Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260150/22.10.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд, Девети граждански състав
на двадесет
и осми септември две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар:
Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 3606 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Д.Т.С. против С.О.А..
Ищецът твърди, че на 03.05.2019 г. в
гр. Хасково с ответника сключили договор, с който му предоставил да ползва
временно и възмездно недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Хасково,
ж.к. "Възраждане", ул. "Дунав" № 30, ет. 1, ап. 6, срещу
месечен наем в размер от 200 /двеста/ лева, в брой, до 5-то число на всеки
текущ месец. Жилището било с необходимите битови условия и състоянието му
позволявало незабавното нанасяне на наемателя. Това позволило владението да
бъде предадено в същия ден, ведно с мебелите, а именно: двукрилен гардероб,
изработен от ПДЧ с размери 200/100/50 см, два броя нощни шкафчета с материал на
корпуса - масивна дървесина и размери 36/36/39, спалня изработена от масивна
дървесина, с размери 167/212/90 см, матрак - еднолицев с размери 160/200 см,
ракла за спалня изработена от масивна дървесина с размери 80/70/42 см, два броя
фотьойли от масивна дървесина с тапицерия - текстил и с размери 102/85/73 см,
маса от масивна дървесина с размери 110/60/46 см, диван с размери 115/60/67 см,
секция от ПДЧ с размери 270/55/192 см, два броя табуретки с конструкция от
дървесина, с тапицерия - текстил и размери 45/45/38см, етажерка, с конструкция
от ПДЧ с размери 77/38/147см. През месец август 2019 г. ответникът спрял да
плаща наемната цена и да отговаря на телефонните повиквания, а на 18.08.2019 г.,
когато ищецът посетил жилището, установил, че всички гореописани мебели липсвали.
След близо месец, на 19.09.2019 г. той успял да го открие и същият не отрекъл,
че сам изнесъл вещите и се намирали в гаража на негов познат, но отказал да ги
върне. Заявил, че ще ги заплати по пазарни цени, а волята си оформил в
декларация, която изготвил собственоръчно, като общата сума възлизала в размер
на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, но и до момента
не сторил това. Предвид
изложеното се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът
е собственик по гореописаните движими вещи, и да се осъди му да ги върне, а при
условията на евентуалност - в случай че са отчуждени, повредени или погинали, да
се присъди тяхната равностойност в размер на 2 500,00 лева.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, не оспорва
иска.
Съдът, като като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – Договор за наем на недвижим имот от 03.05.2019 г.; Декларация и опис от С.О.А. от 19.09.2019 г.; Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 02.10.2019 г. на Христина Запрянова Жисова -
прокурор в РП – Хасково се
установяват описаните в исковата молба и посочени по - горе факти и
обстоятелства. В тази връзка не следва да се излага текстуално съдържанието на
приетите документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката
на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
Не е спорно между страните, а и
от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Атанас
Илиев Делиев се установяват твърденията относно липсата на процесните вещи от
апартамента на ищеца след сключването на договора за наем от 03.05.2019 г. с
ответника.
Съдът
счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаната
свидетелка, доколкото са логични и
последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират
на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други
такива.
Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема всички релевантни факти относно спорното право за доказани.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният главен иск е с правна
квалификация чл. 108
ЗС и е процесуално
допустим.
Разгледан по същество, искът се
явява основателен поради следните съображения:
За да
бъде уважена предявената
ревандикационна претенция, е необходимо да бъдат налице кумулативно трите
предпоставки, посочени в горецитираната правна норма, а именно: ищецът да е
собственик на
описаните в исковата молба движими вещи, последните да се намират във
владение или държане на ответника, и то без да има основание за това.
По делото
няма спор, а и от събраните писмени доказателства - Декларация и опис от ответника от 19.09.2019 г. и гласни такива – показанията на свид. Атанас Делиев по несъмнен начин
се установява, че към датата на сключване на договора за наем от 05.05.2019 г.
между страните, апартаментът на ищеца е бил обзаведен с процесните вещи, негова
собственост. От същите декларация и опис, както и от съдържащите се в
изисканата и приобщена по делото преписка № 1490/2019 г. по описа на РП-Хасково писмени обяснения от С.О.А. се установява, че към настоящия момент тези вещи се
намират при него. Касае се за
изявления на страна, съдържащи неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право,
поради което имат характер на признание и се явяват важно доказателствено средство. Когато признанието
води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни, това е
указание за тяхната истинност. В този смисъл са Решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 1311/2009
г. на ВКС, III г. о., Решение № 362 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 1420/2011 г.
на ВКС, IV г. о. и др. На следващо място, не се твърди, а и не се установява ответникът да
упражнява фактическа власт върху вещите на правно основание.
Предвид изложеното съдът счита,
че предявеният главен иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Евентуалният иск по чл. 57, ал.
2 ЗЗД е предявен под вътрешнопроцесуално условие –
отхвърляне на главната
претенция, което не се сбъдна и съдът не следва да го разглежда и да се произнася по него. За пълнота на изложението следва да се посочи, че ако при изпълнение на настоящото решението присъдените вещи не бъдат намерени у ответника, от него ще се събере
тяхната равностойност по реда на чл. 521, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото и че ищецът
претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва
да се присъдят такива, а именно сумата от 550 лв. за внесена държавна такса и платени
адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на
С.О.А., ЕГН ********** ***, че Д.Т.С., ЕГН ********** ***,
съдебен адрес:***, е собственик на следните движими вещи, а именно: двукрилен гардероб, изработен от ПДЧ с
размери 200/100/50 см, два броя нощни шкафчета с материал на корпуса - масивна
дървесина и размери 36/36/39, спалня изработена от масивна дървесина, с размери
167/212/90 см, матрак - еднолицев с размери 160/200 см, ракла за спалня
изработена от масивна дървесина с размери 80/70/42 см, два броя фотьойли от
масивна дървесина с тапицерия - текстил и с размери 102/85/73 см, маса от
масивна дървесина с размери 110/60/46 см, диван с размери 115/60/67 см, секция
от ПДЧ с размери 270/55/192 см, два броя табуретки с конструкция от дървесина,
с тапицерия - текстил и размери 45/45/38см, етажерка, с конструкция от ПДЧ с
размери 77/38/147см.,
и осъжда С.О.А. да предаде на Д.Т.С. владението върху гореописаните движими вещи.
ОСЪЖДА С.О.А., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на Д.Т.С., ЕГН ********** ***, сумата от 550,00 лв., представляваща направени разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/