№ 399
гр. Стара Загора, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Д. Манджуров
при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова
като разгледа докладваното от Д. Манджуров Административно наказателно
дело № 20245530201396 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. М. П. против наказателно постановление
№ 24-1228-000076 от дата 01.02.2024 г. на началник група в Сектор ПП при ОД
на МВР - Стара Загора.
В жалбата се твърди, че нарушението не е извършено от субективна
страна. На жалбоподателя не било известно, че регистрацията на автомобила е
прекратена. Излагат се съображения в тази връзка. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се явява, чрез пълномощника си адв. Б.
заявява, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като деянието не е осъществено от обективна страна. Претендира
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Светла Русева, счита
наказателното постановление за законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери
за установено следното:
1
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно постановление № №24-1228-000076 от
01.02.2024 г. на началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора на
нарушителя И. М. П. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
следните наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено от него нарушение на чл.
140, ал. 1 ЗДвП, а именно: на 12.11.2023 г. около 17:55ч. в гр.Стара Загора на
ул. „**** в посока запад управлявал лек автомобил марка: „******,
собственост на М.Д.З, като при извършената проверка е установено, че МПС е
със служебно прекратена регистрация на 27.10.2023 г. на основание чл. 143,
ал. 15 ЗДвП - служебно се прекратява регистрацията на ППС със служебно
отразяване в АИС КАТ - регистрация на МПС, закупено на 25.08.2023 г. от
М.Д.З, като сделката била изповядана от нотариус с рег. № 733, за което е
подадена информация по електронен път в сектор ПП при ОД на МВР – Стара
Загора. В тази връзка до 25.10.2023 г. собственикът на горецитираното МПС,
не е изпълнил задължението си като преобретател на регистрирано ППС в
срока по чл. 145 ал. 2 ЗДвП да регистрира придобитото МПС в службата за
регистрация по постоянен адрес, поради което след изтичането на двумесечен
срок по чл.143 ал. 15 ЗДвП от датата на придобиване на ППС /от 25.08.2023 г.
до 25.10.2023 г./, служебно е прекратена регистрацията на превозното
средство. Водачът е управлявал МПС с пълномощно от собственика. В
наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено
виновно.
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2
ЗАНН въз основа на постановлението за отказ да се образува наказателно
производство № 12611/2023г. от 03.01.2024 г. на Районна прокуратура - Стара
Загора, изведено с изходящ номер на 03.01.2024г.
С постановлението е отказано образуването на досъдебно производство
и е прекратена преписка № 12611/2023г. на Районна прокуратура - Стара
Загора поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер.
В мотивите си наблюдаващият прокурор е приел, че деянието, поради своята
по-ниска степен на обществена опасност, представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, като липсват доказателства за
осъществяване на състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 НК.
2
Препис от постановлението, ведно с преписката е изпратен на
началника на сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.
Към делото е приложено прокурорско постановление за отказ да се
образува досъдебно производство №12611/2023 г. от 03.01.2024 г. по описа на
Районна прокуратура - Стара Загора. От него се установява следното:
На 12.11.2023г. Д. Т. П. и Б. И. И. - старши полицаи в група ,,ООР“ при
Първо РУ - Стара Загора, спрели за проверка лек автомобил ****, управляван
от И. М. П.. След справка в ОДЧ на ОДМВР - Стара Загора било установено,
че управляваният от П. автомобил бил със служебно прекратена регистрация
от 27.10.2023 г. Б. И. съставил АУАН серия GА №1073101/12.11.2023 г. за
нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП - за управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. И. М. П. подписал акта без възражение.
Снето било сведение от И. М. П., който обяснил, че разбрал от
полицаите, че автомобилът е с прекратена регистрация. Изразил е съжаление
за постъпката си, която обяснил с незнание на това обстоятелство. По
преписката били приложени копия от договор за покупко-продажба на МПС с
продавач И. М. П. и купувач М.Д.З /негова баба/ от 25.08.2023 г. и
пълномощно от същата дата, с което М.Д.З упълномощава И. М. П. да
управлява собствения й лек автомобил **** безсрочно. Двата документа били
нотариално заверени на 25.08.2023 г.
Снето било сведение от М.Д.З - собственик на автомобила, която е
заявила, че сделката по прехвърляне на собствеността върху лек автомобил
******, била извършена с цел използване на облекчението й като инвалид
80%. Твърди, че не е била уведомена, че автомобилът е с прекратена
регистрация.
Във връзка с извършена проверка и установеното от полицейските
служители нарушение е представена докладна записка рег.№ 17553/12.11.2023
г.
Във връзка с лек автомобил с рег. № ****** е представена справка от
КАТ, от която се установява, че е със собственик/прит.СР И. М. П. от
28.07.2023 г., а негов предстоящ собственик М.Д.З и е с прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
Във връзка с личността на И. М. П. е представена справка за
3
нарушител/водач от 07.05.2024г.
Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е
представена заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше
разпитан Б. И. /актосъставител/ и Д. П. /свидетел по АУАН/, който
потвърждава констатациите по установеното нарушение. Свидетелят И. не си
спомня извършената проверката, тъй като е минало много време. Свидетелят
П. сочи, че в тъмната част на деня към края на смяната им спрели за проверка
процесния автомобил. Извършили справка и установили, че е с прекратена
регистрация. Колегата му съставил АУАН.
Показанията на свидетеля П. съдът кредитира като логични,
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, както и с приложените в административната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
Няма допуснати в хода на административно - наказателното
производство съществени процесуални нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно
постановление и да налагат неговата отмяна или изменение.
Съгласно нормата на чл.140 ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По делото безспорно се установи, че
процесното МПС - лек автомобил ***** с рег. № ******, собственост на
М.Д.З не е регистрирано към датата на нарушението - 12.11.2023 г., поради
служебно прекратена регистрация на 27.10.2023 г., с оглед неспазен срок за
регистрация при придобиване на МПС. Не се спори и по това, че водач на
същото е жалбоподателят И. М. П..
За нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП се отчита, че жалбоподателят не
е собственик на процесния автомобил, но го управлява на посочената дата по
4
отворен за обществено ползване път, а задължението за допускане на пътя
само на регистрирани моторни превозни средства е за водачите им. В този
смисъл като субект на правото жалбоподателят П. е длъжен да познава
законите в страната и в частност /като правоспособен водач/ - разпоредбите на
ЗДвП, вменяващи задължение управляваните моторни превозни средства да
са с надлежна регистрация, както и че служебно се прекратява регистрацията
на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство, според разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Независимо, дали
водачът е собственик или не на автомобила, то той е длъжен да се увери, че
управлявайки автомобила, спазва изискванията на ЗДвП. Жалбоподателят,
като водач на процесния автомобил, е бил длъжен да се увери, че той е годен
за управление.
Служебното прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал.
15 ЗДвП настъпва по силата на закона, а не по волята на административен
орган и закона не предвижда издаване на акт или уведомяване на собственика
на автомобила, както това е предвидено например при служебното
прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, т. 10 ЗДвП. За наличието на
формата на вина се правят изводи от установената фактическа обстановка и от
обективираните действия на нарушителя. В качеството си на бивш собственик
и упълномощен от новия собственик безсрочно да управлява процесния
автомобил, жалбоподателят П. е длъжен да познава произтичащите от ЗДвП
задължения към приобретателите на МПС за регистрирането им по реда и в
срока по чл. 145, ал. 2 ЗДвП и да знае последиците от неизпълнение на тези
задължения. Автомобилът е придобит от жалбоподателя на 28.07.2023 г. и
регистриран в срок по надлежния ред на 11.08.2023 г. След това той го продава
на М.З. - неговата баба с цел ползване облекчението като инвалид. Това
означава, че в субективните представи на П. е имало знание за датата на
придобиване собствеността върху автомобила, а от там за началото и края на
срока за пререгистрация на автомобила пред органите на КАТ. Именно тези
обстоятелства не изключват вината на жалбоподателя за управлението на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
По силата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като
ал. 2 предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
5
предвидените случаи. Такова изключение не е предвидено в нормата на чл.
175, ал. 3 ЗДвП, поради което и деянието правилно е било санкционирано,
дори и при липса на установен пряк умисъл за извършването му. Да се приеме
обратното, означава да се допусне несправедливото третиране на многократни
случаи, в които водачите нарушаващи правилата за движение по пътищата да
бъдат освободени от отговорност, само защото автомобилът е собственост на
друго лице. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на
регистрация на същия. На всеки водач на МПС е вменено задължението да
управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.
При това положение неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не
знаел за служебно прекратената регистрация, доколкото КАТ нямат
задължения за уведомяване в тази хипотеза и доколкото П. е бил длъжен да
положи необходимата грижа да съобрази поведението си с изискването на
закона. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени,
не освобождава водача от тази му отговорност.
Установеността на нарушението безспорно се подкрепя от
приложените по преписката писмени доказателства по делото, както и от
гласните доказателства - показанията на разпитания в качеството на свидетел
П., така и от Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство
от 03.01.2024 г., което като официален документ, издаден от държавен орган
разполага с доказателствена сила за посочените в него обстоятелства.
Фактът, че прокурор при Районна прокуратура – Стара Загора, е приел,
че няма достатъчно данни за извършено престъпление, тъй като деянието,
поради своята по-ниска степен на обществена опасност, представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, потвърждава
горните изводи на съда.
Предвид изложеното съдът намира, че основателно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за така вмененото му нарушение. Спазено е
от наказващия орган и изискването за точно определяне на вида и размера на
административното наказание, като за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е
наложено по реда на чл. 175, ал. 3, предложение 1 ЗДвП - глоба в размер от
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС в срок от 6 месеца, които са
минимално предвидените от законодателя и не подлежат на редуциране от
6
страна на съда.
Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен по
смисъла на чл.28 ЗАНН, изключващ възможността за санкциониране на дееца,
тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната
такава за нарушения от същия вид. Следва да се съобрази и това, че деянието,
изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано, се отличава с
една значителна степен на обществена опасност, с оглед засегнатия обект на
обществените отношения и включително същата, мотивирала
криминализирането на нарушението от законодателя като престъпление по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Нещо повече, видно от приложената по
административната преписка справка за нарушител/водач, става ясно, че
процесното административно нарушение не се явява инцидентна, изолирана
проява от страна на П., като водач на пътно превозно средство, напротив
установява се проявена упоритост в нарушаване правилата за движение по
пътищата. Посоченото е допълнително основание за липса на предпоставки по
приложението на института за „маловажен случай“. Ето защо в случая,
единствено с поемане отговорността за така вмененото нарушение от страна
на жалбоподателя биха могли да се постигнат целите на наказанието.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
ОД на МВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д,
ал. 4 ЗАНН, във вр. чл. 37 ЗПП, във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 80 (осемдесет) лева, съобразявайки фактическата
и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената от
процесуалния представител дейност.
Водим от горните съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-1228-000076 от
01.02.2024 г., с което на И. М. П., ЕГН: **********, с адрес гр. Стара Загора,
****** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като
законосъобразно.
7
ОСЪЖДА И. М. П., ЕГН: **********, с адрес гр. Стара Загора, ******
да заплати на ОД на МВР – Стара Загора, сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8