуват свободно с майка си, както и с баща до държавите -
членки на Европейския съюз, по отношение на които държави в случай на неправомерно
отвличане или задържане на дете между държави-членове на ЕС, компетентността на
съдилищата в държавата - член е уредена в глава III от Регламент (ЕО) Регламент (ЕС)
2019/1111. Относно Турция, Северна Македония и Сърбия, по отношение на които е
направено искането в сезиращата съда искова молба, следва да се посочи, че са страни по
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25
октомври 1980 г., а с Република Северна Македония е сключен договор за правна помощ с
Република България и при евентуално отклонение от съдебното решение, другата страна
има възможност да се ползва от защитата, която предвиждат посочените международни
актове.
Относно искането за заместващо съгласие за пътуване в Обединени арабски емирства-
Дубай, съдът намира, че посочената страна не е страна по Хагската конвенция за
гражданско-правните аспекти на международното отвличане на деца. Това означава, че не са
налице правни гаранции при нарушаване на цитирания нормативен акт, поради което и
съответната държава има основание за отказ да изпълнят международен акт. В този смисъл
другата страна няма възможност да се ползва от защитата, която предвижда конвенцията.
Съдебното решение следва да изключва възможността българската държава да бъде лишена
от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, с който детето е извън
пределите на България - в държави, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската
конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца,
поради което българската държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си
съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя,
който се е противопоставил на извеждането на детето зад граница. Ето защо съдът намира,
че не е в интерес на детето да бъде разрешено да пътува до Обединени арабски емирства.
Съдът приема, че заместващото съгласие на всеки родител следва да бъде дадено за
следните цели - екскурзия, почивка, посещение на исторически забележителности и
географски обекти, по медицински причини, а по отношение на майката, която е отглеждащ
родител и във връзка участие на детето в учебни дейности, културни или спортни прояви.
4
В интерес на детето е да бъде определен срок от 5 години, считано от влизане на
решението в сила, без промяна на местоживеенето на детето в Република България, без
ограничение на броя пътувания годишно, с продължителност на всяко за не повече от 10
дни. Посоченият срок е съобразен с необходимостта от ревизия в отношенията на
родителите след период от време, който обаче не следва да е прекалено кратък, за да не
създава необосновани ограничения за пътуване на децата.
Периодът на пътуванията не следва да бъде съобразяван с времето, в което
отглеждащият родител упражнява родителски права или неотглеждащия режим на лични
отношения, тъй като по същество това представлява недопустимо изменение в определените
от съда родителски права и режим на лични отношения. Децата могат да пътуват с
родителите си само в периодите, когато имат законово право да са заедно, а в останалите
случаи по взаимно съгласие на родителите, тъй като след като родителят няма право да бъде
с детето (упражнявайки родителски права или режим на лични отношения), то на още по-
голямо основание не би могъл и да пътува с него. Освен това динамиката на обществените
отношения предполага и възможности за кратки пътувания до близки държави, поради което
и доколкото липсва риск да неспазване на режима на отношения с родителите,
възможностите за пътуване следва да са широки.
По отношение искането за заместващо съгласие за издавена на задграничен паспорт.
По делото безспорно се установи, че към момента на подаване на насрещната искова
молба, както и към приключване на съдебното дирене, детето Лидия Ф. Г. с ЕГН: **********
има издаден валиден паспорт, с дата на валидност до 09.07.2026 година, поди което искането
в тази част е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По предварителното изпълнение на решението:
Съгласно чл. 127а, ал. 4 СК може да бъде постановено предварително изпълнение на
решението.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на
предварително изпълнение на решението, тъй като не се сочи и не са ангажирани
доказателства за предстоящо и планувано пътуване на детет.
Мотивиран от горното, Софийски районен съдо извън пределите на страната с някого
от родителите.
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2 от СК съгласието на майката В.
Й. Я. ЕГН: **********, за пътуване на детето Л. Ф. Г. с ЕГН: **********,
извън пределите на Република България, до Европейския съюз, Република
Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция, с цел екскурзия,
почивка, по медицински причини, придружавани от бащата Ф. Л. Г.,
гражданин на Р. Гърция, роден на **********г. за срок от 5 години от влизане
в сила на решението, без промяна на местоживеенето им в Република
5
България, без ограничения на броя на пътуванията, с продължителност на
всяко не повече от 10 дни.
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2 от СК съгласието на бащата Ф. Л. Г.,
гражданин на Р. Гърция, роден на **********г., за пътуване на детето Л. Ф. Г. с ЕГН:
**********, извън пределите на Република България, страните членки на Европейския съюз,
Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция, с цел екскурзия,
почивка, посещение на исторически забележителности и географски обекти, обучение,
културни или спортни прояви, придружавани от майката В. Й. Я. ЕГН: ********** или от
упълномощено от нея лице за срок от 5 години от влизане в сила на решението, без промяна
на местоживеенето им в Република България, без ограничения на броя на пътуванията, с
продължителност на всяко не повече от 10 дни, като ОТХВЪРЛЯ искането за заместващо
съгласие на бащата за издаване на задграничен паспорт на детето, като неоснователно
НЕ ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6