№ 21
гр. Свиленград, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200001 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление(НП)№ НП-258 от
29.09.2021г. на Зам.Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което на „ОТИС ЛИФТ” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша,
п.к.1680, ул.„Пирин” № 40А, представлявано от Гергана Кирилова Йончева и
Виорел Димитреску, за нарушение на чл. 10, ал. 1,т.7 от Наредба за
безопасната експлоатация и технически надзор на ансансьори (НБЕТНА) е
наложено на основание чл.55,ал.2 от Закон за техническите изисквания към
продуктите / ЗТИП/ административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 400лв.
Дружеството-жалбоподател моли за отмяна на обжалвания акт като
неправилен и незаконосъобразен,поради допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила и в противоречие на материално правните
разпоредби. Счита,че в НП липсвало посочена дата на извършеното
нарушение,тъй като било посочено ,че акта за установяване на адм.нарушение
бил съставен на 12.07.2021г. и същевременно било посочено,че нарушението
било установено на 14.04.2021г.,поради което за дружеството жалбоподател
1
не ставало ясно ,кога било установено нарушението и кога същото било
извършено.Отделно от това от обжалваното не ставало ясно ,какво точно
било нарушението,като излага съображения в тази насока.Оспорва също
компетентността на актосъставителя и на АНО . Също така счита,че размера
на наложеното наказание не било съобразено с разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН.По изложените доводи моли съда да отмени обжалваното НП като
неправилно и незаконосъобразно,а в условията на алтернативност, моли съда
да намали размера на наложеното наказание до минимално предвидения от
закона размер.
В съдебната фаза дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител. Подадено е писмено становище от пълномощника на
дружеството жалбоподател в което поддържа жалбата по изложените в нея
доводи.
Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) -
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) ,
редовно призовани, не изпращат представител. Подадено и писмено
становище в което оспорва жалбата,като обосновава тезата си, свързана с
потвърждаване на обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Във връзка с подадено искане на ползвател на асансьор,зав.№Н1NAA279,
монтиран на адрес –гр.Свиленград,ул.Страшимир Дочков №36, който бил
вписан в регистъра с повишена опасност с рег.№ Хс АС 1738 свидетелите В.
Ф. Ж. и Ст. Ал. Р. /служители при АНО/ извършили на 14.04.2021г. около
13,30часа технически преглед на посоченото техническо съоръжение в
присъствието на Цветомир Стоянов-управител на хотел и Красимир Сапов-
асансьорен техник от дружеството жалбоподател,последния в качеството на
2
лице,което поддържа асансьора, видно от сключен договор за пълна
поддръжка на асансьори между дружеството жалбоподател и „Саневиан
„ООД от 25.09.2017г.
При извършената на място проверка ,проверяващите констатирали,че се
експлоатира асансьор пътнически с товароподемност 630кг.,5 спирки, като
същият бил с включено захранване,приема и изпълнява заявки и в него се
возят хора.
При извършения техническия преглед на асансьора свидетелите
установили,че не работи и нефункционира правилно краен авариен
изключвател /прекъсвач/,тъй като при опряла кабина на буферите в дъното на
шахтата,същият не задейства механично и електрически/аварийния прекъсвач
се намира около 3см. от отбивачката, която го задейства/ ,като не прекъсва
ел.захранването на повдигателния механизъм, поради което приели,че
дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението си да уведоми
писмени ползвателя на процесния асансьор и с тяхно съдействие да спре
същият до отстраняване на следните неизправности-движение на кабината на
асансьора при неправилно функциониране или неизправност на : контакт за
безопасност /КБ/ разхлабено /скъсано въже; краен авариен изключвател/
прекъсвач/, с което е нарушили изискванията на чл.10,ал.1,т.7 от НБЕТНА
Тези действия и констатации били отразени в Ревизионен акт №2/14.04.2021г.
,който бил подписан от проверяващите и от присъствалите на място лица.
