РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Пловдив, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330106424 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.415, ал.3 вр. с чл. 415, ал.1, т.3 ГПК вр. с
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищец „Юробанк България“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260 с и.д. П.Д. и Д.Ш. чрез адв. С.З. иска
осъждането на ответниците С. С. К. и С. С. К. да заплатят солидарно на ищеца следните
суми: 8704,12 лева – възнаградителна лихва за периода от 10.11.2017г. до 24.09.2020г.,
2645,95 лева – мораторна лихва за периода от 10.11.2017г. до 03.11.2020г.,1172,02 лева-
такси за периода от 10.11.2017г. до 03.11.2020г., 180 лева – нотариални разноски за периода
от 10.09.2019г. до 03.11.2020г., както и сторените в заповедното производство по частно
гражданско дело № ****** по описа на ПРС разноски в частта над присъдените от
заповедния съд 1031,32 лева до пълно претендирания размер от 1284,16 лева или сумата от
252,84 лева, както и сторените в заповедното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в частта над присъдените от заповедния съд – 1437,63 лева до пълния
размер от 1791,75 лева или сумата от 354,12 лева.
Иска се и присъждане на разноските в настоящето производство в размер на сумата
от 484 лева – заплатена държавна такса за исковото производство.
Ищецът твърди че съгласно Договор за потребителски кредит по Програма
********* банката в качеството си на кредитор е отпуснала на ответниците, в качеството им
на кредитополучатели кредит в размер на 50 400 лева, с краен срок на погасяване - 300
месеца. Впоследствие подписали Приложение № 1 към Договор за кредит, с което било
1
удостоверено, че заемна сметка по договора е открита на***** Поради непогасяване на 38
вноски за главница, считано от **** и 38 вноски за лихва, считано от *****, банката
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като ответниците са били
уведомени с Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, връчено чрез
ЧСИ К.П..
Банката посочва, че претенцията за възнаградителна лихва е начислена на основание
чл. 3, ал. 1 от Договора, а за мораторна лихва по чл. 3, ал. 4 от Договора, респективно
претендираните такси са по чл. 4 от Договора.
За събиране на вземането по Договора банката подала заявление по реда на чл. 418,
вр. с чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като
след преценка на компетентния районен съд част от заявлението било отхвърлено по
отношение на възнаградителната лихва, мораторната лихва, такси по договора и нотариални
такси, както и за разноските в частта над 1031,32 лева – държавна такса и в частта над
1437,63 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците.
Ищецът не е заявил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение по
чл. 238 ГПК поради което и съдът е провел съдебно дирене, което е било приключено на
******
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и в тяхната
съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
С разпореждане инкорпорирано в заповед №***** за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от ***** по ч.гр.д. № ***** по описа на
РС – Пловдив заявлението по чл. 417 ГПК е било отхвърлено от заповедния съд за следните
суми:
8 704,12 лева – възнаградителна лихва за периода от 10.11.2017г. до 24.09.2020г.,
2 645,95 лева – мораторна лихва за периода от 10.11.2017г. до 03.11.2020г.,
1172,02 лева- такси за периода от 10.11.2017г. до 03.11.2020г.,
180 лева – нотариални разноски за периода от 10.09.2019г. до 03.11.2020г.,
както и сторените в заповедното производство по частно гражданско дело № *****
по описа на ПРС разноски за държавна такса в частта над присъдените от заповедния съд 1
031,32 лева до пълно претендирания размер от 1 284,16 лева или за сумата от 252,84 лева,
както и сторените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение в
частта над присъдените от заповедния съд – 1 437,63 лева до пълния размер от 1791,75 лева
или сумата от 354,12 лева или общо 606,96 лева разноски.
С разпореждането на основание чл. 415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 ГПК е указано на
заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването може да предяви осъдителен иск относно
отхвърлените суми като довнесе дължимата държавна такса като съобщението затова е било
2
получено на 24.02.2021г. и с искова молба вх. № ******* изпратена по куриер на
24.03.2021г. настоящия иск е предявен пред Окръжен съд - Пловдив като е довнесен пълния
размер на дължимата държавна такса поради което същият се явява редовен и допустим,
респ. с Определение № 260615/29.03.2021г. по т.д. № 210/2021г. по описа на ПОС делото е
изпратено по компететност на настоящата инстанция.
Видно от приетият по делото договор за потребителски кредит по програма
********* изменен с допълнителни споразумения от *****, ***** и ***** банката е
отпуснала кредит на ответниците в качеството им на кредитополучатели в размер на сумата
от 50 400 лева с краен срок на погасяване съгласно чл. 5, ал.1 от договора – 300 месеца като
заемната сметка била открита на ****** , респ. вземанията по договора са били обявени за
предсрочно изискуеми считано от ******. лично и по реда на чл. 47 ГПК тъй като към *****
е налице трайно просрочие на дължимите месечни вноски.
На основание чл. 3, ал.1 от процесния договор е предвидено задължение за
кредитополучателите за плащането на преференциална годишна лихва в размер на базовия
лихвен процент на банката намален с 2.85%, който е в размер на 10.5% като от
представената справка за задълженията към договора – извлечение се установява, че банката
е начислила общо възнаградителна лихва в размер на сумата от 25 849.64 лева от които са
били заплатени 12 032,43 лева и остават дължими 13 817,21 лева от които за периода от
10.11.2017г. до 24.09.2020г. се претендира сума в размер на 8 704,12 лева.
