Решение по дело №497/2017 на Окръжен съд - Бургас

                                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 437                       Година 2017,20.12.                           Град Бургас

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                                            граждански състав

На   двадесети  ноември                          Година две хиляди и седемнадесета

В  публичното    заседание в следния състав:

                                                    

                                        Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова                                         

                                               Членове:    ………………………………………                                                      

                            Съдебни заседатели:     ……………………………………...

 

Секретар  Цветанка Арнаудова

Прокурор

като             разгледа               докладваното                от                   съдията

търговско    дело    номер           497            по описа за      2017       година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

Ищецът „Ес Ивона“ ООД, ЕИК ********* със седалище гр.София,1387,Област София/столица/,Община Столична и адрес на управление Район р-н Връбница,ж.к. Обеля 1,бл.119,вх.Б,ет.3,ап.25 е предявил частични обективно съединени при условията на кумулативност искове против „Слънчев бряг“ АД, ЕИК *********, със седалище  гр.Несебър,8230,Община Несебър,Област Бургас и адрес на управление: т.к. Слънчев бряг за осъждане на ответника да му заплати следните суми /след надлежно извършено изменение на предявените искове чрез увеличението им по размер/: сумата от 25100 лв. – част от дължим в двоен размер задатък, предоставен в изпълнение на поето задължение  по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.04.2007 год. и анекс към него от 27.04.2007 год., което вземане за задатък ищецът твърди, че е придобил по силата на договор за цесия; сумата от 25100 лв., представляваща част от дължимо обезщетение за забава, определено в размер на законната  лихва върху предявения частичен размер на главницата за периода от 06.04.2012 год. до датата на завеждане на исковата молба в съда ,както и обезщетение за забава, определено в размер на законната лихва върху сумата от 25100 лв., начиная от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на cумата, ведно с  разноски по делото. Сочи, че вземането за задатък е възникнало в патримониума на бъдещия купувач по посочения по-горе предварителен договор и анекс към него „Либра-4“ ООД  и въз основа на тези  писмени договорености. Твърди, че задатъкът е в размер на договoeаната цена с ДДС ,като  плащането  е било осъществено в полза на бъдещия продавач  на  08.05.2007 год. Заявява, че  условието, което страните са приели за обуславящо действието на предварителния договор-разрешение на Агенция за приватизация, не се е осъществило, “Либра-4“ООД многократно е търсил възстановяване на платената сума         , което се е оказало безрезултатно и е прехвърлила това свое вземане на „Ес Ивона 97“ООД с договор за цесия 17.03.2008 год. ,а последния от своя страна е превхърлил това вземане на ищеца с договор за  цесия от 19.03.2015 год. .Представя и ангажира доказателства.

Предявените искове са с правни основания в чл.93,ал.2 и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Ответникът „Слънчев бряг“ АД,ЕИК *********, със седалище  гр.Несебър,8230,Община Несебър,Област Бургас и адрес на управление: т.к. Слънчев бряг оспорва основателността на предявените искове в депозиран извън законния срок писмен отговор. Заявява, че ищецът не  е носител на посоченото вземане, тъй като не  го е отразил в счетоводните си книги. Излага съображения, че и „Либра-4“ ООД не е имал описаното в цесията, която е подписал  вземане  към него, тъй като и към момента предварителния договор за продажба  на имот е действащ, не е бил прекратяван и продължава да действа при отлагателното и ненастъпило условие, даване на разрешение от АСПК.Оспорва твърденията и за настъпила изискуемост на твърдяното от ищеца вземане.Оспорва в предварителния договор да е налице изобщо уговорка, според която изплатената от  предварителния купувач сума  по него да представлява капаро по сделката. Позовава се  и на съдържанието на договора за цесия в подкрепа на извода си, като сочи, че вземането е с конкретен размер, който не е двойния размер на изплатената сума. Прави възражение за погасителна давност.

Депозира в срок и становище по изменението на предявените искове по размер, в което развива съображения за погасяване по давност и на увеличенията. Поддържа и останалите съображения, изложени  срещу първоначалните претенции. Представя доказателства.

 Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства ,намира за установено от фактическа страна  следното:

Безспорно е между страните ,а това е видно и от представения  документ на лист 6  от досието на делото при образуването му първоначално в Окръжен съд гр.Бургас под №  186 по описа за 2015 год.,че на 19.03.2015 год. между ищеца по настоящото дело в качеството на цесионер и „Ес Ивона 97“ЕООД  в качеството на цедент е бил подписан  договор за продажба на вземане. Съгласно чл.1 предмет на този договор е вземането на цедента към „Слънчен бряг“ АД по договор за  цесия от 17.03.2008 год. ,предварителен договор за продажба  на недвижим имот от 11.04.2007 год. и анекс към него от 27.04.2007 год. в размер на 719424 лв.  в едно с всичките му принадлежности срещу цена, която цесионерът се задължава да му плати по реда и при условията на договора. Не е спорно,че  ответното дружество е получило уведомлението на цедента  на 20.03.2015 год. чрез фирма за куриерски услуги. Страните не спорят и по обстоятелството, че „Ес Ивона 97“ЕООД  ,от своя страна е придобила цедираното вземане по подписан на 17.03.2008 год. договор за продажба на вземане от цедента „Либра-4“ООД. Вземането и по този договор е описано по идентичен начин: вземане към ответното дружество  по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 11.04.2007 год. и анекс към него от 27.04.2007 год. в размер на 719424 лв.  в едно с всичките му принадлежности срещу цена, която цесионерът се задължава да му плати по реда и при условията на договора. Уведомлението за тази цесия е постъпило в канцеларията на ответното дружество на 19.03.2008 год. От съдържанието на цитираните в двата договора за цесия предварителен договор от 11.04.2007 год. и анекс от 27.04.2007 год. към него е видно, че  между „Либра-4“ООД и „Слънчев бряг“ АД е била постигнала договореност, съгласно която  акционерното дружество се е задължило да продаде   на „Либра-4“ООД свой собствен недвижим имот за сумата от 599520 лева без ДДС. В чл.2 е прието, че договорът влиза в сила от датата на получаване от продавача на разрешение от Агенция за приватизация по чл.28,ал.1 от ЗПСК за извършване на продажбата на имота ,като сключването на окончателен договор следва да се извърши в срок одо 14 дни отн получаване на разрешение от Агенцията. Съгласно чл.3 в срок до 30.04.2007 год. „Либра-4“ООД заплаща 100 % от сумата по чл.1 като в противен случай договорът се счита за прекратен. В чл.5 е прието, че фактическата власт върху имота се предава на „Либра-4“ООД от датата на постъпване на сумата по чл.1 от договора по сметка на ответното дружество, а владението-в 10 дневен срок от сключване на окончателен договор с нотариален акт, за което ще бъде изготвен констативен протокол. В раздел ІV  са детайлизирани правата и задълженията на страните,като съгласно чл.11  от него при отказ за сключване на окончателен договор,както и при забава за нотариално оформяне на сделката,всяка оедна от страните може да поиска обявяването му за окончателен по реда на чл.19,ал.3 от ЗЗД при посочените  усдловия.В раздел V е уговорена отговорността на страните при неизпълнение.Така съгласно чл.13 при обявяване на договора за окончателен по реда на чл.19,ал.3 от ЗЗД поради виновно неизпълнение,виновната страна дължи на изправната неустойка в двоен размер на цената по договора,като в случай че е претърпяла доказано по-големи вреди,се дължи обезщетение за техния действителен и доказан размер.по силата на чл.14 при прекратяване на договора ,независимо по какви причини,всички извършени подобрения на имота от страна на купувача остават негова собственост или следва да му бъдат заплатени от провадача по пазарни цени. В анекс от 27.04.2007 год. е изменен чл.3 от договора,като е договорено „Либра-4“ООД най-късно до 15.05.2007 год. да заплати изцяло продажната цена съгласно чл.1 от договора,като при неизпълнение на това задължение договорът ще се счита за прекратен.Изменен е и чл.5 от договора в следния смисъл: „Либра-4“ООД придобива владението и фактическата власт върху имота от момента на заплащане на продажната цена. Не е спорно,че продажната цена от 719424 лв. представляваща сумата от 599520 лв. плюс ДДС е заплатена от „Либра-4“ООД в полза на ответника на 08.05.2007 год. Не са  спорни и следните обстоятелства: до момента няма данни за дадено разрешение по чл.28,ал.1 от ЗПСК от Агенция за приватизация, до момента окончателен договор не е сключен.

