Решение по дело №686/2024 на Административен съд - Перник

Производството по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с §2 от ДР на ДОПК, е образувано по жалба подадена

О.: Л. И. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.*чрез адвокат Т. Т..

СРЕЩУ: Ревизионен акт № Р-22001423003576-091-001 от 16.07.2024 година, издаден от Н. Ж. К. на длъжност: началник на сектор „Ревизии“, възложител на ревизията и Е. С. Ц. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1350 от 04.10.2024 година на Директора на „ОДОП“ С.*.

С ИСКАНЕ: ДА БЪДЕ ОТМЕНЕН Ревизионен акт № Р-22001423003576-091-001 от 16.07.2024 година, издаден от Н. Ж. К. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложител на ревизията и Е. С. Ц. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията.

Жалбоподателят твърди, че издаденият ревизионен акт е неправилен, издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона, при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че органите по приходите нямали материалната и териториалната компетентност да издадат актовете във връзка със започналото и приключилото ревизионно производство по ДОПК, тъй като съгласно чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК компетентната териториална дирекция за физическите лица била териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци, а адресът на жалбоподателката бил в [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.*. Следователно, компетентна била териториална дирекция на НАП – [населено място], а не териториална дирекция на НАП- [населено място], към която началник на сектор бил господин Н. Ж. К.. Не бил представен акт, от който да е видно, че на началник сектор при ТД на НАП П.*е предоставена подобна компетентност. Следва извода, че дори инспекторите, на които е възложено да извършат ревизията и които са я извършили, действали без компетентност, тъй като били инспектори към ТД на НАП- [населено място]. Сочи за неправилни изводи на ревизиращият екип, че в хода на ревизионното производство безспорно били установени обстоятелствата, визирани в чл.122 от ДОПК, както и връчване на Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК. Не било мотивирано и доказано твърдението на органа по приходите за наличие на обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК, явяващи се предпоставка за преминаване към облагане по специалния ред. Оспорва така възложената и изготвена експертиза, като незаконосъобразна и неправилна, възложена от некомпетентен орган и категорично се противопоставя на твърдението, че пазарната оценка на дяловете, предмет на покупко-продажбата е на такава голяма стойност. Наетият оценител не бил взел предвид множество факти и документи, които жалбоподателката му е предоставила в хода на ревизията и поради тази причина не бил изготвил обективна оценка. Оспорва и акцесорното задължение за законна лихва, тъй като същото не било възникнало, защото въобще не се е дължало внасяне на данък върху доходите на физическите лица в претендирания от органа на НАП размер. Основанието за възникване на задължението за заплащане на данък като фактически състав, включвало реализирането на определени облагаеми доходи в рамките на съответния данъчен период. В случая обаче този фактически състав не бил осъществен по отношение на отчетните години и съответно не било налице основание за допълнително начисляване на данъка. С тези доводи иска от съда да отмени оспорения ревизионен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ С. при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт Б..

Окръжна прокуратура- Перник, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като провери предпоставките за допустимост, счита жалбата за подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл.159 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което същата се явява допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, по препр. от чл.144 от АПК приобщените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност и след като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

От фактическа страна:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22001423003576-020-001 от 16.06.2023 година, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК. С тази заповед е възложено извършването на ревизия на Л. И. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.* за установяване на задължения, във връзка с данък върху доходите на физическите лица за данъчен период от 01.01.2022 година до 31.12.2023 година. Определен е ревизиращ екип, а именно ревизията да бъде извършена от Е. С. Ц. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Ж. В. В. на длъжност: инспектор по приходите. Посочен е срокът за извършване на ревизията, а именно три месеца от връчване на заповедта. Във връзка с връчването на заповедта за възлагане на ревизия са предприети следните действия: на 24.06.2023 година инспектори по приходите са посетили посочения от лицето адрес, но не са открили нито него, нито упълномощено от него лице. Резултатите от тези действия са обективирани в Протокол № 1855664/24.06.2023 година (лист 137). На 24.07.2023 година отново е направено посещение на посочения адрес, но отново лицето не е открито нито негов представител, за които действия е съставен Протокол № 1979357/ 24.07.2023 година (лист 139). Заповедта е изпратена с писмо с обратна разписка № 2110013665169, но обратната разписка не е върната. На основание чл.47 от ДОПК и изпратено Искане за извършване на действия от друг контролен орган № Р-22001423003576-032-001 от 01.09.2023 година до ОДМВР- П.*, с искане да бъде разпредено да се предприемат действия по смисъла на чл.29, ал.5 от ДОПК, а именно ревизираното лице да бъде издирено с цел връчване на ЗВР (лист 141). Във връзка с така отправеното искане е изготвена Докладна записка с № 379600-12002 от 09.10.2023 година от полицейски инспектор при Второ РУ- П.*, в която се посочва, че лицето не е намерено на посочения адрес и по данни на съсед лицето живее в [населено място], Област К.* (лист 146). Изпратено е Искане за извършване на действия от други контролни органи № Р-22001423003576-032-002 от 24.10.2023 година до кмета на [населено място] (лист 148), като е получен Отговор с вх. № 20536 от 13.11.2023 година от страна на кметския наместник на селото, в което същият е заявил, че лицето няма постоянен и настоящ адрес там и съответно ЗВР няма как да му бъде връчена (лист 150). ЗВР е връчена на ревизираното лице с писмо с обратна разписка на 13.12.2023 година (лист 135). Това означава, че първоначално определеният срок да приключване на ревизия е до 13.03.2024 година.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-22001423003576-020-002 от 13.03.2024 година, издадена на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК и във връзка с Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-220014230035756-049-001 от 13.03.2024 година, срокът за извършване на ревизията е определен да е до 15.04.2024 година.ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път на 14.03.2024 година (лист 230).

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-22001423003576-020-003 от 15.04.2024 година, издадена на основание чл.112, ал.2, т.1 чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК и във връзка с Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-22001423003576-049-002 от 15.04.2024 година, срокът за извършване на ревизията е определен да е до 13.05.2024 година ( лист 234).

С Уведомление № Р-22001423003576-113-001 от 09.05.2024 година на основание чл.124, ал.1 от ДОПК ревизираното лице е уведомено, че са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху доходите на физически лица за периода 01.01.2022 -31.12.2022 година и осигурителния доход за установяване на задължения от ЗОВ ще бъде определен по реда на чл.122- чл.124а от ДОПК, като заедно с това е определен 14-дневен срок от датата на връчване на уведомлението за представяне на доказателства и вземане на становище. Уведомлението е връчено по електронен път на 09.05.2024 година (лист 292). Изготвено е и уведомление № Р-22001423003576-139-001 от 09.05.2024 година на основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК, което е връчено на ревизираното лице на 09.05.2024 година по електронен път (лист 275).

Заповедта за възлагане на ревизия, а така също и двете заповеди за нейното изменение са издадени от Н. Ж. К. на длъжност: началник на сектор при Териториална дирекция на НАП- П.*, като са подписани с валиден към момента на издаването им електронен подпис, който съответства изцяло на изискванията на ЗЕДЕУ.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад № Р-22001423003576-092-001 от 23.05.2024 година, издаден на основание чл.117 от ДОПК от страна на екип от ревизори: Е. С. Ц. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Ж. В. В. на длъжност: инспектор по приходите. Съобразно разпоредбата на чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, което предполага да бъде направен анализ на същия. В хода на развилото се ревизионно производство, ревизиращите след анализ на събрания доказателствен материал са установили, че:

Л. И. С. с [ЕГН] е физическо лице, което към датата на извършване на ревизията не е била ЕТ. Същата е с прекратена регистрация, считано от 01.01.2012 година, до която дата е била регистрирана като ЕТ Л. С. – **, ЕИК: **. Ревизираното лице е било едноличен собственик и управител на „Д. **“ ООД с ЕИК: ** С Договор за продажба на дружествени дялове от 27.10.2022 година лицето продава 15 дружествени дяла от капитала на това дружество, които са с номинална стойност 1 лев всяка на Р. Л. В. с [ЕГН] и на И. П. Г. с [ЕГН]. Постоянния адрес на лицето е : [населено място], [улица], вх. *, ет.* ап.*. Лицето не е регистрирано по ЗДДФЛ.

В същинската част от ревизионния доклад се констатира, че са установени допълнителни задължения по Закон за данък върху доходите на физически лица в общ размер на 29 038,34 /двадесет и девет хиляди тридесет и осем лева и тридесет и четири стотинки/, в това число главница в размер на 25 437,30 /двадесет и пет хиляди четиристотин тридесет и седем лева и тридесет стотинки/ и лихви в размер на 3 601,04 /три хиляди шестстотин и един лева и четири стотинки/ досежно данъчен период 2022 година. Ревизиращият екип е приел, че с Договор за продажба на дружествени дялове от 27.10.2022 година Л. С. продава на Р. В. и И. Г. 15 дружествени дяла от капитала на дружеството „Д. **“ ООД номинална стойност 1 лева всеки за сумата от 15 лева. Позовавайки се на разпоредбата на чл.127 от ТЗ са приели, че към 01.01.2022 година цитираното вече дружество има неразпределена печалба в размер на 226 000 лева, от която ревизираното лице има право да получи дивиденти, а така също и има право и на печалбата за 2022 година, която е формирана до датата на прехвърляне на дружествените дялове. Същата има право и на дял от имуществото на дружеството, активите на което към 31.12.2021 година са на стойност 425 000 лева. Във връзка с продажбата на тези дружествени дялове е стартирала процедура по извършване на пазарната им оценка, като за тази цел в хода на ревизията е назначена експертиза, която ще бъде обсъдена по- надолу в настоящото изложение, но от която ревизиращите са приели, че стойността на 15 дружествени дяла от капитала на „Д. **“ ООД е в размер на 254 388,00 лева, във връзка с което са приели че са налице обстоятелства по чл.77 от ЗДДФЛ, във вр. с чл.15 и сл. от Глава четвърта на ЗКПО. При това порожение, вземайки предвид обстоятелството, че стойността на продадените дружествени дялове е в размер на 253 388,00 лева и съгласно чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ при определяне размера на данъчната основа следва да бъде извадена стойността на придобиване на въпросните дружествени дялове, т.е 15 лева, съгласно разполагаемата информация в предоставените документи от страна на ревизираното лице и от страна на дружеството. Откъдето следва, че размерът на данъчната основа е 254 373,00 лева, а дължимият данък за 2022 година е в размер на 25 437,30 лева. Тези констатации са извършени вследствие на събран доказателствен материал, чрез допустими от закона доказателствени средства и способи, които ще бъдат обсъдени и в настоящото изложение.

Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 23.05.2024 година по електронен път /лист 55/. На основание чл.117, ал.5 от ДОПК на ревизираното лице е дадена възможност да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчване на ревизионния доклад. В законоустановения за това срок лицето е подало искане за удължаване на срока за подаване на възражение на основание чл.117, ал.5 от ДОПК с вх. № 59-00-375 от 04.06.2024 година, като във връзка с това искане с Уведомление № Р-22001423003576-РУС-001 от 05.06.2024 година, с което срокът за предявяване на възражението е удължен до 05.07.2024 година, но в дадения допълнителен срок от страна на ревизираното лице не е депозирано възражение.

Ревизията е приключила с Ревизионен акт № Р-22001423003576-091-001 от 16.07.2024 година, издаден от Н. Ж. К. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Е. С. Ц. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в който изцяло са били споделени доводите, обективирани в ревизионния доклад и в съответствие с това се е стигнало до определяне на задължения по Закона за данък върху доходите на физическите лица в общ размер на 29 562,39 /двадесет и девет хиляди петстотин шестдесет и два лева и тридесет и девет стотинки/, в това число главница в размер на 25 437,00 лева / двадесет и пет хиляди четиристотин тридесет и седем лева/ и лихви в размер на 4 125,00 /четири хиляди сто двадесет и пет лева/. Ревизионният акт е връчен на ревизираното дружество по електронен път на 16.07.20245 година /лист 64/.

Срещу ревизионния акт е депозирана жалба с вх. № 94Л-132 от 30.07.2024 година по регистъра на ТД на НАП София и вх.№23-22-115 от 05.08.2024 година по регистъра на дирекция ОДОП- С.* (лист 67). Във връзка с така депозираната жалба директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ С.* при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 1350 от 04.10.2024 година. С това решение е потвърден изцяло Ревизионен акт № Р-22001423003576-091-001 от 16.07.2024 година. Решението е връчено на ревизираното лице по електронен път на 07.10.2024 година (лист 12).

На 18.10.2024 година чрез директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – С.* при ЦУ на НАП е депозирана жалба с вх. № 53-04-706 от 18.10.2024 година против Ревизионен акт № Р-22001423003576-091-001 от 16.07.2024 година, потвърден изцяло с Решение № 1350 от 04.10.2024 година на директора. На основание чл.150, ал.1 от ДОПК жалбата е изпратена по подсъдност, ведно с административната преписка на Административен съд- П.*, като по повод на нея е образувано и настоящото административно дело.

За да достигнат до тези изводи приходните органи са осъществили процесуални действия, изразяващи се:

С оглед изясняване на фактите по случая на основани чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и чл.53 и чл.56 от ДОПК на ревизираното лице е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-22001423003576-040-001 от 12.01.2024 година, с което е поискано представяне на заверени копия на документи, изрично изброени в пет токи от искането и справки, изброени в девет точки. Определен е 14-дневен срок за предоставянето им от датата на връчване на искането. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 19.02.2024 година (лист 153). От страна на лицето са представени документи и писмени обяснения с вх. № ВхК-4605 от 05.03.2024 година. До ревизираното лице е отправено и ИПДПОЗЛ № Р-22001423003576-040-002 от 09.05.2024 година, което е връчено по електронен път на 09.05.2024 година /лист 281/.

На основание чл.45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на дружеството „Д. **“ ООД с ЕИК: **, като с Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-22001424006371-040-001 от 15.01.2024 година е поискано да бъдат представени заверени копия на всички първични документи, хронологични описи, счетоводни записи относно извършената продажба на дружествените дялове на дружеството; документи, свързани с разпределяне на дяловете, първични документи относно разпределяне на дяловете за периода от 01.01.2022 година до 31.12.2022 година и първични документи за периода от 01.01.2022 година до 31.12.2022 година. Определен е 14-дневен срок за предоставяне на поисканите документи от датата на връчване на искането. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 16.01.2024 година (лист 200). Поисканите документи са представени от страна на задълженото лице. Насрещната проверка е завършила със съставяне на ПИНП № П-22001424006371-141-001 от 02.02.2024 година (лист 220).

В хода на ревизията е възложено извършването на експертиза. По този повод с Искане за възлагане на експертиза от орган по приходите № Р-22001423003576-027-001 от 15.04.2024 година на основание чл.60, ал.1 от ДОПК е поискано възложителят на ревизията да възложи извършване на експертиза със следният предмет и задачи: „Определяне на пазарната цена на дружествени дялове на „Д. **“ ЕООД продадени от лицето Л. С. на лицето Р. В. – 15 броя дружествени дялове с номинална стойност 1,00 лева всеки. Продажбата на дружествените дялове е между свързани лица по смисъла на §1, т.3, буква „а“ от ДР на ДОПК“. Определен е и срок за предоставяне на заключението, а именно 13.05.2024 година (лист 239). С Писмо изх. № 2142 от 17.04.2024 година възложителят на ревизията на основание чл.61 от ДОПК е отправил покана за извършване на експертиза до три експерта (лист 243). С Акт за възлагане на експертиза № Р-22001423003576-01-001 от 23.04.2024 година на основание чл.63 от ДОПК е възложено на Д. Д. В. да извърши експертиза с горепосочената задача (лист 265). Експертизата е изготвена и депозирана с вх. № 2142 от 13.05.2024 година като след направен анализ на предоставената информация и макроикономически анализ и при използването на подоходни методи за оценка е определено, че пазарната стойност на 15 броя дружествени дялове от капитала на „Д. **“ ЕООД е в размер на 254 388 /двеста петдесет и четири хиляди триста осемдесет и осем лева/ (лист 297). Резултатите от тази експертиза са приети с Протокол за приемане на резултати от възложена експертиза № Р-22001423003576-145-001 от 14.05.2024 година.

С оглед доказване компетентността на административния орган, издал оспорения ревизионен акт са представени Заповед № З-ЦУ-869 от 03.05.2023 година, издадена на основание чл.12, ал.6 от ДОПК от страна на зам.изпълнителен директор на НАП (лист 15), Заповед № З-ЦУ-1274 от 16.06.2023 година, издадена на основание чл.10, ал.9 от ЗНАП, издадена от зам.изпълнителен директор на НАП (лист 18), Заповед № РД-01-379 от 04.05.2023 година, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, издадена от директор на ТД на НАП- С.*, Заповед № ЗЦУ-ОПР-24 от 15.06.2023 година, издадена на основание чл.12, ал.6 от ДОПК и чл.10,ал.8 и ал.9 от ЗНАП от изпълнителен директор на НАП (лист 22), Заповед № ЗЦУ-ОПР-22 от 22.08.2022 година, издадена на основание чл.12, ал.6 от ДОПК и чл.10, ал.8 и ал.9 от ЗНАП, издадена от изпълнителен директор на НАП (лист 23).

В хода на настоящото съдебно производство с цел изясняване на релевантните по делото факти е назначена, изготвена и приета Съдебно-счетоводна експертиза, като за вещо лице е определена А. М. Б.- А.. Вещото лице е приело, че след направен анализ на бизнеса, състоянието на оценяваните активи и предвид целта на оценката като най- подходящ метод за определяне пазарната стойност на дяловете следва да бъде приложен методът на чистата стойност на активите. Посочва също, че пазарната стойност на предприятието, като оценка на пазарната стойност на собствения му капитал се изчислява по формулата: ЧСА = (ДА+КА) – (Задължения), като преоценените стойностни показатели към 27.10.2022 година са били както следва: дълготрайни активи – 108 000 лева; краткотрайни активи – 956 000 лева и задължения в размер на 563 000 лева, като при това положение пазарната стойност на собствения капитал на дружеството възлиза в размер на 501 000 лева. Доколкото основният капитал на дружеството към 27.10.2022 година е разпреден на 30 равни дяла, то при извършено от страна на вещото лице математическо изчисления е получено, че пазарната стойност на един дружествен дял е в размер на 16 700 лева, а на 15 дружествени дяла е в размер на 250 500 лева. Така дадено заключението, настоящият съдебен състав го кредитира като обективно, компетентно и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка по отделно и в своята съвкупност и съобразно изискванията на чл.159 от АПК, чл.168, ал.1 от АПК настоящият съдебен състав пристъпи към проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Относно компетентността на административния орган:

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител от компетентната териториална дирекция. Коя е компетентната териториална дирекция се преценява с оглед на предвиденото в чл.8, ал.1 от ДОПК, а именно компетентната териториална дирекция на Национална агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако не е предвидено друго е по т.1 е териториалната дирекция по постоянен адрес на физическите лица, включително едноличните търговци. Видно от представените по делото доказателства, включително и констатациите, обективирани в ревизионния доклад постоянният адрес на физическото лице е [населено място], [улица][адрес], което означава, че то попада в обхвата на офис П.*, който обаче съобразно Приложение № 2 към чл.40 от Устройствения правилник на Национална агенция за приходите II, т.1 предвижда, че офис Перник е включен в териториалните предели на Териториална дирекция на НАП- С.*. От тази гледна точка и съобразно правилото на чл.8 от ДОПК компетентна ще се яви именно ТД на НАП- С.*. Съдът констатира обстоятелството, че ревизията е осъществена от органи по приходите, които са част от друга териториална дирекция на Национална агенция за приходите, а именно ТД на НАП- П.*. В тази връзка следва да се посочи, че доводите на жалбоподателя в посока на това, че органите, които са осъществили ревизията не разполагат със съответната териториална компетентност са неоснователни. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 26.06.2025 година по т.д. № 2/2024 година на Върховен административен съд не се считат за нищожни актовете, които са издадени в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите, който е служител на една териториална дирекция на Национална агенция за приходите, определен със заповед по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Национална агенция за приходите въз основа на заповед по чл.12, ал.6, изр. Първо от ДОПК и чл.10, ал.9 от ЗНАП по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл.8 от ДОПК компетентни са органите на втората териториална дирекция.

Извън изложеното, с особено значение във връзка с установяване компетентността на органа, издал оспорения ревизионен акт е разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, която предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаване на възражението или от изтичане на срока за подаване на възражението, а в ал. 3 се посочва, че когато органите по ал.2 не могат да постигнат съгласие, ревизионния акт, съответно заповедта за прекратяване се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията. В този контекст е Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 година, постановено по т.д. № 10/2016 година на Върховен административен съд, в което изрично е прието, че „ за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл.119, ал.2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. От орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповед за възлагане на ревизията и 2. От орган, имащ качеството на възложител на ревизията, определен с това с акт на директор на компетентната териториална дирекция. В същото тълкувателно решение е прието, че „след изменението на чл.119, ал.2 от ДОПК от 01.01.2013 година ревизионният акт се издава съвместно от два органа – единият е органът, възложил ревизията, а другите е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае, както органът издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор – чл.112, ал.2, т.1, във вр. с чл.119, ал.2 от ДОПК, а вторият от първия орган, въз основа на заповед за възлагане на ревизия – чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК. От това следва, че съдът дължи анализ на това, дали органите, посочени като издатели на ревизионния акт, предмет на настоящия съдебен контрол са притежавали материална компетентност за това.

По отношение на възложителя на ревизията съдът счита, че лицето, което е посочено като възложител на ревизията в издадения ревизионен акт на общо основание е притежавал компетентност да възлага извършването на ревизии и това следва от обстоятелството, че съобразно Заповед № РД-01-379 от 04.05.2023 година, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК издадена от директора на ТД на НАП- С.* лицето Н. Ж. К. на длъжност: началник – сектор „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- П.* е било определено като лице, което да изпълнява функциите на орган по възлагане на ревизия в т. 15 от I на заповедта. Същият се явява титуляр на провежданата спрямо жалбоподателя ревизия, като това се установява от обстоятелството, че всички актове, в хода на ревизията са издадени именно от него, включително и ЗВР.

Що се отнася до компетентността на лицето Е. С. Ц. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, настоящият съдебен състав счита, че същият е разполагал с материална компетентност за това. Както се посочи, определянето на лицето като ръководител на ревизията става със заповед за възлагане на ревизия, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК. Това предполага от страна на съда да се прецени, дали тази заповед е законосъобразно издадена или не. Настоящият съдебен състав намира, че същата е издадена от компетентен за това орган, а именно възложител на ревизията, което предполага, че и определеното като ръководител на ревизията лице също е правомерно определено и същото се явява компетентно да издаде ревизионния акт. В Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001423003576-020-001 от 16.06.2023 година като ръководител на ревизията е посочен именно Е. С. Ц..

В съответствие с изложеното съдът приема, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен за това административен орган, поради което липсват основания за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Относно формата на административния акт:

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената от закона форма, съобразно изискванията на чл.120, ал.1 и ал.3 от ДОПК. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл.120, ал.1, т.1-8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта. В ревизионния акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задължения на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл.120, ал.2 от ДОПК към ревизионният акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на това следва извод, че липсва основание за отмяна на ревизионния акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с административнопроизводствените правила:

Правилата, свързани с издаване на ревизионния акт са нормативно установени в Глава петнадесета „Данъчно-осигурителен контрол“. При извършената проверка досежно съответствието на издадения ревизионен акт с процесуалноправните разпоредби на закона, настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основания за отмяна на административния акт по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, а основанията за това са следните:

Издаването на ревизионния акт не е еднократно процесуално действие на компетентния за това орган, а се предшества от извършването на множество други предхождащи го процедури, спазването на които има важно значение за законосъобразното протичане на ревизионното производство, респективно за издаването на един законосъобразен по своята същност ревизионен акт. Първият етап в производството по издаване на ревизионен акт е именно възлагането на извършване на ревизия или иначе казано поставяне началото на ревизионното производство. В разпоредбата на чл.112, ал.1 от ДОПК е предвидено, че ревизионното производство се образува с издаване на заповед за възлагане на ревизията, която съдържа изчерпателно изброени реквизити. Предвидено е в чл.113, ал.2 от ДОПК същата да бъде надлежно връчена на ревизираното лице, а когато се налага да бъдат извършени някакви промени, тогава законодателят е предвидил възможност за изменение на тази заповед за възлагане на ревизията на основание чл. 113, ал.3 от ДОПК, като тя също подлежи на връчване на ревизираното лице. В настоящият случай от представените чрез административната преписка доказателства се установява, че е налице издадена Заповед за възлагане на ревизията № Р-22001423003576-020-001 от 16.06.2023 година, в която е предвидено, че крайният срок за извършване на ревизия ще бъде до три месеца от датата, на която ЗВР е връчена на ревизираното лице. Съобразно приложената по делото обратна разписка, ЗВР е връчена на лицето на 13.12.2023 година (лист 28), което означава, че първоначално определеният краен срок за приключване на ревизията е до 13.03.2024 година. Тази заповед е изменена със ЗИЗВР № Р-22001423003576-020-002 от 13.03.2024 година, като с тази заповед е определен нов краен срок за извършване на ревизията, а именно предвидено е същата да приключи до 15.04.2024 година. Издадена е и втора по ред ЗИЗВР № Р-22001423003576-020-003 от 15.04.2024 година, като с нея е определен нов краен срок, а именно 13.05.2024 година. И двете заповеди за изменение на ЗВР са връчени на ревизираното лице по електронен път. Въз основа на така изнесената фактология, преценена с оглед на процесуалните разпоредби на чл.112 и чл.113 от ДОПК, настоящият съдебен състав не констатира да са допуснати процесуални нарушения при поставяне началото на ревизионното производство, които да рефлектират върху валидността на ревизионни акт. За пълнота съдът счита, че следва да посочи, че ЗВР, която е основополагаща в случая е връчена по един надлежен начин на ревизираното лице, като по този начин последното е надлежно уведомено за образуваното срещу него ревизионно производство. На следващо място следва да се посочи, че срокът за извършване на ревизия и по- точно неговото съблюдаване е от значение с оглед на предприетите процесуални действия и на събрания доказателствен материал след неговото изтичане, защото константно в практиката на Върховен административен съд се приема, че доказателствата и процесуалните действия, извършени след изтичане на срока за ревизията няма да породят необходимата сила, включително няма да притежават и доказателствена сила / в този смисъл е Решение № 10921 от 29.10.2021 година по адм. дело № 3795/2021 на ВАС; Решение № 15442 от 14.12.2020 година по адм. дело № 8391/2020 на ВАС; Решение № 11840 от 23.09.2020 година по адм. дело № 5057/2020 на ВАС/. От представения по делото доказателствен материал може да се направи извод, че след тази дата такива действия не са предприемани, включително и Уведомление № Р-22001423003576-113-001 от 09.05.2024 година, че ревизията ще бъде извършена по особения ред е връчена в рамките на срокът за извършване на ревизия, поради което съдът приема това действие за валидно извършено.

На следващо място, законодателят в чл.117, ал.1 от ДОПК предвижда съставяне на ревизионен доклад от страна на органите по приходите, като това следва да стане не по- късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията. Предвид горепосоченото, този срок започва да тече от 14.05.2024 година, доколкото това е денят следващ крайният срок за извършване на ревизия, съобразно ЗИЗВР № Р-22001423003576-020-003 от 15.04.2024 година, което означава, че този срок по чл.117, ал.1 от ДОПК изтича на 27.05.2024 година. Предвид това, така съставения Ревизионен доклад № Р-22001423003576-092-001 е с дата 23.05.2024 година, което означава, че е издаден в предвидения от закона срок. Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 23.05.2024 година, като това е датата от която започва да тече 14-дневен срок, предвиден в чл.117, ал.5 от ДОПК в рамките на който може да бъдат депозирани възражения срещу констатациите, обективирани в него. Проследяването на този срок е важно, с оглед на това, от кога започва да тече срокът за издаване на ревизионен акт, защото в чл.119, ал.2 от ДОПК е предвидено това да стане в 14-дневен срок от датата, на която е изтекъл срокът за депозиране на възражение или от датата на депозиране на такова възражение. В настоящият случай срокът за депозиране на възражение е удължен до 05.07.2024 година, в рамките на който лицето не е депозирало такова. Съобразно предвидено в чл.119, ал.2 от ДОПК този срок започва да тече от 05.07.2024 година, което означава, че крайният срок, в рамките на който ревизионният акт е следвало да бъде издаден е 19.07.2024 година. Оспореният Ревизионен акт № Р-22001423003576-091-001 е с дата 16.07.20254 година, т.е. същият е издаден в рамките на предвидения за това срок.

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита, че при издаване на административния акт са били спазени всички процесуални разпоредби, поради което не се констатира основание за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на административния акт с материалния закон:

Спорното в настоящият случай се свежда до това да се установи, дали правилно са били определени задълженията по Закон за данък върху доходите на физическите лица в общ размер на 29 562,39 лева досежно данъчен период 2022 година.

По отношение на основанието за провеждане на ревизия по особения ред:

Жалбоподателят оспорва на първо място наличието на предпоставки за провеждане на ревизионното производство по особения ред. В своето решение, директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП- С.*, е отхвърлил доводите на жалбоподателя, обективирани в депозираната пред него жалба в тази част, като е посочил, че първоначално ревизираното лице е уведомено, че данъчната основа ще бъде определено по реда на чл.122 от ДОПК, но впоследствие същата е определена по предвидения в закона ред, което означавало, че ревизионното производство не се е развило по реда на правилата, предвидени в чл.122 от ДОПК. Настоящия съдебен състав се солидаризира с доводите, обективирани в Решение № 1350 от 04.10.2024 година, издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП- С.*.

Правилно директорът е посочил, че до ревизираното лице първоначално е изпратено Уведомление № Р-22001423003576-113-001 от 09.05.2024 година, в което се посочва, че ревизиращите органи са установили обстоятелства по чл.122, ал.1,т.2 от ДОПК, а именно „налице са данни за укрити приходи или доходи“. Посочено е също, че тези констатации са направени вследствие на събрания и проверен по развилото се ревизионно производство доказателствен материал.

Най-напред съдът следва да посочи, че в настоящият случай данъчната основа не е определена по реда на чл.122 от ДОПК, а по правилата, предвидени в ЗДДФЛ, като именно във връзка с това в хода на ревизионното производство е било възложено извършването на оценителна експертиза по реда на чл.60 от ДОПК, чрез която да бъде определена стойността на продадените дружествени дялове, за да може да бъде определена данъчната основа, а от тук и размерът на дължимият данък. Ето, защо и доколкото не е налице прилагане на чл.122 от ДОПК, то и по тази причина не се стига до разместване на доказателствената тежест.

За пълнота следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.122 от ДОПК не представлява по своя характер материалноправна разпоредба във връзка с възникването на данъчни задължения, а по своята същност е набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправни норми от съответен данъчен закон при съществена или пълна липса на необходими доказателства за настъпване на фактическия състав, посочени в материалния закон и водещи до възникване на едно данъчно задължение. Целта на тази разпоредба е да се даде възможност на приходната администрация да получи цялостна, мака и косвена представа относно дейността на задълженото лице било то физическо или юридическо, а оттам и някакво макар и само относително и приблизително съвпадение на данъчната основа, определена по реда на чл.122 от ДОПК и данъчна основа, която би била установена, ако бяха налице липсващите доказателства и данни. Втората особеност, във връзка с производството по особения ред на чл.122 от ДОПК е че съобразно чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основания по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за нея се носи от жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест именно на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи, при условията на пълно и насрещно доказване твърдените то него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да е приложима презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да бъде възлагана на ревизирания субект. Това виждане е застъпено и в константната съдебна практика на Върховен административен съд / така например в Решение № 12857 от 15.12.2021 година по адм. дело № 3855/2021 година; Решение № 14574 от 25.11.2020 година постановено по адм. дело № 8341/2020 година; Решение № 14340 от 19.11.2020 година, постановено по адм. дело № 7263/2020 година /. Това правило обаче в настоящият случай не следва да се взема предвид.

По отношение на установените задължения по Закона за данък върху доходите на физически лица:

По делото не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че с Договор за продажба на дружествени дялове от 27.10.2022 година, Л. И. С. (жалбоподател по настоящото съдебно производство) продава на Р. Л. В. 15 дружествени дяла от имуществото на капитала на „**“ ЕООД (лист 180), с номинална стойност 1 лева всеки дял или за сума в общ размер на 15 /петнадесет/ лева. Не е спорно и това, че Р. Л. В. с [ЕГН] е син на Л. И. С.. Тези факти обосновават извод, че е налице сделка по прехвърляне на дружествени дялове между свързани лица по смисъла на §1, т.3, б.“а“ от ДР на ДОПК.

В случая конкретната сделка е извършена по цена, която се отклонява от пазарната, което изцяло се доказва от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Това отклонение от своя страна е оказало влияние върху размера на данъчната основа за облагане с данък на дохода, придобит от прехвърляне на имуществото. Налице е хипотезата на чл.77 от ЗДДФЛ, във вр. с чл.16, ал.1 от ЗКПО, както правилно са преценили и ревизиращите органи. Съгласно чл.129 от Търговския закон, съдружникът прехвърля дружествения си дял, т.е. пропорционална част от имуществото на дружеството, а не записания дялов капитал. Следователно, ако продажната цена на дела е уговорена в размер, колкото е делът на съдружника в капитала, записан в дружествения договор, а дружествения дел в имуществото към момента на прехвърляне на дела е в по- голям размер, ако става въпрос за сделка между свързани лица, може да се приеме, че е налице опит за отклонение от данъчното облагане. Взаимоотношенията между свързани лица следва да бъдат подчинени на пазарни принципи, на които обичайно се третират взаимоотношенията между несвързани лица, т.е за данъчни цели сделките между свързани лица следва да се третират по пазарни цени. В случая продажбата на дружествени дялове между ревизираното лице и роднината му по права линия не е подчинено на горните принципи, тъй като не е извършено по пазарни цени. Това означава, че приложената цена се отклонява от пазарната такава и това отклонение е оказало влияние върху размера на данъчната основа за облагане с данък върху доходите на ревизираното лице от прехвърляне на имуществото.

Съгласно чл.77 от ЗДДФЛ, в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчното облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане по ЗКПО. Регулиращите сделки между свързани лица норми в ЗКПО се съдържат в чл.16, ал.1, съгласно която разпоредба, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчното облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайната сделка от съответния вид, по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчното облагане.

Доколкото в случая се касае за покупко-продажба на дружествени дялове на дружество, което не е публично и за което не е налична наблюдаема пазарна информация за стойността на неговите инструменти на собствения му капитал, а така също и не са налични наблюдаеми пазарни данни за осъществени сделки за покупко-продажба на дружествени дялове, то при определяне пазарната стойност на продадените дялове е необходимо да се вземе предвид легалната дефиниция за „пазарна цена“. Разпоредбата на §1, т.14 от ДР на ЗКПО дава определение на понятието „пазарна цена“, като се приема, че това е сумата, без ДДС и акцизите, която би била платена при същите условия за идентични или сходни сделки или услуга по сделка между несвързани лица. В т.10 от §1 от ДР на ДОПК са регламентирани методите за определяне на пазарните цени, а редът и начинът за прилагането им са определени в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 година на Министерство на финансите. Съгласно тази наредба, пазарните стойности се определят чрез прилагане на един от следните методи: а) метод на сравнимите неконтролирани цени, който установява пазарните цени от гледна точка на сходството между продукт или услуга, търгувани в контролирана и в съпоставима неконтролирана сделка; б) метод на пазарните цени, който определя цената по контролираната сделка чрез сравнение на нормите на брутната печалба, получени в резултат на контролирана и съпоставима неконтролирана сделка; в) метод на увеличената стойност, който установява цената по контролираната сделка чрез сравнение на нормите на надбавка, получени в резултат на контролирана и съпоставима неконтролирана сделка; г) метод на разпределената печалба, който установява разпределението на комбинираната оперативна печалба или загуба, реализирана от сделки между свързани лица, по начин, който бе бил възприет от независими лица, изпълняващ съпоставими функции. Комбинираната оперативна печалба или загуба е сумата от оперативните печалби или загуби, реализирана от всяко от свързаните лица в резултат на контролираната сделка или сделки и последващи неконтролирани сделки с продукти или услуги, създадени чрез добавяне на допълнителна стойност към продукта или услугата, предмет на контролираната сделка. Комбинираната печалба може да бъде общата оперативна печалба от сделката или остатъчна печалба, която представлява печалба, която не може автоматично да бъде причислена към някоя от страните по сделката; д) метод на транзакционната нетна печалба, който съпоставя нормата на нетната печалба по контролирана сделка, изчислена като съотношение между нетната печалба и избрана база, със съпоставима норма на нетна печалба, изчислена спрямо същата база при независими лица.

В хода на ревизионното производство и във връзка с прилагането на разпоредбите на чл.77 ЗДДФЛ,, във вр. с чл.16 от ЗКПО е назначена и приета оценителна експертиза, която както се посочи е определила, че стойността на продадените от ревизираното лице дружествени дялове е в общ размер на 254 388 лева /двеста петдесет и четири хиляди триста осемдесет и осем лева/ или стойността на 1 брой дружествен дял е определена в размер на 16 959,22 /шестнадесет хиляди деветстотин петдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ лева, като е използван метод на чистата стойност на активите. Резултатите от тази експертиза са оспорени от страна на жалбоподателя с настоящата жалба поради което в хода на настоящото съдебно производство бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло. По съществото си тя не се различава съществено от тази, което е била изготвена в хода на ревизионното производство, а разликите идват от разминаване в изчисленията. И тук вещото лице е използвало при определяне на пазарната цена методът на чистата стойност на активите като е получило стойност в размер на 250 500 лева за 15 броя дружествени дялове или, определило е стойност в размер на 16 700 лева за 1 брой дружествени дялове. С оглед на констатациите на вещото лице, обективирани в назначената по делото ССчЕ следва да се приеме, че данъчната основа е в размер на 250 500 лева, като при прилагане на ставка в размер на 10% дължимият данък върху доходите на физически лица за 2022 година възлиза в размер на 25 050 /двадесет и пет хиляди и петдесет/ лева. На основание чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за периода 01.05.2023 година до 16.07.2024 година следва да бъде определен нов размер на лихва, изчислена чрез помощта на електронен калкулатор, наличен на интернет страницата на Национална агенция за приходите - [интернет адрес]. Дължимата лихва съдът определи в размер на 4 062,62 /четири хиляди шестдесет и два лева и шестдесет и две стотинки или общо задължения в размер на 29 112,62 /двадесет и девет хиляди сто и дванадесет лева и шестдесет и две стотинки/.

При това положение оспореният в настоящото съдебно производство Ревизионен акт № Р-220014230003576-091-001 от 16.07.2024 година следва да бъде изменен, като размерът на определения данък върху доходите на физически лица за данъчен период 2022 година бъде намален от сума в размер на 25 437,00 лева главница и 4 125,39 лева лихви в сума в размер на 25 050,00 лева главница и лихви в размер на 4 062,62 лева.

Относно разноските:

При този изход на делото на страните следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Жалбоподателят не претендира присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. За ответната страна при претендирани направени разноски в размер на 3 015,00 /три хиляди и петнадесет/ лева и при съобразяване с уважената, респективно отхвърлената част му се следват разноски в размер на 2 969,12 /две хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и дванадесет стотинки/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.160 от ДОПК, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22001423003576-091-001 от 16.07.2024 година, издаден от Н. Ж. К. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Е. С. Ц. на длъжност: главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 1350 от 04.10.2024 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП- С.*, като НАМАЛЯВА размера на определения данък върху доходите на физически лица за данъчен период 2022 година от сума в размер на 25 437,00/ двадесет и пет хиляди четиристотин тридесет и седем / лева главница и 4 125,39 / четири хиляди сто двадесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/ лева лихви, на сумата в размер на 25 050,00 /двадесет и пет хиляди и петдесет лева/ лева главница и лихви в размер на 4 062,62 /четири хиляди шестдесет и два лева и шестдесет и две стотинки/ лева и ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Л. И. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх.* ет.*, ап.* да заплати в полза на Национална агенция за приходите разноски в размер на 2 969,12 /две хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и дванадесет стотинки/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.