РЕШЕНИЕ
№ 646
гр. Пловдив, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330108822 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 239 от ГПК – неприсъствено решение по
исков спор.
Ищецът черпи права от три договора. Единият от тях за доставяне на
телекомуникационни услуги, сключен на дата 18.01.2019 год. между „БТК“
ЕАД и ответника, по силата на който на ответника били предоставени
далекосъобщителни услуги и тел. №************ при месечна абонаментна
такса от 22,99 лв. за срок от 24 месеца, като за ползваните
телекомуникационни услуги „БТК“ЕАД издало описаните в исковата молба
фактури за четири последователни месеца от февруари до май 2019 год.
Фактурираните услуги на обща стойност от 90,28 лв. останали неплатени в
размер на 79,98 лв. „БТК“ЕАД чрез няколко последователни цесии
прехвърлило вземането си на ищеца, който се снабдил със заповед за плащане
издадена по ч. гр. дело №18500/2021 год. по описа на Районен съд – Пловдив,
ІІІ гр.с. Заповедта се връчила на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Ищецът иска да се установи вземането му за сумата от дължима по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***********
от дата 18.01.2019 г., сключени между „Българска телекомуникационна
1
компания“ ЕАД и длъжника, във връзка с който са издадени фактури №
**********/ 22.02.2019 г., № **********/ 22.03.2019 г., № **********/
22.04.2019 г., № **********/ 23.05.2019 г., за периода 22.01.2019 г. –
22.05.2019 г., вземанията по който са прехвърлени в изпълнение на договор за
цесия от 16.10.2018 г. на 24.02.2020 на „С. Г. Груп“ ООД, което ги е
прехвърлило с анекс от 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г. на
„ЮБЦ“ ЕООД;, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 24.11.2021 г. до окончателното й
погасяване, както и да се присъдят разноските по спора.
Ответникът не се ангажира с участие в производството – не е подал
отговор на исковата молба, не е участвал в откритото съдебно заседание, след
като е бил редовно призоваван.
Искът е допустим и вероятно основателен предвид приложените писмени
доказателства. Предпоставките на чл. 238 от ГПК са налице.
Разноските се възлагат върху ответника.
Затова и на основание чл. 238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на М. Ф. М. ЕГН: **********,
адрес: с. ****************, че в отношенията между страните дължи на
„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от
****************, следните суми, за които е издадена Заповед за плащане №
10013 от 26.11.2021 год. по ч. гр. дело № 18500/2021 год. по описа на Районен
съд – Пловдив, ІІІ гр.с.: главница в размер на 76,98 лева (седемдесет и шест
лева и деветдесет и осем стотинки), дължима по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер **************** от дата
18.01.2019 г., сключени между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и длъжника, във връзка с който са издадени фактури № **********/
22.02.2019 г., № **********/ 22.03.2019 г., № **********/ 22.04.2019 г., №
**********/ 23.05.2019 г., за периода 22.01.2019 г. – 22.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 24.11.2021 г. до окончателното й погасяване.
2
ОСЪЖДА М. Ф. М. ЕГН: **********, адрес: с. ****************, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от **************** сумата от 410 лв. (четиристотин и десет
лева) разноски по настоящото производство и по ч. гр. дело № 18500/2021
год. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.с.
Решението на съда се базира на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по смисъла на чл.239 от ГПК и затова е окончателно.
Страната, против която е постановено решението, може да се защити
по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от същото да се изпрати на страните, с указание за правата на
ответника съгласно чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3