№ 1035
гр. София, 09.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110167843 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 247, 248 и 250 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 116639/09.04.2024 г. на ответника по първоначалния иск
„******“ АД, с искане за допълване на Решение 5205/22.03.2024 г. по гр. д. № 67843/2022 г.
на СРС, 29 състав, чрез присъждане на законната лихва върху сумата от 700,00 лева -
неизплатено задължение за главница по Договор за потребителски кредит №
162966/08.04.2022 г., считано от датата на депозиране на НИМ – 21.04.2023 г. до
окончателното плащане.
По делото е постъпила и молба вх. № 116645/09.04.2024 г. от „******“ АД, с искане за
изменение на Решение 5205/22.03.2024 г. по гр. д. № 67843/2022 г. на СРС, 29 състав, в
частта за разноските, както следва: 1./ чрез отмяна на решението в частта, в която в полза на
ответника по насрещните искове са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 120,00 лева; 2./ чрез изменение на решението в частта, в която в полза на ищеца
по първоначалните искове са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, чрез
намаляване на техния размер, като прекомерен, като същевременно развива аргументи, че в
полза на адвокат М. не следва да се начислява ДДС с оглед на вида предоставена правна
защита, а именно безплатна такава по чл. 38 ЗА; 3./ чрез изменение на решението в частта за
присъдените на ищеца по насрещните искове разноски, чрез присъждане в негова полза на
сумата от 300,00 лева – платен депозит за ССчЕ, както и в пълен размер на разноските за
платена държавна такса от 150,00 лева и юрисконсултско възнаграждение от 360,00 лева.
По делото е постъпила и молба вх. № 118205/10.04.2024 г. от „******“ АД, с искане за
внасяне на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение
5205/22.03.2024 г. по гр. д. № 67843/2022 г. на СРС, 29 състав, досежно личното име на
процесуалния представител на ищеца по първоначалната ИМ – М. вместо посоченото Д..
С молба вх. № 154910/13.05.2024 г. ищцата К. М. А., чрез адвокат М. М. изразява
становище за основателност на молба вх. № 118205/10.04.2024 г. и неоснователност на молба
вх. № 116645/09.04.2024 г.
1
Софийски районен съд, Гражданско отделение, след като обсъди доводите и исканията
на страната и доказателствата по делото, намира за установено следното:
По молба вх. № 116639/09.04.2024 г.
Съдът констатира, че в действителност е пропуснал да присъди чистата стойност на
кредита, ведно с поисканата законна лихва върху сумата от 700,00 лева, считано от датата на
депозиране на НИМ – 21.04.2023 г. до окончателното плащане, поради което молба вх. №
116639/09.04.2024 г. е основателна и съдът следва да допълни решението си чрез присъждане
на законна лихва.
По молба вх. № 118205/10.04.2024 г.
Видно от съдебните книжа по делото, вкл. сезиращата съда първоначална ИМ и
приложеното към нея пълномощно, личното име на процесуалния представител на ищцата е
М. В. М., с оглед на което в действителност в диспозитива на съдебното решение е
погрешно посочено друго лично име – Д.. Касае се за очевидна фактическа грешка, която
следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК.
По молба вх. № 116645/09.04.2024 г., съдът намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от
лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта
за разноските.
По същество:
На първо място, по искането за отмяна на решението в частта, в която в полза на
ответника по насрещните искове са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 120,00 лева, съдът намира същото за основателно при следните съображения.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 3413 от
08.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4456/2023 г. на ІV ГО на ВКС, Определение № 284 от 06.04.2012
г. по ч. гр. д. № 238/2012 г. на ІV ГО на ВКС и др. правните последици от отхвърлянето и
прекратяването на производството по главния иск, когато има предявен евентуален са
идентични – съдът се счита сезиран с евентуално съединения иск. Отговорността за разноски
по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск. С оглед на това и доколкото в
конкретния случай евентуално предявеният насрещен иск е изцяло уважен, то отговорността
за разноски по този иск се определя с оглед на изхода по него и право на разноски по него
възникват само за ищеца по него, а в полза на ответника не се следват за отхвърления главен
иск. Поради това Решение 5205/22.03.2024 г. по гр. д. № 67843/2022 г. на СРС, 29 състав,
следва да се отмени в частта, в която в полза на адвокат М. В. М. са присъдени разноски за
защита по насрещния иск в размер на 100 лева с вкл. ДДС.