По делото не се събраха доказателства относно механизма на формиране на
възнаградителна лихва /с Определение от 10.12.2021г. е отмена допусната съдебно-
счетоводна експертиза, тъй като ищецът не е внесъл определения от съда депозит за което е
бил изрично уведомен/, която се претендира за процесния период, тъй като, първо нито е
доказано какъв е базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити за периода от
10.11.2017г. до 24.09.2020г., за да се намали този процент с предвидения коефициент от
2.85%, и второ, не се установи отново за процесния период било ли е извършено
едностранно намаление на този базов лихвен процент до колкото към момента на
сключването на договора той очевидно е бил 12.90%, а предвид трайната тенденция за
намаляване на лихвените проценти е неясно дали спрямо ответниците изършените
начисления са съобразно актуалните лихвени нива на банката или служебно автоматично е
прилаган лихвен процент от 10.5%, което би било в противоречие с добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, респ. би било незаконно.
Предвид на гореизложеното претенцията за сумата от 8 704,12 лева –
възнаградителна лихва за периода от 10.11.2017г. до 24.09.2020г. се отхвърля като
неоснователна.
На основание чл. 3, ал.3 от процесния договор е предвидено, че при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница
съгласно чл.3, ал.1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
3
Следователно, при определяне претендираната сума от 2 645,95 лева – мораторна
лихва за периода от 10.11.2017г. до 03.11.2020г., която според ищеца е установена в справка
по чл. 366 ГПК вероятно е прилаган лихвен процент от 20,5% върху неплатената вноска като
с оглед обстоятелството, че е неясен механизма на формиране на редовната лихва по чл.3,
ал.1 към който чл.3, ал.3 препраща, то неясен е и механизма на формиране на мораторната
лихва за процесния период предвид на което и всичко изложено по-горе като съображения
за неяснота относно начина на формиране на задължението е относимо и към тази
претенция.
Ето и защо настоящата инстанция намира искането за присъждане на мораторна
лихва за недоказано, тъй като реално съдът не разполага със специални знания и няма
необходимата информация, която не е приобщена по делото, за да проследи
законосъобразността на формирането на задължението в съотстветствие с уговорения
механизъм по договора за кредит и в съответствие с императивните изисквания на закона.
Единствения източник на информация на база на който ищецът се позовава е справката по
чл. 366 ГПК, която представлява частен документ, който не се ползва с материална
доказателствена сила и който документ изцяло ползва твърденията на ищеца поради което и
тази претенция не е установена при условията на главно и пълно доказване.
По отношение искането за присъждане на такси в размер на сумата от 1 172,02
лева- за периода от 10.11.2017г. до 03.11.2020г. на основание чл. 4, т.3 от договора съдът
намира, че съгласно тази клауза е предвидено начисляване на 0.7% месечно върху
непогасената главница по кредит, при което не е доказан механизма на формиране на това
задължение, респ. за период от близо 36 месеца как е извършвано начисляването, този
разход предвиден ли е в ГПР, включен ли е в погасителния план като не е ясно
начисляването на тази такса по този текст ли се извършва или по чл. 4.5, респ. ако е по
последния текст не е установено каква е действащата към процесния период Тарифа на
банката по която се извършват начисленията.
Предвид на гореизложеното искането за тези такси се отхвърля като неоснователно.
Относно искането за присъждане на сторените разноски за изпращане на
нотариални покани в размер на 180 лева за периода от 10.09.2019г. до 03.11.2020г.не е
посочено на какво основание същите се дължат, предвидено ли е заплащането им в договора
или се касае за вреди от неизпълнението му. Не се обосновава договорно или законово е
основание за дължимостта им като чл. 78 ГПК е приложим за разноските сторените в
съдебно производство докато претендираните такива са извънсъдебни разходи.
Предвид на гореизложеното искането за тези разноски се отхвърля като
неоснователно.
В полза на ищеца не следва да се присъждат сторените от него разноски в
заповедното производство и настоящата инстанция предвид изхода на спора по делото.
Така мотивиран съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.415, ал.3 вр. с чл. 415, ал.1, т.3 ГПК вр. с чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД от Юробанк България“
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път
№ 260 с и.д. П.Д. и Д. Ш. чрез адв. С.З. ПРОТИВ С. С. К. с ЕГН ********** и С. С. К. с
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Р., ул. ******№ **** за солидарното им осъждане да
заплатят следните суми по договор за потребителски кредит по програма ***********
изменен с допълнителни споразумения от****** ********. и ******, а именно:
8 704,12 лева – възнаградителна лихва за периода от 10.11.2017г. до 24.09.2020г.,
2 645,95 лева – мораторна лихва за периода от 10.11.2017г. до 03.11.2020г.,
1172,02 лева- такси за периода от 10.11.2017г. до 03.11.2020г.,
180 лева – нотариални разноски за периода от 10.09.2019г. до 03.11.2020г.,
както и сторените в заповедното производство по частно гражданско дело № *****
по описа на ПРС разноски за държавна такса в частта над присъдените от заповедния съд 1
031,32 лева до пълно претендирания размер от 1 284,16 лева или за сумата от 252,84 лева,
както и сторените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение в
частта над присъдените от заповедния съд – 1 437,63 лева до пълния размер от 1791,75 лева
или сумата от 354,12 лева или общо 606,96 лева разноски като неоснователен и недоказан;
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
5