Предвид констатираното нарушение е изпратена покана на дружеството-
жалбоподател негов представител да се яви в РО „Инспекция за държавен
технически контрол” към АНО в офиса в град Пловдив, на дата 12.07.2021
година във времето от 13.00 часа до 15.00 часа.
Поканата е получена от представител на дружеството-жалбоподател срещу
подпис на 29.06.2021г.
След изпращане и надлежно връчване на Поканата, в кръга на службата си,
св. В. Ф. Ж. –инспектор при АНО ,в присъствието на колегата си- Ст. Ал. Р.
очевидец при установяване на нарушението и колегата си Ил. Ат. Н.-свидетел
при съставянето на АУАН, съставил на 12.07.2021 година в присъствието на
упълномощен представител –адв.Маркова от дружеството жалбоподател ,
против дружеството-жалбоподател при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
АУАН № АУАН-246 от 12.07.2021г.
3
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, а именно: дружеството жалбоподател не е
изпълнило задължението си да уведоми писмени ползвателя на процесния
асансьор и с тяхно съдействие да спре същият до отстраняване на следните
неизправности-движение на кабината на асансьора при неправилно
функциониране или неизправност на : краен авариен изключвател/
прекъсвач/, с което е нарушили изискванията на чл.10,ал.1,т.7 от НБЕТНА,
както и на обстоятелствата по извършването и констатирането му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на
чл.10,ал.1,т.7 от НБЕТНА, които вписва за нарушени.
Процесният АУАН е предявен и връчен на дружеството жалбоподател чрез
пълномощника му на 12.07.2021г.,видно разписка инкорпорирана в самият
АУАН,като не са изложени възражения по него.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено
възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Зам.Председателят на ДАМТН е издал
процесното Наказателно постановление(НП)№ НП-258 от 29.09.2021г.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган чл.10,ал.1,т.7 от НБЕТНА и е
наложил на дружеството-жалбоподателя административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 400 лв.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 17.12.2021
година с куриерска фирма/л.14 от делото/. Известието за доставяне,
надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложена по делото
след извършена служебна справка от съда в сайта на куриерската фирма , с
отбелязване и на името на получателя й – Монев.
Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за
нарушения по чл. 34 от ЗТИП и други правомощия, пряко произхожда от
чл.58 ,ал.1 от същия нормативен акт,съгласно която разпоредба-
Нарушенията на глава пета на закона и разпоредбите по нейното прилагане се
установяват с актове, съставени от служителите от Главна дирекция
"Инспекция за държавен технически надзор",а що се касае за
4
компетентността на АНО ,същата се доказва от приетата по делото Заповед №
А-405/19.07.2021 год. на Председателя на ДАМТН, с която делегира
правомощия на зам.председателя на ДАМТН да съставя НП по актове за
установяване на адм.нарушение съставено по глава пета от ЗТИП ,както и по
други разпоредби от същия закони и други закони и Наредби.
В кориците на делото е приложено актуално състояние на дружеството
жалбоподател.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаният в съдебно
заседание свидетел – В. Ф. Ж., Ст. Ал. Р. и Ил. Ат. Н.. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на В. Ф. Ж., Ст. Ал.
Р. и Ил. Ат. Н., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелят.
Не се установява посоченият свидетел да има личностно отношение към
дружеството-жалбоподател, което да провокира актосъставителят да състави
АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания
не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
ДАМТН, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-
жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
5
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му.
Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални
нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред
наказващия орган.
Спазени са формата и редът при постановяването им.
Настоящата Съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на
минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН.
Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната
му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за
6
наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното
нарушение и да организира адекватно защитата си. За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че сред задължителните реквизити на НП са
индивидуализиращите данни на нарушителя. По аргумент от чл. 57, т. 4 от
ЗАНН, спрямо юридическите лица, това следва да са: наименование,
седалище и адрес на управление и ЕИК.
Не се споделя и доводът,че от описаното в НП и АУАН не ставало ясно ,
какво точно било извършеното нарушение,тъй като видно от същите,
дружеството жалбоподател е наказан,за това,че не е изпълнило задължението
си да уведоми писмени ползвателя на процесния асансьор и с тяхно
съдействие да спре същият до отстраняване на следните неизправности-
движение на кабината на асансьора при неправилно функциониране или
неизправност на : краен авариен изключвател/ прекъсвач/, с което е нарушили
изискванията на чл.10,ал.1,т.7 от НБЕТНА.
Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на
наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на
нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната
хипотеза на чл. 10, ал. 1, т. 7 от НБЕТНА, не води до различни правни изводи,
тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП
се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно
квалифицирани като нарушение по чл. 10, ал. 1, т. 7 от НБЕТНА. Т.е. налице е
пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна
и законовата разпоредба, която е нарушена. Ето защо наведеното в Жалбата
възражение, касаещо неконкретизация на нарушението, се явява
неоснователно.
Що се отнася до наведените в жалбата доводи за допуснато процесуално
нарушение,изразяващо се в липса на посочена дата на извършеното
нарушение,съдът не споделя това становище,тъй като в обжалваното НП ясно
е посочено,кога е констатирано извършеното нарушение,а именно на датата
на проверката 14.04.2021г.,която дата съвпада с датата на установяването му
и както ясно е посочено,че АУАН е съставен на дата- 12.07.2021г. , поради
което следва да се приеме,че липсва посочената в жалбата неяснота.
7
За пълнота на съдебният акт, следва да се посочи,че специфичното при този
вид нарушение е, че изпълнителното деяние съставлява бездействие (т.нар.
продължени простъпки), което може да трае продължителен период от време,
без да може да се установи кой е неговият начален момент. Настоящият
Съдебен състав счита, че и в АУАН, и в НП, подробно е описано на коя дата,
как, къде и при какви условия е осъществено административното нарушение,
за което е санкционирано дружеството-жалбоподател. Описанието на
фактическата обстановка е достатъчно ясно и прецизно и не създава
предпоставки за неяснота по отношение на момента на извършване
нанаказуемото деяние. Липсата на данни относно точния момент на
възникване на неизправността на КБ не опорочава процедурата по издаване на
НП, тъй като „време” на извършване на продължените простъпки е всеки един
момент след започване на противоправното бездействие до неговото
преустановяване, в случая - към деня на тяхното установяване чрез проверка
по чл. 42, ал. 1 от ЗТИП от органите по чл. 24 от НБЕТНА. Т.е. достатъчно е,
че към момента на извършване на проверката е установено извършването на
деянието чрез бездействие. С оглед изложеното неоснователно е
възражението, свързано с датата на нарушението.
Актът и НП са издадени от компетентни органи ,като не се споделя и този
довод изложен в жалбата,тъй като материалната компетентност на
актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по чл. 34 от ЗТИП и други
правомощия, пряко произхожда от чл.58 ,ал.1 от същия нормативен
акт,съгласно която разпоредба- Нарушенията на глава пета на закона и
разпоредбите по нейното прилагане се установяват с актове, съставени от
служителите от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически
надзор",какъвто безспорно е актосъставителя ,а що се касае за
компетентността на АНО ,същата се доказва от приетата по делото Заповед №
А-405/19.07.2021 год. на Председателя на ДАМТН, с която делегира
правомощия на зам.председателя на ДАМТН да съставя НП по актове за
установяване на адм.нарушение съставено по глава пета от ЗТИП , съгласно
изискването на чл.58,ал.2 от ЗТИП,съгласно която :Наказателните
постановления се издават от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни
лица
8
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.
1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове, доколкото в случая
съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние
бездействие, а именно неизпълнение на задължения, вменени със закон, като
оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното
нарушение, така и за датата на откриване на нарушителя, като начален
момент, от който започва да тече давностният срок.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални
основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от ЗТИП асансьорите са съоръжения с
повишена опасност по смисъла на този закон и попадат в обхвата на
НБЕТНА, приета въз основа на законовата делегация на чл. 31, ал.1 от ЗТИП.
В случая административнонаказателната отговорност е ангажирана за
неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 1, т. 7 от Наредбата за
безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори.
Съгласно тези правна норма лицата, които поддържат асансьори,
задължително уведомяват писмено ползвателите им, които с тяхно
съдействие спират асансьорите до отстраняването на следната неизправност-
неправилно функциониране или неизправност на крайните прекъсвачи,
ограничителя на скоростта, захващащия механизъм, бутона "стоп",
9
устройствата за заключване на шахтните врати или на контактите за
безопасност.
В разглеждания казус неизправността се отнася до неправилно
функциониращ краен авариен прекъсвач на проверявания асансьор.
В този случай лицето, което поддържа асансьора, трябва да прекрати
незабавно достъпа до асансьора.
В случая от събраните по делото доказателства се установи
неизпълнение на това задължение от страна на дружеството-жалбоподател,
което има качеството на лице, което го поддържа.
При извършената проверка в обекта, където се помещава асансьора е
установено експлоатирането на същия с неизправност на краен авариен
прекъсвач, с което е нарушено безопасното му експлоатиране.
В тази насока са гласните доказателства на свидетеля В. Ф. Ж. и Ст. Ал.
Р., като и представените документи.
Установи се по безспорен и категоричен начин, че при извършената
проверка от контролните органи, ползването на асансьора не е било
преустановено до отстраняване на констатираната нередност, както и не е
преустановен достъпа до асансьора, което безусловно представлява
осъществяване чрез бездействие на разглежданото административно
нарушение от обективна страна.
По делото безспорно е установено, че дружеството жалбоподател е
субекта, отговарящ за поддръжката на процесния асансьор и попада обхвата
на Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на
асансьори, същото е отговорно за експлоатацията му в нарушение на
изискванията.
Доколкото в случая се касае за нарушение осъществено от юридическо
лице - търговец, чиято отговорност по аргумента на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е
безвиновна, обективна такава, деянието не следва да се изследва от
субективна страна. Т.е. отговорността за нарушението на юридическото лице
е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна -
установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства от
обективна страна, влече съответно административнонаказателна отговорност
за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД
10
№ 342/2017 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Кремена Костова-Грозева).
За така констатираното административно нарушение,
административнонаказващия орган е определил имуществена санкция по реда
на чл. 55, ал. 2 от ЗТИП в размер на 400 лева.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗТИП предвижда, че за нарушения на
Наредбите по прилагането на Глава пета на закона, наказанието е Глоба или
Имуществена санкция от 100 до 2 000 лв.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в такъв
малко над минималния, предвиден в закона. Съдът намира, че следва да
намали размера на наложената санкция, като разбира се съобрази с
разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗТИП. За да определи един справедлив размер
на Имуществената санкция в конкретния случай, Съдът съобрази обществена
опасност на дееца, която не е завишена, тъй като по делото не се констатира
наличие на влязъл в сила акт за друго идентично нарушение, респ. на каквото
и да било друго нарушение, както и не се установи представители на
дружеството-жалбоподател да са правили опита да осуетят или
възпрепятстват проверката. , напротив – присъствал е техен представител.
Отегчаващи отговорността обстоятелства, не се установиха. Не са налице в
преписката доказателства за финансовото положение на ЕООД-
жалбоподател, което задължение за събиране на такава информация е на
АНО. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на
процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а не
на резултатно деяние, липсата или наличието на вредоносни последици е
ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при
определяне на административното наказание. Предвид спецификата на
засегнатите обществени отношения, настъпването на вредоносни последици
би утежнило чувствително отговорността на дружеството, поддържащо
асансьора и по аргумент за обратното - ненастъпването на вредоносен
резултат следва да се обсъжда като неутрален, по-скоро благоприятен
показател, по отношение на административнонаказателната отговорност. Ето
защо размерът на наказанието следва да се намали до минималния такъв.
Предвид изложеното Съдът намира, че Жалбата е частично основателна,
11
поради което НП следва да се измени, като се намали размерът на наложеното
наказание „Имуществена санкция” от 400 лв. на 100 лв. Така редуцирания
размер на наказанието, Съдът намира за правилен и необходим за постигане
на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да
се предупреди нарушителят, както и по отношение на генералната превенция
за въздействие върху обществото.
