Решение по дело №4519/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

             Номер                       Година   31.03.2020              Град   Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                    XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети февруари                                                                             Година 2020 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар: В.П.                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4519 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

 

Ищците З.Г.Х., М.П.Л. и Д.И.Х., твърдят в поправената си искова молба, че първата от тях била собственик на ½ идеална част, а всяка от останалите две ищци, по наследство от И.Г.Л., починал на 01.12.2018 г., на ¼ идеална част от подробно описаните в исковата молба земеделски земи в землището на с. **, О.. През 2017 г., с посочените в исковата молба три договора за наем с идентично съдържание, първата ищца и посоченият наследодател на останалите две ищци, отдали тези им земи под наем на ответника, на когото предали ползването им, с което изпълнили задължението си по договорите. След изтичане на договорените срокове за плащане, ответникът не им платил подробно посочените в поправената искова молба наеми по всеки от договорите за наем, въпреки проведените срещи и разговори по телефона. Искането е да се осъди ответника да заплати на ищцата З.Г.Х., сумата от 1269.14 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по договора за наем от 01.07.2017 г., сумата от 1234.81 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по договора за наем от 01.07.2017 г., сумата от 73.67 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по договора за наем от 01.07.2017 г., и законна лихва върху тези главници от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, а на всяка от останалите две ищци М.П.Л. и Д.И.Х., да заплати по 615.41 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по договора за наем от 01.07.2017 г., по 634.57 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по договора за наем от 01.07.2017 г., по 36.84 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по договора за наем от 01.07.2017 г., и законна лихва върху тези главници от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, както и сторените по делото разноски.

 

          Ответникът „С.“ Е., признава частично предявените искове до сумата от общо 5026.81 лева неплатени наеми по трите договора, а в останалата им част ги оспорва, с възражения и доводи, изложени в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание на 19.02.2020 г., не изпраща представител.  

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, частичното признание и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

          На 01.07.2017 г. ищцата З.Г.Х. и И.Г.Л. от една страна, като наемодатели, и ответникът от друга страна, като наемател, са сключили в писмена форма представените от ищците три договора за наем на подробно посочените във всеки от тях земеделски земи (л. 6-8). С всеки от тези договори, посочените наемодатели, предоставили на ответника, за срок от 1 стопанска година (или от 01.10.2017 г. до 01.10.2018 г. – б.р.), за временно и възмездно ползване, собствените си земеделски земи в землището на с. **, описани подробно във всеки договор, срещу наем, платим в натура, след прибиране на реколтата на съответната култура, или в стойностно изражение - по взаимно съгласие, в размер съответно - за предоставените ниви и ливади 130 кг/дка зърнени култури и от 0,5 до 1 л/дка олио в зависимост от добива, за предоставените лозя и овощни градини 15 % от добива диферинцирано по местности, и за предоставените ниви десета категория от 0 до 1 % от добива на декар (чл. 2 от договорите). В чл. 2, ал. 4 от договорите е уговорено още, че размера на плащането може да се промени, когато добивите от наетата земя и трайни насаждения са значително по-ниски от очакваните, поради непреодолима сила или случайно събитие, тоест форсмажорни обстоятелства/голямо засушаване, пожар, наводнение, градушка и други.

 

          На 01.12.2018 г. е починал наемодателя И.Г.Л. и като свои наследници по закон, при равни права, е оставил преживялата го съпруга - ищцата М.П.Л. и дъщеря им – ищцата Д.И.Х. – чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН (л. 9). Доколкото по делото няма данни същите да са приели изрично наследството му, следва да се приеме, че са го приели мълчаливо с предявяването на исковете си по делото на (чл. 49, ал. 2 ЗН). Това им приемане е произвело действие от откриване на това наследство на 01.12.2018 г. (чл. 48, изр. 2 ЗН). От същата дата всяка от тях е придобила по наследство от този си наследодател и съразмерната на наследствения й дял половина от вземанията му за половината от дължимите се от ответника наеми по всеки от процесните три договора или по ¼ от същите за всяка от тях, защото останалата половина от тези наеми се дължи на ищцата З.Г.Х..   

