Решение по дело №365/2019 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 277
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 16 юни 2020 г.)
Съдия: Стоян Гончев Вълчев
Дело: 20197280700365
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 277/4.12.2019 г.

 

гр. Ямбол, 04.12.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, шести състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Съдия: Ст. Вълчев

 

при секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 365 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.145 АПК по жалба на ЕТ „Д.З.“ с ЕИК по Булстат *********, адрес по чл.8 от ДОПК: с.*, общ.Тополовград, обл.Хасково  и адрес за кореспонденция: с.*, общ.Тополовград, обл.Хасково, представлявано от Д.Я.З.  против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-580-0411637/09.09.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект–хранителен магазин, находящ се в с.*, общ.Тополовград, обл.Хасково, до ОУ "Хр.Б.” и стопанисван от ЕТ „Д.З.” с ЕИК по Булстат ********* и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и немотивирана, като се излагат доводи за несъответствие на приетата фактическа обстановка с действителното положение, за необоснованост на изводите и несъобразяване с целта на закона, поради което се претендира да бъда отменена изцяло.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.Д., който подържа и доразвива доводите в жалбата с искане за уважаването й и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание, като с писмено становище оспорва жалбата с твърдение, че от събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин извършеното нарушение, правилността и законосъобразността на обжалвания акт. Направено е искане за потвърждаване на процесната заповед и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

Видно от Протокол за извършена проверка с.АА, № 0411637/30.08.2019 г. служители на ГД „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности", отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив са извършили на 30.08.2019 г. в 10,20 ч. проверка в търговски обект - хранителен магазин, находящ се в с.*, общ.Тополовград, обл.Хасково, до ОУ ”Хр.Б.”, стопанисван от ЕТ „Д.З.” с ЕИК по Булстат *********.

При проверката е направена контролна покупка на един брой минерална вода „Девин" от 1.5л. на стойност-0.90лв., платена в брой на лицето Д.Я.З. от проверяващия преди легитимацията, при което не е издаден ФКБ от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел: Datecs DP-150 с ИН на ФУ:DТ766333 и ФП 02766333 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н- 18/13.12.2006 г.

Като доказателства към протокола са приложени разпечатка на дневния отчет и Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, от който се установява касова разлика в размер на 326 лева между наличните парични средства в касата и тези маркирани във фискалното устройство.

На база установеното в протокола, инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП е съставил Акт за установяване на административно нарушение № F506793/30.08.2019 г. за това, че при извършена проверка на 30.08.2019 г. в 10,20 ч. в търговски обект представляващ хранителен магазин, находящ се в с.*, общ.Тополовград, обл.Хасково, до ОУ"Хр.Б.", стопанисван от ЕТ „Д.З." с ЕИК по Булстат *********, е констатирано, че търговеца в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. В акта е посочено, че за извършената контролна покупка на един брой минерална вода „Девин" от 1.5 л. на стойност-0.90 лв., платена в брой на лицето Д.Я.З. от проверяващия, преди легитимацията не е издаден ФКБ от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел: Datecs DP-150 с ИН на ФУ:DТ766333 и ФП 02766333 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 г., като за извършената контролна покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с №0002414/30.08.2019 г., с който номер е изведен дневен отчет от проверяващите. Записано е, че извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи и са нарушени разпоредбите на чл.3, ал.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-580-0411637/ 09.09.2019 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на НАП на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от ЗДДС е постановил принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект–хранителен магазин, находящ се в с.*, общ.Тополовград, обл.Хасково, до ОУ "Хр.Б.” и стопанисван от ЕТ „Д.З.” с ЕИК по Булстат ********* и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна с правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-580-0411637/ 09.09.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект–хранителен магазин, находящ се в с.*, общ.Тополовград, обл.Хасково, до ОУ "Хр.Б.” и стопанисван от ЕТ „Д.З.” с ЕИК по Булстат ********* и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на НАП в рамките на неговата компетентност, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед, при спазване на процедурата визирана в закона и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона.

За да мотивира акта си административният орган е записал, че на 30.08.2019 г. в 10,20 ч. служители на ГД „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности", отдел „Оперативни дейности“–Пловдив са извършили проверка в търговски обект - хранителен магазин, находящ се в с.*, общ.Тополовград, обл.Хасково, до ОУ ”Хр.Б.”, стопанисван от ЕТ „Д.З.” с ЕИК по Булстат *********, при която е направена контролна покупка на един брой минерална вода „Девин" от 1.5л. на стойност-0.90лв., платена в брой на лицето Д.Я.З. от проверяващия преди легитимацията, при което не е издаден ФКБ от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел: Datecs DP-150 с ИН на ФУ:DТ766333 и ФП 02766333 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н- 18/13.12.2006 г.

С Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредбата) са определени: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД);  сервизното обслужване, експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин, като Наредбата регламентира задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ.

По силата на чл.3, ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Нормата на чл.118, ал.1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

От своя страна чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. регламентира, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

Съгласно чл.186, ал.1, б.“а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че са налице посочените предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, т.к. търговеца като задължено лице по чл.3, ал.1 от Наредбата не е регистрирал и отчел извършваната от него продажба в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, след като за нея е било извършено и прието плащане.

Следва да се приемат за обосновани и мотивирани и доводите за продължителността на наложената мярка доколкото същата трябва да има превантивен и възпиращ ефект против извършване на други нарушения от същия вид и е определен под средния размер на законовия срок.

От своя страна жалбоподателя не оспори представените документи и не направи доказателствени искания, с които да опровергае твърденията на административния орган или да обоснове приемане на различна фактическа обстановка.

Неоснователен е довода, че заповедта е издадена преди съставяне на НП, което възпрепятства възможността да се ползва правото по чл.187, ал.4 ЗДДС, т.к. се касае за различни производства, които са независими и необусловени едно от друго, още повече че принудителните административни мерки се прилагането за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, за разлика от целта при налагане на административно наказание.

Не може да бъде споделено и съображението относно обема на осъществявания в обекта търговски оборот, който се отразява на ефективността на наложената мярка, на не и на нейната законосъобразност.

Предвид посоченото съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и с нея е приложена принудителна административна мярка в съответствие с производствените правила, материалния закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и съобразно заявеното искане следва на основание чл.143, ал.4 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ответната страна направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в минимален  размер от 100 лева, като се отхвърли искането за заплащане на такова в разликата му до 500 лева.

Водим от горното, Я А С, шести административен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Д.З.“ с ЕИК по Булстат *********, адрес по чл.8 от ДОПК: с.*, общ.Тополовград, обл.Хасково  и адрес за кореспонденция: с.*, общ.Тополовград, обл.Хасково, представлявано от Д.Я.З. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-580-0411637/ 09.09.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект–хранителен магазин, находящ се в с.*, общ.Тополовград, обл.Хасково, до ОУ "Хр.Б.” и стопанисван от ЕТ „Д.З.” с ЕИК по Булстат ********* и забрана за достъп до него за срок от 10 (десет) дни.

ОСЪЖДА ЕТ „Д.З.“ с ЕИК по Булстат *********, адрес по чл.8 от ДОПК: с.*, общ.Тополовград, обл.Хасково  и адрес за кореспонденция: с.*, общ.Тополовград, обл.Хасково, представлявано от Д.Я.З. да заплати на Национална агенция за приходите направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, като отхвърля искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в разликата му до 500 (петстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                СЪДИЯ: /п/ не се чете