РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 19.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на тринадесети март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Елеонора Йотова,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 877 по описа за 2018
година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 109 от ЗС
В РС – Червен бряг е постъпила
искова молба от П.З.С. и П.С.С.,***
против Т.Г.Т. от с. гр. и с.а., с правно
основание чл. 109 от ЗС, по която е образувано гр.д.№ 877 по описа за 2018 г. на съда. С нея се иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да премахне незаконно извършеното
строителство на лятната кухня, което е в размери извън даденото разрешение,
подробно описано в исковата молба. Ищците твърдят, че
двамата, като съпрузи, притежават съгласно нот. акт № 75,т.II, рег. № 1450, н.д. № 229/2011 г. на ***недвижим имот, а
именно: *** с идентификатор № 80501.806.231.1, РЗП 121 кв.м., построена
в ПИ с идентификатор 80501.806.231, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, а ответника е
собственик на ***съгласно нотариален акт № 176, т.4, рег.№ 4140,н.д.№ 592/2008 г. на ***по кадастрална карта
имота е описан, като недвижим имот – ***с
идентификатор 80501.802.243.1 при граници на целия имот: имот № 80501.802.246,
имот №80501.802.244, имот № 80501.802.242 и имот № 80501.802.489 по кадастралната карта и регистри на ***, заедно с други постройки и двор, находящи се в ***, *** съгласно притежаваните от страните
части от съсобствеността, а именно: за
ищците – ½ ид.ч. от УПИ с площ 607 кв.м., находящ се в ***, ***с
идентификатор 80501.802.243, заедно с целия първи етаж от построената в имота
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 80501.802.243.1 и селскостопанска
сграда на един етаж със застроена площ от 23 кв.м.; за ответника
– ½ ид.ч. от УПИ с площ 607 кв.м., находящ се в ***, ***с идентификатор
80501.802.243, заедно с целия втори етаж
от построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор
80501.802.243.1, лятна кухня и гараж, ведно с цялото западно избено помещение
от цялата сграда. Твърдят още, че застроената площ на лятната кухня, в притежавания в
съсобственост ПИ е 12 кв.м., а според кадастралната карта е 29, 9 кв.м. Твърдят,
че по този начин им се пречи да ползват тяхната част от съсобствеността и искат
незаконната част от постройката да се премахне. Претендират направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът П.З.С., редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. И.Д. от САК, който моли съда да уважи изцяло исковата молба.
Ищецът П.С.С., редовно призована, не се
явява. Представлява се от адв. И. ***,
който от името на
доверителката си моли съда да
уважи исковата молба като основателна.
Ответникът Т.Т., редовно призован, се явява
лично и с адв. Ф.И. ***. Страната и
пълномощникът й молят съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Предявява насрещен иск с правно
основание чл.32, ал.2 от ЗС вр. с чл.45 от ЗЗД, като претендира реално
разпределение ползването на дворното място и обезщетение в размер на 1000 лв.
неимуществени вреди и 1000 лв. имуществени вреди, за незаконото прекъсване на
водоснабдяването за втория етаж от страна на ищците по основния иск.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по
вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени следните
фактически обстоятелства:
Страните са собственици на недвижим имот – ***с идентификатор 80501.802.243.1 при граници на
целия имот: имот № 80501.802.246, имот № 80501. 802.244,
имот № 80501.802.242 и имот № 80501.802.489
по кадастралната карта и регистри на ***, заедно
с други постройки и двор, находящи се в ***,
*** съгласно притежаваните от страните части от съсобствеността, а именно: за ищците – ½ ид.ч. от УПИ с площ 607 кв.м.,
находящ се в ***, ***с идентификатор 80501.802.243, заедно с целия първи етаж
от построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 80501.802.243.1
и селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 23 кв.м.; за ответника
– ½ ид.ч. от УПИ с площ 607 кв.м., находящ се в ***, ***с идентификатор
80501.802.243, заедно с целия втори етаж
от построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор
80501.802.243.1, лятна кухня и гараж, ведно с цялото западно избено помещение
от цялата сграда.
Ищците твърдят, че застроената площ на лятната кухня, в притежавания
в съсобственост ПИ е 12 кв.м., а според кадастралната карта е 29, 9 кв.м. Твърдят,
че по този начин им се пречи да ползват тяхната част от съсобствеността и искат
незаконната част от постройката да се премахне.
Ответника и ищец по насрещния иск
твърди, че през 2012 г. П.З. е прекъснал незаконосъобразно водоснабдяването на
втория етаж от къщата, чийто собственик е Т. и по този начин му е попречил да
го използва пълноценно, включително да го отдава под наем, при което са му
причинени неимуществени
вреди в размер на 1000 лв. и. имуществени вреди в
размер на 1000 лв.
За установяване на
релевантните за спора обстоятелства са събрани гласни и писмени доказателства. Прието
и заключение на в.л. по назначената и приета от съда комплексна съдебно-техническа
експертиза с въпроси Каква част от лятната кухня, изградена в процесния имот
представлява законно строителство и каква НЕ?, както и да се предложи вариант
за реално разпределение и ползване на имота в ***съобразно правата на страните,
като се съобрази и как се ползва от страните към момента и какъв е месечния
наем в *** за отдаване на една стая от втория етаж от жилищна сграда?.
Вещото лице се е запознало с
приложените по делото документи, извършило е и оглед и измерване на процесния имот, събрало е и
анализирало информация за пазара, цените и наемите на имотите в ***, националните
стандарти за оценяване, съобразило е и
изискванията на Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони.
Касае
се за имот с идентификатор 80501.802.243, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-2/20.01.2005 г. на ИД на АГКК,
бивш УПИ XI-909, кв. 41 по плана на *** с
административен адрес: ***заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда,
лятна кухня и две стопански постройки.
Ответника
по основния иск Т.Г.Т. е собственик на втори етаж от двуетажна жилищна сграда,
построена върху дворно място, съставляващо парцел XI-744 кв.41 по плана на ***, цялото от
620 кв.м., който етаж съставлява самостоятелно жилище и се състои от две стаи,
кухня и килер, заедно с цялото западно избено помещение под цялата сграда, и
съответния по закона дял от общите на цялата сграда части и на ½ ид. ч.
от дворно място, цялото от 620 кв.м., съставляващо парцел XI-909, кв.41 по плана на ***, заедно с целите построени в
него лятна кухня и гараж по делба и давностно владение, съгласно н.а. №286 т.
I, н.д. №291/21.03.1975год. и нотариален
акт №318, т. I, н.д. №758/31.07.1992 г. Ищците са собственици на ½ ид. част от поземлен имот с площ от 607 кв.м.,
съставляващ парцел XI-909, стр.кв. 41 по плана на ***,
***с идентификатор №80501.802.243, която идеална
част се използва реално в източната половина на дворното място, заедно с целия
първи етаж от построената в построената в имота двуетажна жилищна сграда
състояща се от две стаи, кухня с бокс, два коридора, баня с тоалетна, ведно с ½
ид. част от общите части на сградата-еднофамилна със застроена площ от 86 кв.м.
и цялата селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ 23кв.м.,
съгласно н.а. №75, т. II, н.д. №229 /02.06.2011 г. От огледа на
имота извършен на място се установило, че: П. и П. *** ползват първи етаж на жилищната сграда
със самостоятелен вход от изток, западната маза със самостоятелен външен вход
от югоизток, стопанска постройка с идентификатор 80501.802.243.5 и източната
част на имот с иднтификатор 80501.802.243, Т.Т. използва целия втори етаж на
жилищната сграда, като до втори етаж се достига посредством вътрешно стълбище,
чиито вход е от северната страна на жилищната сграда, лятна кухня с
идентификатор 80501.802.243.2, гараж с идентификатор 80501.802.243.3 и сграда
за търговия с идентификатор 80501.802.243.4. Лятната кухня, отразена като сграда
с идентификатор 80501.802.243.2 на кадастралната карта на ***, одобрена със
Заповед №РД 18-2/20.01.2005 г. е с площ
29 кв.м. Съгласно предходен кадастрален и регулационен план, одобрен със
Заповед №767/1989 г., лятната кухня е отразена като полумасивна жилищна сграда и е с площ 12 кв.м. От огледа на място се установи, че източната част от
лятната кухня с площ от 4 кв.м. е премахната, като е останала постройка с площ 25 кв.м. Разликата в площта
между отразеното в двете кадастралните карти и съществуващата на място лятна
кухня са 13 кв.м., разположени в западната част на постройката и представляващи
санитарен възел и остъкление.
От
проверените в ***документи се установи, че статута на сграда с идентификатор 80501.802.243.2, използвана за лятна кухня е
„Търпим строеж“ съгласно §16 от ПР на ЗУТ, като не е
издадено удостоверение за търпимост за същата. Предвид факта, че дострояването
в западна посока не е отразено на плана, одобрен със Заповед № 767/1989 г., то
към датата на съдебното заседание липсват каквито и да е данни да е предприета
процедура по реда на §16 от ПР на ЗУТ.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на всички
събрани по делото доказателства. Съдът кредитира неоспорените от страните
писмени доказателства и заключението на вещото лице, в чиято компетентност и
добросъвестност не се съмнява. На показанията на разпитаните свидетели бе
дадена вяра, тъй като са правдиви, безпротиворечиви и допълващи се. От
представените писмени доказателства – Нот. акт № 75, том II рег. №
1450 дело № 229 от 2011 г.; скица на сграда № 15-8561-12.01.2015 г. на Служба
по Геодезия, картография и кадастър ***; квитанция за платена държавна такса и
У-е № 9-25/18.09.2018 г., споразумение
от м. януари 2007 г. между ищците и ответника, Решение 227/07.06.2017 г. по Административно дело № 89
по описа за 2017 г. на Административен съд ***, молба с вх. № 681/07.02.2019 г. от П.З.С. и П.С.С..
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По основния иск по
чл.109 от ЗС:
За уважаване на иска с правна квалификация
чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на
ответника му пречи да упражнява своето право. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 от ЗС. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само
че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения
му имот по-големи от обикновените (чл. 50 от ЗС).
От
заключението на назначената и приета от съда експертиза се установи, че
разликата в площта между отразеното в двете кадастрални карти и съществуващата
на място лятна кухня са 13 кв.м., разположени в западната част на постройката и
представляващи санитарен възел и остъкление, които по своята същност са незаконно строителство и като такова пречат на ищците да упражняват в пълнота
правото си на собственост.
Последното
определя основателност на иска и води като последица уважаването му в пълен
размер.
По насрещните искове с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС вр. с
чл.45 от ЗЗД:
Ответника
по основния иск Т.Т. претендира от ищците реално разпределение ползването на
дворното място и обезщетение в размер на 1000 лв. неимуществени вреди и 1000
лв. имуществени вреди, за незаконото прекъсване на водоснабдяването за втория
етаж от страна на ищците по основния иск.
По наведените твърдения за
незаконото прекъсване на водоснабдяването за втория етаж от страна на ищците по
основния иск не се представиха каквито и да е доказателства обосноваващи
правото му – премахнатите от П.З. тръби по външната стена на сградата не са
били нито част от одобрен проект, нито по тях има констатирано нарушение от страна
на контролните държавни /РДНСК/ и общински органи, доколкото санкцията по
констатирането на нарушението следва да бъде дадена от тях. По отношение иска
по чл.45 от ЗЗД следва да се има предвид, че никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. След като не се установи незаконно
прекъсване на водоподаването на втория етаж, ползван от Т. Т., то този иск се
явява неоснователен по своята същност.
Искът по чл. 32,
ал. 2 от ЗС има за последица осъществяване на спорна съдебна администрация
на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с
обща вещ.
По отношение реално разпределение
ползването на дворното място, назначената
допълнителна съдебно-техническа експертиза предложи
вариант за реално разпределение и ползване на имота в ***, ***съобразно правата
на страните, като се съобрази и как се ползва към момента и остави площ за общо
ползване около жилищната сграда. От представените два варианта най-подходящ се
явява ВТОРИ ВАРИАНТ, според който За общо
ползвне остава площта от 45 кв.м. обоена в зелено, представляваща
ивица от 1м. около двуетажната жилищна
сграда с идентификатор 80501.802.243.1,както и
ивица от 1м. източно от сграда с
идентификатор 80501.802.243.2, обоена в зелено. Източната незастроена
част на имота, щрихована на скицата и на изток от точките А,Б, Н, М, Л,З, И, Й, К е за ползване от П. и П. *** с площ 215 кв.м.,
както и първи етаж от двуетажната жилищна сграда и стопанска постройка с
идентификатор 80501.802.243.5. Западната незастроена част на имота е за ползване от Т.Т. с площ 176кв.м. както и целия втори етаж на жилищната сграда, като до
втори етаж се достига посредством вътрешно стълбище, чиито вход е от северната
страна на жилищната сграда, лятна кухня с идентификатор 80501.802.243.2 , гараж с идентификатор 80501.802.243.3 и сграда за търговия с идентификатор 80501.802.243.4.,който следва да бъде одобрен и скицата на вещото лице стане неразделна част
от решението.
По разноските:
С оглед изхода на делото на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищците сумата от 1300,00 лв. – направени от тях разноски по делото от които: 100,00
лв. държавна такса, 200.00 лв. хонорар на вещото лице по назначената и приета
от съда СТЕ и 1000.00 лв. адвокатско възнаграждение за двама адвокати.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.Г.Т., с ЕГН ********** *** по предявения от П.З.С., с ЕГН ********** и П.С.С., с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.109
от ЗС да премахне незаконно построената в поземлен
имот, с идентификатор 80501.802.243 част от ***отразена като сграда с
идентификатор 80501.802.243.2 откъм западната част на постройката и представляващи санитарен възел и
остъкление.
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на Поземлен
имот, представляващ дворно място с площ от 607 кв.м., с идентификтор
80501.802.243, съобразно втори вариант от представеното заключение на вещото
лице, скицата на което става неразделна част от настоящето решение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Г.Т., с ЕГН ********** *** против П.З.С., с ЕГН
********** и П.С.С., с ЕГН ********** ***, насрещни искове с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС
вр. с чл.45 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Т.Г.Т., с ЕГН ********** *** да заплати на П.З.С., с ЕГН ********** и П.С.С., с ЕГН ********** *** направените по делото
разноски в общ размер на 1300,00 /хиляда и триста/ лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: