№ 85
гр. Балчик, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ КР. И.
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20253210200212 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от А. П., против Наказателно постановление № **** г. на Директора на
****, с което на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда
(ЗЗШОС) на въззивното дружество е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 4000 лв. за нарушение на чл. 16, т. 1 от Закона за защита от шума в
околната среда (ЗЗШОС), вр. чл. 5, Приложение № 2, таблица № 2, т. 1 от **** г. за
показателите на шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните
части на денонощието, граничните стойности на показателите на шум в околната среда, в
помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за
жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,
методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума
върху здравето на населението.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. Излага се,
че е нарушено правото на защита на жалбоподателя с твърдения, че представителят на
въззивното дружество не бил редовно призован за актосъставянето и не му били връчени
събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства. Наред с
това се сочи, че не е изпълнен фактическият състав на нарушението, за което е съставено
НП. Поради изложените съображения се отправя искане за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
1
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба на заявените основания.
Пледира за отмяна на издаденото НП, а в условията на евентуалност се моли да бъде
намален размерът на наложеното наказание до минималния предвиден в закона. Претендира
присъждане на сторените разноски за платено адвокатско възнаграждение. В писмени
бележки акцентира, че не са спазени изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и чл. 43, ал. 5 от
ЗАНН. Оспорва извършването на соченото в НП нарушение. Наред с това, счита, че
неправилно е определен субектът на административното нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юриск. Н. Г., която
оспорва жалбата и сочи, че издаденото НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
В **** постъпили писма с вх. **** г. от областен управител на обл. Добрич за
оказване съдействие по жалби с вх. ****., за наднормени шумови нива от дейността на
апартаменти за гости „**** находящи се на адрес: ****
По повод постъпилите сигнали на **** била извършена проверка от служители на
****, сред които свид. С. Т. Б., С. И. Т. и М. Х. Х., съвместно с представители на ОД на МВР
– Добрич в присъствието на свид. М. Н. – старши експерт химик, на посочения обект, в хода
на която било осъществено контролно измерване на нивата на проникващ шум в жилището
на жалбоподателя и на еквивалентните нива на шум в прилежащите зони – жилищна зона и
територия в ****. Отчетени били наднормени еквивалентни нива на шум в прилежащата
зона – на терен, на височина 1,5 m от повърхността на земята и на разстояние на 2 m от
фасадата на защитаваната от шум жилищна сграда – 53 dBA (при норма 50 dBA) и фонов
шум - 46 dBA, съгласно Сертификат на контрол **** на ОК от вид А при ****
Резултатите от проверката и замерванията, извършени при нея, били обективирани в
Протокол за контрол на шума в територии и устройствени зони в урбанизираните територии
и извън тях № 792-III/18.11.2024 г., явяващ се неразделна част от сертификата.
При извършена насочена проверка било установено, че източникът на шум е
озвучителна техника на закрито в сграда, в която са разположени апартаменти за гости:
„**** с адрес: **** стопанисвани от ****. Измерванията на шум били извършени в интервал
от 22:30 h до 22:40 h на ****
При така направената констатация АНО е приел, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС, вр. чл. 5, Приложение № 2, таблица № 2, т. 1 от **** г.
за показателите на шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните
части на денонощието, граничните стойности на показателите на шум в околната среда, в
помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за
жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,
методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума
върху здравето на населението.
2
В обекта на гост Н. К. била оставена покана със задължение да я предаде, но
управителят на **** не се е явил на **** в **** да получи съставения АУАН. Освен това
поканата, ведно с предписанията, е изпратена по куриерска фирма „****“ до адреса на
управление на фирмата и до адреса по местоживеене на управителя, но не е получена. На
**** г. поканата е изпратена и чрез ССЕВ, но към **** г. все още е неотворена. След като
управителят на въззивното дружество не се е явил на изпратените покани, с оглед
изчерпване на възможностите за призоваване, на **** г. свид. С. Б., в присъствието на свид.
С. И. Т. и М. Х. Х., съставила АУАН в негово отсъствие при условията на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН.
По повод поискано съдействие от **** за връчване на съставения АУАН, с писмо от
**** г. началникът на Първо РУ към **** уведомил Директора на **** че адресът в **** е
посещаван многократно от служители на РУ ****, но управителят на **** – А. К. П. не е
установен нито там, нито на домашния му адрес. В писмото е посочено е, че **** г. е
проведен разговор по телефона с А. П., който заявява, че е запознат с материалите от ****,
но категорично отказва да се яви и да ги получи. Разговаряно било и с адв. В. К., който също
отказвал да получи материалите.
Видно от писмо рег. № **** г. от Началника на Първо ****, адресирано до ****, на
**** г. в 11:45 ч. лицето А. П. е запознато със съставянето на АУАН и категорично отказва
да го подпише.
На **** г. Директорът на ****, приемайки идентична фактическа обстановка, като
тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което
на основание чл. 34, ал. 1 от ЗЗШОС наложил на „**** „имуществена санкция“ в размер на
4000 лв. за нарушение на чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС, вр. чл. 5, Приложение № 2, таблица № 2, т. 1
от **** г. за показателите на шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през
различните части на денонощието, граничните стойности на показателите на шум в околната
среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени
за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено
предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните
ефекти от шума върху здравето на населението.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят С. Т. Б., свидетелите по акта С. И. Т. и М. Х. Х., Х. В. Н., Й. Т. Й., М. И. Н.
и К. П.. Свидетелите пресъздадоха възприятията си за случая с необходимата конкретика,
което дава основания на съда да кредитира показанията им като пълни и дадени обективно и
безпристрастно.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени
към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка
3
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, от
надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 17 от ЗЗШОС Министърът на здравеопазването, директорите на
регионалните здравни инспекции и държавните здравни инспектори, определени със
Закона за здравето, осъществяват контрол върху шума в околната среда, причинен от
локални източници на шум, по ред, определен със Закона за здравето. В конкретния случай и
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира в хода на
административнонаказателното производство да е било допуснато нарушение на
процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от
закона процесуалноправни изисквания. Нарушението е в достатъчна степен
индивидуализирано, позволяващо на санкционираният субект да разбере в какво е обвинен.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е спазена
процедурата по съставяне на АУАН, респ. че административнонаказателното производство е
образувано незаконосъобразно в отсъствието на нарушителя, по следните съображения:
Законодателството допуска съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя (чл. 40, ал.
2 от ЗАНН), ако лицето е известно и не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта. В случая са налице множество опити за призоваване на управителя А. П.,
представляващ „****. Първият опит за призоваване е на ****, когато инспекторите са
оставили покана на гостенка в обекта, която се е разписала и е заявила, че ще я предаде на
управителя. Въпреки че призоваването чрез лице, което не е законен или упълномощен
представител на юридическото лице, може да се счита за процесуален пропуск, този
недостатък е преодолян с последващите действия на АНО. Така на **** г. **** е изпратила
официална писмена покана до адреса на управление на въззивното дружество за явяване на
**** в **** и на **** г. в Първо РУ на ****. Изпратена е покана и чрез Системата за
сигурно електронно връчване (ССЕВ), която видно от справката от **** г., не е била
отворена почти година. Тъй като управителят не се явява на указаните дати АУАН № АН-01-
99 е съставен в негово отсъствие на **** г., в съответствие с чл. 40, ал. 2 от ЗАНН
След съставянето му същият е изпратен на ОД на **** за съдействие по връчване.
Писмото от Първо **** от март 2025 г. документира, че управителят А. П. е търсен
многократно на домашния и служебния му адрес, но не е открит. От показания на
свидетелите Х. В. Н. и Й. Т. Й. (служители на МВР) се потвърждава, че на **** г. са
установили законен представител на въззивното дружество на публично място (магазин),
свидетелите му обяснили, че носят документи (актове и предписания) от ****, и той
4
категорично е отказал да ги получи и подпише. Този отказ е надлежно документиран от
двамата служители. Следователно, всички предходни неуспешни опити за призоваване са
санирани, тъй като актът се счита за надлежно връчен на **** г. при условията на чл. 43, ал.
6 от ЗАНН. Твърдението на законния представител на дружеството жалбоподател, че не е
знаел какво му се връчва и че е бил "шокиран" от глобите, се опровергава от писмените
доказателства, в т. ч. писмо от **** г. от Налачника на Първо РУ към ****, адресирано до
Директора на **** от което се установява, че още от **** г. той е заявявал по телефона на
служители на МВР, че е запознат с материалите от ****, но категорично отказва да се яви и
да ги получи. Поведението му представлява умишлено избягване на процедурата и не може
да обоснове нарушение на правото на защита. Ето защо съдът намира, че не е налице
нарушение на процедурата по връчване чрез отказ. Напротив, налице е надлежно
документиран отказ от страна на нарушителя, удостоверен с подписите на двама служители
на МВР.
С оглед изложеното съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които
да са ограничили правото на защита на санкционираното лице.
Наказаното лице е санкционирано за нарушение на чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС, вр. чл. 5,
Приложение № 2, таблица № 2, т. 1 от **** г. за показателите на шум в околната среда,
отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните
стойности на показателите на шум в околната среда, в помещенията на жилищни и
обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство,
рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на
стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на
населението.
Разпоредбата на чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС регламентира задължението на физическите
лица, юридическите лица и едноличните търговци да осъществяват дейността си по начин,
който не допуска предизвикване на шум в околната среда, в помещенията на жилищни и
обществени сгради, както и в помещенията на сгради със смесено предназначение над
граничните стойности, определени с наредбата по чл. 11, т. 5.
Разпоредбата на чл. 11, т. 5 от ЗЗШОС предвижда министърът на здравеопазването,
съвместно с министъра на околната среда и водите да издаде наредба, с която се определят
показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните
части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда в
помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за
жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,
методите на оценка на стойностите на показателите за шум в околната среда, както и
методите за оценка на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. В
изпълнение на цитираната разпоредба министърът на здравеопазването и министърът на
околната среда и водите издали **** г. за показателите на шум в околната среда, отчитащи
степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на
5
показателите на шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в
зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии
и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за
шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от горепосочената наредба граничните
стойности на нивата на шума в различните територии и устройствени зони в
урбанизираните територии и извън тях Lден, Lвечер и Lнощ са посочени в Приложение №2,
таблица № 2.
Съгласно Приложение № 2, таблица № 2, т. 1 граничните стойности на нивата на
проникващ шум за посочената зона са както следва 55 – дневна стойност, 50 – вечерна
стойност и 45 – нощна стойност.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че на
посочените в НП дата и място е било отчетено еквивалентно ниво на шум за вечерен период
от 53 dBA. Установи се, че измерването е извършено на терен, на височина 1,5 м от
повърхността на земята и на разстояние 2 м от фасадата на защитаваната жилищна
сграда. Този подход е допустим според Наредба № 6 за зониране (Приложение 3, т. 1.3).
Видно е от приложения по делото Протокол за контрол на шума в територии и устройствени
зони в урбанизираните територии и извън тях № 792-III/18.11.2024 г., че измерването нивото
на шум в жилищна зона и територия и по - конкретно в ****, **** е извършено от
акредитиран орган за контрол. Този орган е независим и е използвал съответните
нормативно определени методи за контрол, а именно: ****. Използвани са съответните
технически средства за контрол, описани в т. 8 от протокола, като относно интегриращия
шумомер В&К тип: 2238, идент. №2315737 и звуковия калибратор В&К 4231 идент. № ****,
са представени свидетелства за калибриране. Заключението от измерването е отразено в
Сертификат на контрол **** на ОК от вид А при **** Същото е в смисъл, че измерените
нива на шум на терен в жилищна зона и територия, ****, **** за вечерен период не
съответства на изискванията на **** г., съгласно Приложение №2 към чл. 5, таблица 2.
Контролът е извършен от мл. експерт М. Н., която има нужната квалификация, потвърдена с
диплома за висше образование (химия и физика) и множество удостоверения за преминато
обучение по „Физични фактори на околната и работната среда“. Същата е подписала
протокола, съставляващ официален удостоверителен документ и ползващ се с материална
доказателствена сила за отразените и него факти с правно значение, чието съдържание не е
оборено по надлежния ред със съответни доказателствени средства. Въззивното дружество
не е представило нито писмени доказателства, нито е ангажирало свидетелски показания,
посредством които да се установи, че на процесната дата не е имало източник на шум в
процесното място и около него, или че нивото на шум не е било в посочените в сертификата
нива. Затова и протоколът от проверката и сертификатът, съдържащ заключението относно
измерените нива на шум съставляват надлежно и годно доказателство за фактите, така, както
са отразени същите в цитираните документи. Ето защо липсата на представител на
дружеството жалбоподател при извършване на проверката и замерване и установяване
6
нивата на шума не съставлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяната
на НП на това основание.
Предвид горното съдът намира, че правилно са подведени фактите към нарушената
правна норма и към тази, регламентираща санкцията и правилно е определен субектът на
нарушението.
В случая е възникнала за т. нар. обективна отговорност на юридическите лица, при
която без значение са конкретните субективни причини, довели до извършването на
нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на
въззивното дружество да осигури спазването на законодателството.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават
нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
По размера на имуществената санкция:
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗЗШОС за нарушения на този закон, свързани с превишаване
на граничните стойности на шум, физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а
на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции в размер
от 3000 до 6000 лв.
При индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не се
съдържат данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни нарушения на
трудовото законодателство, което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за
първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно
отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема продължителността на
неправомерното поведение и документираният системен отказ на управителя за съдействие
на контролните органи. Установи се, че производството е инициирано по повод множество
сигнали и колективни жалби от живущите в ****, общ. Балчик, датиращи от юни 2023 г.,
август 2024 г., септември 2024 г. и март 2025 г., в които се описва „системен тормоз“ върху
живущите, причинен от шумни празненства, висока музика, викове и фойерверки в обектите
на дружеството. Този системен проблем ескалира до намесата на Областния управител на
област Добрич и ОД на МВР, които изискват от **** предприемане на регулярни мерки за
контрол. Приложените по делото писма от Областния управител от **** г. и писма от ОД на
МВР доказва, че нарушението е упорито, продължително и засяга значим обществен
интерес.
Ето защо наложената имуществена санкция от 4000 лв. се явява справедлива и
напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
7
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5, изр. 2 ЗАНН и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ и предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото, съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция е в размер на по 130 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **** г. на Директора на ****, с
което на ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от А. П., за
нарушение по чл. 16, т. 1 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС), вр. чл. 5,
Приложение № 2, таблица № 2, т. 1 от **** г. за показателите на шум в околната среда,
отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните
стойности на показателите на шум в околната среда, в помещенията на жилищни и
обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство,
рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на
стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на
населението, му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
4000 лв., на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда.
ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от А. П.,
да заплати на Регионална здравна инспекция - Добрич сумата от 130 лв. (сто и тридесет
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на
основание чл. 67, ал. 5 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Добрич в
14-дневен срок получаване на съобщаването за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
8