РЕШЕНИЕ
№774
гр.Перник, 09.06.2016 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд -
гражданска колегия, VІІ – състав в публичното заседание на седми юни през две
хиляди и шестнадесета година, в състав :
Районен съдия : Явор Джамалов
при секретаря : Г.А., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 01035 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Предявените обективно съединени
искове са с правно основание, чл.221, ал.1, чл.224 ал.1 и
чл.242, вр. с 128 и чл.245, ал.2
от КТ и чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба
обстоятелства А.М.Б. роден на *** г., с
ЛНЧ **********, със съдебен адрес ***
чрез адвокат С.Т., е поискал, да бъде постановено
решение с което да бъде осъден „ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ”, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление : гр. Перник, ул. „Св. Св. Кирил и Методий"
№ 23, да му заплати сумите както следва :
Сумата от 223,97 /двеста двадесет и три лева и 97 стотинки/ лева -
представляващи незаплатена част от нетно трудово възнаграждение за месец
Ноември 2015 г.;
Сумата от 2,93 /два лева и 93 стотинки/ лева -
законната лихва върху частта от незаплатеното нетно трудово възнаграждение за
месец Ноември 2015 г. /223,97 лева/, за периода от 29.12.2015г., до датата на
депозиране на настоящата искова молба /15.03.2016 г./
Законната лихва върху частта от
незаплатеното нетно трудово възнаграждение за месец Ноември 2015 г. /223,97
лева/, за периода от 16.03.2016 г., до окончателното изплащане на дължимата
сума;
Сумата от 1434,83
/хиляди четиристотин тридесет и четири лева и 83 стотинки/ лева -
представляващо част от незаплатено нетно трудово възнаграждение за месец
Декември 2015 г.;
Сумата от 6,38
/шест лева и 38 стотинки/ лева - законната лихва върху
част от незаплатеното нетно трудово възнаграждение за месец Декември 2015 г.
/1434,83 лева/, за периода от 29.01.2016г., до датата на депозиране на
настоящата искова молба /15.03.2016 г./
Законната лихва върху част от
незаплатеното нетно трудово възнаграждение за месец Декември 2015 г. /1434,83
лева/, за периода от 16.03.2016 г., до окончателното изплащане на дължимата
сума;
Сумата от 3000
/три хиляди/ лева - представляващо брутно
трудово възнаграждение за месец Януари 2016 г.;
Сумата от 19,19
/деветнадесет лева и 19 ст./ лева - законната лихва върху
брутно трудово възнаграждение за месец Януари 2016 г. /3000 лева/, за периода
от прекратяване на трудовото правоотношение - 22.01.2016 г., до датата на
депозиране на настоящата искова молба /15.03.2016 г./;
Законната лихва върху брутно
трудово възнаграждение за месец Януари 2016 г. /3000 лева/, за периода от
16.03.2016 г., до окончателното изплащане на дължимата сума;
Сумата от 2000
/две хиляди/ лева - представляващо брутно
трудово възнаграждение за месец Февруари 2016 г. /15 работни дни/;
Сумата от 12,79
/дванадесет лева и 79 ст./ лева - законната лихва върху
брутно трудово възнаграждение за месец Февруари 2016 г. /2000 лева/, за периода
от прекратяване на трудовото правоотношение - 22.01.2016 г., до датата на
депозиране на настоящата искова молба / 15.03.2016 г./;
Законната лихва върху брутно
трудово възнаграждение за месец Февруари 2016 г. /15 работни дни - 2000 лева/,
за периода от 16.03.2016 г., до окончателното изплащане на дължимата сума;
Сумата от 3000 /три хиляди/ лева - представляващо
Обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ - едно брутно трудово
възнаграждение;
Сумата от 19,19
/деветнадесет лева и 19 cm./ лева - Законната
лихва върху Обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ - едно брутно трудово
възнаграждение /3000 лева/, за периода от прекратяване на трудовото
правоотношение - 22.01.2016 г., до датата на депозиране на настоящата искова
молба /15.03.2016 г./;
Законната лихва върху Обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ -
едно брутно трудово възнаграждение /3000 лева/, за периода от 16.03.2016 г., до
окончателното изплащане на дължимата сума;
Сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева -
представляваща Обезщетение за неползван платен годишен отпуск, съгласно чл. 224
от КТ за 8 дни;
Сумата от 7,67 /седем лева и 67 стотинки/ лева -
Законната лихва върху Обезщетение за неползван платен годишен отпуск, съгласно
чл. 224 от КТ за 8 дни /1200 лева/, за периода от прекратяване на трудовото
правоотношение - 22.01.2016 г., до датата на депозиране на настоящата искова
молба /15.03.2016 г./;
Законната лихва върху за неползван платен годишен отпуск, съгласно чл.
224 от КТ за 8 дни /1200 лева/, за периода от 16.03.2016 г., до окончателното
изплащане на дължимата сума, както и заплащане на направените по делото разноски.
Ответното дружество е оспорило изцяло исковете по основание и
размер, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Районния съд, преценявайки
събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено и доказано следното:
Не се спори по делото, че ищеца по силата на сключен Трудов договор №
20/ 02.11.2015 г. и на основание чл. 83, ал. 1, т.2 от Кодекса на труда и чл.
31 от Закона за висшето образование е бил
назначен на длъжността „РЕКТОР на ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ
", докато ищеца не е подал молба с вх. № 48/22.02.2016г., за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение, поради неизплащане на дължимото се
трудово възнаграждение. Молбата е била уважена и работодателя е издал
Заповед № 004/22.02.2016 г., с която трудовия договор е бил прекратен на
основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ поради с посочени мотиви в заповедта - „забавяне изплащане на трудовото възнаграждение
от страна работодателя". В самата Заповед № 004/22.02.2016 г.,
работодателя е посочил, че му се дължат следните обезщетения:
-
„на основание чл. 221, ял. 1 от КТ - в размер на една брутна заплата - 3000 лева"
-
„на основание чл. 224,
ял. 1 от КТ - в размер на 8 дни -1200
лева"
Горните обстоятелства се установяват
и от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на в.л.
по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза.
От посоченото заключение на вещото
лице Б.С.П., което съдът възприема като компетентно дадено, съобразявайки се и
с разпоредбата на чл.128, ал.2 от ГПК е видно, че неизплатеното брутно трудово
възнаграждение за периода от 02.11.2015 г., до 22.02.2016г., е в общ размер на 6714.29 лева, като брутна сума или 5 309.77
лева като чиста сума, в т. ч. трудово възнаграждение м 11/2015 г., като
брутна сума 287,71 лева и като чиста сума 223,97 лева, трудово възнаграждение м 12/15 г., като брутна сума 1714,29 лева и като чиста
сума 1343,83 лева, трудово възнаграждение за м 01/16 г., като брутна сума 3 000,00 лева, и като чиста
сума 2 398,14 лева, трудово възнаграждение
м 02/16 г., като брутна сума 2 000,00 лева и като чиста сума 1 567,80 лева. Вещото лице също така е
посочило, че неизплатеното обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ, като брутна сума
е в размер на 3 000,00 лева, а като нетна /чиста/ сума е в размер на 2 700,00
лева, съответно неизплатеното обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ, като брутна сума
е в размер на 1 200,00 лева, а като нетна /чиста/ сума е в размер на 1 080,00
лева.
С оглед на това искът по чл.242 от КТ е доказан по
основание. Съгласно същата разпоредба, положения труд по трудово правоотношение
е възмезден, като по силата на чл.269, ал.1 и чл.270, ал.1 и ал.2 от КТ,
трудовото възнаграждение се заплаща в предприятието, в което се извършва
работата, всеки месец. В случая ищеца
твърди един отрицателен факт а именно липса на плащане на трудовото и възнаграждение за процесния период, като този
отрицателен факт не подлежи на доказване от негова страна а на оборване от
страна на ответното дружество с предвидените в ГПК доказателствени средства. В
настоящето производство не са представени доказателства от работодателя, че е изпълнил
задължението си по трудовото правоотношение да е изплатил дължимите се трудови
възнаграждения на ищеца за процесния период. Предвид на това предявеният иск за
заплащане на дължимото се трудово възнаграждение за периода от ноември 2015
година -
февруари 2016
година, следва да
бъде уважен в общ размер от 6567.80 лева, съобразно заключението на вещото лице, като сбор от нетните трудови
възнаграждения за месец 11 и 12, 2015г. и брутните трудови възнаграждения за
месец 1 и 2, 2016г., така като са предявени исковете, като за разликата до
пълния предявен размер от 6658.80 лева, иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съгласно сега действащата редакция на чл.245, ал.2 от КТ,
разликата до пълния размер на трудовото
възнаграждение остава изискуема и се заплаща допълнително, заедно със законната
лихва. Видно от заключението на вещото лице законна лихва върху неизплатените
трудово възнаграждения, като обща сума за процесния период от 29.12.2015
година до дата на предявяване на
исковата молба – 15.03.2016 година е в общ размер на 81.17 лева, върху брутния
размер на трудовите възнаграждения, и в общ размер на 60.64 лева, върху нетния
размер на трудовите възнаграждения, изчислено на база основен лихвен процент плюс
десет пункта наказателна лихва за съответния период. Предвид на гореизложеното
и този иск като основателен и доказан следва да бъде уважен до пълния
претендиран размер от 41.32 лева.
Върху посочената обща сума от 6567.80 лева, представляваща дължими се трудови възнаграждения, следва да се
присъди и законната лихва за забава, считано от предявяването на иска - 15.03.2016 година до окончателното изплащане на същата.
В разпоредбата на чл.221 ал.1 от КТ, е предвидено, че при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл.327, т.2
от КТ, какъвто е и настоящият, работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие, при безсрочно трудово
правоотношение. По аналогични съображения и в този случай се
твърди отрицателен факт, който не е оборен от ответната страна. Предвид
изложеното и иска с правно основание чл.221 ал.1 от КТ, като основателен и
доказан, следва да бъде уважен, до пълния предявен от ищцата размер от 3 000.00
лева и съобразно заключението на вещото лице .
Съобразно чл.224,
ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или
служителят имат право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен
отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Компенсирането на неизплатеният отпуск, с обезщетение е допустим само при
прекратяване на трудовото правоотношение, каквото безспорно е установено в
настоящия случай, като без значение е основанието за прекратяването му. Видно
от заключението на вещото лице в случая е следвало да бъде начислено
обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ, за неползуван годишен платен отпуск от 8
дни за 2015г. и 2016г. в брутен размер
на 1200.00 лева, но няма данни същото да е било изплатено. И тук се твърди отрицателен факт, който не е
оборен от ответната страна по надлежния за това процесуален ред. Предвид изложеното и този иск, като
основателен и доказан следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 1200.00
лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗЗД, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен
от кредитора. Доколкото по делото не се
сочи определен ден за изплащане на посочените обезщетения по чл.221 и чл.224 КТ, и няма доказателства за връчена покана от страна на ищцата до работодателя,
то за такава следва да се счете предявяването на исковата молба, поради което и
на основание чл.86 от ЗЗД. С оглед на това искането за присъждане на лихва върху обезщетението по реда на чл.221, ал.1 КТ в
размер на 19,19 лв., считано от
22.01.2016г. до предявяване на иска, и лихва върху обезщетението по реда на чл.224, ал.1 КТ в
размер на 7.67 лв., считано от 22.01.2016г.
до предявяване на иска, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид
направеното искане от ищцата, върху определените обезщетения по реда на чл.221,
ал.1 и чл.224 ал.1 от КТ, следва да се присъди и законната лихва за забава,
считано от предявяването на иска - 16.03.2016
година до окончателното изплащане на същите.
С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 582.71 лева,
представляваща 482.71 лева, дължима държавна такса по четирите обективно
съединени иска и 100.00 лева изплатено възнаграждение за вещо лице, от
бюджетните суми на съда, заедно със законната лихва върху държавни вземания,
считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане. Ответника
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените разноски по делото в
размер на 2017.75 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
представени списък на разноските по реда на чл.80 ГПК и изчислени съобразно
уважената част на исковите претенции.
По изложените съображения районният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ”,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление : гр. Перник, ул. „Св.
