Решение по дело №8475/2018 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 9.1.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на  седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

             Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ

 

при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8475 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази  

Ищеца „Агенция за събиране на вземания” АД твърди, че „Провидент Файненшъл България” ООД е предоставило на ответника Е.Г.Ч. паричен заем по договор № ********* от 02.06.2016г. в размер на 1450 лева, като заемателят се е задължил да върне заема на 60 седмични вноски по 28,93 лева всяка, като общо е следвало да заплати сума в размер на 1736,02 лева, а последната погасителна вноска била дължима на 29.07.2017г. Страните договорили също така кредитополучателят да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 72,50 лева. Освен това била договорена и допълнителна услуга „Кредит у дома“, за която кредитополучателят се задължил да заплати  такса в размер на 1237,08 лева. Тези допълнителни такси също били включени в месечните вноски, като така общият размер на задължението станало 3045,60 лева, които следвало да бъдат изплатени на 60 месечни вноски в размер от по 50,76 лева.

Ответникът не заплатил изцяло задълженията си по договора за заем, като е погасил само 861,15 лева.

 На 19.05.2017г. „Провидент Файненшъл България” ООД е прехвърлило с договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания” АД вземането срещу Е.Г.Ч. по посочения договор. Изявлението за  прехвърлянето на вземането било изпратено на адреса Е.Г.Ч. с писмо, получено лично от последната на 03.12.2018г.

Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1334/2018г. за следните суми:

-      1264,77 лева главница със законната лихва;

-      210,47 лева договорна лихва за периода 13.08.2016-29.07.2017г.

-      35,46 лева такса оценка на досие;

-       673,75 лева- такса за услугата „Кредит у дома“

-       104,26 лева обезщетение за забава за периода 19.05.2017г.- 28.02.2018г.

-      95,77 лева разноски по заповедното производство.

 Е.Г.Ч. не била открита за връчване на заповедта за изпълнение, поради което на кредитора било указано да установи вземането си в исково производство във връзка с което е предявен настоящия иск.

Ч. не депозира отговор на исковата молба. 

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 02.06.2016г. Е.Г.Ч. е сключила с „Провидент Файненшъл България” ООД договор за потребителски кредит (л.5-6). по силата на който дружеството е предоставило на Ч. сумата 1450 лева, а последната се е задължила да я върне на 60 седмични вноски, всяка от които в размер на 50,76 лева. Договорен е годишен лихвен процент 31,82%, като в договора е посочено, че годишния процент на разходите е 48%  и дата на първо плащане е 09.06.2016г. Посочено е още в договора, че се дължи „Такса за оценка на досие“ в размер на 72,50 лева и общият размер на дължимата лихва е 286,02, както и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 1236,81 лева. Посочено е също така, че таксата за услугата „Кредит у дома“ се начислява за това, че клиентът получава кредита в брой, по неговото местоживеене и седмичните вноски се събират също по неговото местоживеене. Таксата за предоставяне на кредита в дома на кредититополучателя се разсрочва и се заплаща със седмичните вноски, а при  пълно предсрочно погасяване на кредита всички несъбрани такси стават изискуеми, но „са предмет на намаление“.  Клиентът може да се откаже от услугата „Кредит у дома“ при определени условия, но ще продължи да дължи 30% от таксата за тази услуга

Заемодателят е предоставил на заемателя необходимата информация във формата на стандартен европейски формуляр съгласно чл. 5 ал.2 от ЗПК. Във формуляра е посочен годишен лихвен процент- 31,82% и ГПР в размер на 48%.

На 19.05.2017г. „Провидент Файненшъл България” ООД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД свои вземания, включително и вземането си срещу Е.Г.Ч. (л.12-20), като дружеството прехвърлител е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведоми от името на „Провидент Файненшъл България” ООД всички длъжници срещу които вземанията са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД (л.25).

На 06.06.2017г. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството му на пълномощник на „Провидент Файненшъл България” ООД е изпратило уведомително писмо до Е.Г.Ч. за извършеното прехвърляне на вземането по договора за потребителски кредит № *********. Писмото е изпратено, но не е получено и не е потърсено от адресата. Уведомлението за цесията заедно с документа за упълномощаването на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да направи това уведомление са приложени по настоящото дело и са връчени на Е.Г.Ч..

При така установените факти от правна страна съдът намира следното:

Съдът на европейския съюз многократно е подчертавал, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Дитектива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, а аргументи в този смисъл са изложени в решенията по делата С-243/08, т. 3; С-40/08, т.32; С-168/05, т.38  и други.

И в по-нови дела на СЕС се преповтарят и доразвиват посочените разбирания, като в подкрепа на необходимостта от служебна проверка за неравноправност на договорните клаузи се сочи аргумента, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, както от гледна точка на възможността да преговаря, така и от степента на информираност, което може да го накара да приеме условията установени предварително от продавача или доставчика (дела С-32/14, С-377/14).

Сочи се в практиката на СЕС също така (решение по дело С-497/13), че съществува не малък риск поради незнание, потребителят да не се позове на правна норма предназначена да му предостави защита, а това би довело до липса на ефективна защита на потребителя, ако националния съд не преценява служебно спазени ли са изискванията, произтичащи от нормите на Съюза в областта на защитата на потребителите.

   От цитираните решения на СЕС следва недвусмислено, че националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори и когато установят такива да не ги прилагат.

Освен това с последните изменения на ГПК вече и в националното законодателство изрично беше включено задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи (чл.7 ал.3 от ГПК).

Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава няколко разпоредби от Закона за потребителския кредит, поради което е недействителен.

На първо място съдът намира, че клаузите относно предоставянето на услугата „Кредит у дома“ и относно заплащането на възнаграждение за тази услуга са нищожни, тъй като противоречат на потребителското законодателство и в частност на ЗПК. Посочените клаузи пряко нарушават разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК съгласно който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предоставянето на кредита в дома е част от усвояването му, а събирането на кредита в дома е част от неговото управление. Таксата за услугата „Кредит у дома“ е свързан с кредита разход съгласно чл. 19 ал.1 от ЗПК и би следвало да се включи в годишния процент на разходите, но това не е направено.

В правноинформационната система на съда се установяват над двеста съдебни решения в които се приема, че клаузата за услугата „Кредит у дома“ е неравноправна съответно нищожна, както и че такова възнаграждение би следвало да се включи в годишния процент на разходите. В този смисъл са: Решение № 389 от 15.11.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № 377/2019 г; Решение № 135 от 28.05.2019 г. на ОС - Кюстендил по в. гр. д. № 131/2019 г; Определение № 260 от 3.04.2019 г. на ОС - Добрич по в. ч. гр. д. № 202/2019 г; Решение № 390 от 2.10.2019 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 274/2019 г; Решение № 419 от 27.09.2019 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 648/2019 г; Определение № 581 от 14.02.2019 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 101/2019 г; Решение № 131 от 11.09.2019 г. на ОС - Търговище по в. гр. д. № 218/2019 г, и много други.

При изплащане на кредит от 1450 лева на 60 седмични вноски всяка с размер от 50,76 лева (каквито са параметрите на процесния договор) се получава оскъпяване за седмичен период от 2,85%, което се равнява на годишен процент на разходите с размер над 148% (изчисленията са на съда).  Посочения в договора ГПР от 48% очевидно не отговаря на реалния размер на ГПР, който би се получил ако всички възнаградителни плащания (включително таксата за услугата „Кредит у дома“) беше включени при изчисляването му. Това е нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, който изисква коректно да бъде посочен размера на ГПР в договора.   Съгласно чл. 22 от ЗПК нарушението на чл. 11 ал.1 т.10 прави договорът за кредит изцяло недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК:

„Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.“  Т.е. Е.Г.Ч. дължи връщане само на чистия размер на предоставената й сума без никакви други лихви, такси, възнаграждения или неустойки.

В исковата молба и в последващото уточнение се прави признание, че Е.Г.Ч. е заплатила сумата 861,15 лева и след като е получила 1450 лева, остава да дължи разликата от 588,85 лева главница, без други лихви и такси. Доколкото е в забава Ч. дължи и законна лихва върху неизплатената главница от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда до окончателното изплащане.

По изложените съображения предявените искове следва да се уважат само в частта за съществуване на вземането на ищеца в размер на 588,85 лева главница със законна лихва, а в останалата част следва да се отхвърлят.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:

„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”

В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за сума в общ размер 2288,71 лева, а  общият размер на дълга, който се установява е 588,85 лева. Предвид частичната основателност на претенцията направените разноски в заповедното производство от 95,77 лева следва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска в размер на 24,60 лева. От направените от ищеца разноски в настоящото производство в размер на 554,23 лева следва да се му присъди съобразно изхода на делото сумата 142,59 лева. Мотивиран така съдът:

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на “Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4  срещу срещу Е.Г.Ч., ЕГН **********,*** за заплащане на сумата 588,85 лева представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********* от 02.06.2016г.  сключен между Е.Г.Ч. и „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК *********, което вземане е било  прехвърлено по договор за цесия от 19.05.2017г. на “Агенция за събиране на вземания” АД, със законната лихва върху тази сума от 01.03.2018г. до окончателното изплащане, и за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 1334/2018г. на Русенски районен съд.

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на “Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4 за установяване на вземания на дружеството срещу Е.Г.Ч., ЕГН **********,***  по договор за потребителски кредит № ********* от 02.06.2016г.  сключен между Е.Г.Ч. и „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК *********, правата по който договор  са били  прехвърлени по договор за цесия от 19.05.2017г. на “Агенция за събиране на вземания” АД и за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 1334/2018г. на Русенски районен съд както следва:

-             главница над размера 588,85 лева до предявеният размер от 1264,77 лева  със законната лихва от 01.03.2018г. до окончателното изплащане,

-             210,47 лева- договорна лихва за периода 13.08.2016г. до 29.07.2017г;

-             35,46 лева такса за оценка на досие;

-             673,75 лева такса за услугата „Кредит у дома“;

-             104,26 лева обезщетение за забава за периода 19.05.2017г. до 28.02.2018г.

ОСЪЖДА Е.Г.Ч., ЕГН **********,*** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4 разноски по ч.г.д. № 1334/2018г. на РРС в размер на 26,40 лева, както и разноски по настоящото дело в размер на 142,59 лева.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

Районен съдия: /п/