Р Е Ш Е Н И Е
№ 45 25.02.2021 г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на трети февруари две
хиляди и двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
касационно
административнонаказателно дело № 295 по описа за 2020 г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Главен
юрисконсулт С.В., като пълномощник на ТД НА НАП – СОФИЯ с адрес за призоваване:
гр. София, бул. “Дондуков“ № 52, обжалва решението по а.н.д.№ 615/2020 г. на РС
- Дупница. В жалбата се релевира касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1
от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с деяние,
водещо до неотчитане на приходи поради положителната разлика в касовата
наличност, сочеща за неотразен приход. Моли се за отмяна на решението и
потвърждаване на НП.
Ответният
ЕТ „Ч.Т.- Н.2.“ ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител
Ч.К.Т., чрез пълномощника си адв. Б. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото.
Прокурор
Марияна Сиракова от ОП – Кюстендил изразява становище за неоснователност на
жалбата, т.к. не са налице касационни основания за отмяна на решението, което е
правилно и обосновано.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект
с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211
ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 475292- F486390/06.11.2019 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП – София, с което на ЕТ „Ч.Т.– Н.2.“ за нарушение на чл. 33
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.
От фактическата страна на спора
съдът е установил, че на 02.05.2019 г. в 13.30 часа при извършена проверка от
служители на ТД на НАП – София в обект в гр. Рила, ул. “Св. Иван Рилски“ № 115,
стопанисван от санкционираният търговец е установено, че в обекта има монтирано
фискално устройство от посочения в НП вид с дистанционна връзка с НАП,
притежаващо опциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. При
проверката е разчетена касова наличност по дН. финансов отчет в размер на 0.00 лв.
и фактическа наличност в касата по опис в размер на 110.10 лв., съгласно
изготвен опис на паричните средства. Установената промяна в касовата наличност от
110.10 лв. представлява въвеждане на пари в касата извън случаите на продажби,
която не е отразена от дружеството чрез операция „служебно въведени“ суми. Била
е извършена и контролна покупка, за която не е издаден фискален бон от
наличното в обекта ФУ. Резултатите от проверката са обективирани в ПИП. От обясненията
на търговеца съдът е установил, че промяната в касовата наличност се дължи на буря,
която довела до спиране на тока и повреждане на фискалното устройство, което не
позволило да бъде отчетена цитираната сума, която била предназначена за
разплащане с доставчици.
От правна страна съдът е приел недоказаност
на противоправното деяние, като наказващият орган не е приложил по - леко
наказуемия състав за отговорността по чл. 185 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, тъй
като нарушението не е довело до неотразяване на приходи. По посочените правни
доводи съдът е отменил НП, като незаконосъобразно.
В пределите на касационната проверка
по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е неправилно.
При разглеждане на спора районният
съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със
средствата на закона.
Неправилен
е обаче извода на съда за недоказаност на деянието. От ПИП, дневният финансов
отчет и отчетът за касовата наличност в деня на проверката в търговския обект е
безспорно установено, че ЕТ е нарушил задължението по чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. извън случаите
на продажби всяка промяна в касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ да се регистрира във ФУ чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Нормата е част от
нормативен акт по прилагане на ЗДДС, поради което нарушаването й води до
налагане на санкцията по чл. 185 ал. 2 от ЗДДС. Доказано е, че в деня на
проверката касовата наличност в обекта на регистрираното лице е в размер на 110.10
лв., а във ФУ е регистрирана сума от 0.00лв. общ оборот. Следователно,
промяната в касовата наличност от 100.10 лв. не е регистрирана във ФУ чрез
операцията „служебно въведи“ суми в нарушение на задължението по чл. 33 ал. 1
от Наредбата.
Неправилна
е и преценката на районния съд за несъставомерност на деянието по наказуемият
санкционен състав на чл. 185 ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДДС.
Не
е налице неяснота от гледна точка на административнонаказателния състав, който
е приложен. Според чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по негово прилагане, се налага глоба – за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за
ЮЛ и ЕТ, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал. 1 Предвидените в ал. 1 на
чл. 185 от ЗДДС санкции са глоба – за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за ЮЛ и ЕТ, в размер от 500
до 2000 лв. В случая наложената имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
е на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, т.е. приложен е квалифицирания състав. От
обективна страна този състав включва извършване или допускане на нарушение по
чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, което води до неотразяване
на приходи. Описаното нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г., вр. с чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС, кореспондира със състава по който е
наложена санкцията, по неотразяване във фискалното устройство в обекта на
констатирана положителна разлика на паричните средства в размер на 110.10 лв.,
която не еотразена във ФУ, чрез операцията „служебно въведени суми“, за което АНО
сочи, че нарушението води до неотразяване на приходи. Според чл. 33 ал. 1 /ред.
ДВ, бр. 111/2013 г., действала към датата на нарушението/, извън случаите на
продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ, чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. В случая е
установено, че на посочената в НП дата и час в обект ресторант „Н.“ гр. Рила, с
посочено местонахождение, стопанисван от ЕТ, в подробно описаното като налично,
монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, не е отразена
констатираната положителна разлика на паричните средства в размер на 110.10
лв., чрез функцията „служебно въведени суми“. Нарушението е ясно и пълно
описано, явява се доказано, предвид съвкупната преценка на събраните в хода на
съдебното следствие писмени и устни доказателства. Следователно, деянието води
до неотразяване на приходи за търговеца, противно на приетото от районния съд.
Твърдението на касатора, че положителната касова наличност представлява неотчетен
приход не е оборено от търговеца в хода на съдебното производство. По начин на
законодателна редакция, разпоредбата на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС въвежда в тежест
на търговеца да установи, че касовата разлика не е приход от дейността. В
случая доказването не е осъществено посредством годни доказателствени средства.
Допуснатото
административно нарушение не може да се определи и като маловажен случай,
поради липсата на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, предвид
значимостта на обществените отношения, чието гарантиране цели законодателя с
регламентираната санкция за този вид нарушения и формалния характер на самото
нарушение.
С
оглед на горното и на основание чл. 222 ал. 1, във вр. с чл. 221 ал. 2 от АПК
решението на районния съд ще се отмени и решавайки делото по същество, съдът ще
потвърди НП.
Мотивиран от горното, Кюстендилският
административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260070/22.10.2020 г. по
а.н.д.№ 615/2020 г. на РС – Дупница и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 475292-F486390/06.11.2019
г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ на ЦУ на НАП гр. София, с
което е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за
нарушение по чл. 185 ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ на ЕТ „Ч.Т.– Н.2.“ с ЕИК ******** и със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Ч.К.Т..
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.