№ 8006
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110134845 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на С. К. К., ЕГН ********** с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК срещу Я. С.
Д., ЕГН **********, относно признаването за установено, че ищцата не
дължи на ответника ЧАСТ от вземанията по изп.лист издаден на 10.02.2016г.
по ч.гр.д.№57163/2015г. съгласно описа на СРС в размер на 6000 лв.-
неплатена главница по договор за заем и заплатени задължения към банка,
ведно със законната лихва за периода от 23.09.2015г. до изплащане на
вземането и 435 лв. разноски по делото, въз основа на който е било
образувано изп.дело №20208480400346 по описа на ЧСИ . с рег.№848
съгласно КЧСИ, поради погасяването по давност на вземанията по
изпълнителния лист в периода от възникване на задълженията до
20.05.2020г.-датата на образуване на изпълнителното дело.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК ч.гр.д.№57163/2015г.
съгласно описа на СРС, 77 с-в, кредиторът ., праводател на ответника Я. С. Д.,
последния като купувач по договор за цесия от 20.05.2020 г., се е снабдила с
изпълнителен лист за процесното вземане, представляващо главница по
договор за заем и заплатени задължения за банка и законна лихва върху нея, а
именно 12 000 лв.-главница, като изпълнителния лист е издаден срещу ищеца
1
и още един длъжник – .. Твърди, че по издадения изпълнителен лист от
10.02.2016 г. е образувано изп.д. №20208480400346 по описа на ЧСИ . с рег.
№848 съгласно КЧСИ, след изтичане на петгодишната давност по вземанията,
които са за периода 29.10.2010 г. до 21.12.2013 г. Ищецът заявява, че
вземането е погасено по давност, поради изтичане на предвидената
петгодишна давност и иска съда да признае за установено, че не дължи на
ответника ЧАСТ от вземанията по изп.лист издаден на 10.02.2016г. по ч.гр.д.
№57163/2015г. съгласно описа на СРС в размер на 6000 лв.-неплатена
главница по договор за заем и заплатени задължения към банка, ведно със
законната лихва за периода от 23.09.2015г. до изплащане на вземането и 435
лв. разноски по делото, поради погасяването й по давност. Претендира
направените в производството разноски.
Ответникът Я. С. Д. е депозирал писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Оспорва исковете като недопустими,
евент. неоснователни. Твърди, че изпълнителното дело, образувано по
процесния изпълнителен лист не е образувано след изтичане на предвидената
в закона петгодишна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и
взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложен по делото Изпълнителен лист от 10.02.2016 г.,
издаден по ч.гр.д.№57163/2015г. съгласно описа на СРС, 77 с-в, въз основа на
постановена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
страните по делото, а именно ищеца С. К. К. и ., са осъдени да заплатят на
кредитора ., праводател на ответника Я. С. Д., последния като купувач по
договор за цесия от 20.05.2020 г., сумите както следва: 12 000 лв.
представляваща главница по договор за заем и заплатени задължения за банка
и законна лихва върху нея, считано от 23.09.2015 г. до изплащане на
вземането, 870 лв. – разноски по делото, за което вземане е образувано
№20208480400346 по описа на ЧСИ . с рег.№848 съгласно КЧСИ, като към
25.08.2022 г., видно от издадено от съдебния изпълнител удостоверение,
общия размер на дълга е 12 387.70 лв. Видно от приложеното ч.гр.д.
№57163/2015г. съгласно описа на СРС, 77 с-в, заповедта за изпълнение по чл.
410 от ГПК е влязла в сила на 21.01.2016 г., с оглед връчената заповед на
2
ищцата на 07.01.2016 г.
Впоследствие с молба от 20.05.2020 г. взискателите ., като титуляр на
вземането и Я. С. Д., последния като купувач по договор за цесия от същата
дата - 20.05.2020 г. поискали образуването на изпълнително дело срещу
ищцата по настоящото дело С. К. К. и с разпореждане от същата дата било
образувано изп.д. №20208480400346 по описа на ЧСИ с рег.№848 на КЧСИ. В
молбата за образуване на изпълнително дело взискателите поискали
налагането на възбрана на конкретно посочени недвижими имоти, като с
разпореждане от 20.05.2020 г. съдебният изпълнител наложил поисканата
възбрана. По това изпълнително дело наложената възбрана била изпълнена,
като е вписана в Службата по вписванията гр. Козлодуй на 11.06.2020 г., а в
Службата по вписванията на 03.02.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Страните не спорят, че ищецът е бил длъжник по договор за заем,
сключен със ., праводател на ответника Я. С. Д., последния като купувач по
договор за цесия от 20.05.2020 г., като не са налице данни, а и твърдения,
исковите суми по изпълнителен лист от 10.02.2016 г., издаден по ч.гр.д.
№57163/2015г. съгласно описа на СРС, 77 с-в, да са платени, т.е. не се
оспорва съществуването на вземанията, посочени в изпълнителния лист към
момента на издаването му.
По отношение на допустимостта на иска съдът намира, че доколкото
ищецът оспорва дължимостта на претендираните от ответника суми, поради
изтекла погасителна давност, искът се явява допустим. В тази насока съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
иска по чл. 439 от ГПК, поради преклузия на възраженията за изтекла
погасителна давност в хода на заповедното производство, тъй като ищецът
твърди изтичането на тази давност и за период след приключване на
заповедното производство с изпълнителен лист, а именно към образуване на
изпълнителното производство на 20.05.2020 г.
