№ 27
гр. Кубрат, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно
наказателно дело № 20253320200152 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР и е образувано по жалба на Г. К. К., ЕГН ********** чрез
пълномощник адв. С. С. от АК – Разград срещу Заповед за задържане на лице
рег. № 75/31.07.2025 г., издадена от мл. АК в РУ – Кубрат при ОДМВР –
Разград М. М. А.. С жалбата претендира отмяна на цитираната заповед като
издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и на
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят при редовност в призоваването се
явява лично и заявява, че поддържа жалбата. Пълномощникът му пледира за
отмяна на така издадената заповед и присъждане на сторените разноски.
Ответникът по жалбата полицейски служител М. М. А. при редовност в
призоваването не се явява и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване в настоящето производство е Заповед рег.№
75/31.07.2025 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от младши
автоконтрольор в РУ Кубрат, на осн. чл. 72, ал. 1, т.1 ЗМВР, във вр. с чл. 343б,
ал. 1 от НК и във връзка с образувано БП № 223/2025 г. за това, че на
31.07.2025 г. в гр. Кубрат управлява МПС след употреба на алкохол,
установено с техническо средство алкотест дрегер – 1.35 промила.
От материалите по образуваното БП № 290ЗМ-223/2025 г. по описа на
РУ – Кубрат се установява, че на 31.07.2025 г. в 07:10 часа лицето Г. К. К.,
1
ЕГН ********** е задържано за срок от 24 часа в помещение за временно
задържане на РУ – Кубрат, за което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
издадена процесната заповед. Като фактическо и правно основание за
задържането е посочена разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от НК – „за това, че на
31.07.2025 г. в гр. Кубрат управлява МПС след употреба на алкохол,
установено с техническо средство алкотест дрегер – 1.35 промила“. Посочено
е още, че на задържаното лице са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3, ал. 4,
ал. 5 и ал. 6 и чл. 73 от ЗМВР, както и начина и срока за обжалване. Заповедта
е подписана собственоръчно от задържаното лице, без да са направени
възражения по нейното съдържание. В заповедта е посочен също часа и
датата, на които лицето е било освободено – 17:50 часа на 31.07.2025 г.
От приложения по БП договор за правна защита и съдействие от
31.07.2025 г. се установява, че при задържането си Г. К. К. е бил запознат с
правото на адвокатска защита и е ангажирал адвокат по свой избор.
На К. е бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта, поради
което същият е бил отведен в ЦСМП филиал Кубрат, където с Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на
алкохол …е предоставил кръвна проба за изследване.
Към изпратеното в съда БП не е приложена изготвената химическа
експертиза, но видно от Постановление за привличане на обвиняем от
05.08.2025 г., на К. е било повдигнато обвинение за това, че е управлявал МПС
след употреба на алкохол – 1.75 на хиляда, установено със СХЕ №
604/31.07.2025 г.
Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресат на заповедта, в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на
съдебен контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима.
По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 23, във вр. с чл. 22 от ЗАНН –
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, което има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е
обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност
всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е
издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на
2
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата
на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за неговата отмяна.
В случая не се оспорва, че издателят на заповедта М. М. А., към датата
на издаването й заема длъжност младши автоконтрольор в РУ – Кубрат и
същият има качество на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.
Като такъв съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР той може да задържа лице за срок
до 24 часа. Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона
и са осъществени в съответния териториален обхват. Авторството не е
оспорено.
Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на
административния акт, тъй като съдържа реквизити, посочени в разпоредбата
на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР: име, длъжност и местоработата на служителя, издал
заповедта; данни, идентифициращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, както и данни, че задържания е уведомен за правото му на
адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да обжалва
пред съда законността на задържането. Посочено е в заповедта и правно
основание за задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която разпоредба е
приложена като основание за задържането на лицето, полицейските органи
могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
За фактическо основание, е посочено „във връзка с чл. 343б, ал. 1 от
НК – управлява МПС след употреба на алкохол, установено с техническо
средство алкотест дрегел – 1,35 промила“.
В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че към
момента на задържането на жалбоподателя е имало данни, от които може да се
направи обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към
извършено престъпление. Задържането, като принудителна административна
мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна
самостоятелност, като не е необходимо данните за извършено престъпление да
са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на
престъпление. Задържането е, за да се проверят тези данни, както и да се
предотврати укриването на лицето. За да постанови задържане на дадено лице
за срок до 24 часа, не е необходимо полицейският орган да е сигурен, че
лицето е извършило престъпление, съответно, да са налице доказателства за
последното. Достатъчно е да са налице данни, при наличието на които да
може да се обоснове извод за тази вероятност, каквито са налични в
настоящия казус.
В случая е налице съответствие между посоченото фактическо и правно
основание за издаването на заповедта. Макар и лаконичен, текстът в
достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския орган
да приложи мярката, като са били налице основания, които да обосноват
подозрение за съпричастност на жалбоподателя към престъплението, за което
е образувано досъдебното производство. Обстоятелството, че към датата на
3
издаване на заповедта за задържане лицето не е привлечено като обвиняем, не
опровергава наличието на предположението за съпричастността му в
престъпната дейност и е въпрос от изключителната компетентност на
прокуратурата и разследващите органи.
Мотивите може да се съдържат в относими към издаването на
административния акт доказателства, след като същите са част от
административната преписка и органът се е позовал на тях (ТР № 16 от 1975 г.
на ОС на ГК на ВС). Хипотезата е приложима в конкретния случай. Към
преписката са приложени достатъчно доказателства дали основание на
административния орган да предприеме издаването на оспорваната заповед.
Целта на закона при установяване на принудителната административна
мярка по ЗМВР „задържане за срок от 24 часа“ е да се попречи на
заподозряното лице да се укрие и да се осигури възможността спрямо него да
бъде проведено предварително разследване. Ето защо, мярката е предвидена с
цел улесняване на безпрепятственото изпълнение на правомощията на
полицейските органи по разкриване на престъпление или нарушение, както и
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, а не с оглед
наличието на вече доказани такива.
По изложените съображения оспорената заповед за задържане следва да
бъде потвърдена като законосъобразна, а жалбата отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и
на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на Г. К. К., ЕГН ********** с
рег. № 75/31.07.2025 г., издадена от М. М. А. – младши автоконтрольор в РУ –
Кубрат, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с
проверяване съпричастността на лицето в извършване на престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК – управлява МПС след употреба на алкохол – 1.35 промила,
на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
„задържане за срок до 24 часа“.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от
АПК.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
4