На второ място, по искането за изменение на решението в частта, в която в полза на
ищеца по първоначалните искове са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, чрез
намаляване на техния размер, като прекомерен, и в частта, в която в полза на адвокат М. е
начислено ДДС, съдът намира същото за неоснователно при следните съображения.
2
Съдът намира доводите на молителя за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение за защита по първоначалната ИМ за неоснователни, като в тази насока
съдът е определил размер на възнаграждението с оглед на действителната правна и
фактическа сложност на делото, като е съобразил практиката на СЕС, обективирана в
Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22.
Що се касае до доводите относно начисляване на ДДС, на настоящия състав е служебно
известно, че по въпроса следва ли да се начислява ДДС върху присъдено по реда на чл. 38
ЗА адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ е отправено
преюдициално запитване от Софийски районен съд, по което е образувано дело С-744/23 на
СЕС и по което към настоящия момент няма произнасяне. Настоящият съдебен състав
приема, че ДДС е дължимо и следва да се включи в размера на определеното по тарифата
възнаграждение с оглед разпоредбата на§ 2а от ДР на Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което не намира основание за ревизиране
на становището си за това, обективирано в крайния съдебен акт по делото.
На трето място, по искането за изменение на решението в частта за присъдените на
ищеца по насрещните искове разноски, чрез присъждане в негова полза на сумата от 300,00
лева – платен депозит за ССчЕ, както и в пълен размер на разноските за платена държавна
такса от 150,00 лева и юрисконсултско възнаграждение от 360,00 лева, съдът намира
искането за частично основателно при следните съображения.
Съдът не намира основание за изменение на решението в частта, в която е определил
на ищеца по насрещния иск юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева -
същото е определено, на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП, и съответства на фактическата и
правна сложност на делото и конкретно защитата по НИМ. Не е налице основание за
изменение на решението и в частта относно размера на присъдената държавна такса от 75,00
лева, тъй като дължимата държавна такса по предявения в условията на евентуалност иск
възлиза в размер на 75,00 лева. В полза на ищеца по насрещния иск не следва да се
присъжда държавна такса за отхвърления главен насрещен иск.
Съдът намира, че с оглед уважаването на насрещния евентуален иск в полза на ищеца
по НИМ следва да се присъдят сторените разноски за платен депозит за ССчЕ – в размер на
300,00 лева, направени с оглед защитата на ищеца по насрещния иск, като
първоинстанционното решение се измени в частта за разноските и в полза на „******“ ООД
се присъди сумата от още 300,00 лева.
Предвид посочените мотиви, Софийски районен съд, I ГО, 29 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 247, ал. 1 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка
в Решение № 5205/22.03.2024 г. по гр. д. № 67843/2022 г. на СРС, 29 състав, като в третия
диспозитив на същото ВМЕСТО „Д. В. М.“, ДА СЕ ЧЕТЕ правилното „М. В. М.“.
3
ДОПЪЛВА Решение № 5205/22.03.2024 г. по гр. д. № 67843/2022 г. на СРС, 29 състав,
като:
ОСЪЖДА К. М. А., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на „******“ АД, ЕИК
***, с адрес: гр. *****, законната лихва върху сумата от 700,00 лева – неизплатено
задължение за главница по Договор за потребителски кредит № 162966/08.04.2022 г.,
считано от 21.04.2023 г. до окончателното плащане.
ИЗМЕНЯ Решение 5205/22.03.2024 г. по гр. д. № 67843/2022 г. на СРС, 29 състав, в
частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК ***, с адрес: гр. *****, да заплати в полза на адвокат М.
В. М., АК – Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 480,00 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на К. М. А., ЕГН **********, безплатна правна помощ в
производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА К. М. А., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на „******“ АД, ЕИК
***, с адрес: гр. *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от още 300,00 лева - разноски
за настоящото производство за платен депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 116645/09.04.2024 г. в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4