По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване
по давност на вземането на ответника:
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се
3
прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече според разпоредбата на
чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с
предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1
от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая
давността е прекъсната с влизане на в сила на заповедта по реда на чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д.№57163/2015г. съгласно описа на СРС, 77 с-в на 21.01.2016 г., с
оглед връчената заповед на ищцата на 07.01.2016 г. В тази насока съдът
намира за преклудирани възраженията на ищеца в настоящото производство,
че вземанията по договора за заем са били погасени по давност към момента
на образуване на изпълнителното дело на 20.05.2020 г., с оглед възникване на
задължението в периода 2010 г. – 2013 г., тъй като на първо място, ако е
имало погасени по давност вземания, такова възражение е следвало да бъде
направено още при връчване на заповедта на длъжника и в срока по чл. 414 от
ГПК. Това е така, защото давността не се прилага служебно от една страна, а
и от друга – давността не тече от възникване на задължението по договора за
заем, а от падежа. Това означава, че след връчването на заповедта по чл. 410
от ГПК, което е редовно и липсата на възражение по реда на чл. 414 от ГПК,
заповедта е влязла в сила на 21.01.2016 г. и от този момент е започнала да тече
нова петгодишна давност, с оглед прекъсването на давността. Възражението
на ищеца очевидно е свързано с разбирането му, обосновано и в писмената
защита, че проведеното заповедно производство, както и постановените по
него актове, не са от естество да прекъснат изтичането на давността, което
обаче съдът намира за неправилно. Това е така, защото заповедното
производство е двустранно и влязлата в сила заповед по чл. 410 от ГПК се
ползва със ползва със СПН. В тази насока следва да се има предвид, че
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника, който има право на
възражение по реда на чл. 414 от ГПК и ако депозира такова, съдът дава
указание за предявяване на установителен иск. Липсата на възражение по чл.
414 от ГПК означава признание на длъжника на вземането на кредитора. Това
означава, че целта на заповедното производство е да облекчи и двете страни в
процеса, т.е. както кредитора, така и длъжника и затова последния не може да
черпи единствено позитиви от това производство. Именно затова може да се
направи извод, че акта за безспорно вземане по заповедното производство се
4
ползва със СПН. Аргумент в този насока е и разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от
ГПК, според която длъжникът може да оспори вземането по искове ред, само
при наличието на нови, респ. новооткрити обстоятелства или доказателства
от съществено значение за спора. В тази насока е и съдебната практика на
ВКС /напр. решение № 50295/23.01.2023 г., постановено по реда на чл. 290 от
ГПК по гр.д. № 1030/2022 г. на ВКС, IV ГО и други./.
Следващите действия, които са от естество да прекъснат давността са
извършени по изп.д. №20208480400346 по описа на ЧСИ . с рег.№848
съгласно КЧСИ, доколкото са взискателите поискали налагането на възбрана
на конкретно посочени недвижими имоти, като с разпореждане от 20.05.2020
г. съдебният изпълнител наложил поисканата възбрана. По това изпълнително
дело наложената възбрана била изпълнена, като е вписана в Службата по
вписванията гр. Козлодуй на 11.06.2020 г., а в Службата по вписванията на
03.02.2021 г.. В тази насока следва да се има предвид, че според
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ по т.д. № 2/2013 г. от 26 юни 2015 год.,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Съгласно чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД, давността спира да тече докато
трае съдебният процес относно вземането, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност, която в случая е
петгодишна, тъй като е установена с влязла в сила заповед по реда на чл. 410
от ГПК, а и касае вземане по договор за заем. В тази насока е и решение №
5
50295/23.01.2023 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК по гр.д. №
1030/2022 г. на ВКС, IV ГО, а и други, като в това решение е прието и че
давност не тече в хода на производството по чл. 439 от ГПК. Следователно от
21.01.2016 г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение започва да тече
давност в размер на 5 години, която е прекъсната с поисканите и наложени на
20.05.2020 г. възбрани по висящото изпълнително производство и не е
изтекла към подаване на исковата молба на 18.06.2021 г., а предявения иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и изричните претенции на страните, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените съдебно-деловодни разноски в размер на 650 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 439 вр. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен от С. К. К., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, у., чрез адв.
Т., срещу Я. С. Д., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул. ., чрез адв. .,
за признаването за установено, че ищцата не дължи на ответника ЧАСТ от
вземанията по изп.лист издаден на 10.02.2016г. по ч.гр.д.№57163/2015г. по
описа на СРС, 77 с-в, в размер на 6000 лв.-неплатена главница по договор за
заем и заплатени задължения към банка, ведно със законната лихва за периода
от 23.09.2015г. до изплащане на вземането и 435 лв. разноски по делото, въз
основа на който е било образувано изп.дело №20208480400346 по описа на
ЧСИ . с рег.№848 съгласно КЧСИ, поради погасяването по давност на
вземанията по изпълнителния лист в периода от възникване на задълженията
до 20.05.2020г.-датата на образуване на изпълнителното дело.
ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, у., чрез
адв. Т., да заплати на Я. С. Д., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул. .,
чрез адв. ., сумата 650 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6