№ 321
гр. Ботевград, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20251810200252 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Ц. И., с ЕГН ********** – законен
представител на „****“ ЕООД, с ЕИК ****, чрез адв. Х. П. П. от САК против
електронен фиш серия К №****, издаден от ОДМВР-София, с който на
основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300 /триста/ лева, за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1
от ЗДвП.
В жалбата си жалбоподателя моли процесния електронен фиш да бъде
отменен поради незаконосъобразност и като издаден при допуснати
съществени неотстраними процесуални нарушения. Претендира разноски.
В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Постъпила е молба и писмена защита от процесуалния представител на
жалбоподателя, в които са изложени допълнителни доводи за отмяна на
обжалвания електронен фиш.
Ответната страна ОД на МВР- София редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2
1
от ЗАНН и писмена защита от гл. юрисконсулт Поля Иванова наказващият
орган е изложил съображения за законосъобразност на процесния електронен
фиш и прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на ****г. в 16.37 часа, в Софийска област, община
П., АМ-Хемус 56+500 км посока от гр. София към гр. Варна, при ограничение
на скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Фолксваген пасат,
с регистрационен номер ****, е извършено нарушение за скорост, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1. При
разрешена стойност на скоростта 90 км/ч., е установена скорост на движение
на описания автомобил от 130 км/ч (след приспадане на допустимата
грешка/толеранс от 3 км(%) при измерване на скоростта) е установена
превишена стойност на скоростта 40 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № **** г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015
г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на търговско дружество
„****“ ЕООД, с ЕИК **** с негов законен представител Т. Ц. И., с ЕГН
**********.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на
законния представител на дружеството, което е собственик на автомобила.
Жалбоподателят, които е виззивник понастоящем, е депозирал
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, посочвайки, че на процесната дата
въпросният лек автомобил е бил управляван от лицето Г. И. Г., ЕГН
**********. Съответно, органите на МВР са уведомили Т. Ц. И., че
електронният фиш няма да се анулира, доколкото не са изпълнени
2
изискванията на чл. 189, ал. 5 от закона (не е представено СУМПС на Г. И. Г. и
е представен нищожен договор неотговарящ по законната форма, основание за
неговата действителност).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната
система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № ****г.; ежедневна ведомост на
отчет образец №11 отразен в ЕФ; удостоверение за преминало обучение за
работа с „ARH CAM S1”; заповед № ****г. и заповед №****г., и двете на
Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен
тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на
дата ****г., справки за собственост на МПС; докладни записки; справка-
отговор на АПИ, ведно със схема на пътни знаци ограничаващи скоростта на
движение на МПС при км 56+500 на АМ Хемус с посока на движение към гр.
Варна; заявление за регистрация №**** от ****г.; разрешение за временно
движение № ****; италиански регистрационен талон; фактура №
**********/****г.; писмен договор за покупко-продажба на фолксваген пасат
рама № **** от ****г. между „****“ ЕООД, с ЕИК **** с управител Т. Ц. И. и
Г. И. Г.; удостоверение № **** от ****г.; фактура № **** от ****г. за
продуктова такса; декларация към чл. 11 на съгласно разпоредбите на глава
втора от НАРЕДБА № **** г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018
г.) и др., които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни,
последователни и кореспондиращи по между си.
От справката на АПИ и схемата към нея се установява категорично, че
към датата на извършване на нарушението /****г./ при км 56+500 пътното
платно в посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената 90км/, монтиран на км 55+600 и обхват на
действие от км 55+600 до км 57+160, тоест 1560 метра. Следователно
автоматизираното техническо средство е монтирано след пътния знак, тоест в
зоната на действие на пътния знак ограничаващ скоростта на движение,
поради което следва да се приеме, че водачът в момента на заснемането е
3
управлявал в рамките на участъка, касаеш това ограничение.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея,
се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е
одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 23.08.2024г.
Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.
Ето защо възражението на жалбоподателя в тази насока се явява
неоснователно.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на
нарушението ****г. вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП (с ДВ бp. 54 от 05.07.2017 г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни
знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на
който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към ****г.
не е било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта
с автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на
пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи.
Поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не
е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак,
указващ на водачите за извършвания видео контрол.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
От удостоверението за извършено обучение в Академия на МВР, се
4
установява, че полицейският служител е преминал необходимото обучение за
работа с АТС „ARH CAM S1”.