Св. Кирил и Методий" № 23, да заплати на А.М.Б. роден на *** г., с
ЛНЧ **********, със съдебен адрес ***
чрез адвокат С.Т. следните суми :
Сумата от
223,97 /двеста двадесет и три лева и 97 стотинки/ лева - представляващи
незаплатена част от нетно трудово възнаграждение за месец Ноември 2015 г.;
Сумата от 2,93 /два лева и 93 стотинки/ лева - законната лихва върху частта от
незаплатеното нетно трудово възнаграждение за месец Ноември 2015 г. /223,97
лева/, за периода от 29.12.2015г., до датата на депозиране на настоящата искова
молба /15.03.2016 г./
Законната
лихва върху частта от незаплатеното нетно трудово възнаграждение за месец
Ноември 2015 г. /223,97 лева/, за периода от 16.03.2016 г., до окончателното
изплащане на дължимата сума;
Сумата от 1343,83
/хиляди триста четиридесет и три лева и 83 стотинки/ лева - представляващо част от
незаплатено нетно трудово възнаграждение за месец Декември 2015 г.;
Сумата от 6,38
/шест лева и 38 стотинки/ лева - законната
лихва върху част от незаплатеното нетно трудово възнаграждение за месец
Декември 2015 г. /1343,83 лева/, за периода от 29.01.2016г., до датата на
депозиране на настоящата искова молба /15.03.2016 г./
Законната
лихва върху част от незаплатеното нетно трудово възнаграждение за месец
Декември 2015 г. /1343,83 лева/, за периода от 16.03.2016 г., до окончателното
изплащане на дължимата сума;
Сумата от 3000.00
/три хиляди/ лева -
представляващо брутно трудово възнаграждение за месец Януари 2016 г.;
Сумата от 19,19
/деветнадесет лева и 19 ст./ лева - законната лихва върху брутно трудово възнаграждение за месец Януари
2016 г. /3000 лева/, за периода от прекратяване на трудовото правоотношение -
22.01.2016 г., до датата на депозиране на настоящата искова молба /15.03.2016
г./;
Законната лихва върху брутно трудово
възнаграждение за месец Януари 2016 г. /3000 лева/, за периода от 16.03.2016
г., до окончателното изплащане на дължимата сума;
Сумата от 2000.00
/две хиляди/ лева -
представляващо брутно трудово възнаграждение за месец Февруари 2016 г. /15
работни дни/;
Сумата от 12,79
/дванадесет лева и 79 ст./ лева - законната лихва върху брутно трудово възнаграждение за месец
Февруари 2016 г. /2000 лева/, за периода от прекратяване на трудовото правоотношение
- 22.01.2016 г., до датата на депозиране на настоящата искова молба /
15.03.2016 г./;
Законната
лихва върху брутно трудово възнаграждение за месец Февруари 2016 г. /15 работни
дни - 2000 лева/, за периода от 16.03.2016 г., до окончателното изплащане на
дължимата сума;
Сумата от 3000.00
/три хиляди/ лева -
представляващо Обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ - едно брутно
трудово възнаграждение;
Законната лихва върху Обезщетение
на основание чл. 221, ал. 1 от КТ - едно брутно трудово възнаграждение /3000
лева/, за периода от 16.03.2016 г., до окончателното изплащане на дължимата
сума;
Сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева - представляваща Обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, съгласно чл. 224 от КТ за 8 дни;
Законната лихва върху за неползван
платен годишен отпуск, съгласно чл. 224 от КТ за 8 дни /1200 лева/, за периода
от 16.03.2016 г., до окончателното изплащане на дължимата сума,
както и сумата 2017.75 лева, направени разноски по делото,
като за разликата до
пълния претендиран размер от 1434,83 /хиляди четиристотин тридесет и четири
лева и 83 стотинки/ лева -
представляващо част от незаплатено нетно трудово възнаграждение за месец
Декември 2015 г., както и за сумата от 19,19
/деветнадесет лева и 19 cm./ лева - Законната лихва върху
Обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ - едно брутно трудово
възнаграждение /3000 лева/, за периода от прекратяване на трудовото правоотношение
- 22.01.2016 г., до датата на депозиране на настоящата искова молба /15.03.2016
г./ и за сумата от 7,67 /седем
лева и 67 стотинки/ лева - Законната лихва върху Обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, съгласно чл. 224 от КТ за 8 дни /1200 лева/,
за периода от прекратяване на трудовото правоотношение - 22.01.2016 г., до
датата на депозиране на настоящата искова молба /15.03.2016 г./; ОТХВЪРЛЯ
исковете като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА „ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ”,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление : гр. Перник, ул. „Св.
Св. Кирил и Методий" № 23, да заплати
по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 582.71 лева, представляваща
дължима държавна такса и разноски за вещо лице, заедно със законната лихва
върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното им изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: