О П Р Е Д Е Л И Е
№…….../...........08.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на трети август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 1763/2018 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, срещу П.И.П. с ЕГН **********, И.П.И. с ЕГН **********, Н.И.И.
с ЕГН ********** и В.К.Т. с ЕГН **********,
в условията на кумулативно обективно и субективно съединяване искове с правно
основание с правно основание чл.415,
ал.1, т. 3 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ
от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.79, ал.1, предл. първо от
ЗЗД, вр. чл.82 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 19095.57 евро, представляваща просрочена главница по
Договор за ипотечен кредит №****/13.08.2007г.,
Анекс №1/17.12.2009г.,
Анекс №2/17.06.2011г.,
Анекс №3/19.02.2013г.,
Анекс №4/30.04.2014г.,
Анекс №5/28.11.2014г.,
Анекс №6/01.03.2017г.
и Допълнително споразумение от 14.11.2016г. за периода 28.09.2017г.-
20.02.2018г., сумата от 266.48 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода
28.09.2017г.- 20.02.2018г., сумата от 41.25
евро, представляваща неустойка за забава по чл.19.1. от договора за
периода 28.09.2017г.-20.02.2018г., сумата от 120 лева, представляваща такси за връчване на два броя покани чрез
ЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
С
постановеното по делото Решение № 81/27.01.2020 г. П.И.П. с ЕГН **********, В.К.Т. с ЕГН **********, двамата
с адрес ***, И.П.И. с ЕГН ********** и Н.И.И. с
ЕГН ********** двамата с адрес ***, са осъдени да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“, № 260, сумата
от 581.77
евро,
представляваща просрочена главница за периода 28.09.2017г.- 20.02.2018г. по
Договор за ипотечен кредит №****/13.08.2007г.,
Анекс №1/17.12.2009г.,
Анекс №2/17.06.2011г.,
Анекс №3/19.02.2013г.,
Анекс №4/30.04.2014г.,
Анекс №5/28.11.2014г.,
Анекс №6/01.03.2017г.
и Допълнително споразумение от 14.11.2016г., сумата от 266.48 евро, представляваща възнаградителна
лихва за периода 28.09.2017г.- 20.02.2018г., сумата от 18.63 евро, представляваща неустойка за забава
по чл.19.1. от договора за периода 28.09.2017г.-20.02.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.415, ал.1, т. 3 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.79, ал.1, предл.
първо от ЗЗД, вр. чл.82 от ЗЗД, за които суми е
отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. №2700/2018г. на ВРС,
като предявените искове са отхвърлени за
разликата над 581.77
евро до 19095.57 евро,
претендирана като предсрочно изискуема главница по
Договор за ипотечен кредит №****/13.08.2007г.,
Анекс №1/17.12.2009г.,
Анекс №2/17.06.2011г.,
Анекс №3/19.02.2013г.,
Анекс №4/30.04.2014г.,
Анекс №5/28.11.2014г.,
Анекс №6/01.03.2017г.
и Допълнително споразумение от 14.11.2016г. за периода 28.09.2017г.-
20.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от 22.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, разликата
над 18.63
евро до 41.25 евро, представляваща неустойка
за забава по чл.19.1. от договора за периода 28.09.2017г.-20.02.2018г. и сумата
от 120 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от договорно неизпълнение, изразяващи се в
разходи за връчване на два броя покани чрез ЧСИ, за които суми е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №2700/2018г.
на ВРС.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба вх. №5219/14.02.2020г. от ответниците, която е върната с влязло в сила Определение №3948/27.04.2020г.
Депозираната
от ищеца насрещна въззина жалба вх. №6400/25.02.2020г.
е върната с влязло в сила Определение
№5405/09.06.2020г.
С молби №8062/10.03.2020г. от ответниците и №8303/12.03.2010г. от ищеца, страните са заявили, че са
се спогодили относно предмета на делото и правят искане за обезсилване на първоинстанционното решение на основание чл.249 от ГПК и
прекратяване на производството по делото, без да претендират разноски.
В
изпълнение на указанията на съда, дадени с Разпореждания №3091/13.03.2020г. и №260028/30.06.2020г., са постъпили
молби №17102/ 29.06.2020г. и №262988/31.07.2020г., с
които ищецът е представил доказателства за надлежно учредена представителна
власт в полза на процесуалния представител за извършване на действия по чл.34
от ГПК и е прецизирал отправеното до съда искане.
На
основание чл.101, ал.2 от ГПК поправеното процесуално действие се смята за
редовно от момента на извършването му, поради което искането следва да се
приеме за подадено в срока по чл.249 от ГПК.
Предвид суспензивния ефект на депозираните въззивни
жалби и доколкото исканията са направени в срока за обжалване от лица,
разполагащи с легитимация да извършват действия на разпореждане с правото на
иск, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.249 от ГПК за обезсилване
на постановеното по делото решение. Поради десезиране
на съда с разглеждането на спора, производството по делото следва да бъде
прекратено.
Разноски
не се присъждат с оглед изричното изявление на ответниците,
че такива не се претендират.
Мотивиран
от така изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 81/27.01.2020 г.,
постановено по т.д. № 1763/2018 г., по описа на ОС-Варна, на основание чл.249
от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1763/2018
г., по описа на ОС-Варна, на основание чл.249 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, по
реда на чл. 274 и сл. ГПК, в едноседмичен срок, пред Апелативен съд Варна.
СЪДИЯ
в ОКРЪЖЕН СЪД: