Решение по дело №6421/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№590

Гр. ***, 22.04.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА

при участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията                   гр. дело № 06421/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация-***“ АД срещу Н.И.К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 537,40 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 31.07.2011 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 416,09 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 20.04.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – ***, ГО, IX-ти състав е издадена Заповед № 2227/04.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника Н.К., в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от 537,40 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 416,09 лв. за периода от 30.06.2009 г. до 20.04.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

С Разпореждане от 16.10.2018 г. съдът, след като е приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови претенции са процесуално допустими, е разпоредил препис от същата, заедно с препис от приложенията към нея да се изпратят на ответника, указвайки му възможността в едномесечен срок от получаването им да подаде писмен отговор, неговото задължително съдържание, последиците от неподаването му и от неупражняването на съответните права. Съдът изрично е предупредил ответната страна, че ако в едномесечния срок не представи отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, за което е редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът по искане на ищеца може да постанови неприсъствено решение. Препис от разпореждането, заедно с преписи от исковата молба и останалите книжа са получени от ответника Н.К. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез друго лице от адреса /съжител на ответника/, приело съобщението със задължение да го предаде на адресата на 26.11.2018 г. /видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща получаването им – л. 26 от делото/, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същият не е депозирал писмен отговор.

В съдебното заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от пълномощника си юрк. Е.М.. От името на доверителя си същата поддържа исковата молба и отправя искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поддържайки, че са налице законоустановените предпоставки за това. Претендира присъждане на разноските, сторени в производството, съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.

Ответникът Н.И.К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – ***. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени му от съда указания по чл. 415,               ал. 1, т. 2 ГПК намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи                    в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за постановяване на неприсъствено решение, са налице: ответникът Н.И.К. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането на съда от 16.10.2018 г., редовно призован за първото по делото съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същевременно в съдебно заседание ищецът е релевирал изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът намира, че от посочените в исковата молба обстоятелства и от приетите по делото писмени доказателства – заверени копия от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – ***“ ЕАД на потребителите в гр. ***, като приложение от вестник „Съ***“, бр. 82/3959 от 29.04.2008 г. и от извлечение от сметка за абонатен № *** за имот, находящ се ***, с партида на името на ответника Н.К., може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове, а именно за наличието през процесния период на облигационно отношение между ищеца и ответника с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и за реалната доставка на такава за исковия топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума, изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.                       В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че доказателственото значение на приетото  извлечение от сметка при преценка наличието на вероятна основателност на исковете следва и от разпоредбите на чл. 182 ГПК, вр. чл. 55 ТЗ, предвид липсата на проведено оспорване от ответника на редовността на воденото от ищеца счетоводство.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на                       чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите за главница и лихва за забава, респ. за периодите, предмет на исковите претенции, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищецът, както за тези, сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – *** – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 75 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 125 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация – ***“ АД,                             с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж. к. Мошино срещу                  Н.И.К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че Н.И.К. *** АД сумата от 537,40 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до       31.07.2011 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се ***, с абонатен № *** и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – ***, ГО, IX-ти състав е издадена Заповед № 2227 от 04.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация – ***“ АД,                    с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж. к. Мошино срещу                  Н.И.К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:*** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.И.К. *** АД сумата от 416,09 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 20.04.2018 г., за която сума по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – ***, ГО, IX-ти състав е издадена Заповед № 2227 от 04.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА Н.И.К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:*** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – ***“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. Мошино сумата от 75 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – ***, ГО, IX-ти състав и сумата от 125 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните – за сведение.

Ч. ГР. ДЕЛО № ***г. по описа на съда, да се върне на съответния съдебен състав,               с приложен към същото заверен препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: