Р Е Ш Е Н И Е № 176
Гр. Разград, 14 ноември 2022 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ……
разгледа докладваното от съдията дело № 224 по описа за 2022 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118,
ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Р. С. М. от
с. Я., обл. Р. против Решение № 1012-16-220/1 от 14.09.2022 г. на ръководителя на
ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено обжалваното пред него Разпореждане № 2140-16-266 от 01.07.2022 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че тези актове се явяват
незаконосъобразни, тъй като неправилно положеният от него стаж като
военнослужещ не е зачетен за действителен осигурителен стаж от пенсионните
органи. С оглед на това моли съда да ги отмени, ведно със следващите от това
законни последици. Претендира и за заплащане на деловодните разноски по
производството.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от
надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по
същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения:
Административното
производство е образувано по повод Заявление вх. №2113-16-409/19.05.2022 г., подадено
чрез електронна административна услуга на НОИ на 18.05.2022 г., с което Р. С. М.
е поискал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ)
при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Към тази дата той е имал навършени 68
години 02 месеца 05 дни. Към заявлението си е представил документи,
установяващи положения от него осигурителен стаж, в това число и доказателства,
които сочат, че в периода от 15.01.1974 г. до 15.01.1976 г. (02 год. 00 месеца 01
дни) той е отбивал наборна военна служба. При преценка на приложените документи
административният орган е приел, че действителният осигурителен стаж на
заявителя е 13 години 11 месеца 01 дни, като положеният от него стаж на наборна
военна служба не е признат за действителен осигурителен стаж и не е отчетен.
При тези
данни е прието, че не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй
като няма доказан действителен стаж най-малко от 15 години и с Разпореждане № 2140-16-206 от 01.07.2022 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване е постановен отказ да се отпусне исканата ЛПОСВ. То е
обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Разград по реда на чл. 117 от КСО, който
със свое Решение № 1012-16-220/1
от 14.09.2022 г. е отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло фактическите
констатации и правни изводи, изложени в разпореждането. Това решение е предмет
на съдебен контрол в настоящето производство.
Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден в
предвидената писмена форма от оправомощен административен орган, в кръга на
неговата териториална и материална компетентност. То обаче е незаконосъобразно, като постановено
в противоречие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба ... За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд
"Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна
заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която определя
като осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, независимо кога е положена и сочи, че за
този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Цитираните
норми са приети след периода, когато жалбоподателят е бил на наборна военна служба,
но са действащи към момента на подаване на процесното заявление и към настоящия
момент.
Наред с това, съгласно правилото на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което
се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс. В казуса жалбоподателят е отбивал наборна военна
служба в периода от 15.01.1974 г. до 15.01.1976 г. и според действащата тогава
разпоредба на чл. 81 от Правилника за
прилагане на закона за пенсиите (отм.) изслужената наборна военна служба се
зачита за трудов стаж от III категория.
Анализът на цитираните норми от различните нормативни актове, действали
през различни периоди, сочи, че законодателят е бил непротиворечив и последователен
във волята си наборната военна служба да се зачита за действителен стаж при
пенсиониране. С оглед на това
положеният от Р. М. стаж по време на редовната му
военна служба е период, който следва да се приеме за трудов стаж от ІІІ
категория, който по силата на закона е признат за действителен осигурителен стаж
по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО.
След отчитането като действителен осигурителен стаж на този период, то
общият осигурителен стаж, придобит от оспорващия, ще бъде повече от 15 години и
с оглед навършената от него възраст към датата на подаване на заявлението за
отпускане на ЛПОСВ, той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО. Приемайки противното
административните органи са постановили своите актове в противоречие на материалния
закон. Те следва да се отменят, като преписката се върне за ново произнасяне при
спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
жалбоподателят има право на възстановяване
на сторените деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 500 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-220/1 от 14.09.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ -
Разград, с което е потвърдено обжалваното пред него Разпореждане № 2140-16-266 от 01.07.2022 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване
указанията на съда.
ОСЪЖДА ТП на НОИ- Разград да заплати на Р. С. М. от с. Я., обл. Р. сумата от 500 (петстотин)
лева- дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/