 

          Страните не спорят (видно от поправената искова молба, отговора и представената с него заповед, и изявлението на пълномощника на ищците в съдебно заседание, че не поддържат, поради недоказаност, исковете си за наем и за предоставеното лозе от 4.300 дка в местността „**“ – л. 15-16, 38-39 и 54), не само, че са постигнали взаимно съгласие за плащане на уговорените в натура наеми по договорите в паричната им равностойност (чл. 2, ал. 3 от договорите). Но и че дължимият се от ответника наем, съответно - по първия договор, за ползването на предоставените по него общо 68.656 дка ниви (защото, с оглед поправената искова молба, отговора и горепосоченното изявление на пълномощника на ищците, страните не спорят, че поради липса на реколта, за останалите предоставени с този договор под наем овощна градина и лозя, ответникът не дължи наем – чл. 2, ал. 4 от договора), е 2341.17 лева (от които 2231.32 лева е равностойността на зърното - 68.656 дка х 130 кг/дка = 8925.28 кг х 0.25 лв/кг, а 109.85 лева е равностойността на олиото - 68.656 дка х 1 л = 68.656 л х 1,60 лв/л), от който на ищцата З.Г.Х. се дължат 1170.58 лева, а на всяка от останалите две ищци по 585.29 лева; - по втория договор, за ползването на предоставените по него общо 74.437 дка земеделски земи (70.338 дка ниви и 4.099 дка ливада), е 2538.30 лева (от които 2419.20 лева е равностойността на зърното - 74.437 дка х 130 кг/дка = 9676.81 кг х 0.25 лв/кг, а 119.10 лева е равностойността на олиото - 74.437 дка х 1 л = 74.437 л х 1,60 лв/л), от който на ищцата З.Г.Х. се дължат 1269.15 лева, а на всяка от останалите две ищци по 634.57 лева; - и по третия договор, за ползването на предоставената по него нива от 4.321 дка, е 147.34 лева (от които 140.43 лева е равностойността на зърното - 4.321 дка х 130 кг/дка = 561.73 кг х 0.25 лв/кг, а 6.91 лева е равностойността на олиото - 4.321 дка х 1 л = 4.321 л х 1,60 лв/л), от който на ищцата З.Г.Х. се дължат 73.67 лева, а на всяка от останалите две ищци – по 36.83 лева. Или ответникът дължи по трите договора наеми в общ размер от 5026.81 лева (2341.17 лева + 2538.30 лева + 147.34 лева), до който и той признава с отговора предявените искове (л. 15).

Тежестта да докаже при това положение по делото, че е изпълнил изцяло и без забава своите насрещни задължения по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД по тези договори, и е платил на ищците тези дължими им се наеми най-късно на 01.10.2018 г., на която дата приключва стопанската 2017/2018 г., за която са сключени тези договори и тълкувайки, съгласно чл. 20 ЗЗД, уговорката в чл. 2, ал. 1 от същите (за размера на годишното плащане на наема по години), във вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 16 от същите договори (за срока на действието им за една стопанска 2017/2018 г.), следва да се приеме, че настъпва уговореният падеж за плащане на левовата равностойност на уговорените в тях наеми, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният обаче не представи и по делото няма доказателства да е платил същите до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Това му неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). При това положение ищците имат право да искат изпълнението/плащането им, заедно с обезщетение за забавата, което и са сторили с предявените по делото искове (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Поради това същите съдът намери за напълно доказани в своето основание и до посочените им размери, поради което следва в същите им части да ги уважи, като основателни, като осъди ответника да заплати на ищцата З.Г.Х. сумата от 1170.58 лева за главница от неплатения й за стопанската 2017-2018 г. наем по първия договор (като в останалата му част, над тази сума до претендираната с него по-голяма от 1269.14 лева, отхвърли този й иск, като неоснователен), сумата от 1234.81 лева за главница от неплатения й за стопанската 2017-2018 г. наем по втория договор (макар по същия да се установи, че ответникът й дължи по-голям наем от 1269.15 лева, но тази ищца не е увеличила размера на този си иск, а той не може при това положение да бъде уважен в по-голям от предявения от нея размер, защото това противоречи на диспозитивното начало в процеса – чл. 6, ал. 2 ГПК), и сумата от 73.67 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по третия договор, и законна лихва върху тези главници от подаване на исковата молба в съда на 04.09.2019 г. до изплащането им, а на всяка от останалите две ищци М.П.Л. и Д.И.Х., да заплати по 585.29 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по първия договор (като в останалите им части отхвърли тези им искове, като неоснователни), по 634.57 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по втория договор, и по 36.83 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по третия договор (като в останалите им части, отхвърли и тези им искове, като неоснователни), и законна лихва върху тези главници от подаване на исковата молба в съда на 04.09.2019 г. до изплащането им (чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).

