№ 1131
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000500910 по описа за 2023 година
С решение № 263514 от 21.12.2022 г. по гр. д. № 12642/2020 г., СГС, І-
12 с-в, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че саморъчното завещание от
10.04.2019 г. на К. Н. Р., починала на 23.04.2019 г., в полза на А. Н. И., е
нищожно на основание чл. 42, б. "б" ЗН, поради това, че не съдържа
означение на датата, на която е съставено, по иск предявен от В. Б. Р., В. В. Р.
и М. В. Р. срещу А. Н. И..
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника А. Н. И..
Сочи, че решението е неправилно. Счита, че в процеса е доказано, че
завещанието е изписано и подписано от К. Н. Р.. Подчертава, че законът не
регламентира къде е мястото на датата в завещанието, а само сочи, че
подписът следва да е поставен след завещателните разпореждания. Повдига
въпросът дали датата е част от последните. Моли да се отмени акта на СГС,
като се отхвърлят исковете и се присъдят разноски. Оспорват тези на
насрещната страна.
Ответниците В. Б. Р., В. В. Р. и М. В. Р. оспорват жалбата като се
позовават на съдебна практика, според която датата следва да се съдържа в
текста на завещанието преди подписа. Отделно сочат, че завещанието е
1
нищожно и поради липса на предмет.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН.
Ищците В. Б. Р., В. В. Р. и М. В. Р. твърдят, че тяхната наследодателка
К. Н. Р. починала на 23.04.2019 г. и след това установили, че процесният ап.
№ 10, в гр. ***, ж.к. ***, бл. ***, вх. *, ет. *, бил завещан (с вписано
саморъчно завещание - вх. № 36015/07.07.2020 г.), което намират за нищожно
поради нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗН - липса на форма, липса на дата,
респективно датата е положена след подписа, както и тъй като същото не е
написано и подписано от К. Р.. Претендират да се прогласи нищожността, а
при условията на евентуалност на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН предявяват
иск за намаляване на извършено в полза на ответника завещание на недвижим
имот, за възстановяване на запазената им част от наследството, както и
разноски за процеса.
Ответникът А. Н. И. оспорва предявените искове, като сочи, че
завещанието е написано и подписано от К. Р.. Претендира разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
По делото е представено процесното завещание, като приетата СГЕ,
установява, че то е изписано и подписано от К. Р.. Видно от същото (л. 14)
датата „10.04.19“е изписана след и под името на К. Р..
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Събраните доказателства установяват, че оспореното завещание е
написано и подписано от К. Р., но не отговаря на формалните изисквания на
закона относно елементите му и тяхното място в текста. Съгласно чл. 25, ал. 1
от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от
самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след
2
завещателните разпореждания. Според смисъла на закона и практиката,
завещанието е строго формален акт и датата на съставянето е един от
съществените задължителни реквизити, тъй като само въз основа на нея
може да се извърши преценка за поредността на няколко последователни
завещания, за последиците от отменяване на някое от тях, както и за наличие
на завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на
разпореждането. (така в решение № 398 от 16.01.2013 г. по гр. д. № 992/2011
г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). В друго решение № 65 ОТ 21.03.2013 г. по гр. д. №
906/2012 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, е прието, че „изискванията за форма са
гаранция за сериозността и истинността на завещанието и свободното
изражение на волята на неговия автор. Законът не разрешава изрично
въпроса, къде е мястото на датата, но от определеното място на подписа,
който трябва да е последната дума на завещанието, трябва да се заключи, че
датата не може да бъде след подписа, защото подписа е, който дава санкция
на цялото завещание, а датата се нуждае най-много от подобна санкция.“
Датата може да бъде на всяко друго място в материалният носител на
завещанието, но винаги преди подписа. В този смисъл и решение № 343 от
01.11.2011 г. по гр. д. № 1147/2010 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, както и цитираните
в решението на СГС.
Въз основа на казаното, искът по чл. 25, ал. 1 ЗН вр. чл. 42, б. „б“ ЗН за
нищожност на саморъчно завещание се явява основателен, тъй като същото
не отговаря на изискването за форма, доколкото датата е поставена под
подписа на завещателката. Постановеното в този смисъл решение следва да се
потвърди.
В полза на ответниците по жалбата се следват разноски в размер на
3000 лв., които не следва да бъдат редуцирани, тъй като са съизмерими с
минималното възнаграждение от 2902,96 лв. по Наредба № 1 от 2004 г.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263514 от 21.12.2022 г. по гр. д. №
12642/2020 г., СГС, І-12 с-в.
ОСЪДЖА А. Н. И., ЕГН **********, да заплати на В. Б. Р., ЕГН
**********, В. В. Р., ЕГН **********, и М. В. Р., ЕГН **********, разноски
3
в размер на 3000 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4