РЕШЕНИЕ
№ 1116
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330112977 по описа за 2021 година
Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът И. Х. Ч. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за
незаконна и като такава да отмени Заповед № ***г. на *** на ответната страна, да го
възстанови на предишната работа и да осъди ответната страна да му заплати сумата 5 778
лева, представляваща обезщетение за периода 23.06 - 23.12.2021 г. за оставането му без
работа поради уволнението, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в
исковата молба и в пимена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско
възнаграждение.
Ответникът ***, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена
защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните
, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника при условията
на чл.111 от КТ, последно на длъжност „***" на непълно работно време с продължителност
четири часа, с място на работа „***“, от 01.01.2001 г. до 24.06.2021 г., считано от която дата
1
трудовото му правоотношение е било прекратено с процесната Заповед, връчена му на
24.06.2021 г., на основание чл.58, ал.1, т.6 от ЗВО във връзка с чл.26, ал.8, т.9 от ЗВО във
връзка с чл.1, ал.2, т.3 от ЗРАСРБ във връзка с чл.37, ал.1, т.9 и чл.56 от ПУД на *** във
връзка с чл.12, чл.13, чл.18-20 от Правилника за атестиране на академичния състав (ПААС)
на ***, при спазване на установените процедурни правила и след Решение на ФС на МФ по
Протокол № *** г.
Съдът констатира, че в процесната Заповед ответникът не е посочил нито по коя разпоредба
от предвидените в КТ прекратява трудовото правоотношение с ищеца, нито – на кое точно
от предвидените в КТ уволнителни основания се прекратява трудовия договор с ищеца –
което следва да бъде направено именно със Заповедта, а не да се установява в хода на
производството по делото по предявения иск за признаването й за незаконно и отмяната й
като такава.
Поради това съдът намира, че непосочването на разпоредбата от КТ, въз основа на която се
прекратява трудовото правоотношение с ищеца и изписване на текста на тази разпоредба
като основание и конкретна причина за уволнението, правят Заповедта немотивирана, а това
само по себе си е достатъчно основание за признаването й за незаконосъобразна и отмяната
й като такава – поради което искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява
доказан по основание и следва да се уважи, а с оглед основателността на този иск и
акцесорния характер на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, съдът намира, че
този иск също се явява доказан по основание и следва да бъде уважен.
Както вече бе посочено и както се установява от представеното в съдебното заседание по
делото на 21.03.2022 г. Справка от ***, останалите събрани по делото писмени
доказателства и от самия ищец в исковата молба и в писмената защита, той е работил при
ответника на четиричасов работен ден при условията на чл.111 от КТ – т.е., ответникът му
се явява „друг работодател“, а основният работодател на ищеца е *** – гр. *** и след
прекратяването на трудовото правоотношение с ответника по настоящето дело ищецът е
продължил да работи при основния си работодател, тоест – не е останал без работа поради
уволнението, поради което съдът намира, че искът с право основание чл.344, ал.1, т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на 300 лева –
платено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
съда – 100 лева ДТ за двата уважени иска и 50 лева депозит за СГЕ - като предвид
фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че по делото са предявени три
обективно съединени иска (и цената на оценяемия такъв), от които два се уважават, съдът
намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва да се
остави без уважение.
С оглед на изхода от спора и съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да
заплати на ответната страна разноски по съразмерност в размер общо на 750 лева – платени
2
адвокатско възнаграждение за един адвокат и депозит за СГЕ, като предвид цената на
отхвърления иск за присъждане на обезщетение, фактическата и правна сложност на спора
и обстоятелството, че по делото са предявени три обективно съединени иска, от които е
отхвърлен именно оценяемият иск, съдът намира, че направеното от ищеца възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение
се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
С оглед заключението от 24.01.2022 г. на ** по СГЕ С.С., съдът намира, че искането на
ищеца за признаване за неистински документи на Отчет за академичното развитие, научната
и учебно-преподавателска дейност за периода от 2012 г. до 2014 г. и Атестационен лист по
Протокол № 66/27.04.2017 г. е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № ***. на ** на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представляван от ** М. А. М., със съдебен адрес: ****, ***, **. Д.Б. – Л.
и **. В. Т., с която на основание чл.58, ал.1, т.6 от ЗВО във връзка с чл.26, ал.8, т.9 от ЗВО
във връзка с чл.1, ал.2, т.3 от ЗРАСРБ във връзка с чл.37, ал.1, т.9 и чл.56 от ПУД на ** във
връзка с чл.12, чл.13, чл.18-20 от Правилника за атестиране на академичния състав (ПААС)
на ***, при спазване на установените процедурни правила и след Решение на ФС на МФ по
Протокол № *** г., считано от 24.06.2021 г., е било прекратено трудовото правоотношение с
И. Х. Ч., ЕГН **********, от гр. ***, със съдебен адрес: гр.***, ***, **. М.Ж., **. И. Ж. и
**. Ж. Ж., КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ИЩЕЦА НА ЗАЕМАНАТА
ПРЕДИ УВОЛНЕНИЕТО ДЛЪЖНОСТ - „***" на непълно работно време с
продължителност четири часа, с място на работа „***“, КАТО искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за осъждане на ответната страна да заплати
на ищеца сумата 5 778 лева, представляваща обезщетение за периода 23.06 - 23.12.2021 г. за
оставането му без работа поради уволнението, заедно със законната лихва върху тази сума,
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ****, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител
И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА И. Х. Ч., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес,
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 300 лева, А в полза на
бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 100 лева ДТ И 50
лева депозит за СГЕ.
ОСЪЖДА И. Х. Ч., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес,
разноски по съразмерност В РАЗМЕР НА 750 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на
3
заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за признаване за неистински документи НА
Отчет за академичното развитие, научната и учебно-преподавателска дейност за периода от
2012 г. до 2014 г. и Атестационен лист по Протокол № *** г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО
ОТ 04.04.2022 г.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4