№ 9995
гр. София, 28.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110156781 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба предявена от В. С. С., представлявана от адв. Д. М.
срещу „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че клаузата
за такса - допълнителна услуга по Договор за паричен заем № 7000000033275М във връзка с
Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг е нищожна и осъдителен иск за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв. – частичен иск от цялото му
дължимо вземане от 91, 31 лв., изплатено от ищеца при липса на основание, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 20.04.2024 г. е между „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД в
качеството му на заемодател и В. С. С. в качеството му на заемател е сключен Договор за
паричен заем № 7000000033275М, по силата на който заемодателят предоставил на
заемателя сумата от 400 лв., която заемателят се задължим да върне на една вноска, а в
договора бил посочен годишен процент на разходите 49, 71 %. Към договора за заем бил
сключен и Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг като допълнителна услуг
по договора, чиято фикасирана цена била 91, 32 лв. Задълженията по сключения договор
били изцяло погасени от ищеца, който на 27.04.2023 г.заплатил на ответника сумата от 505
лв. Според ищеца допълнителната услуга по представлява допълнителна печелба за
кредитора, същата незаконосъобразно била не била включена в ГПР, което представлявало
заблуждаваща търговска практика. Моли за прогласяване за нищожна клаузата,
предвиждаща заплащане на допълнителна услуга и осъждане на ответника да заплати на
ищеца недължимо платените въз основа на нея суми. Претендира разноски.
Направени са докзателствени искания за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на
ответника да представи документи, за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, както
1
и за издаване на съдебни удостоверени. Приложени са писмени докумнети към исковата
молба без да е направено нарочно искане за събирането им като доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исквоата молба от „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД
чрез адв. Л. Г., в който се признават предявените исквое. Ответникът твърди, че на
28.11.2024 г. е платил на ищеца сумата от 91.32 лв., която била недължимо платена от В. С.
С. по сключения договор за заем. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото,
доколкото ищецът не е заявил извънсъдебно претенцията си. Претендира разноски.
Ответникът възразява срещу доказателствените искания на ищеца за назначване на
експертиза и издаване на съдебни удостоверения.
Представя писмени документи, чието събиране като доказателства иска.
Исковата молба е редовна и допустима.
Следва да бъде изготвен ПРОЕКТ НА ДОКЛАД:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че
съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на нищожност
на клаузата от Договор за паричен заем № 7000000033275М – иск с правно основание чл.
146, ал. 1 вр. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП – нищожност поради неравноправност, с правно
основание чл. 26, ал.1 , предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 – поради
противоречие със закона, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 21, ал.1
ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради заобикаляне на закона, съединен с частичен
осъдителен иск с правно основание е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. – част от вземане в общ размер
на 91.32 лв., представляващо платена без основание сума по нищожна клауза.
По доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по установителния иск по принцип е да установи всички
възражения в исковата молба за неравноправност и нищожност на договора и клаузата за
ззаплащане на допълнителна услуга, а именно - твърдяното противоречие на закона,
твърдяното заобикаляне на закона. Предявеният установителен иск се признава от
ответника.
В тежест на ищеца по осъдителния иск е да докаже, че е заплатил на ответника
претендираната в исковата молба сума от 5 лв., представляваща част от общо заплатеното