За пълнота на настоящото изложение с оглед наведеното в Писмената
молба на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател
възражение, свързано с непосочване на мотиви относно размера на санкцията,
Съдът държи да отбележи, че намаля размера на Имуществената санкция не
поради липса на изложени от страна на АНО мотиви в тази насока, а тъй като
намира, че санкция в минимален размер ще е достатъчна с оглед постигане на
целите по чл. 12 от ЗАНН и съобразно обосновката, изложена в предходния
абзац.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за наличието на
маловажност е предоставена на АНО, но тя подлежи и на съдебен контрол, в
който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година, постановено по
т.д.№ 1/2005 година на ОСНК при ВКС. Няма спор, че в процеса на
административното наказване наказващият орган е длъжен да провери налице
ли са предпоставките за приложение хипотезата на маловажен случай и ако те
липсват, да пристъпи към издаването на НП (по аргумент от разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН). Дори и АНО да не е обсъдил тази възможност в
мотивите си обаче, няма пречка това да се извърши от Съда в процеса по
контрол на НП. В случай, че Съдът констатира, че извършеното нарушение
носи белезите на маловажен случай, няма никаква пречка да приложи
последиците на тази хипотеза. Според настоящия състав, в случая преценката
за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния
случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена изрично от
АНО (ето защо наведеното в тази насока възражение в Писмената молба на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател е неоснователно).
Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, и според
Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за
12
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат. Разглежданият случай не е маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН с оглед обекта на защита - съоръжението е квалифицирано като
такова с повишена опасност и защото става въпрос за неправилно
функциониращ КБ на асансьор, който в това състояние е възможно да
причини непоправими вреди върху живота и здравето на гражданите, които го
използват. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на
нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в
този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона.
Казано по друг начин съгласно дадената в чл. 93, т. 9 от Допълнителната
разпоредба на НК дефиниция, „маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление (в случая – нарушение) от съответния вид. Видно от
установената фактическа обстановка, от събраните по делото доказателства
не се установява конкретното нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 7 от НБЕТНА да
се отличава с нещо от обикновения случай на нарушение от този вид.
Единственото констатирано смекчаващо отговорността обстоятелство е, че
въпросното нарушение е първо по ред на дружеството-жалбоподател. Този
факт обаче, сам по себе си, няма никакво отношение към прилагането на
института на „маловажния случай”, а следва да бъде отчетен единствено при
индивидуализацията на имуществената отговорност.
Относно разноските по делото
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административно процесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
13
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
АНО 80лева за юрисконсулство възнаграждение,които се претендират,а от
страна на дружеството жалбоподател липсва претенция в тази насока.
От изложеното и с оглед изхода на делото /доколкото жалбата се явява
частично основателна и размера на наложената имуществена санкция следва
да се измени/ съдът намира,че в полза на АНО следва да се присъдят част от
направените разноски ,а именно в размер на 20лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
в настоящия си състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление(НП)№ НП-258 от 29.09.2021г. на
Зам.Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН), с което на „ОТИС ЛИФТ” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, п.к.1680, ул.
„Пирин” № 40А, представлявано от Гергана Кирилова Йончева и Виорел
Димитреску, за нарушение на чл. 10, ал. 1,т.7 от Наредба за безопасната
експлоатация и технически надзор на ансансьори (НБЕТНА) е наложено на
основание чл.55,ал.2 от Закон за техническите изисквания към продуктите /
ЗТИП/ административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 400лв.,
като НАМАЛЯ размера на административното наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” от 400 лв. на 100 лв.
ОСЪЖДА „ОТИС ЛИФТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, район Витоша, п.к.1680, ул.„Пирин” № 40А,
представлявано от Гергана Кирилова Йончева и Виорел Димитреску ДА
ЗАПЛАТИ на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН) с адрес гр. София 1797, бул. „Г. М. Димитров“ №52 А, сумата в
размер на 20,00лв. представляващи част от извършените разноски по
осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
14
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15