От справка за първоначална регистрация се установява, че по заявление
рег.№ **** от ****г. на „****“ ЕООД, с ЕИК **** и управител Т. Ц. И. е
регистрирано МПС -фолксваген пасат с рама № ****, с рег. № ****, със
собственик „****“ ЕООД, за което е и издаден талон за разрешение за
временно движение за срок от ****г. до 21.08.2024г. /видно от съдържанието
на приложения на л. 75 по делото талон за първоначална регистрация/.
Според съдържанието на представения по делото на л. 80 от делото
договор за покупко-продажба от ****г. /който не е нотариално заверен/ „****“
ЕООД, с ЕИК **** с управител Т. Ц. И. е прехвърлил собствеността на
фолксваген пасат с рама № **** на Г. И. Г..
От справка за регистрация се установява, че по заявление рег.№ **** от
****г. на Г. И. Г. е регистрирано МПС - фолксваген пасат с рама № ****, с рег.
№ **** и собственик Г. И. Г.. Отразено е че старият регистрационен номер на
автомобила е бил рег. № ****.
От справката на началника на РУ-П. /л. 45 от д./ се установява, че в срока
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят е представил писмена декларация
/която не може да представи, тъй като е изпратена по компетентност на ****-
П. за извършване на проверка по установени данни за извършено
престъпление по чл. 313 от НК от жалбоподателя/, в която е посочил, че на
посочената дата автомобилът е бил управляван от Г. И. Г.. Освен това, към
декларацията като доказателство бил приложен Договор за покупко-продажба
от ****г./който не е нотариално заверен/, но не е приложил копие на
свидетелството за правоуправление на посоченото в декларацията лице.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
5
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на
жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то
съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е
допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй
като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото
нарушение по ЗДвП.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са
допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на
Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.
54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и
заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015
г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните
писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и
6
комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския
институт по метрология съгласно удостоверение № 17.09.5126 със срок на
валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че преносимата система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в
електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Същевременно, използването на мобилното АТСС на
съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл.
10, ал. 1 от наредбата, който е официален документ, тъй като се съставя от
длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща
доказателствена сила/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският
служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е
относим към описаното в него нарушение.
От отразено в протокола като режим на измерване „С“ и от направената
дигитална снимка на АТСС, която е приложена по делото еднозначно налага
извод, че заснемащото устройство е било разположено временно на пътния
участък, т. е. несъмнено е доказано, че режимът на измерване е бил
стационарен, поради което неясното относно това обстоятелство не
съществува. Означените място на използване на техническото средство – АМ
Хемус, км. 56+500 с посока към гр.Варна, времето на работа с него, посоката
на движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен
режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в
електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено
нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване
7
на допустимата скорост от 90 км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДвП.
В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в
каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № **** г. до
отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г.
По несъмнен начин е идентифицирано и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост
на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява и приложения снимков материал, в който
са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото
превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му
визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за
установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия
материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш,
заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното
средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено.
От удостоверението за извършено обучение в Академия на МВР, се
установява, че полицейският служител е преминал необходимото обучение за
работа с АТС „ARH CAM S1”.
От приложената по делото снимка (л. 14 от делото), въз основа на която
е издаден процесният електронен фиш е видно, че в зоната за безопасност
попада само автомобилът с рег. № **** Тоест, изискването в зоната за
сигурност на измерване да попада само един автомобил не е нарушено, което
обуславя и абсолютната сигурност на измерването.
Противно на въведеното възражение, в случая е установен по несъмнен
начин и субектът на отговорността. Съгласно съдържанието на специалната
разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато собственикът или ползвателят,
вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което
е извършено нарушението, е юридическо лице или едноличен търговец и
неговият законен представител не декларира на кого е предоставил
управлението на превозното средство, предвиденото по този закон наказание
се налага на законния представител на собственика, съответно на ползвателя.
8
В настоящия казус се установява, че МПС е регистрирано на името на „****“
ЕООД, с ЕИК **** с управител Т. Ц. И.. С чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е въведена
оборимата презумпция, че законният представител на дружеството, което е
собственик на МПС носи административно наказателна отговорност в случай,
че не посочи на кого е предоставил автомобила собственост на дружеството.
Следователно тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което
нарушението е извършено, от друго лице, носи законният представител на
дружеството собственик на това МПС. Т. Ц. И. е упражнил правата си по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, посредством депозиране на писмена декларация, в която е
посочил данни на друго лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на
посоченото място, но към декларацията не е приложил копие на СУМПС на
водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила. По делото е представен
и Договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил с дата ****г.г.
между жалбоподателя и трето лице, като същият не е в изискуемата форма за
действителност. Съгласно чл. 144, ал. 2 от ЗДвП прехвърлянето на
собствеността на регистрирани автомобили, какъвто е настоящият случай, се
извършва с договор с нотариална заверка на подписите.
Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния
фиш при деклариране са две, а именно попълване на декларация и
предоставяне на копие от СУМПС, и липсата на която и да е от тях не
изпълнява изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на фиша.
Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е
предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да
предаде копие на своето СУМПС. В противен случай всяко деклариране на
лица като водачи при установено нарушение единствено по твърдение на
собственика, би довело до тяхното санкциониране, без възможност
последните да се защитят. В хода на съдебното следствие жалбоподателят
също не ангажира надлежни доказателства, които да изключват
административно наказателната му отговорност. Поради това съдът приема,
че презумпцията по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с
автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на лицето,
сочено в ЕФ в качеството му на законен представител на дружеството -
собственик на това моторно превозно средство. В този смисъл е и практиката
на ВАС в Решение № 15879 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2013 г.,
III о., според което в случай, че собственикът/законният представител не може
9
да декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не
може да представи копие от свидетелството му за управление, каквото е
изискването на чл. 189, ал. 5, предл. второ от ЗДвП, подлежи на санкция за
извършеното с въпросния автомобил административно нарушение
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ ****г. и заповед №****г. на Министъра на МВР образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е
редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение
на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от
съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни
за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Възражението в обратна
насока е неоснователно.
От протокола за използването на АТС безпротиворечиво се установява,
че пътният знак е бил поставен на достатъчно разстояние от техническото
средство за контрол, което е позволявало да бъде възприет от водачите в това
число и от въззивника и същият да съобрази скоростта на движение на
управлявания от него автомобил, съгласно въведеното ограничение до 90
км/ч.
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
10
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността
на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ В
26 в случая, на АМ Хемус към дата ****г., в участъка на км 56+500 посока
към гр. Варна е било въведено ограничение на скоростта от 90 км/ч, поради
което именно с тази стойност е следвало да съобразяват поведението си
водачите на МПС, в този период от време. В този аспект квалификацията на
нарушението е правилна.
В ЕФ са посочени всички елементи на административното нарушение,
за което е ангажирана отговорността на нарушителя като дата, час и място на
нарушението, в какво точно се състои нарушението, кой е нарушителят, коя е
нарушената правна норма, както и коя е санкционната норма и какво
административно наказание се налага за така установеното по категорично
несъмнен начин административно нарушение от жалбоподателя в качеството
му на законен представител.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
Превишението на скоростта е получено след приспадането на 3%, тъй
като видно от съдържанието на ЕФ, и приложената към него снимка,
отчетената под снимката скорост на МПС е 134 км. /час и след извършеното
изчисление с приспадане на 3%, се получава скорост от 130 км. /ч. – посочена
в ЕФ. В самия ЕФ изрично е посочено, че е отчетен толеранса от -3 км (%) на
измерената скорост, поради което неяснота относно този факт не съществува,
поради което за нарушението е приложима именно санкцията по т. 3 от
визираната в ЕФ разпоредба. Последната, в приложимата редакция - изм. ДВ,
бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., предвижда за превишаване на
разрешената максимална скорост над 31 km точно фиксирано по размер
наказание – глоба от 300 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
11
Предвид всички изложени по-горе съображения, съдът намира
наведените от страна на жалбодателя възражения за неоснователни и
недоказани.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението
следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН,
съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 150 до 190 лева. В
настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт,
който е представил писмено становище. Съдът намира, че справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 150 лева, който е
съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателя Т. Ц. И., с ЕГН **********.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №****, издаден от ОДМВР-
София, с който на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на Т. Ц. И., с ЕГН ********** – законен
представител на „****“ ЕООД, с ЕИК **** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за извършено от него
нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т. Ц. И., с ЕГН ********** – законен представител на „****“
ЕООД, с ЕИК ****, да заплати на Областна дирекция на МВР-гр. София
12
разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
13