№ 12995
гр. София, 19.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110164930 по описа за 2024 година
Ищецът Н. А. И. твърди, че с ответницата – А. Л. В. са бивши съпрузи, като
бракът им е прекратен с влязло в сила решение № 2436/12.03.2016 г., постановено по
гр.д. № 21987/2015 г., СРС, 86 състав.
Заявява, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том
II, per. № 5921, дело № 342/2006 г. на нотариус Веселина Връблянска, per. № 268 на
НК, страните са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот, а
именно: Апартамент № 61, находящ се в гр. София, район „Надежда”, ж.к. „Лев
Толстой”, бл. 43, вход А, ет. 10, със застроена площ от 86,55 кв.м, състоящ се от две
стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, при съседи: от север -
апартамент № 60, от юг - апартамент № 62, от изток - тревни площи и от запад -
коридор, отгоре - апартамент № 68, отдолу - апартамент № 54, заедно с избено
помещение №61 с полезна площ от 2,19 кв.м, при съседи: от север - коридор, от юг -
абонатна станция, от изток - мазе № 25 и от запад - мазе № 32, заедно с прилежащите
към апартамента 1,176 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
Поддържа, че собствеността върху гореописания имот е възникнала по време на
брака, като с решението за прекратяване на брака съпружеската общност се е
трансформирала в обикновена съсобственост между ищеца и ответника при равни
права - по 1/2 от правото на собственост за ищеца и за ответника. Сочи, че с
решението за прекратяване на брака, ползването на съсобствения имот е предоставено
на ответника Аника В., на която е предоставено и упражняването на родителските
права върху родените от брака деца. Твърди, че в периода от постановяването на
решението за прекратяване на брака до настоящия момент процесното жилище се
ползва от ответницата и нейните интимни партньори. Поддържа, че в рамките на този
период ищеца е лишен от правото да ползва собствената си ½ идеална част от имота.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от СК по силата на съдебното
1
решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и
5, възниква наемно отношение. Сочи, че възникналото наемно отношение между
страните е възмездно, освен ако не е изрично уговорено, че същото е безвъзмездно.
Поддържа, че в конкретния случай, с решението за развод страните не са уговорили
безвъзмездното ползване на семейното жилище от страна на ответника, поради което
счита, че ответницата дължи на ищеца обезщетение за ползване на собствената на
ищеца 1/2 идеална част от имота в размер на наемна цена за същия за периода, през
който ищеца е лишен от правото да ползва собствеността си. Заявява, че трайната
съдебна практика приема, че изпращането на нарочна покана за заплащане на
обезщетение не е необходимо, тъй като правоотношението по ползването на семейното
жилище въз основа на съдебното решение е възникнало, като възмездно по силата на
закона с решението за развод, и ползващия съпруг /в случая ответницата/ е уведомен
за задължението си да заплаща наемна цена. Твърди, че въпреки изложеното, с
нотариална покана, връчена на ответника на 06.10.2016 г. чрез нотариус Пиринка
Петрова per. № 157 ищецът е поканил ответницата да му заплаща обезщетение за
ползване на собствената му 1/2 идеална част от процесния недвижим имот.
Изтъква, че към настоящия момент ответницата не е изпълнила задължението си
да заплаща на ищеца обезщетение за лишаване от ползване на собствената му 1/2
идеална част от имота. Счита, че месечната наемна цена за тристайно жилище в гр.
София, кв. Лев Толстой за периода на ползване възлиза на около 900 лева на месец,
поради което ответницата дължи на ищеца по 450 лева за всеки месец, през който е
лишавала ищеца от правото да ползва имота. Заявява, че доколкото с цитираната по-
горе нотариална покана ответницата е била поканена да заплаща месечно обезщетение
за лишаване от ползване, то счита, че с изтичането на месеца, за който обезщетението
се дължи, ответникът дължи и лихва за забава. Твърди, че за ищеца е налице правен
интерес и да претендира лихва за забава в размер на 3065,46 лева, изчислена по
начина, върху сумите и за периодите посочени в Приложение № 1, неразделна част от
исковата молба. Сочи, че за периода до 28.10.2021 г. ищецът е завил претенция за
заплащане на обезщетение, поради което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
обезщетение за лишаване от ползване за периода от 29.10.2021 г. до 30.10.2024 г. в
размер на 16243 лева /или за 36 месеца и 3 дни по 450 лева на месец/.
Моли съда да осъди ответницата – А. Л. В. да заплати на ищеца – Н. А. И. сумата
от 16 243,55 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
собствената на ищеца 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ Апартамент
№ 61, находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, блок 43, етаж 10, за периода
29.10.2021 г. до 30.10.2024 г., както и сумата от 3065,46 лева, представляваща
обезщетение за забава върху посочената главница, изчислен по начина за периодите и
върху сумите, посочени в приложение № 1, неразделна част от исковата молба, ведно
2
със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата – А. Л. В., в който
заявява, че искът е допустим и частично неоснователен по основание и размер.
Твърди, че в рамките на процесния период е ползвала имота, представляващ
апартамент № 61, находящ се в гр. София, ж.к. „Лев Толстой“, бл. 43, ет. 10 на
основание предоставено й право на ползване с Решение № 2436/12.03.2016 г. по описа
на СРС 86 състав, заедно с общото на страните непълнолетно дете – Теодора
Николаева И.а. Счита, че за процесния период от 29.10.2021 г. до 30.10.2021 г. на
ищеца – Н. Агелов И. се дължи обезщетение в размер на ¼ от месечната пазарна
наемна цена за имота.
Счита, че претендираната сума за обезщетение е много по – висока от месечната
пазарна наемна цена за имота. Заявява, че претенциите за лихви за забава върху всяка
вноска в общ размер от 3065,46 лева, са изцяло неоснователно, доколкото размера на
дължимото обезщетение се определя от съда, който не е обвързан със заявената в
нотариалната покана претенция.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него
и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07. 07. 2025г.
от 9:20ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3