РЕШЕНИЕ
№ 1579
гр. Пловдив, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330118297 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл.
99, вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Ю. чрез ********* С. срещу В.
В. С., ЕГН ********** ********* за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 1 700 лв. /хиляда и седемстотин лева/ главница за
периода 05.10.2018г. до 05.04.2019 г., ведно със законна лихва от 30.08.2021г.
до изплащане на вземането, договорна лихва 204 лв. /двеста и четири лева/ за
периода от 05.10.2018 г. до 05.04.2019 г., мораторна лихва от 980,27 лв.
/деветстотин и осемдесет лева и 27 стотинки) за периода 06.10.2018г. до
30.08.2021 г. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 28.09.2018г. между „Сити кеш“ ООД
и ответника е сключен Договор за потребителски кредит с № ** за сума от
1700 лв.. ГЛП е 40,08 %, ГПР -49,36 %. Договорната лихва е 204 лв.
Връщането на заема е на 27 седмични вноски от по 70,52 лв. от 05.10.2018 до
05.04.2019 г. Вземането е прехвърлено на ищеца на 24.09.2019 г. Няма
погасявания. Изпратено е писмо на длъжника за цесията, което не е получено
от него. Вземането е притендирано от ищеца по реда на чл. 410 от ГПК - ч.
1
гр. д. № 14013/2021 г. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Твърди
недействителеност на договора. Заявява се наличие на неравноправни и
нищожни клаузи. Оспорва се цесията. Твърди се нищожност на същия.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложението писмени доказателства-договор за кредит № ** от
28.09.2018, ОУ, погасителен план е видно, че между „Сити кеш“ ООД и
ответника е сключен договор за потребителски кредит за сума от 1700 лв.
ГЛП е 40,08 %, а ГПР -49,36 %. Връщането на заема е на 27 седмични вноски,
от които 2 по 13,25 лв. и 25 по 75,10 лв. Периода на дължимост е 05.10.2018 -
05.04.2019 г. Предвидено е предоставяне на обезпечение-поръчител,
отговарящ на определени условия или банкова гаранция. При непредоставяне
на обезпечение се дължи неустойка от 1147 лв. Общия размер на плащанията
по договора възлиза на 3051 лв.
От представения договор за цесия от 24.09.2019 г. и приложение към
него, уведомление от 01.10.2019 г. е видно, че вземането е прехвърлено на
ищеца на 24.09.2019 г. Изпратено е писмо на длъжника за цесията, което не е
получено от него.
От изготвеното заключение от 24.02.2023 г. по извършената ССЕ е
видно, че сумата по договора за кредит е усвоена на 28.09.2018 г. Нустойкта
от 1147 лв. оскъпява договора с 67,47 %.
От приложеното ч. г. д. 14013/2021 г. на ПРС е видно, че вземането е
притендирано от ищеца по реда на чл. 410 от ГПК. От длъжника е постъпило
възражение в срок.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение
обосновава правния интерес от предявяване на настоящия положителен
установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД.
Притенцията на ищеца в заповедното и настоящето производство
2
произтича от сключен договор за цесия между него и „Сити кеш“ ООД за
вземане на цедента към М.. Това налага тежест на цесионера да установи
наличие на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие
на прехвърлянето спрямо третото лице. Тъй като разпоредбата на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД налага предишният кредитор да съобщи на длъжника за
прехвърлянето, същото ще породи действие спрямо длъжника от деня на
уведомяването му за това. Следователно съобщаването поражда качеството
на кредитор за цесионера спрямо всички трети лица за договора между, които
и длъжника. Няма пречка цедента да упълномощи цесионера да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, предвид липсата на
законова забрана за това. В тази връзка изготвеното уведомление от ищеца до
длъжника за осъщественото прехвърляне се явява законосъобразно и може да
породи последици при връчването му. Такива обаче липсват към момента на
образуване на заповедното производство. Наред с това следва да се отбележи,
че е възможно тази липса да се преодолее, съгласно практиката на ВКС, чрез
връчване на уведомлението за цесията на длъжника заедно с исковата молба,
доколкото е възможно да се отчете това обстоятелство като новонастъпил
факт в рамките на производството. В настоящия случай исковата молба е
връчена на ответника, поради което следва да се приеме, че същия е
надлежно уведомен за настъпилата цесия и тя има действие по отношение на
него.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът намира за
доказано възникването на валидно правоотношение по Договор за
потребителски паричен кредит между „Сити кеш“ ООД и ответника, по който
последния е усвоил заетата сума.
Тъй като се касае за правоотношение произтичащо от договор за
потребителски кредит следва да се извърши преценка за съответствието му с
предписаното от закона съдържание-посочено от ЗПК. В случая, при
преценка съдържанието, съдът установи несъответствие с разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в която е поставено изискването за посочване на
лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. В договора е
посочен ГЛП от 40,8 % без обаче да са посочени условията за прилагането
му, тъй като липсва уточнение на базата, въз основа на която се начислява
лихвеният процент–дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. По този начин не е ясно как е разпределен лихвеният
3
процент във времето-върху цялата дължима главница или е съобразно
поетапното й намаляване, а оттук не става ясно как е формирана
възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. В
договора липсва отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита,
за да може да се установи при какви начини е приложен лихвеният процент и
дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер от
40,8 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22
ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване. Ето защо и предвид
констатираното от съда нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК, следва да се приеме договорът за потребителски кредит за
недействителен на основание на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността
е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или
други разходи.
С оглед изложеното съдът намира, че ответника дължи по договора
заплащане само на усвоената главница от 1700 лв., доколкото не се твърди и
не се установява да са извършени плащания по договора.
В случая е недопустимо присъждането на неплатената главница, тъй
като главницата се претендира като дължима на действително договорно
основание, а не на основание чл. 23 ЗПК като дадена по недействително
правоотношение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл.
34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване – при
липсата на основание, всеки дължи да върне това, което е получил.
Настоящото производство е по реда на чл. 422 от ГПК, което е обусловено от
издадената заповед за изпълнение и отклоняването от предмета на делото би
съставлявало процесуално нарушение, а е недопустимо произнасянето от
съда по непредявен иск.
Ето защо иска следва да се отхвърли.
4
С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на
ответника следва да се присъдят притендираните такива от 150 лв. за
възнаграждение на вещо лице по настоящето производство. Тъй като
ответника е представляван от ********* чието възнаграждение е уговорено
по реда на чл. 38 от ЗА, на адв. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 2 на
Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора,
следва да се определи възнаграждение в размер от 431,90 лв. за настоящето
производство и съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/
09.07.2004 г., вр. ал. 7. действала към момента на сключване на договора за
заповедното производство по ч. г. д. 14013/2021 г. на ПРС следва да се
определи възнаграждение от 330,95 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Ю.Ю. чрез ********* С. срещу В. В. С., ЕГН **********
********* иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 1 700 лв. /хиляда и седемстотин лева/ главница за периода
05.10.2018г. до 05.04.2019 г., ведно със законна лихва от 30.08.2021г. до
изплащане на вземането, договорна лихва 204 лв. /двеста и четири лева/ за
периода от 05.10.2018 г. до 05.04.2019 г., мораторна лихва от 980,27 лв.
/деветстотин и осемдесет лева и 27 стотинки) за периода 06.10.2018г. до
30.08.2021 г., за които е издадена запоевед за изпълнение по ч. г. д.
14013/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
Ю.Ю. да заплати на В. В. С., ЕГН ********** ********* сумата от 150 (сто и
петдесет) лв. за разноски за производството.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
5
Ю.Ю. да заплати на ********* Е. Г. И.- М., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: ********* **************, сумата от 431,90 лв. (четиристотин
тридесет и един лева и 90 ст.) за ********* възнаграждение, определено от
съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за настоящето
производство и сумата от 330,95 лв.(триста и тридесет лева и 95 ст.) за
************* възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата за производството по ч. г. д. 14013/2021 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6