Определение по адм. дело №2295/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от А. К. К., [ЕГН], от [населено място], обл.Варна, чрез пълномощника му адв.Ю. Д. от АК - Варна, срещу Заповед №25-0819-001009/12.09.2025г на полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която за нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП на осн.чл.171 т.1 б.з)гг) от ЗДвП му е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 (шест) месеца.

С жалбата е направено и особено искане на осн.чл.166 ал.3 от АПК да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения ИАА, със следните аргументи: 1). ПАМ е очевидно незаконосъобразна и несъразмерна (неправилен минимум от 6 месеца при хипотеза за 3 месеца); 2). Създава тежки лични и професионални последици за жалбоподателя (невъзможност за труд/доходи), докато общественият интерес вече е защитен чрез отнемане на регистрационните табели и Разрешението за временно движение на л.а.; 3). Налице е сериозна вероятност за отмяна на ПАМ поради погрешно приложен материален закон; 4). Незабавното изпълнение засяга прекомерно правата на жалбоподателя и на зависим от него болен член на семейството му; 5). Общественият интерес от незабавно изпълнение не надделява при липса на ПТП /риск, а само при формално нарушение, което се санкционира в отделно АНП. С тези аргументи се настоява предварителното изпълнение да бъде спряно до влизане в сила на съдебния акт. Към жалбата, наред с другите доказателства, е приложено копие на ЕР на ТЕЛК на С. Ж. К. (50% ТНР, пожизнен срок).

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В оспорената Заповед № 25-0819-001009/12.09.2025г полицейският инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна е изложил, че на 11.09.2025г в [населено място] жалб.А. К. е управлявал л.а. „БМВ М3“ с транзитен № , държава България, собственост на П. Д. Д., по [улица]в посока център до бензиностанция „Лукойл“, като автомобилът не е регистриран по надлежния ред – Разрешение за временно движение № за автомобила е с изтекъл срок на валидност на 04.09.2025г. Прието е, че с горното е извършено виновно нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, за което на осн.чл.22 от ЗАНН и чл.171 т.1 б. з)гг) от ЗДвП на водача е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца.

Видно от отбелязването в нея, заповедта е връчена лично на жалб.Калъчев на 23.09.2025г. В нея е указано, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред АС – Варна, а жалбата, по която е образувано настоящото производство е входирана в АС – Варна на 01.10.2025г. При тези данни съдът приема, че и жалбата, и особено искане са депозирани в рамките на 14-дневния срок по чл.149 ал.1 от АПК, съотв. в срока по чл.166 от АПК.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Депозирането на искане по реда на чл.166 ал.2 от АПК не е ограничено в срок – предпоставка за допустимостта му е единствено наличието на висящо, неприключило съдебно производство по оспорването на заповедта за ПАМ, и това условие е изпълнено в настоящия казус. Искането е отправено от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Съгл.чл.172 ал.1, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, ПАМ по чл.171 т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи; предварителното им изпълнение е допуснато по силата на закона съгл.чл.172 ал.3 от ЗДвП; заповедта подлежи на обжалване по реда на АПК, което обаче не спира изпълнението на ПАМ, освен ако съдът не го направи съгл. ТР №5/08.09.2009 г на ВАС и чл.166 ал.4 от АПК. От така възприетата законодателна уредба явства, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ – отнемане на СУМПС на водача, е допуснато еx lege, т.е. че в тази случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК, приложим и към настоящия казус предвид липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния закон.

Доколкото този въпрос е и извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение да мотивира предварителното изпълнение на акта си.

Именно поради изричното предвиждане на чл.172 ал.6 от ЗДвП, при отправено искане за спирането на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ по чл.166 ал.2 от АПК молителят дължи да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170 ал.1 от АПК, законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ.

Никое от тези изисквания не е изпълнено в конкретния казус.

Твърдението, че ПАМ е очевидно незаконосъобразна и несъразмерна, както и това, че е налице сериозна вероятност за отмяна на заповедта за прилагането й поради неправилно приложение на материалния закон не са предмет на настоящото произнасяне, а на това със съдебен акт по същество.

Твърдението, че ПАМ създава тежки лични и професионални последици за жалбоподателя, изразяващи се конкретно в невъзможност за труд и доходи, на първо място е недоказан поради липса на ангажирани данни и доказателства, че управлението на МПС е пряко свързано с реализирането на доходи от Калъчев. На второ място то е и неоснователно, защото възможността за полагане на труд и реализиране на доходи никъде не е императивно свързана и обусловена от възможността за управление на МПС.

Фактът, че регистрационните табели и разрешението за временно движение на едно МПС са вече отнети и то не може да се движи, е абсолютно ирелевантен за възможността жалбоподателят, притежавайки СУМПС, да управлява което и да било друго МПС – още повече, че спряното от движение такова в случая дори не е негова собственост. Необходимостта от защита на обществения интерес спрямо субекта на нарушението не е отпаднала само предвид наличието на действаща мярка за защита на същия интерес досежно обекта на нарушението.

Наличието на инвалидизиран член на семейството (независимо от липсата на доказателства по делото към настоящия момент С. К. да е майка или изобщо роднина на жалб.А. К.), категорично не е ново обстоятелство по см.чл.166 ал.4 вр.ал.2 от АПК – видно от представеното ЕР на ТЕЛК от 06.11.2022г, първата дата на инвалидизация е 12.01.2017г. От друга страна обективно възможността на жалбоподателя и на друг член от семейството му да се придвижва свободно в пространството не е ограничена – с ПАМ е ограничен само един от начините за това, а твърдението, че в случая се касае за ограничаване на лични права, и то прекомерно, е категорично несподеляемо.

Т. е и твърдението, че общественият интерес от незабавно изпълнение на ПАМ не надделява при липса на настъпило ПТП или риск от такова, докато в случая се касае само за формално нарушение, което се санкционира в отделно АНП – поради явното му противоречи с предвиденото по силата на закона предварително изпълнение на този вид ПАМ, и то безалтернативно – без разлика дали е настъпило ПТП, създаден е риск за такова, или нарушението е формално.

В обобщение на изложеното и независимо от липсата на описание/посочване на конкретни вреди, съдът намира, че жалбоподателят безспорно търпи такива от допуснатото от законодателя предварителното изпълнение на ЗППАМ, изразяващи се в невъзможността лично да управлява МПС. Той обаче не ангажира доказателства, че в конкретния казус засегнатия му личен, частен интерес е равен и противопоставим на обществения такъв по см.чл.60 ал.1 от АПК, и то до степен да го преодолява, поради което съдът ги приема за несъществени. Но дори в случай на реално настъпили имуществени/неимуществени вреди за жалбоподателя в резултат на невъзможността на управлява автомобил в определен период от време, то те не биха и трудно поправими, тъй като съобразно константната съдебна практика при евентуална отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна, те подлежат на репарация по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.203 и сл. от АПК.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че в конкретния казус молителят не е оборил установената с чл.172 ал.6 от специалния ЗДвП презумпция, т.е. не е доказал, че предварителното изпълнение на ПАМ ще му причини значителна или трудно поправима вреда, което квалифицира молбата му по чл.166 ал.4 вр.ал.2 от АПК като неоснователна и налага отхвърлянето й. В заключение следва да бъде посочено, че доколкото нито специалния ЗДвП, нито общия АПК съдържат изрична забрана, оспорващият би могъл да поиска отново спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта – при възникване на нови релевантни обстоятелства относно настъпването на значителни или трудно поправими вреди за него.

Мотивиран от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. К. К., [ЕГН], от [населено място], обл.Варна, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №25-0819-001009/12.09.2025г на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна, с която на осн.чл.171 т.1 б. з)гг) от ЗДвП му е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 (шест)месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд - София.

Препис от определението да се връчи само на молителя чрез адв.Ю. Д.