№ 3751
гр. София, 23.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110162881 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Производството е инициирано пред Административен съд – София, град и е
по жалба на Д. Б. Д., ЕГН: **********, чрез адв.Д. срещу акт – на Министъра
на икономиката и индустрията: "Заповед с № РД – 16-453/ 07.05.2024г. „ в
частта, с която е отменен ТД с № ЧР-Н 17/ 03.04.2024г за назначаване на Д. в
отдел ‚Азия, Африка Америка и Австралия“, дирекция ‚Външноикономическа
политика“ и Заповед с № ЧР-К-46/ 03.04.2024г. за неговото дългосрочно
командироване в Службата по търговско – икономическите въпроси в
гр.Джакарта, Индонезия“ .
Излага се, че заповедта за отмяна е издадена без мотиви, както и не е спазена
формата и като незаконосъобразна се желае решение, с което да бъде
отменена.
С определение на АССГ от 21.10.2024г съдът е приел, че не е компетентния за
разглеждане на спора съд като е приел, че жалбата на Д. е срещу заповед, с
която в оспорената част се отменя трудов договор за назначаване на служителя
и издадена преди това заповед за дългосрочно командироване на същия в
СТИВ, което по силата на чл.68, ал.6 от КТ като срочен трудов договор за
срока на дългосрочната командировка може да се сключва за работа на
длъжност, определена за дългосрочно командироване в задгранично
представителство на Република България в чужбина по Закона за
дипломатическата служба. На свой ред нормата на чл.325, ал.2 КТ
предвиждала, че ТД по чл. 68, ал.6 се прекратява с прекратяване срока, а
1
командироване по ЗДиплС и тъй като ТД с жалбоподателят е сключен и
заповедта за командироване в Джакарта е издадена след проведен конкурс,
уреден във Вътрешни правила на Министерството на икономиката и
индустрията, които препращат към ЗДиплС, то атакуваната заповед по своя
характер е волеизявление на работодател и не е от категорията на
административните такива, а е акт на съда по трудово правоотношение, е
приел, че спорът като гражданско- правен следва да бъде разгледан от местно
– компетентния граждански съд, а именно СРС.
След образуване на делото пред настоящия съд и размяна на книжата,
настоящият състав на СРС е указал на жалбоподателя да конкретизира
отправените към съда искания, във връзка с което и с нарочна молба от
30.12.2024г се излага, че между Д. и Министерството на икономиката е
възникнало ТП на основание чл.96 от КТ- издържан успешно публичен
конкурс, който е бил с определен срок и с заемане на определена длъжност,
което ТП се излага, че е било прекратено без основание с атакуваната пред
АССГ Заповед с № РД – 16-453/ 07.05.2024г. С тези съображения
жалбоподателят – ищец желае вече акт на съда, с който да бъде признато за
незаконно и отменено прекратяването на ТП между страните по спора и Д. да
бъде възстановен на заемната от него по това правоотношение длъжност
‚ПМС 66/ 1996 Главен специалист, код по НКПД – 33593026 в отдел Азия,
Африка, Америка и Австралия‘ към МИИ и да бъде осъден ответника да
заплати обезщетение за оставане без работа за шест месеца в размер на 7 050
лева.
Отделно от това се желае атакуваната заповед, в частта, с която се отменя
командироването на Д. да бъде изпратена по жалбата в тази й част по
компетентност на АССГ с твърдението, че е индивидуален административен
акт и следва да бъде проверявана по реда на административното
производство. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който се възразява по допустимостта
на заявената претенция като се навежда, че жалбата / искова молба не
отговоря на изискванията за редовност. Отделно се оспорва иска и по
същество като се навежда, че ТП между страните не е възниквало тъй като
липсва подпис по ТД, представен по делото от страна на жалбоподателя /
ищец;не се твърди, а и не се сочат доказателства ищецът да е постил на работа
2
в срока по чл.96, ал.2 от КТ; не са подавани и документи от Д. за постъпване
на работа. Навежда се, че в конкретната хипотеза не са приложими правилата
за назначаване по реда на КТ, а по същество заповедта, която се атакува, е
волеизявление на работодателя по оттегляне предложението за сключване на
ТД. Налице са и основания за отмяна на заповедта за командироване и
предложения ТД, а именно доклад касаещ финансовите възможности за
командироване. С тези съображения се желае решение, с което исковете/
жалбата да бъдат отхвърлени и да се присъдят разноски.
Съдът приема, че е сезиран с искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1,
т.1, предл. първо и второ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата
отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода на оставане без работа.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ГПК след като провери редовността и
допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения
на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата.
Настоящият състав намира, че така предявените претенции са допустими,
поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
заседание, за което да се призоват страните, на които следва да се връчи
препис от настоящото определение.
В тежест на ищеца е да установи, че межди него и ответното Министерство е
било възникнало, съществувало и е било прекратено правоотношение по ТД
от 03.04.3034г. въз основа на проведен конкурс, като в тежест на ответника е в
случай, че се установи, че такова е било възникнало да се установи, че е
прекратено на някое от основанията по КТ.
По искането за разделяне на делото и изпращане на ‚жалбата“ в частта,
досежно отмяна командироването на ищеца по компетентност на АССГ със
съображения, че това е индивидуален адм, акт съдът намира, че това искане е
неоснователно. Атакуваната заповед и в тази си част носи характеристиките
на волеизявление на работодателя по твърдяното ТП между страните и касае
това правоотношение , поради което същото ще бъде разглеждано през
призмата на гражданския процес и не носи белезите на административен акт
3
по смисъла на чл.21 от АПК – в този смисъл Решение № 13164 от 5.12.2016 г.
на ВАС по адм. д. № 11736/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят
Ваня Анчева.
Относно доказателствените искания съдът приема следното: като
доказателства следва да бъдат допуснати приложените към исковата молба и
отговора документи.
Указва на ответната страна, че не сочи доказателства - вътрешни правила по
Заповед с № РД-16-1123/ 09.10.2023г.
При горното и на основание чл. 140 от ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в съдебно заседание и го НАСРОЧВА за
11.02.2025г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба и използване на способите за доброволно
уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от настоящото определение на страните.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора документи.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
да се връчи и препис от писмения отговор.
Оставя без уважение искането на ищеца за разделяне на прозводството по
жалбата и изпращане по комптентетност на АССГ.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат
такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна
такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по
медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора
извънсъдебно. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, ст. 204. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от
9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес: ********@******.*** .
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото
4
съдебно заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да ангажират
допълнителни доказателства във връзка с указанията на съда и
разпределената доказателствена тежест.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5