Видно от приложеното т.д. № 238 по описа за 2013 год. на Окръжен съд Бургас праводателя  по договора за цесия на ищеца по настоящото дело  е депозирал молба по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество.В нея той е описал вземането си по начина,по който то е  описано в  договора за цесия от 17.03.2008 год. Други уточнения нито  в молбата,ниво в хода на производството по делото  не са извършвани.В постановеното по делото влязло в сила съдебно решение е обсъждано вземане,така както то е  индивидуализирано от самия молител.

При установената по-горе фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Ищецът претендира,че е придобил по посочения по-горе договор за цесия вземане срещу ответното дружество за задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.04.2007 год. и анекс към него от 27.04.2007 год.,който задатък е в размер на договорената продажна цена от 599520 лв. без ДДС или 719424 лв. с ДДС .Счита,че  има  право на двойния му размер от  1438848 лв.,поради неизпълнението на задълженията на ответника и последващото разваляне на сключения между страните договор.Частичният му иск след увеличението от 25100 лв. представлява част от общата сума от 1438848 лв. /2 по 719424 лв./.

За да се установи  придобил ли е ищецът вземане по последователните договори за цесия от сочения от него вид е необходимо да се установи налице ли е било такова вземане в полза на „Либра-4“ООД по посочените предварителен договор и анекс към него.

Съдът тълкувайки на основание чл. 20 ЗЗД общата воля на страните по предварителния договор  и анекса към него и отделните клаузи в тяхната връзка и взаимна зависимост,намира,че в същия липсва клауза за  задатък), а уговореното в т.  3 представлява поето  задължение за предварително,авансово плащане на цената по подписания предварителен договор.

Горното явства на първо място от характера на самия предварителен договор-от формулировката  на чл.2,ал.1, съгласно която договорът влиза в сила от датата на получаване от продавача на разрешение от Агенция за приватизация за извършване на продажбата,става ясно,че се  касае  до прието от страните условие  в зависимост от което  действието му е  поставено. При това положение до сбъдване на условието предварителния  договор   не обвързва страните, в частта му  касаеща обещанието да се сключи окончателен договор.Уговорката в чл.3 за плащането на цената в определен срок е пряко свързана с   друго насрещно задължение  на ответното дружество-това по чл.5 от него-изменен с анекса от 27.04.2007 год.-и то е  предаване на владението и фактическата власт върху имота,от момента на заплащане на продажната цена.В нито един от текстовете на предварителния договор и анекса не се говори за вземане с белезите на такова по чл.93,ал.2 от ЗЗД,а именно обезпечаващо изпълнението на  предварителния договор и доказателство,че той е сключен.Няма клаузи  съгласно които при неизпълнение от страна на предварителния купувач на произтичащото  от предварителния договор задължение,в резултат на което се стига до преустановяване на облигационната връзка , ответното дружество  -предварителен продавач да има право да задържи платената  му цена, а при неизпълнение на договорно задължение от страна на ответното дружество – предварителен  продавач,в същата хипотеза, последния да  дължи на  купувача по предварителния договор  връщане на заплатената сума  като продажна цена в двоен размер.В чл.13 е уговорена неустойка –двоен размер на цената по договора,платима от която и да е от двете страни,но не при разваляне,респ. отказ от договора,а в  обратния случай-сключен  окончателен договор,но не с нотариален акт,т.е. при законосъобразно и доброволно изпълнение на обещанието,а при сключването му  по съдебен ред- чл.19,ал.3 от ЗЗД.  В потвърждение на този извод е и  следното:вземането –предмет на  двата договора за цесия,на уведомленията към тях и на т.д.№ 238 по описа за 2013 год. на Окръжен съд гр.Бургас, а и в  останалите съдебни производства,никога не е било заявявано,описвано или коментирано като такова с белези на задатък. Следователно няма никакви данни  страните по предварителния договор и анекса към него да са придали функцията на задатък на авансово платената  цена от 719424 лв.

С оглед на горното  в предварителния договор от 11.04.2007 год. и анекса към него от 27.04.2007 год. не е налице уговорка за задатък по см. на чл. 93 ЗЗД.След като такава уговорка изобщо не е налице,вземане за задатък няма как да е предмет на двама договора за цесия.При това положение ищецът не е придобил по отношение на ответното дружество вземане за задатък.

След като не се установява ищецът да е носител на  описаното в исковата молба вземане на посоченото от него основание към ответното дружество,то искът му като неоснователен следва да се отхвърли.

Тъй като  няма главно задължение,не са налице основания да съществува и акцесорно задължение за обезщетение по чл.86 от ЗЗД нито преди,нито след завеждане на делото,поради което и частичния иск за такова вземане също следва да се отхвърли.

Ответното дружество претендира заплащане на направените от него разноски по делото.В последното съдебно заседание е депозиран договор за правна защита и съдействие от който е видно,че ответното дружество е заплатило в брой сумата от 1000 лв. на процесуалния си представител адв. Козарев. При това положение тази сума следва да  му бъде присъдена на основание чл.78,ал.3 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл.93,ал.2  и чл.86,ал.1 от от ЗЗД съдът

 

                            Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ес Ивона“ ООД,ЕИК ********* със седалище гр.София,1387,Област София/столица/,Община Столична  и адрес на управление Район р-н Връбница,ж.к. Обеля 1,бл.119,вх.Б,ет.3,ап.25 частични обективно съединени при условията на  кумулативност искове против „Слънчев бряг“ АД,ЕИК *********, със седалище  гр.Несебър,8230,Община Несебър,Област Бургас и адрес на управление: т.к. Слънчев бряг за осъждане на ответника да му заплати следните суми/след надлежно извършено изменение на предявените искове чрез увеличението им по размер/: сумата от  25100 лв. – част от дължим  в двоен размер задатък,предоставен в изпълнение на поето задължение  по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот   от 11.04.2007 год. и анекс към него от 27.04.2007 год.;сумата от 25100 лв., представляваща част от дължимо обезщетение за забава,определено в размер на  законната  лихва върху  главницата по частичния иск от 25100 лв. за периода от 06.04.2012 год. до датата на завеждане на исковата молба в съда ,както и обезщетение за забава,определено в размер на законната лихва върху сумата от 25100 лв.,начиная от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата от 25100 лв. –главница .

ОСЪЖДА „Ес Ивона“ ООД,ЕИК ********* със седалище гр.София,1387,Област София/столица/,Община Столична  и адрес на управление Район р-н Връбница,ж.к. Обеля 1,бл.119,вх.Б,ет.3,ап.25 да заплати на „Слънчев бряг“ АД,ЕИК *********, със седалище  гр.Несебър,8230,Община Несебър,Област Бургас и адрес на управление:т.к. Слънчев бряг  сумата от 1000 лв. ,представляваща направени от последния  разноски  за настоящото първоинстанционно производство.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                                                  Съдия: