Определение по дело №884/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството по делото е образувано по жалба на Р. П. А. против заповед за ползване на социална услуга № ЗД/Д-СТ-117 от 15.08.2023 година на директора дирекция социално подпомагане [населено място]

С молба вх.№ 5657/ 21.11.2024 година процесуалния представител на жалбоподателката е поискал от съда да допусне в полза на Р. П. А. и малолетното дете П. С. В. обезпечителна мярка“ забрана в периода до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт ДПС Стара Загора да извършва принудително и без съгласието на майката Р. А. лични срещи с нея и да налага ползването на социални услуги

Молбата е недопустима и аргументите за това са следните :

Нормата на чл. 166, ал. 1 от АПК изрично закрепва суспензивния ефект на жалбата срещу индивидуалния административен акт като общо правило. Различни ценности, които законът защитава, налагат изключения с допускане на предварително изпълнение, надделяващо над този суспензивен ефект. То обезпечава прилагането на акт, за да бъде удовлетворена чрез пряка акция на администрацията, неотложната обществена нужда, във връзка с която същият е издаден. На първо място, суспензивният ефект по чл. 166, ал. 1 от АПК се дерогира, когато със специален закон изрично се предвиди предварително изпълнение на даден вид административни актове съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК. На второ място, суспензивният ефект по чл. 166, ал. 1 от АПК не важи и когато административен орган с разпореждане допусне предварително изпълнение на издаден от него административен акт съгласно чл. 60 от АПК. На трето място, чл. 166, ал. 1 от АПК не действа и когато съдът допусне предварително изпълнение съгласно чл. 167 от АПК. Спирането му във всички тези варианти дава временна защита на застрашените от него права и законни интереси на оспорващия, поради което константно съдебната практика го квалифицира като обезпечителна мярка на жалбата, която цели да попречи, докато спорът е висящ, да бъдат осъществени порочно възникнали последици от оспорения административен акт при запазване на фактическото и правното положение в състоянието отпреди издаването му.

При допуснато предварително изпълнение от административния орган с разпореждане по чл. 60 от АПК, което е влязло в сила, независимо дали е било оспорено или не по съдебен ред, или е предвидено със закон, без изрична забрана за съдебен контрол, оспорващият има право да поиска то да се спре от съда по чл. 166, ал. 2, респ. по чл. 166, ал. 4 от АПК. Тъй като предварителното изпълнение по интензитет не се отличава от окончателното, вече приложено, то засяга негативно правната сфера на оспорващия и може да компрометира търсената от него съдебна защита, правейки я безпредметна. За да балансират риска, чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК овластяват съда да спре това предварително изпълнение и да възстанови общото правило за спиране на изпълнението на административния акт с оспорването му по чл. 166, ал. 1 от АПК. Или, с чл. 166, ал. 2 и чл. 166, ал. 4 от АПК законодателят е овластил съда да отнеме привилегията на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, спирайки го.

Правото да се иска спиране на предварителното изпълнение по чл. 166, ал. 2 от АПК възниква с влизане в сила на разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК, с което административният орган го е допуснал, независимо дали то е било обжалвано и съдът окончателно е признал законосъобразността му или като неоспорено в срок е влязло в сила. Това спиране е предназначено да обезпечи правата на оспорващия по време на висящността на съдебното производство. Защитата се състои в осуетяване настъпването по предварително изпълнение на породените от оспорения акт неблагоприятни за него правни последици. Аналогично, правото по чл. 166, ал. 4 от АПК възниква в момента на издаване на административен акт от вид, на който отделен закон придава предварително изпълнение, а упражняването му има описаната обезпечителна функция. И в двата случая абсолютна предпоставка за допустимост на искането по чл. 166, ал. 2 от АПК и по чл. 166, ал. 4 от АПК е наличието на предварително изпълнение, допуснато административно или нормативно, подлежащо на спиране от съда

Нито един от тези варианти не е осъществен в случая.

В оспорената заповед не е включено разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение. Такова не е допуснато и съгласно чл. 60, ал. 2 от АПК с отделно разпореждане. За оспорената заповед няма предвидено предварително изпълнение, което да е допуснато със специален закон. Ето защо, предявеното по делото искане за спиране не може да се квалифицира и/или разгледа по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК или по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК. Обобщавайки, съдът приема предявеното по делото искане за спиране за недопустимо, поради което същото следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането Р. П. А. искането да се допусне в полза на Р. П. А. и малолетното дете П. С. В. обезпечителна мярка“ забрана в периода до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт ДПС Стара Загора да извършва принудително и без съгласието на майката Р. А. лични срещи с нея и да налага ползването на социални услуги, като процесуално недопустимо

Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщаването му.