Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260309
гр. Силистра, 01.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд- С, наказателен състав, в открито съдебно
заседание на втори септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав Христов
при секретаря
Анета Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия АНД № 449/ 2020г. по
описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка
с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят
Т.Г.Д. ***, ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление № 0010640/
18.06.2020г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“- С, с което му е било наложено
административно наказание- глоба в размер на 2 000 / две хиляди / лева за
извършено нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП. Изтъква доводи за незаконосъобразност
при издаването на акта и НП.
Ответникът
– Агенция „Пътна инфраструктура“- С, надлежно уведомен, не се явява
представител, вместо тях юрисконсулт З.С., упълномощена и приета от съда.
Актосъставител- Д.Г.С.- К., редовно призована, явява се лично в съдебно
заседание и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и
приобщи като доказателства по същото.
Свидетел- Н.Ж.Н., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и
депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като
доказателства по същото.
РП-С. - надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище
по делото.
Жалбоподателят Д., редовно призован, не се явява,
не изпраща проц.представител, депозира писмено становище чрез проц.представител
адв.А.Д. ***. Моли съда да отмени изцяло обжалваното от него НП като излага
доводи в тази насока.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и АНО, прие за установено
следното:
На 03.01.2020г. около 10,15 часа жалбоподателят Д. управлявал товарен
автомобил „МАН ТГА“ с рег. № ******, с обща техническа допустима
максимална маса 18 000 кг на републикански път I-7, на км 10+400, община С, с посока на движение към гр.Ш. Участъка от пътя
е включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС-то управлявано от
жалбоподателя Д. не е била заплатена винетна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1
от Закона за пътищата. Нарушението било установено след като управлявания от жалбоподателя
товарен автомобил бил спрян за проверка от св.С.-К. и св.Н. и същите чрез
справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно
устройство с идентификатор № MEU
011 на Националното
тол управление установили, че за този автомобил не е била заплатена винетната
такса, дължима по закона- К1.
Имайки предвид констатираното от св.С.- К. и Н. на жалбоподателя Д. бил съставен
и връчен акт за установяване на административно наказание № 0010640/ 03.01.2020г.
за извършено от него нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
в Областно пътно управление – С. не е постъпило възражение от жалбоподателя Д. против съставеният му АУАН.
Въз основа на АУАН-ът било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното
от него наказателно постановление № 0010640/ 18.06.2020г. за извършено от него
нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, а по същество е неоснователна по следните съображения:
АУАН № 0010640/ 03.01.2020г. и
обжалваното НП са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за
което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
е било квалифицирано по чл.139, ал.6 от ЗДвП, за това, че на 03.01.2020г. около
10,15 часа управлявал
товарен автомобил „МАН ТГА“ с рег. № ******, с
обща техническа допустима максимална маса 18 000 кг на републикански път I-7,
на км 10+400, община С, с посока на движение към гр.Ш. Участъка от пътя е
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС-то управлявано от
жалбоподателя Д. не е била заплатена винетна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1
от Закона за пътищата.
Съобразно нормата на чл.139, ал.6
от ЗДвП е видно, че „Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице”. Това изискване на закона явно не е било изпълнено от
водача- жалбоподателя Д..
С оглед пълнота на изложението,
настоящия съдебен състав счита, че следва да вземе становище по направените
възражения от страна на жалбоподателя и в тази връзка счита следното:
Неоснователно
е възражението в жалбата за липса на умисъл при извършеното нарушение от Т.Д.,
защото работел като шофьор към търговското дружество, което е собственик на ППС-то
и за него не е съществувало съмнение, че за управляваното от него ППС е била
заплатена винетна такса.
Съгласно императивната норма на
чл.139, ал.6 от ЗДвП - „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. I от ЗП в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице”. А
според т.25 от § 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „Водач“ е лице, което
управлява пътно превозно средство. Обстоятелствата, че ППС не е собственост на
водача и че водачът е служител на собственика на ППС-то са ирелевантни за
спора, защото е без значение чия собственост е ППС-то и кой заплаща винетната
такса, доколкото нормата на § 21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП въвежда
отговорност за нарушение именно на водача при
управление на пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е
заплатена винетна такса. Поради това трудовият договор на Т.Д., който дори не е
приложен към жалбата, няма правно значение, тъй като отговорността съгласно
цитираната правна норма е на водача, а в конкретния случай съгласно АУАН №
0010640/03.01.2020 г. водачът на ППС с per. № ***** е безспорно установен от
актосъставителя и това е Т.Г.Д..
В жалбата
е упоменато, че се прилага трудов договор, но в действителност такъв не е бил приложен
към жалбата и съответно не е бил получен в Национално тол управление към АПИ.
От
обективна страна жалбоподателят е осъществил състава на § 21б, ал.1 от ПЗР към
ЗИД на ЗДвП, тъй като на дата 03.01.2020 г. по път I-7 в посока гр. Ш. при км. 10+400 Т.Г.Д. е управлявал ППС без заплатена
винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Поради което законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на водача.
Очевидно,
установеното в закона правило е, че за да възникне правото с конкретно пътно
превозно средство да се ползват републиканските пътища, следва да е
предварително заплатена дължимата винетна такса за същото ППС със съответния
регистрационен номер, независимо дали това ще бъде сторено от собственика на
автомобила или пък от неговия ползвател. Това материално правило за поведение е
нарушено от Т.Г.Д., като деянието му точно и ясно е описано в НП и АУАН. В
случая от събраните доказателства, както и от справката от системата за
събиране на пътни такси е установено, че процесното ППС е без активирана
валидна винетка, респективно без заплатена винетна такса на 03.01.2020 г. -
датата, на която водачът управлявал ППС с per. № ******по РПМ.
Твърдението,
че ППС не е собственост на водача, не освобождава по какъвто и да било начин водача
от задължението му по чл.139, ал.6 от ЗДвП, съответно и от административно
наказание по § 21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП. Приемането на противното би
довело до обезсмисляне на разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП.
От изложеното дотук следва, че
законът не отдава значение дали лицето, което управлява ППС без заплатена
винетна такса, е собственик или ползвател на автомобила или друго трето лице и
в какви отношения е със собственика. За да възникне право за ползване
на платена пътна мрежа е от значение единствено заплащане на винетна такса за
автомобила, с който ще бъде ползвана платената пътна мрежа. Изводът е, че
задължението да се ползват пътища от републиканската пътна мрежа само след
заплатена винетна такса е за водача, а не за собственика на превозното
средство.
Жалбоподателят
счита, че няма вина за нарушението, тъй като не е знаел, че винетната такса не
е заплатена за процесното ППС. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Така законодателят очертава двете форми на вина при
административните нарушения, но в ал. 2 на същата разпоредба се подчертава, че
„непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи“,
което по арг. от противното следва да се тълкува, че административните
нарушения, макар и извършени по непредпазливост, са по начало наказуеми, освен
ако изрично в закона не е предвидено друго за този вид нарушения, т. е. дори в
конкретния случай да се изключи „умисъл" на водача на ППС с per. № *****, това не означава, че следва да се
изключи неговата административнонаказателна отговорност изобщо, защото
разпоредбата на § 21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП не само че има императивен
характер, но и за конкретното деяние не е предвидено в закона освобождаване от
АНО, когато е извършено при условията на непредпазливост.
Незнанието,
че винетната такса не е била заплатена, не изключва административнонаказателна
отговорност, защото не може да бъде квалифицирана като извинителна грешка по
смисъла на чл.14. ал.2 от НК, като изключващо вината обстоятелство, тъй като
нарушителят е могъл и е бил длъжен да узнае дали управляваното от него превозно
средство има активна валидна винетка или не. Същият би могъл да извърши справка
за наличието или липсата на електронна винетка по регистрационния номер на
управляваното от него ППС на страница на https://www.bgtoll.bg/ преди
да предприеме движение по републиканската пътна мрежа.
От
друга страна, задължението му да управлява превозно средство по Републиканската
пътна мрежа само когато за същото е заплатена дължимата винетна такса, е
регламентирано в нормата на чл.139, ал.6 от ЗДвП, тоест то произтича пряко и
непосредствено от Закона, като неговото непознаване не го оневинява и той е бил
длъжен да се убеди, че винетната такса за управляваното от него превозно
средство е действително заплатена. Нещо повече „Незнанието" на
жалбоподателя в процесния случай е практически недоказуем факт, защото следва
да се допусне, че той може и да е установил, че не е заплатена винетна такса,
но да е бил сигурен, че няма да бъде санкциониран, черпейки по този начин права
от собственото си недобросъвестно поведение. В този смисъл е и константната
съдебна практика (Решение № 87 от 26.03.2020 г. по АНД № 88/2020 г. на PC - Силистра. Решение № 1829/15.10.2013 г.
по АНД № 520/2013 г. на АС - Бургас; Решение № 1475 от 23.09.2014 г. по АНД №
7/2014 г. на АС - Бургас и др.). Следователно неправилно е оплакването на
жалбоподателя, че той не се явява наказателноотговорно лице за нарушение по чл.139,
ал.6 от ЗДвП или че няма вина.
Горното
обосновава извода, че фактическият състав на нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП
е бил осъществен от жалбоподателя, поради което АНО се е произнесъл по една
неоспорена фактическа обстановка в изпълнение на чл.52, ал.4 от ЗАНН и правилно
е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д., в
качеството му на водач на ППС и му е наложил наказание по § 21б, ал.1 от ПЗР
към ЗИД на ЗДвП.
Не са
налице и материално-правните предпоставки за прилагането на чл.28, б. „а“ от ЗАНН, тъй като по делото се доказа по категоричен начин, че са засегнати
охранявани от правото обществени отношения по начин и в степен, които напълно
оправдават налагането на административно наказание. Извършеното от
жалбоподателя деяние не е маловажен случай, тъй като то засяга обществените
отношения, свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Нарушението
е формално и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите случаи на същия вид нарушение. В случая не би могло да се говори за
липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Конкретно
установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение, за което
разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП въздига деянието в нарушение. Въпреки, че
процесното нарушение е такова на просто извършване, то законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо (и не е възможно) да се установява във всеки отделен случай. В конкретния случай наистина е налице формално нарушение,
но крайната цел на административнонаказателната отговорност за това нарушение е
да защити фиска от ощетяване, което настъпва като последица от нарушението. Ето
защо наличието на противоправен резултат от процесното деяние, състоящ се в
ощетяването на фиска чрез незаплащането на дължимата винетна такса е от
значение за прилагането на чл.28 ЗАНН и в конкретния случай е неприложим.
Не е
смекчаващо и твърдяното, но не доказано от жалбоподателя, обстоятелство, че
констатираното нарушение е извършено за първи път. Дори и да е така, то
наличието на този факт не е достатъчно основание да се обоснове маловажност на
извършеното нарушение. Следователно, напълно правилен е изводът на АНО, че за
извършено от жалбоподателя деяние няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Правните
констатации, направени в АУАН и в НП, съответстват на установената фактическа обстановка,
както относно разпоредбата, визираща извършеното нарушение, така и тази,
определяща наложеното наказание. Задължението за заплащане на винетна такса за
управлявано ППС със съответен регистрационен номер е установено в чл.139, ал.6
от ЗДвП, а неизпълнението на това задължение е обявено за наказуемо от нормата
на § 21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП.
При индивидуализация на наказанието "Глоба" наказващият
орган се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27,
ал.2 от ЗДвП и правилно е наложил на жалбоподателя Д. "Глоба" в
размер на 2 000 лв. Този размер на санкцията е императивно предвиден в нормата
на §
21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП и както за АНО, така
и за съда не е налице процесуална възможност да го намали с оглед забраната на чл.27,
ал.5 от ЗАНН. Следователно, при установяване на всички елементи от хипотезата на правната норма,
административно наказващия орган правилно е наложил посоченото наказание в
законно установения му фиксиран размер и същия не би могъл да бъде коригиран от
съда.
По време на производството по
установяване на адм. нарушение и налагане на адм. наказание съдът не констатира
да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обуславящи отмяна
на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, по смисъла на ЗДвП. Съдържат
задължителните за същите реквизити, указани в ЗАНН. Не страдат от пороци, които
да водят до тяхната незаконосъобразност и са направени правилните правни изводи
въз основа на правилно възприетата фактическа обстановка. Наказателното постановление е
издадено в съответствие с материалния закон. Установи се по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че
жалбоподателят Д. е осъществил състава на адм. нарушение по чл.139,
ал.6 от
ЗДвП.
Сумата от 87 лв., фиксирана във втория диспозитив на наказателното
постановление, представлява задължение на наказаното лице, възникнало на
основание разпоредбите на чл.189е, ал.7 от ЗДвП и § 25 от ПЗР към ЗИД на ЗП. В
тези разпоредби обаче изобщо не става дума за обезщетение, а за „минимална
пътна такса“ (§ 25 от ПЗР към ЗИД на ЗП), която се дължи за „ползване“ (§ 25 от
ПЗР към ЗИД на ЗП) на платената пътна мрежа. Не може да се твърди, че
въпросната сума цели да репарира повреждането и преждевременно износване на
пътищата. Защото наказаното лице би причинило същото износване, ако бе
заплатило сумата от 87 лв., преди да ползва платената пътна мрежа.
Несъстоятелно е също така да се твърди, че е ощетен републиканският бюджет и
поради тази причина таксата се превръща в обезщетение. С подобна логика би
могло да се каже например, че, ако някой не е заплатил такса за битови
отпадъци, той вече не дължи такса за битови отпадъци, а обезщетение за
неплащането на таксата за битови отпадъци, тъй като е ощетил бюджета на
съответната община. Правна логика от такъв порядък обаче е немислима. Азбучно
положение в правото е, че единствената форма на неизпълнение на парични
задължения е забавеното изпълнение, по повод на което се дължи само мораторно
обезщетение. Последното обаче не замества паричното задължение, а се дължи
редом с него. Следователно таксата за ползване на платената пътна мрежа си остава
такса независимо от това в кой момент ще бъда заплатена (преди или след
ползването на мрежата) и единственото възможно обезщетение, което държавата
може да претендира, е за забава. От разпоредбите на чл.189е, ал.7 от ЗДвП и §
25 от ПЗР към ЗИД на ЗП обаче не може да се извлече задължение за забава, а
само задължение, произтичащо от факта на ползване на платената пътна мрежа.
Това налага извода, че процесната сума от 87 лв. не представлява обезщетение. А
щом не е обезщетение по смисъла на чл.57, ал.1, т.9 във вр. с чл.55 от ЗАНН,
произнасянето относно тази сума няма място в наказателното постановление.
Следователно е нарушена разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, уреждаща изчерпателно
реквизитите, респ. волеизявленията, които законът допуска да се съдържат в един
правораздавателен акт от категорията на наказателните постановления, а това от
своя страна обосновава отмяната на втория диспозитив от наказателното
постановление. Въпросната отмяна обаче не е пречка да се издаде по надлежния ред
на административен акт по чл.165 от ДОПК от компетентния орган по чл.166 от ДОПК
за събиране на сумата от 87 лв. / вж Решение №
59/20.08.2020г. по КАНД № 52/2020г. на АС-Силистра /.
Според чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административният акт е благоприятен, има право на разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от
пълномощника на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като взе предвид фактическата и правната сложност на случая,
съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално
тол управление- София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева, определено съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло т.1 от Наказателно
постановление № 0010640/ 18.06.2020г. на началника на отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“-
София, издадено въз основа на АУАН № 0010640/ 03.01.2020г. с което на основание
§
21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП
на Т.Г.Д. ***, ЕГН ********** е било наложено административно наказание- глоба в
размер на 2 000 / две хиляди / лева за извършено от него нарушение по чл.139,
ал.6 от ЗДвП като законосъобразно, доказано,обосновано и правилно.
ОТМЕНЯ
изцяло т.2 от Наказателно
постановление № 0010640/ 18.06.2020г. на началника на отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“-
София, издадено въз основа на АУАН № 0010640/ 03.01.2020г. с което на основание
чл.189е, ал.7 от ЗДвП и § 25 от ПЗР към ЗИД на ЗП на Т.Г.Д. ***, ЕГН ********** е
било определено, че дължи такса по чл.10а, ал.2 от ЗП в размер на 87 лева като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Т.Г.Д. ***, ЕГН ********** да
заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, Национално тол управление- София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в четиринадесет дневен срок пред Административен съд- С, считано от
датата на съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..
/ М. ХРИСТОВ /