РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. гр. Хасково, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20225640101210 по описа за 2022 година
Производството е делбено във фаза по допускане на делбата.
Образувано е по предявения от Х. Х. Г. с ЕГН:********** от гр.Х.,
бул.“*********“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес гр.Х., ул.“*******“
№**, ет.*, адв.Й. Й., против Г. П. П. с ЕГН:********** от гр.Х.,
ул.“********“ №**, ет.*, ап.*, иск за съдебна делба.
В исковата молба се твърди, че наследодателят и баща на ищеца К. П.
К. починал на 25.01.1989г., като в периода 1938г.-1939г. сключил граждански
брак с непознато за ищеца лице. От този първи брак имали родена дъщеря Л.
К. П., починала на 01.07.2015г., която оставила като единствен свой
наследник дъщеря си Г. П. П..
През 1945г. наследодателят К. П. К. сключил втори граждански брак с
М. В. К., починала на 18.08.2013г. От този втори брак имали родени двама
синове – Х. Х. Г. и П. К. П., неженен, починал на 21.12.2020г.
С нот.акт №92, том 5, дело №1932/1975г. на РС-Хасково,
наследодателят К. П. К. заедно с втората си съпруга М. В. К. закупуват УПИ
VIII 58, в квартал 10, по действащия КРП на с.П., общ.Х., одобрен със
заповед №704/1989г., с площ от 1083кв.м., заедно с построените в поземления
имот полумасивна жилищна сграда с площ от 52 кв.м. и две второстепенни
постройки – първата с площ от 12кв.м., а втората с площ от 68кв.м., при
граници на имота : от изток и юг – улица, от запад – УПИ IX 50, от север –
УПИ VII 57. Съгласно скица №804/05.05.2022г., издадена от Община Хасково
процесният УПИ VIII 58, в квартал 10, е идентичен с имота, описан в т.1 от
1
нот.акт №92, том 5, дело №1932/1975г. на РС-Хасково, а именно парцел 1-ви,
в квартал 10, утвърден със заповед №1117/1923г. с пространство от 1165кв.м.
Ищецът твърди, че заедно с ответницата са единствени съсобственици
по наследство на УПИ VIII 58, в квартал 10, по действащия КРП на с.П.,
общ.Х., одобрен със заповед №704/1989г., с площ от 1083кв.м., заедно с
построените в поземления имот полумасивна жилищна сграда с площ от 52
кв.м. и две второстепенни постройки – първата с площ от 12кв.м., а втората с
площ от 68кв.м. Твърди също така, че не могат доброволно да поделят имота,
поради което предявява настоящия иск за съдебна делба.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да
се допусне делба на гореописания недвижим имот при квоти 5/8 ид.ч. за
ищеца и 3/8 ид.ч. за ответницата. След допускане на делбата се иска
назначаване на вещо лице, което да даде заключение за пазарната цена на
имота и за неговата реална поделяемост. Претендира присъждане на
разноските по делото.
Ответницата депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК, като оспорва обстоятелството, че К. П. К. е баща на ищеца. Твърди, че
ищецът е наследник чрез сина на К. П. К., а именно П. К. П., починал на
21.12.2020г. /неженен, без деца/, като негов брат, а ответницата е наследник
чрез своята майка – Л. К. П., починала на 01.07.2015г., която е дъщеря на К.
К. и сестра на П. К.. Не се оспорва твърдението, че наследодателят на
страните е имал сключени два граждански брака, като наследодателката на
ответницата – Л. К. П. /починала на 01.07.2015г./ била негова дъщеря от
първия брак, а починалият на 21.12.2020г. П. К. П. – син от втория брак.
Твърди, че ищецът е син на втората съпруга на наследодателя К. К., но не е
негов син.
Оспорва се твърдението, че втория брак на К. К. с М. В. К. /починала на
18.08.2013г./ е сключен през 1945г. Ответната страна твърди, че на
13.11.1938г. наследодателят на страните К. П. К. сключил граждански брак с
В. Т. Ж. /баба на ответницата/. Бракът бил прекратен на 30.10.1946г. с
резолюция на Хасковски областен съд, съгласно направената заверка в акт за
женитба №38/16.11.1938г. от регистъра за женитбите за 1938г. Вторият брак
на К. П. К. с М. В. К. /след брака П./ бил сключен на 07.04.1947г., което било
видно от акт №128 за женитба от регистъра за женитбите за 1947г.
Оспорва се твърдението, че процесния имот е закупен от наследодателя
на страните заедно с втората му съпруга с нот.акт №92/1975г. Този имот бил
индивидуална собственост на наследодателя на страните, получен по
наследство от неговия баща. Тъй като последният не притежавал документ за
собственост, наследодателят на страните се снабдил с такъв по реда на
обстоятелствена проверка. Въпреки че нотариалния акт за собственост на
имота бил издаден по време на брака, втората съпруга нямала никакъв принос
в придобиването му, както на дворното място, така и на постройките в него.
От регулационния и кадастрален план на с.Подкрепа от 1928г. било видно, че
сградите в имота са отразени във вида,в който съществуват и към момента и
този имот бил записан на името на бащата на наследодателя на страните – П.
2
К. в разписния лист към плана. В подкрепа на твърдението, че процесният
имот бил индивидуална собственост на наследодателя на страните /получен
по наследство от баща му/ и втората съпруга не участвала в придобиването му
било обстоятелството, че с нот.акт №26/19.04.1975г. /няколко месеца след
признаване правото на собственост по давност/ наследодателят на страните
дарил втория имот, посочен в нот.акт №92/1975г. на ищеца по делото.
Сделката била извършена само от наследодателя, без участието на неговата
втора съпруга М. В. К. като прехвърлител, което доказвало извънсемейния
характер на правото на собственост на имотите, предмет на обстоятелствената
проверка по нот.акт №92/1975г., единият от които и процесния.
Ответницата оспорва посочените в исковата молба квоти 5/8 ид.ч. за
ищеца и 3/8 за нея. Твърди, че в обстоятелствената част на исковата молба не
са посочени обстоятелства, които да обосновават тези квоти на
съсобственост. Според ответницата, с оглед гореизложените обстоятелства,
правото на собственост на двете страни в процесния имот било разпределено
за ищеца 5/12 ид.ч. и за нея 7/12 ид.ч.
Предвид гореизложеното се иска допускане на делба на процесния имот
между страните при посочените в отговора на исковата молба квоти и да
продължи извършването на делбата до прекратяване на съсобствеността.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
По силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност №92 от 24.04.1975г. на ХРС К. П. К. е признат за собственик по
давност на 1. парцел първи в кв.10 по плана на с.П., Х., утвърден със заповед
№1117/1928г. с пространство от 1165кв.м. и 2. парцел девети в същия квартал
и по същия план с пространство от 805кв.м., отредени за части от имоти пл.
№56 и №67 при неуредени регулационни сметки.
От издаденото на 11.09.2020г. удостоверение за наследници на К. П. К.
се установява, че е починал на 25.01.1989г. и оставил като свои наследници
сина си П. К. П., внучка си Г. П. П. /дъщеря на дъщерята на наследодателя Л.
К. П., починала на 01.07.2015г./ и Х. Х. Г. /син на втората съпруга на
наследодателя М. В. К., починала на 18.08.2013г./.
Видно от удостоверение за наследници, издадено на 11.01.2021г., П. К.
П. е починал на 21.12.2020г. и оставил като свои наследници Х. Х. Г.
/едноутробен брат/ и Г. П. П. /дъщеря на еднокръвната сестра на
наследодателя Л. К. П., починала на 01.07.2015г./.
От регистъра за женитбите са представени акт №38 от 17.11.1938г., от
който се установява, че през месец ноември 1938г. е сключен граждански
брак между К. П. К. и В. Т. Ж., който е прекратен на 30.10.1946г. Видно от акт
№128 от 07.04.1947г. Н. П. К. и М. В. К. са сключили граждански брак, който
е втори и за двамата, като след сключване на брака съпругата ще носи
имената М. Н. П..
По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №26 от
19.04.1975г. на ХРС К. П. К. дарява на Х. Х. Г. следния свой собствен
недвижим имот : парцел девети в кв.10 по плана на с.Подкрепа, Хасковско,
3
утвърден със заповед №1117/1928г. с пространство от 805кв.м., отреден за
части от имоти пл.№66 и 67 при неуредени регулационни сметки.
Представено е удостоверение за наследници на К. П. К., издадено на
14.07.2022г., от което се установява, че е починал на 25.01.1989г. и оставил
страните в настоящото производство като единствени свои наследници. От
това удостоверение за наследници става ясно, че ответницата е внучка на
общия наследодател, като е дъщеря на неговата дъщеря Л. К. П., починала на
01.07.2015г., а ищецът го наследява като наследник на брат си П. К. П.,
починал на 21.12.2020г., както и като наследник на своята майка М. В. К.,
починала на 18.08.2013г.
От удостоверението за наследници на Л. К. П., издадено на 14.07.2022г.,
се установява, че е починала на 01.07.2015г. и оставила като единствен свой
наследник своята дъщеря ответницата Г. П. П..
От удостоверението за наследници на М. В. К., което също е издадено на
14.07.2022г., се установява, че е починала на 18.08.2013г. и оставила като
свои наследници двамата си сина ищецът Х. Х. Г. и П. К. П., починал на
21.12.2020г. и оставил като наследници брат си Х. Х. Г. и племенницата си Г.
П. П., която е дъщеря на неговата сестра Л. К. П..
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи относно основателността на предявения иск:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че страните са пълният кръг от наследници на К. П. К., починал
на 25.01.1989г. При анализ на представените и от двете страни удостоверения
за наследници на К. П. К., издадени преди да настъпи смъртта на сина му П.
К. П. и след като последният е починал, т.е. преди 21.12.2020г. и след тази
дата, става ясно, че ищецът Х. Х. Г. не е син на общия наследодател К. П. К., а
на неговата втора съпруга М. В. К., починала на 18.08.2013г. и оставила като
свои наследници двамата си сина Х. и П.. След смъртта на П. К. П., настъпила
на 21.12.2020г., тъй като същият не е бил женен и е нямал деца, като негови
наследници са останали Х. Х. Г., с който са едноутробни братя, и
еднокръвната му сестра Л. К. П.. При тези данни по делото следва извода, че
ищецът Х. Х. Г. е наследил своята майка – втора съпруга на общия
наследодател и своя брат П. К. П., който пък от своя страна е наследил майка
си М. В. К. и баща си К. П. К.. От тези наследствени отношения ищецът черпи
своите права по отношение на наследството, оставено от К. П. К..
Съответно ответницата Г. П. П. наследява своята майка Л. К. П., която е
дъщеря на общия наследодател К. П. К. от първия му брак, прекратен през
1947г. Ето защо, следва извода, че към настоящия момент двамата
съделители са единствените законни наследници на К. П. К., чиято
собственост върху делбения имот се установява по категоричен начин от
приложения с исковата молба нотариален акт за придобит по давност
недвижим имот през 1975г.
По отношение на квотите на страните в наследствената маса, оставена
от наследодателя им и собственик на имота К. П. К., съдът намира за
основателни възраженията на ответната страна, че този имот не е
4
представлявал СИО между наследодателя и неговата втора съпруга. От една
страна несъмнено става ясно, че имота съществува към момента на
снабдяване с нотариален акт през 1975г. във вида, в който се е намирал и през
1928г., тъй като именно този план е цитиран в нотариалния акт, с който К. П.
К. се е снабдил. От който факт може да се прави извод, че по време на брака с
втората си съпруга М. В. К. нито вида на имота, нито находящите се в същия
постройки са се променили, за да се приеме, че е възникнала по отношение на
тях СИО. От друга страна съдът споделя доводите на процесуалния
представител на ответницата, че индиция за липсата на СИО е също така
факта, че втората съпруга на собственика на имота К. П. К. не е взела участие
при прехвърлянето чрез дарение на другия недвижим имот, описан в същия
констативен нотариалин акт от 1975г., на ищеца по делото, което дарение
също е извършено през 1975г. С оглед гореизложените съображения следва
извода, че делбения имот е бил индивидуална собственост на наследодателя
на страните в настоящото производство, поради което е наследен при равни
квоти от тримата наследници на К. П. К., които са били живи към момента на
откриване на наследството с настъпване на неговата смърт на 25.01.1989г., а
именно втората му съпруга М. В. К., общият им син П. К. П. и дъщерята на
наследодателя от първия брак Л. К. П.. Съответно втората съпруга на
наследодателя М. В. К. е починала на 18.08.2013г. и оставила като свои
наследници синовете си Х. Х. Г. и П. К. П.. Установи се, че последният е
починал на 21.12.2020г. и тъй като е бил неженен и без деца е оставил като
свои наследници брат си Х. Х. Г., с когото имат обща майка, и Г. П. П. –
дъщеря на сестра му Л. К. П., починала на 01.07.2015г., с която имат общ
баща.
С оглед гореизложените съображения следва извода, че при смъртта на
общия наследодател К. П. К., настъпила през 1989г., неговите трима
наследници преживялата съпруга М. В. К. и двете му деца Л. К. П. /дъщеря от
първия брак/ и П. К. П. /син от втория брак/ са получили по 1/3 ид.ч. от
наследството. След което при смъртта на втората съпруга на наследодателя
М. В. К. през 2013г. нейната 1/3 ид.ч. от наследството е разпределена по
равно между двамата й сина ищеца Х. Х. Г. и П. К. П., т.е. всеки от тях
получава по 1/6 ид.ч. от наследството на К. П. К.. Съответно след настъпилата
през 2020г. смърт на П. К. П. негови наследници се явяват двамата
съделители в настоящото производство Х. Х. Г. и Г. П. П., като всеки от тях
получава по ½ ид.ч. от дела му. Доколкото П. К. П. притежава 1/3 ид.ч. от
наследството на баща си К. П. К. и от майка си М. В. К. е получил още 1/6
ид.ч. от наследството, към момента на своята смърт притежава 3/6 ид.ч. от
наследството. Тези 3/6 ид.ч. се разпределят по равно между страните в
настоящото производство и всеки от тях получава по 3/12 ид.ч.
Предвид гореизложеното следва извода, че ищецът вече притежава 1/6
ид.ч. от наследството на К. П. К., получена по силата на наследяването на
своята майка М. В. К. и с получените 3/12 ид.ч. от наследството чрез
наследяване на своя брат П. К. П. се легитимира като наследник на 5/12 ид.ч.
общо. Съответно ответницата, която притежава 1/3 ид.ч. от наследството на
К. П. К. като единствен наследник на неговата дъщеря Л. К. П., заедно с
5
получените от нейния брат П. К. П. 3/12 ид.ч. се легитимира като наследник
на 7/12 ид.ч. общо. При тези квоти следва да се допусне и делбата на
наследствения имот между страните по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Х. Х. Г. с
ЕГН:********** от гр.Х., бул.“*********“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, и Г. П. П. с
ЕГН:********** от гр.Х., ул.“********“ №**, ет.*, ап.*, на следния техен
съсобствен недвижим имот, придобит по наследство : УПИ VIII 58, в
квартал 10, по действащия КРП на с.Подкрепа, общ.Хасково, одобрен със
заповед №704/1989г., с площ от 1083кв.м., заедно с построените в поземления
имот полумасивна жилищна сграда с площ от 52 кв.м. и две
второстепенни постройки – първата с площ от 12кв.м., а втората с площ от
68кв.м., при квоти 5/12 ид.ч. за ищеца Х. Х. Г. и по 7/12 ид.ч. за ответницата
Г. П. П..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:
6