Определение по дело №1024/2018 на Софийски градски съд

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 25.06.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-22 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                          Председател: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Алексиева търговско дело № 1024 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът, като взе предвид, че процесуалната пречка за движение на делото е отпаднала – производството по конституционно дело № 9/2020 г. е приключило с решение № 8 от 27.05.2021 г. на Конституционния съд на Република България, обнародвано в ДВ, бр. 48/08.06.2021 г., съответно влязло в сила на 11.06.2021 г. – арг. от чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България /Конституцията/ и  чл. 14, ал. 3 от Закона за конституционен съд,  намира, че на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.

След възобновяването, следва да бъде преценено по какъв начин постановеното от конституционния съд решение ще се отрази на развитието на настоящето производство. Предмет на делото е предявен от синдиците на „К.т.б.” АД - /н/ срещу  „А.К.” АД /н/ и „Т.“ ЕООД иск с правна квалификация чл. 60б, от  Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/. С горепосоченото решение № 8 от 27.05.2021 г.,  Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1-4, § 6, ал. 1-2, § 7 и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност /обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./, § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г./ и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г./. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията, актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. С решение № 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд, по конституционно дело № 5/2019 г., е прието, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Ето защо обявената за противоконституционна норма на чл. 60а от ЗБН, която е основание на предявения от банката  иск, няма как да бъде приложена по делото, съответно към момента ищецът не разполага с предвидена в закона правна възможност на реализира целената от него правна промяна с процесния иск.

Правото на иск представлява абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която  Съдът следи служебно по време на цялото производство. Предвид констатираната й липса към момента , Съдът намира, че предявеният по делото иск е процесуално недопустим, съответно исковата молба подлежи на връщане, на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК, като образуваното във връзка с нея съдебно производство  следва да бъде прекратено.

В настоящето производство ищецът е бил освободен от предварително внасяне на държавна такса, на основание  чл. 62, ал. 2 вр. с чл. 60б, ал. 4 от ЗБН. С настоящия акт се слага край на производството и ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса по делото в размер на 1088000 лева /цената на иска е определена от съда служебно по реда на чл. 70, ал. 3 от ГПК на 27200000 лева, предвид указанията на САС, дадени с определение № 49/08.01.2020 г., по ч. гр. д. № 3408/019 г./ Изводът на съда за дължимост на държавната такса от ищеца не се променя от обстоятелството, че производството не приключва с акт по съществото на спора, доколкото  внесената от ищеца държавна такса не се явява недължимо платена при прекратяване на производството /независимо от основанието за прекратяване/ и не подлежи на връщане. В случая ищецът е освободен от предварителното внасяне на държавна такса, но това не означава, че не дължи държавна такса при приключване на производството, а  относно дължимостта на държавната такса, съдебната практика приема, че прекратяването на производството поради недопустимост на иска следва да бъде приравнено по правни последици на отхвърлянето на иска /в този смисъл са напр. определение № 394 от 09.07.2018 г., по ч. т.д. № 1426/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.; определение № 22 от 25.01.2013 г., по т. д. № 119/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.; определение № 1057/27.03.2017 г., по ч. гр. д. № 1190/2017 г. по описа на САС, Т.О., 9 състав/.

Мотивиран от горното, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по т. дело № 1024/2018 г. на СГС, VІ-22 състав.

ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, исковата молба с вх. № 71477/22.05.2018 г., във връзка с която е образувано т. дело № 1024/2018 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по предявения с нея иск съдебно производство.

ОСЪЖДА  „К.т.б.“ АД /н/, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1088000 лева /един милион и осемдесет и осем хиляди лева/, представляваща дължима държавна такса по делото.

Определението да се съобщи на страните по делото, като  може да бъде обжалвано, с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

Съдия: