Решение по дело №324/2020 на Районен съд - Стара Загора

 

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     02.03.2020 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на двадесет и седми февруари                                        две хиляди и двадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: МАРИЯН КРЪСТЕВ

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 324 по описа за 2020 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1228-000679 от 15.02.2018 година на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР - Стара Загора /упълномощен със МЗ № 8121з-952 от 20.07.2017 година/, с което на И.Н.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца за допуснато административно нарушение по чл.140, ал.1 във връзка с чл.175, ал.3, предложение първо от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

                              

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 18-1228-000679 от 15.02.2018 година на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР - Стара Загора /упълномощен със МЗ № 8121з-952 от 20.07.2017 година/, с което на И.Н.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца за допуснато административно нарушение по чл.140, ал.1 във връзка с чл.175, ал.3, предложение първо от Закона за движението по пътищата.

                        В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.

                        Въззиваемият, редовно и своевременно призован не изпращат представител и не взема становище по основателността на подадената жалба.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        На И.Н.Н. е издадено обжалваното наказателно постановление от 15.02.2018 година, по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, в което е описано следното административно нарушение – на 24.01.2018 година, около 15.40 часа в град Стара Загора, по улица „Доктор Тодор Стоянович ”, до дом № 18, управлява моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мазда”, с регистрационни номера № 053М204, които са били с изтекъл срок на валидност и автомобила не е бил регистриран по надлежния ред – управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежен ред. На жалбоподателкат основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание, в минимален размер, а именно –„глоба” в минимален размер от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, също в минимален размер.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

                        Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. При допуснато нарушение в тази насока в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено съответното наказание – глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца. 

                        В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е управлявал лек автомобил, без надлежна регистрация. За това по делото не се спори. Това се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Съдът намира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност от страна на АНО не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Посочено е мястото – в района на населено място, подробно е описано допуснатото нарушение, фактологията по извършването му, несъмнено е установен и нарушителя. Правилно е определена правната квалификация, законосъобразно е приложен материалния закон за констатираното административно нарушение. Съдът намира доводите изложени в жабата за непълно неоснователни. Несъмнено водачът Н., към датата на проверката е управлявал нерегистрирано моторно превозно средство и с това е нарушил закона. В тази насока следва да се има и предвид и влезлия в сила прокурорски акт, който е преценил че извършеното от Н. престъпление по чл.345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК е с явна незначителна степен на обществена опасност и заради това следва да се понесе само административнонаказателна отговорност а не наказателна такава. Ето защо съдът намира, че въз основа на това АНО, правилно и законосъобразно е реализирал административно-наказателната отговорност спрямо Н.. Не може да се приеме и довода, че нарушението е „маловажен случай”, тъй като единствено и само полицейската проверка е преустановила, реализираното от Н., административно нарушение. Съгласно нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, не е необходимо съставянето на АУАН за да се образува административно-наказателното производство, поради което доводите в тази насока са неоснователни. Неоснователни са и доводите, че Н. не е знаела за срока на табелите поради което не бил налице субективния елемент на нарушението. Това че водача не е знаел са срока на временните табели не изключва неговото субективно отношение към вината, тъй като всеки един водач преди да започне да управлява едно моторно превозно средство следва да се увери, че то е изправно и надлежно регистрирано и след това да го управлява.

                        По отношение на доводите да изтекла давност, съдът намира, същите за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Това означава, че по отношение на административно-наказателните производства следва да се прилагат и разпоредбите на чл.80 от НК. Впрочем такава е и трайната съдебна практика, затвърдена с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година на колегиите на ВАС и ВКС, което е задължително за прилагане от съдилищата. Съгласно разпоредбата на чл.80 ал.1 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години (относно административно-наказателните производства, при които предвидените наказания са глоби и лишаване от права). Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, но съгласно чл.81 ал.3 от НК независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК. В конкретния случай, това означава, че към датата на постановяване на решението по делото, погасителната давност по отношение административно-наказателното производство, образувано срещу жалбоподателя, не е изтекла. Административно-наказателното производство е образувано за нарушение извършено на 24.01.2018 година. Доколкото, както бе посочено по-горе, по отношение на административно-наказателните производства следва да се приложи разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 от НК, абсолютната погасителна давност следва да бъде в размер на четири години и шест месеца от датата на административното нарушение. Оттук следва извода, че абсолютната погасителна давност по отношение на административно наказателното производство, водено срещу жалбоподателя, не е изтекла към настоящия момент.

                        Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено наказание – глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от правоуправление за срок от 6 до 12 месеца. При определяне на наказанието АНО се е съобразил с нарушението, неговата тежест и обществен интерес, като законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона минимален размер и по отношение на двете кумулативно предвидени в закона наказания.

                        С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: