№ 17648
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110128984 по описа за 2023 година
„Т,,,,,,,,,ЕАД е предявила против М. И. М. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 167.84 лева – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 до м.04.2021, 22.40
лева-мораторна лихва за периода от 16.10.2020 до 04.07.2022, дялово
разпределение в размер от 46.15 лева за периода от м.06.2019 до м.04.2021 и
9.28 лева – лихва за забава за периода от 31.07.2019 до 04.07.2022, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Ищецът поддържа, че с ответницата са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които й е доставял през процесния период топлинна
енергия за битови нужди.От своя страна ответницата се явява неизправна
страна, тъй като е останала задължена за стойността на доставената и
потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължи и
обезщетение за забавено изпълнение.
Ответницата М. И. М. твърди, че е заплатила задължението за главница
за топлинна енергия и дялово разпределение. Оспорва лихвите за забава.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
1
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за продажба от 21.11.1994, обективиран в
нотариален акт №119, том LLXXVIII, дело №25785/94 Ем,,илова са продали
на Васи,,киев и М. И. М. при квоти съответно 4/10 ид. части за първия и 6/10
ид. части за втория, следния недвижим имот, а именно:апартамент, в г,,,я, ул.
„В,,,38.
По силата на договор за дарение от 22.12.1997, обективиран в
нотариален акт №176, том 243, дело №47959/1997 Васи,,киев е дарил на
Ха,,,ков собствените си 4/10 идеални части от следния недвижим имот,
апартамент, находящ се в г,,,я, жил. сграда на бул. „В,,,38.
По силата на договор за продажба от 09.02.2001, обективиран в
нотариален акт №38, том 1, рег. №01342, дело №37/2001 Ха,,,ков е продал на
М. И. М. собствените си 4/10 идеални части от следния недвижим имот, а
именно:апартамент, находящ се в гр. софия, на бул. „В,,,38.
С молба –декларация М. И. М. е поискала да бъде открита на нейно име
партида за имот, находящ се на адрес:г,,,я, бул. „В,,,38, ет.1, ап.4.
Видно от протокол от 06.02.2002 ОС на ЕС с адрес:г,,,я, ул. „В,,,38, е
взело решение да се сключи договор за услугата „Топлинно счетоводство” с
„Бр,,,ия“ООД.Договорът е сключен на 12.02.2002г.
По силата на договор №Д-0-72/09.06.2020 „Т,,,,,,,,,ЕАД е възложило на
“Бруната“ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда етажна собственост или в сграда с повече
от един клиент в г,,,я.
По делото е представено платежно нареждане от 03.06.2024, с което М.
И. М. е наредила в полза на „Т,,,,,,,,,ЕАД сумата от 217.58 лева-топлинна
енергия за периода от м.05.2019 –м.04.2021 за аб.номер 261423.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
С платежно нареждане от 03.06.2024 ответницата М. И. М. е наредила в
полза на „Т,,,,,,,,,ЕАД сумата от 217.58 лева за топлинна енергия за периода от
м.05.2019 –м.04.2021 за аб.номер 261423.
В съдебно заседание ищецът потвърждава, че е постъпило плащане от
ответницата, с което са погасени двете главници за топлинна енергия и за
2
дялово разпределение.Според ищеца са останали дължими мораторни лихви в
размер от 22.40 лева върху главницата за топлинна енергия и 9.28 лева -лихви
за забава върху дяловото разпределение и законна лихва в размер на 46.45
лева.Претендира разноски в исковото и заповедното производство.
Видно от представеното платежно нареждане плащането е осъществено
на 03.06.2024, а исковата молба е подадена на 30.05.2023. В този смисъл
плащането е осъществено от ответницата в хода на производството.
Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема в предвид и фактите
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.В
съответствие с чл.235, ал.3 от ГПК съдът е длъжен да зачете извършеното
плащане в хода на производството.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за тлавница за
топлинна енергия и дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени поради
плащане.
По отношение на лихвите за забава върху главницата за топлинна
енергия
Ответницата не оспорва размера на лихвите за забава, а оспорва тяхното
основание, като твърди, че се дължат от поканата, а тя не е канена.
Съгласно чл.32, ал.2 от Общите условия от 27.06.2016г. клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Когато е установен срок на задължението, същото става изискуемо с
изтичане на срока и не е обусловено от покана до длъжника.С оглед на което
съдът намира, че е неоснователно възражението на ответницата по отношение
на лихвите за забава върху топлинната енергия.
Предвид изложеното съдът намира, че сумата за лихви за забава върху
топлинната енергия е дължима и възлиза в размер от 22.40 лева.
С оглед на изложеното искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен за сумата от 22.40 лева и следва да бъде
уважен.
3
По отношение на лихвата за забава върху дяловото разпределение
Лихвата за забава върху дяловото разпределение се дължи от получаване
на поканата от ищеца до ответника.По делото не са ангажирани доказателства
ответницата да е канена от ищеца да изпълни задълженията си .С оглед на
което съдът приема, че ответницата не дължи лихви за забава върху дяловото
разпределение.
С оглед на което искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихви за забава върху дяловото разпределение в размер
от 9.28 лева следва да бъде отхвърлен.
По отношение на законната лихва
Законната лихва не е предмет на самостоятелен иск, а е законна
последица от основателността на иска за главница.Доколкото ответницата е
заплатила главницата и с това извънсъдебно е признала задължението си, то
законна лихва като последица се дължи от подаване на заявлението до
плащането на задължението.
По разноските
Отхвърлянето на претенцията поради плащане обуславя присъждане на
разноски в полза на ищеца доколкото плащането е осъществено в хода на
производството и ответницата е станала повод за образуване на
делото.Ищецът е реализирал разноски в исковото производство в размер от
125 лева, от които 25 лева – държавна такса и 100 лева –юрисконсултско
възнаграждение. Като съобрази неоснователността на претенцията за лихви за
забава върху дяловото разпределение, съдът намира, че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер от
120.27 лева.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
75 лева, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева –юрисконсултско
възнаграждение.В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство в размер от 72.16 лева.
4
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т,,,,,,,,,ЕАД, ЕИК831,,,6, със седалище и
адрес на управление:г,,,я, ул. „,,,ец“№23Б, против М. И. М., ЕГН**********, с
адрес:г,,,я, бул. „В,,,38, вх.А, ап.4, искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 167.84 лева – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 до м.04.2021 и за
сумата от 46.15 лева-дялово разпределение за периода от м.06.2019 до
м.04.2021, поради плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т,,,,,,,,,ЕАД,
ЕИК831,,,6, със седалище и адрес на управление:г,,,я, ул. „,,,ец“№23Б, против
М. И. М., ЕГН**********, с адрес:г,,,я, бул. „В,,,38, вх.А, ап.4, иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М. И. М. дължи
на „Т,,,,,,,,,ЕАД сумата от 22.40 лева-мораторна лихва за периода от
16.10.2020 до 04.07.2022 и законна лихва върху заплатената главница от
подаване на заявлението до 03.06.2024 /датата на плащане/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т,,,,,,,,,ЕАД, ЕИК831,,,6, със седалище и
адрес на управление:г,,,я, ул. „,,,ец“№23Б, против М. И. М., ЕГН**********, с
адрес:г,,,я, бул. „В,,,38, вх.А, ап.4, иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 9.28 лева – лихва за забава за
периода от 31.07.2019 до 04.07.2022.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН**********, с адрес:г,,,я, бул. „В,,,38, вх.А,
ап.4, да заплати на „Т,,,,,,,,,ЕАД, ЕИК831,,,6, със седалище и адрес на
управление:г,,,я, ул. „,,,ец“№23Б, сумата от 120.27 лева- разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН**********, с адрес:г,,,я, бул. „В,,,38, вх.А,
ап.4, да заплати на „Т,,,,,,,,,ЕАД, ЕИК831,,,6, със седалище и адрес на
управление:г,,,я, ул. „,,,ец“№23Б, сумата от 72.16 лева- разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца-„Бруната“ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
5
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6