Р Е Ш Е Н И Е
260243/21.5.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети
май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията ГД № 2487/2020 г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Н.С.Н.,***, против Д.С.Н. ***, в която са предявени, в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване конститутивен иск, с
правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между
страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след
сключването му, както и небрачен иск с правно основание чл. 53 СК за
възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата „Илиева“.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
с ответницата сключили брак на 20.04.1980 г., като от бракът си имат две живи
деца, които са пълнолетни. Първоначално отношенията им били добри, но с течение
на времето охладнели един към друг и се отчуждили. Твърди, че повече от 20
години са във фактическа раздяла. Ответницата напуснала семейното жилище и от
тогава няма информация за нея. Моли бракът да бъде прекратен като дълбоко и
непоправимо разстроен. Не претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответницата подава
писмен отговор. Намира исковата молба за основателна.
В открито съдебно заседание ищеца лично и чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба, прави искане на ищцата да
бъде възстановено предбрачното фамилно име. Ответника, чрез назначения особен
представител поддържа отговора.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на 20.04.1980 г., за което о е съставен Акт за граждански брак
№ 13, от длъжностното лице по гражданско състояние Община Хитрино /л.2/. От
брака имат две пълнолетни деца – Елена Николаева Н. с ЕГН ********** и Стоянка
Николаева Славчева с ЕГН **********, видно от удостоверение за семейно
положение на ищеца /л.4/
От показанията на свидетеля Герги
С.Н. – брат на ищеца, чиито показания съдът кредитира при условията на чл.
172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост
от изхода на делото, се установява, че страните са разделени от 2000 г., когато ответницата
напуснала семейното жилище. От тогава не поддържат контакти. Твърди, че през
годините ответницата не е поддържала контакти и с децата и никога не се е
интесувала от тях. Доколкото му е известно в момента ответницата била в
чужбина, но не знае къде.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Изхождайки от установената по делото фактическа
обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено,
че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени.
Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за
дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и
подкрепа между членовете на семейството. Вярно е, че фактическата раздяла не е
абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС № 10/1971 г., т. 3), както и
че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата, е с не малка давност,
през което време бракът им е съществувал само формално. През този период
съпрузите не са се събирали да живеят заедно, не са поддържали общо
домакинство, не са имали отношения като съпрузи, като всеки от тях в личен план
е установил свой собствен начин на живот, изключващ изцяло другия. През този
период, двамата не са били отдадени на обща грижа и единомислие за
съществуването и просперитета на семейството. Всякакви контакти между тях са прекъснати
и те са отчуждени един от друг, помежду им трайно са се настанили
неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение. Ето защо съдът приема
за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени, а брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се
от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи
грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. Предвид всичко
изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е
изпразнен от съдържание, това би било вредно, за обществото и самите съпрузи,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. В хода на процеса ищецът изразява желание
съдът да не се произнася по вината, поради което не е необходимо съдът да
изследва този въпрос.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат исковете относно семейното жилище с
правно основание чл. 56, ал. 1 СК и фамилното име на ответницата.
Съгласно § 1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода
между страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на брака.
Претенция за ползването на семейното жилище не е направена от ищеца и доколкото
ответницата го е напуснала през 2000 г. доброволно, следва семейното жилище да
бъде предоставено на ищеца.
По иска с правно основание чл. 53 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с
което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което
съпрузите ще могат да носят в бъдеще. При сключването на гражданския брак се
установява, че жената е приела фамилното име на мъжа, но не взема становище
относно възстановяване на предбрачното й фамилно име. Ищецът предявява иск да
бъди възстановено предбрачното фамилно име на ответницата. В тази връзка,
следва да се отбележи, че единствено от титуляра на това субективно, лично и
неотчуждимо право зависи дали ще се възползва или не от тази законова
възможност. Предвид, че при сключване на брака жената е била тази, която е
приела фамилното име на другия съпруг, то единствено тя притежава
материалноправната легитимация да заявява претенция по чл. 53 СК, доколкото
законодателят е предоставил тази възможност единствено на лицето, което е
променило фамилното си име при сключване на гражданския брак да избере дали да
продължи да носи брачното си фамилно име или да възстанови предбрачното си
такова. Предвид, че ответницата не е направила искане да възстанови
предбрачното си фамилно име, искането на ищеца следва да бъде оставено без
уважение.
Относно разноските.
Ищецът не претендира разноски. На основание чл. 6, т.
2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде
разпределена по равно между страните. В този смисъл в тежест на ответницата
следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, сумата 25 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява гражданския брак между Н.С.Н., с ЕГН **********
и адрес: *** и Д.С.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, сключен
на 20.04.1980 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние Община Хитрино,
област Шумен, за което е съставен Акт за граждански брак № 13, на основание чл.
49, ал. 1 СК.
Предоставя ползването на
семейното жилище в село Сливак, Община
Хитрино, област Шумен, ул. „***“ № 13, на
ищеца, на основание чл. 56, ал. 1 СК.
Оставя без уважение иска Д.С.Н.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, да възстанови
предбрачното си фамилно име „*“.
Осъжда Д.С.Н.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, сумата 25 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна
държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен
съдия:………………