РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Сливен, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230105384 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени искове,
намиращи правното си основание в чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с
чл. 146, ал.1 от ЗЗП, чл. 26 от ЗЗД К за прогласяване на нищожността на
Договор за паричен заем № 4301246 от 29.10.2021 година и Договор за
предоставяне на гаранция № 4301246 от 29.10.2021 година, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите. В исковата молба се твърди, че
между ищцовата страна и ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
сключен договор за паричен заем, а с ответника „Файненшъл България“ ЕООД
е сключен Договор за предоставяне на гаранция, като се сочат и заплатените
от ищцата суми в изпълнение на договорните клаузи. Твърди се, че
договорите са нищожни на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26 от ЗЗД, като в
няколко пункта излага подробно доводи и съображения за недействителност
на договора. От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на Договор за паричен заем № 4301246 от 29.10.2021 година и
Договор за предоставяне на гаранция № 4301246 от 29.10.2021година.
Претендират се присъждане на направените по делото разноски.
От страна на ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
1
постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на
исковите претенции, като се излагат конкретни аргументи и съображения,
целящи опровергаване на изложените в исковата молба твърдения.
От страна на ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД е
постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на
исковите претенции, като се излагат конкретни аргументи и съображения,
целящи опровергаване на изложените в исковата молба твърдения.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
поддържат изцяло в изменените размери и се иска уважаването им в
изменените размери. Претендира се за присъждане на направените по делото
разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД не се представлява в
съдебно заседание. Исковете претенции се оспорват по съображенията,
изложени в отговора на исковата молба и се иска отхвърлянето им. Друго
становище няма изразено.
Ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД не се представлява в
съдебно заседание. Исковете претенции се оспорват по съображенията,
изложени в отговора на исковата молба и се иска отхвърлянето им. Друго
становище няма изразено.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно установено, че по силата на Договор за
паричен заем № 4301246 от 29.10.2021 година ответното дружество „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е предоставило в заем на ищеца Х. А. Б. сумата от
1000,00 лева, която сума същата е била длъжна да върне заедно с дължимото
възнаграждение за ползването й съгласно Погасителен план, както и че между
ищеца и вторият ответник е сключен Договор за предоставяне на гаранция №
4301246 от 29.10.2021 година. Сумата по договора за заем е предоставена за
срок от 11 четиринадесетдневки, при фиксиран годишен лихвен процент – 35
% и ГПР – 40,01 %. Договорена двуседмична вноска по кредита е в размер на
98,42 лева, а общата дължима сума от потребителя е 1082,62 лева.
Съгласно сключеният с вторият ответник Договор за предоставяне на
2
гаранция № 4301246 от 29.10.2021 година кредитополучателя се е задължил да
заплати на дружеството сума в размер на 402,38 лева, разсрочена на 11 равни
вноски, ведно със задълженията по кредита. Съгласно погасителният план по
Договора за кредит се формира капитализирана вноска, включваща
възнаграждение за предоставяне на гаранция и вноска по кредита в общ
размер на 135,00 лева, следствие на което за периода на ползване от пет
месеца, усвоената главница в размер от 1000 лева задължава и изисква от
кредитополучателя да заплати 1485,00 лева.
Дължимото по договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за
гарант не е включено при изчисляване на годишният процент на разходите.
Исковата молба е заведена на 28.10.2024 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства,
кредитирани изцяло.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор за паричен заем № 4301246 от 29.10.2021 година, като противоречащ
на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло
основателна.
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор за предоставяне на гаранция № 4301246 от 29.10.2021 година, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по
същество е изцяло основателна.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
3
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява
наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за
посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания. В договора е уговорен лихвен процент
в размер на 35 % и ГПР в размер на 40.01 %. Не става ясно какво представлява
разликата между горните проценти и кои разходи покрива. Отделно от това е
предвиденото възнаграждение за гарант, поставящо потребителят в
положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита,
което обуславя и пороците на договора по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.
Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много
по-голям размер. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР,
установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК
и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е
безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за
недействителност.
Договорът за предоставяне на гаранция, сключен с "Файненшъл
4
България" ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са
спазени изискванията на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22
от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП.
Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
В случая за кредит в размер на 1000 лева и срок за ползване от 5 месеца,
от кредитополучателя се изисква да заплаща за допълнителна услуга по
поръчителство в размер на 402.38 лева, която сума е почти съизмерима с
главницата и същевременно надвишава многократно уговорената лихва в
договора, а именно 82.62 лева. Видно е, че от кредитополучателя се изисква да
заплати около 4 пъти повече възнаграждение по обезпечителната сделка,
сравнено с разхода по главната сделка, а именно по договора за паричен заем.
Нарушаването на императивни законови изисквания води до нищожност на
сделката.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от
него разноски по делото за заплатена държавна такса от 104,00 лева.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв.
П. по посочената в исковата молба банкова сметка следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца в
общ размер на 800,00 лева, т. е. от по 400 лева от всеки от ответниците.
За да формира извода си относно така присъжданите разноски,
възраженията на ответника в тази насока са приети за неоснователни.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за паричен заем № 4301246
от 29.10.2021 година, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к.
Любил7, бул. Джавахарлал Неру, № 28, ет. 2, ап. 40-46 и Х. А. Б. с ЕГН:
********** от с. ****** на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 от
ЗЗД, поради противоречие на закона.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за предоставяне на гаранция
№ 4301246 от 29.10.2021 година, сключен между „Файненшъл България“
5
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Люлин, ж.к. Любил7, бул. Джавахарлал Неру, № 28, ет. 2, ап. 40-46 и Х. А. Б. с
ЕГН: ********** от с. ****** на основания чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26
от ЗЗД, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин, бул.
Джавахарлал Неру, № 28, ет. 2, ап. 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин,
ж.к. Люлил7, бул. Джавахарлал Неру, № 28, ет. 2, ап. 40-46 ДА ЗАПЛАТЯТ на
Х. А. Б. с ЕГН: ********** от с. ****** сумата 104,00 лева /сто и четири
лева/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. Любил 7, бул.
Джавахарлал Неру, № 28, ет. 2 ап. 40-46 ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. С. П. от
САК по банкова клиентска сметка, открита на основание чл. 39 от ЗА с IBAN:
************* сумата 400,00 лева /четиристотин лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. Любил7, бул.
Джавахарлал Неру, № 28, ет. 2, ап. 40-46 ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. С. П. от
САК по банкова клиентска сметка, открита на основание чл. 39 от ЗА с IBAN:
****************** сумата 400,00 лева /четиристотин лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6