Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.08.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на тридесети
юни две хиляди двадесет и първа година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВАЙЛО
Г.
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от
съдия Славчева гр. дело № 309/2021 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 15 от 19.01.2021 год. по гр. дело № 285/2019
год. С.ският районен съд е отхвърлил предявените
от Г.П.С. и Е.П.Л., двамата от гр. С., искове срещу Р.Д.Д., И.Х.Г., Н.П.В., Л.П.В.
и В.Г.В. за обявяване за нищожен на поради заобикаляне на разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от ЗС на договор за дарение, сключен с н.а. № 96, том 3, рег. № 6589,
дело № 463/12.11.2018 год. на нотариус Хаджиангелова с район на действие РС-С. и
договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 97, том 3, рег. № 6614,
дело № 464/12.11.2018 год. на нотариус Хаджиангелова с район на действие РС-С., по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, както и
исковете за прогласяване на нищожност поради привидност на договора за дарение
от 12.11.2018 год., като прикриващ покупко-продажба, с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 5 от ЗЗД. Отхвърлени са и исковете на Г.С. и Е.Л. с правно основание
чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на продадените от ответника И.Х.Г. на
ответника Р.Д.Д. идеални части от процесните недвижими имоти, предмет на
договора за покупко-продажба сключен с н.а. № 97, том 3, рег. № 6614,
дело № 464/12.11.2018 год. на нотариус с район на действие РС-С..
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ищците с твърдения, че същото е
постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Молят съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с
което да уважи предявените искове.
Ответниците оспорват въззивната жалба и молят съда
да потвърди решението на районния съд.
След преценка на събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Ищците твърдят в исковата молба, че с ответниците И.Х.Г.,
Н.П.В., Л.П.В. и В.Г.В. са съсобственици на земеделски имоти по силата на
договор за дарение с н.а. № 24/10.09.2018 год. за имотите на Г.П.С. и договор
за дарение с н.а. № 25/10.09.2018 год. за имота на Е.Л., а именно: поземлен
имот – нива с идентификатор № 62486.216 с площ 3 дка, находящ се в м. „К. б.“,
землището на с. Р.; поземлен имот – пасище, мера с идентификатор № 62486.42.6 с
площ 3 дка в м. „Е.“, землището на с. Р.; поземлен имот – нива с идентификатор
№ 62486.46.4 с площ 3,7 дка в м. „Ч. м.“, землището на с. Р.; поземлен имот –
пасище, мера с идентификатор 62486.47.19 с площ 3 дка в м. „К.“, землището на
с. Р.; поземлен имот – нива с идентификатор № 62486.59.16 с площ 3,5 дка в м. „К.“,
землището на с. Р.; поземлен имот – нива с идентификатор № 62486.65.28 с площ 3
дка в м. „П.“, землището на с. Р.; поземлен имот – нива с идентификатор №
62486.70.13 с площ 4,5 дка, находящ се в м. „Б.“, землището на с. Р.; поземлен
имот – нива с идентификатор № 62486.74.51 с площ 4 дка, находящ се в м. „К.“,
землището на с. Р.; поземлен имот – нива с идентификатор № 62486.79.75 с площ
3,499 дка, находящ се в м. „Д. з.“, с. Р.; поземлен имот – ливада с
идентификатор № 62486.90.1 с площ 3 дка в м. „Г.с.. п.“, с. Р. и поземлен имот
– нива с идентификатор № 62486.721.131 с площ 4 дка, в м. „С.“, землището на с.
Р..
С нотариална покана № 566/29.01.2019 год. ответникът Р.Д.
ги уведомил, че е съсобственик на 2/3 ид.ч. от описаните по-горе имоти на основание
договор за дарение на 1/9 ид.ч. от имотите с н.а. № 140/12.11.2018 год. и
договор за покупко-продажба за 5/9 ид.ч. от същите имоти, извършен с н.а. №
141/12.11.2018 год. Оспорват извършените сделки с трето лице, без спазване на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС, тъй като имотите не са предложени първо на
останалите съсобственици. Предявяват искове за изкупуване на идеалните части от
съсобствените имоти, както и прогласяване нищожността на сделката, предхождаща
продажбата, а именно – договора за дарение на 1/9 ид.ч. от имотите, като
сключен с цел заобикаляне на закона, с оглед продажбата на имота на трето лице,
като се избегне изискването на чл. 33, ал. 1 от ЗС имотите да бъдат предложени
първо на ищците като техни съсобственици. Считат, че договорът за дарение е
симулативен и прикрива покупко-продажба на идеалните части от съсобствените
имоти с цел заобикаляне на това изискване. Според ищците последователното
сключване на два договора – за дарение и покупко-продажба при цена, равна на
пазарната стойност на целия имот, недвусмислено сочи, че действителната воля на
съконтрахентите е продажба на целия имот срещу уговорената цена, а не
предхождащо безвъзмездно разпореждане с идеална част от него. Това налага
извод, че привидният договор за дарение е породил правните последици на
прикрития с него договор за продажба. С тези две сделки собствениците на имота
са се разпоредили с него в нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗС. Молят съда да
уважи исковете им за изкупуване на прехвърлените идеални части от имотите, като
ищците встъпят в продажбеното правоотношение на мястото на третото лице –
купувач Р.Д.Д. при действително уговорените между страните условия и за посочената
в нотариалния акт цена, а именно – 9577 лв., като бъде прогласена нищожността
на сделката, предхождаща продажбата, а именно – договора за дарение на 1/9
ид.ч. от процесните имоти, като привиден и заобикалящ закона.
В уточняваща молба от 12.06.2019 год. ищците са посочили,
че са узнали за извършените разпореждания с процесните имоти от страна на
ответниците на 30.01.2019 год. Уточнили са също така, че процесните земеделски
имоти са бивша собственост на Н.И.В., б.ж. на с. Р., като негов пряк наследник
е В. Н.В. – негов син, от когото ищците са придобили собствената му 1/3 ид.ч.
от имотите с договор за дарение от 10.09.2018 год. Ответниците по делото са
собственици по наследство от общия им наследодател Н.В. на останалите 2/3 ид.ч.
от имотите. Твърдят, че е налице заобикаляне на императивната норма на чл. 33,
ал. 1 от ЗС и осуетяване на правото им на изкупуване, което обуславя
недействителност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 33, ал. 1 от ЗС на
дарствената сделка, тъй като с предхождащото покупко-продажбата дарение се
заобикаля императивното изискване на чл. 33, ал. 1 от ЗС – налице е прехвърляне
на съсобствен имот на трето лице, без да е спазено условието да е направено
предложение на другите съсобственици да изкупят тази част при същите условия.
С
решение № 86РЛ/09.12.1996 год. на ПК-гр. С. е възстановено правото на
собственост на наследниците на Н.И.В., б.ж. на с. Р., върху описаните по-горе
ниви и ливади в землището на с. Р. с план за земеразделяне. Представени са и
скици на процесните поземлени имоти по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-16/15.03.2016 год. на изпълнителния
директор на АГКК.
Видно
от удостоверение за наследници № 65/27.07.2018 год. на община С. Н.В. е починал
на 20.02.1988 год. и е оставил като наследници по закон: 1. В. Н.В. – син; 2. С.Н.Г.
– дъщеря, починала през 1981 год. и оставила като наследник по закон И.Х.Г. -
син; 3. П.Н.В. – син, починал на 02.11.1991 год. и оставил като наследници по
закон В.Г.В. – съпруга, Н.П.В. – син и Л.П.В. – дъщеря.
С н.а. № 8, том 2А, рег. № 2637, дело № 196/10.09.2018
год. на нотариус с район на действие РС-С. В. Н.В. е дарил на Г.П.С.
собствените си 1/3 ид.ч. от следните недвижими имоти: поземлен имот – нива с
идентификатор № 62486.216 с площ 3 дка, находящ се в м. „К. б.“, землището на
с. Р.; поземлен имот – пасище, мера с идентификатор № 62486.42.6 с площ 3 дка в
м. „Е.“, землището на с. Р.; поземлен имот – пасище, мера с идентификатор
62486.47.19 с площ 3 дка в м. „К.“, землището на с. Р.; поземлен имот – нива с
идентификатор № 62486.59.16 с площ 3,5 дка в м. „К.“, землището на с. Р.;
поземлен имот – нива с идентификатор № 62486.65.28 с площ 3 дка в м. „П.“,
землището на с. Р.; поземлен имот – нива с идентификатор № 62486.70.13 с площ
4,5 дка, находящ се в м. „Б.“, землището на с. Р.; поземлен имот – нива с
идентификатор № 62486.74.51 с площ 4 дка, находящ се в м. „К.“, землището на с.
Р.; поземлен имот – нива с идентификатор № 62486.79.75 с площ 3,499 дка,
находящ се в м. „Д. з.“, с. Р.; поземлен имот – ливада с идентификатор №
62486.90.1 с площ 3 дка в м. „Г.с.. п.“, с. Р. и поземлен имот – нива с
идентификатор № 62486.721.131 с площ 4 дка, в м. „С.“, землището на с. Р..
С н.а. № 9, том 2А, рег. № 2638, дело № 197/10.09.2018
год. на нотариус с район на действие РС-С. В. Н.В. е дарил на Е.П.Л.
собствената си 1/3 ид.ч. от поземлен имот – нива с идентификатор № 62486.46.4 с
площ 3,7 дка в м. „Ч. м.“, землището на с. Р..
С н.а. № 96, том 3, рег. № 6589, дело № 463/12.11.2018
год. на нотариус Хаджиангелова с район на действие РС-С. И.Х.Г. е дарил на Р.Д.Д.
1/9 ид.ч. от собствените си общо 3/9 ид.ч. от описаните по-горе 11 бр. поземлени
имоти.
С н.а. № 97, том 3, рег. № 6614, дело № 464/12.11.2018
год. на нотариус Хаджиангелова с район на действие РС-С. И.Х.Г., Н.П.В., Л.П.В. и В.Г.В. са продали на
съсобственика си Р.Д.Д. собствените си общо 5/9 ид.ч. от процесните недвижими
имоти
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал. 1 и
2 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Съгласно чл.
33, ал.1 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия
имот на трето лице, само ако преди това е предложил на другите съсобственици да
купят частта му при същите условия и никой от тях не е приел предложението.
Независимо от начина и причините за възникване на съсобствеността, всеки от
съсобствениците има право да извърши сделка на разпореждане със своята част.
Според закона, задължението за предлагане на частта най-напред на другите
съсобственици съществува само при договор за продажба на идеалната част изцяло
или частично от съсобствен недвижим имот. Едва в случай на отказ на останалите
съсобственици, делът може да бъде предложен за продажба на трето за
съсобствеността лице. Нарушаването на задължението от страна на съсобственика,
желаещ да продаде своята идеална част от имота, има за правна последица само
възникването на преобразуващото право на останалите съсобственици за изкупуване
при същите условия, но не обуславя нищожност на сделката. Когато обаче с договор за дарение се отчужди идеална част от частта
на дарителя в съсобствен имот в полза на
трето за съсобствеността лице и останалата идеална част се прехвърли
впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на
първоначалните съсобственици съгласно чл.
33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл.
26, ал. 1, предл. II-ро ЗЗД - Тълкувателно решение №
5 от 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК ВКС. Съгласно
Тълкувателното решение при
заобикалянето на закона участниците в сделката трябва да съзнават, че чрез
извършената сделка или поредица от сделки постигат цел, която законът не
позволява. В случаите, когато продажбата на остатъка от част от съсобствен имот
се предхожда от дарение на друга част от същия имот в
полза на външно за съсобствеността лице, житейското предположение за наличие на
намерение за заобикаляне на закона при липсата на законова презумпция за
намерение, не може да промени характера на сделката по чл. 33 ЗС
и последиците от нея, нито води до опорочаване на предхождащото я дарение. След като поотделно за договорите
за дарение и за покупко-продажба, както и при
съчетанието им, липсва законова забрана за постигнатия краен правен резултат,
то е невъзможно страните да целят забранен или непозволен от закона резултат.
Неоснователни се явяват и
исковете за прогласяване нищожността като привиден на договора за дарение,
сключен с н.а. № 96, том 3, рег. № 6589, дело № 463/12.11.2018 год. По делото остана недоказано твърдението на
ищците за нищожност на договора като привиден, което обуславя неоснователност
и на предявения установителен иск
за прогласяване на неговата нищожност поради
симулация. Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили не
желаят да бъдат обвързани. Същият е нищожен, независимо от това, че не прикрива
никаква друга сделка (абсолютна симулация), или прикрива някаква друга сделка – покупко-продажба
(относителна
симулация), както се твърди в случая. Ищците твърдят, че действителната воля на страните, които са
участвали в договора, не е такава, каквато е отразена в него. По делото обаче
не е налице нито обратен документ, нито друго начало на писмено доказателство
относно твърдяната симулация, като не се доказа страните, които са сключили
договора, да не са имали воля собствеността да се прехвърли чрез
дарение. Липсват и каквито и да
било други индиции за привидност на договора, с който И.Х.Г. е дарил на Р.Д.Д. 1/9
ид.ч. от собствените си идеални части от описаните по-горе 11 бр. поземлени
имоти.
Неоснователен се явява и искът с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за признаване правото на изкупуване на ищците на притежаваните от ответниците преди сделките дял от съсобствеността върху имотите. След сключване на договора за дарение с цитирания по-горе нотариален акт първият ответник е придобил идеални части от процесните имоти и не е външно за съсобствеността лице. Изискването на чл. 33, ал.1 от ЗС се простира само върху продажбата на идеална част от недвижимия имот на външно за съсобствеността лице и не се отнася до другите видове разпоредителни сделки. В случай, че преди продажбата между съсобственика и външното за съсобствеността лице е сключен договор за дарение, то последното става съсобственик и впоследствие при извършване на продажба в отношенията между дарител и надарен не се прилага изискването на чл. 33, ал.1 ЗС. С оглед цитираната задължителна съдебна практика, безспорно се налага изводът, че тъй като в процесния случай преди продажбата на идеални части от съсобствените недвижими имоти, между съсобственика и третото за съсобствеността към този момент лице е сключен договор за дарение, то ответникът Р.Д. е станал съсобственик на идеална част от процесните имоти, наред с ищците и дарителя, и впоследствие - при извършване на продажбата на идеални части от процесните имоти, в отношенията между дарителя и надарения, страни и по осъществената след дарението покупко-продажба, не се прилага изискването на чл. 33, ал.1 от ЗС. Съгласно задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 5/2012 от 28.11.2012 г. по тълк.дело № 5/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС, при повече от един съсобственик на недвижимия имот, няма изискване от кой измежду тях да бъде извършено изкупуването, след като то ще се осъществи от лице, което не е извън съсобствеността.
Тъй като изводите на настоящата инстанция
съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
в частите, с които предявените искове са отхвърлени като неоснователни. При този изход на спора ответниците имат
право на разноски, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК. Съдът намира за преклудирано
направеното от ищците чрез адв. Г. във въззивната жалба възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК дава възможност да се иска на насрещната страна да бъде
присъден по-нисък размер за разноските, ако заплатеното от тази страна
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, без да установява обаче краен срок, в който
подобно искане може да бъде отправено към съда. Доколкото подобен краен срок не
е установен в процесуалния закон, приложение следва да намери общото правило,
че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до
приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Този извод се
налага и от тълкуването на разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК, която дава възможност да се иска разноските да бъдат
присъдени в по-малък размер от претендирания размер /каквото не би могло да
бъде направено след като разноските са вече присъдени/, но не и възможност да
се иска последващото им намаляване, което сочи, че искането следва да бъде
отправено до съда преди постановяване на акта по присъждане на разноските.
Искането следва да се счита за процесуално закъсняло дори тогава, когато е
направено едва с писмената защита по делото, след като списъкът по чл. 80 ГПК е представен в открито съдебно заседание, преди даване ход на делото по
същество. В случая ответниците са представили списък по чл. 80 от ГПК още с
отговора на исковата молба, като са поддържали искането за присъждане на
разноски съобразно представения списък и в о.с.з. на 29.09.2020 год., когато е
даден ход на устните състезания. До приключване на устните състезания по делото
пред районния съд искане за намаляване на поисканите от представителя на ответниците
разноски не е направено, като пропускът на страната да направи своевременно
искане по чл.
78, ал. 5 ГПК не може да бъде преодолян чрез искане, направено за пръв път
във въззивната жалба, за отмяна на решението в частта за разноските /в този
смисъл Опр. № 337 от 3.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2010 г., II г. о., ГК;
Опр. № 404/12.06.2013 г. по ч. т. д. № 492/2012 г. на ВКС, II т. о., Опр. №
22/27.01.2012 г. по т. д. № 682/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., Опр. № 13/17.
01.2013 г. по гр. д. № 1161/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; Опр. № 123 от 17.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 7092/2014 г., I г. о., ГК, и др./. С оглед това обжалваното решение
следва да бъде потвърдено изцяло, включително в частта за разноските.
При този изход на спора въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците и направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на адв. Гуацлска за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело. С оглед обстоятелството, че по делото са предявени три обективно съединени иска, чиято цена е под предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. размер, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза общо на 1800 лева, съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредбата. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, разноски за адвокатско възнаграждение на въззивниците следва да бъдат присъдени в посочения минимален размер, както следва: на В.В., Л.В. и Н.В. - сумата по 217 лева разноски на всеки от тях; на И.Г. – сумата 480 лева и на Р.Д. - сумата 669 лева разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване пред ВКС. Това е така, защото съгласно представените удостоверения за данъчни оценки на недвижимите имоти цената на всеки един от обективно съединените искове е под 5000 лв. Цената на всички обективно съединени искове се определя от данъчната оценка на всеки един от прехвърлените имоти, респ. претендирани за изкупуване /в този смисъл определение № 201/25.05.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1806/2016 г., III г.о./.
Воден от горното,
Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 15 от 19.01.2021 год. по гр. дело №
285/2019 год. на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Г.П.С. и Е.П.Л., двамата от
гр. С., да заплатят на ответниците направените във въззивното производство
разноски в размер общо на 1800 лева, както следва: на Р.Д.Д. *** – сумата 669
лева; на И.Х.Г. *** – сумата 480 лева; на В.Г.В., Л.П.В. и Н.П.В.,*** - сумата по
217 лева разноски на всеки от тях, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.