 

При този изход на делото, сторените от ищцата З.Г.Х. разноски по същото от 136.03 лева (за внесена държавна такса за предявените от нея искове), следва да се възложат в тежест на ответника съразмерно с уважената част от предявените от нея искове или сумата от 130.83 лева, а сторените от всяка от останалите две ищци разноски по делото по 68.01 лева (за внесена държавна такса за предявените от всяка от тях искове), следва да се възложат в тежест на ответника съразмерно с уважената им част или по 66.42 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). В разноските на ищците не се включва и уговореното в представения договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение от 696 лева с ДДС (л. 24), защото в същия договор е уговорено плащането му до края на делото, а доказателства за плащането му не са представени до приключване на съдебното дирене (т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС). При този изход на делото и ответникът има право да иска да му бъдат присъдени сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 ГПК). По делото обаче няма данни същият да сторил разноски (каквито не представляват уговореното в договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение от 450 лева - л. 26, защото в същия договор e уговорен срок за плащането му до 20.12.2019 г., а не са представени доказателства да е платено в същия или до приключване на съдебното дирене – т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС), нито е налице негово искане за присъждането им, поради което такива не му се присъждат с оглед и на диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК).

  

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА „С.“ Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по банкова сметка ***: ***, с BIC: ***, на З.Г.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1170.58 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по договор за наем от 01.07.2017 г. на земеделски земи с обща площ от 89.051 дка, сумата от 1234.81 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по договор за наем от 01.07.2017 г. на земеделски земи с обща площ от 74.437 дка, сумата от 73.67 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по договор за наем 1355/01.07.2017 г., и законна лихва върху тези главници от 04.09.2019 г. до излащането им, както и сумата от 130.83 лева за разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Г.Х., против „С.“ Е., иск за неплатен наем по договора за наем от 01.07.2017 г. на земеделски земи с обща площ от 89.051 дка, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 1170.58 лева до претендираните 1269.14 лева, както и искането за присъждане на законна лихва върху тази му отхвърлена част от 04.09.2019 г. до изплащането й.

 

ОСЪЖДА „С.“ Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по банкова сметка ***: ***, с BIC: ***, на М.П.Л., с ЕГН **********, родена на *** г., гражданин на -, с адрес за призоваване по делото: -, сумата от 585.29 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по договор за наем от 01.07.2017 г. на земеделски земи с обща площ от 89.051 дка, сумата от 634.57 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по договор за наем от 01.07.2017 г. на земеделски земи с обща площ от 74.437 дка, сумата от 36.83 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по договор за наем 1355/01.07.2017 г., и законна лихва върху тези главници от 04.09.2019 г. до излащането им, както и сумата от 66.42 лева за разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените от М.П.Л., против „С.“ Е., искове за неплатени наеми по договора за наем от 01.07.2017 г. на земеделски земи с обща площ от 89.051 дка и договора за наем 1355/01.07.2017 г., В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, съответно над сумите от 585.29 лева и 36.83 лева до претендираните 615.41 лева и 36.84 лева, както и искането за присъждане на законна лихва върху тази им отхвърлена част от 04.09.2019 г. до изплащането й.

 

ОСЪЖДА „С.“ Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по банкова сметка ***: ***, с BIC: ***, на Д.И.Х., с ЕГН **********, родена на *** г., гражданин на -, с адрес за призоваване по делото: -, сумата от 585.29 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по договор за наем от 01.07.2017 г. на земеделски земи с обща площ от 89.051 дка, сумата от 634.57 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по договор за наем от 01.07.2017 г. на земеделски земи с обща площ от 74.437 дка, сумата от 36.83 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по договор за наем 1355/01.07.2017 г., и законна лихва върху тези главници от 04.09.2019 г. до излащането им, както и сумата от 66.42 лева за разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.И.Х., против „С.“ Е., искове за неплатени наеми по договора за наем от 01.07.2017 г. на земеделски земи с обща площ от 89.051 дка и договора за наем 1355/01.07.2017 г. В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, съответно над сумите от 585.29 лева и 36.83 лева до претендираните 615.41 лева и 36.84 лева, както и искането за присъждане на законна лихва върху тази им отхвърлена част от 04.09.2019 г. до изплащането й.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: