Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

           

            НОМЕР 260111         ,12.10.2020 год.,гр.Търговище

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                  Районен съд- Търговище, седми състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА ПЕТРОВА

                                                СЕКРЕТАР: Михаил Пенчев

 

 

                        като разгледа докладваното от Председателя гр.д.№ 596 по описа за 2020 год. на Районен съд Търговище, за да се произнесе взе предвид следното:

                        Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.224, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ.

                        Ищцата твърди в исковата си молба, че е работила при ответника по трудово правоотношение, което към момента е прекратено. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ на 04.03.2020 година. След прекратяване на трудовото правоотношение, твърди, че ответникът не и е изплатил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 28 дни, в размер на 777.92 лв., както и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, в размер на 773.23 лв. Ответникът не е изпълнил доброволно задълженията си, поради което ищцата моли съда да постанови решение, с което да го осъди да и заплати дължимите обезщетения. Претендира да и бъдат присъдени и направените по делото разноски.

                        Ответникът не упражни правото си на отговор.

                        След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

                        Видно от приложената по делото Заповед № 11/04.03.2020 година на председателя на ответната кооперация, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на 04.03.2020 година, на основание чл.328, ал.1, т.2 и 3  от КТ. Заповедта е връчена на ищцата. В самата заповед работодателят е признал, че на ищцата следва да се изплатят обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ, за 23 дни неизползван платен годишен отпуск, както и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Видно от изготвената по делото икономическа експертиза, неоспорена от страните, обезщетението за 23 дни неизползван платен годишен отпуск на ищцата възлиза на 777.92 лв., а обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ е в размер на 773.23 лв. Общият размер на задължението на работодателя към ищцата е  в размер на 1 551.15 лв., което е изплатено  на 09.09.2020 година, с разходен касов ордер.

                        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: Трудовото правоотношение е двустранно, като всяко от страните по него има съответни права и задължения. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на 04.03.2020 година, на основание чл.328, ал.1, т.2 и 3 от КТ. Преди прекратяване на правоотношението, ищцата не е използвала полагащия и се платен годишен отпуск за 23 дни, което поражда задължение за работодателя да и заплати съответното обезщетение. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, поражда задължение за работодателят да изплати на ищцата и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, което е в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Не се спори, а и видно от събраните по делото доказателства, е че работодателят е погасил задълженията си към ищцата, но след предприетите от нея действия за установяване на тези задължения.

                        С оглед на изложеното и събраните по делото доказателства, предявените от ищцата искове са неоснователни, поради извършено от работодателя плащане в хода на процеса. Факт, настъпил след предявяването на иска и който съдът е длъжен да съобрази. Поведението на ответника – погасяване на задължението към ищцата в хода на процеса, както и липсата на признание от негова страна, поражда за него друго задължение, а именно да понесе отговорност за сторените в настоящото производство разноски от страна на ищцата. Последната е сторила разноски в размер на 150 лв., представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение, по аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК.

                        По изложените съображения, съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И   :

 

                        ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.А.Т. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв. Л.М., против „Напред-районна потребителна кооперация“ ЕИК ********* гр.Търговище, ул.“Кюстенджа“, № 1, представлявана от Е. М. П. - Председател, иск за сумата от 777.92 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

                        ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.А.Т. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв. Л.М., против „Напред-районна потребителна кооперация“ ЕИК ********* гр.Търговище, ул.“Кюстенджа“, № 1, представлявана от Е. М. П. - Председател, иск за сумата от 773.23 лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

                        ОСЪЖДА „Напред-районна потребителна кооперация“ ЕИК ********* гр.Търговище, ул.“Кюстенджа“, № 1, представлявана от Е. М. П. - Председател да заплати на Е.А.Т. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв. Л.М., направените по делото разноски, в размер на 150 лв.

                        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Търговище.

 

 

 

                        СЪДИЯ :