№ 167
гр. Пещера, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Е. Н. Г.
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20215240101279 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск за развод от З. М. Ф. с правно основание
чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс СК/ срещу Б. ИВ. Ф., предпостаящ и разглеждането на
небрачни искове - относно упражняването на родителските права, местоживеенето,
режима на лични отношения и издръжката на роденото от брака им дете (чл. 59, ал.2 от
СК) и предоставянето на семейното жилище (чл.56, ал.1 от СК), както е предявена и
претеция за промяна на брачното фамилно име на ищцата (чл. 53 от СК).
В съдебно заседание, проведено на 31.01.2022г., страните се явяват лично и
изрично заявяват желанието си за прекратяване на брака поради постигнато между тях
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това, като представя споразумение по
чл.51 от СК. Предвид наличието на постигнато споразумение по чл. 51 от СК, с
протоколно определение от 31.01.2021г. производството по делото е преобразувано в
охранително - по чл. 50 от СК, на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа
следното:
От Удостоверение за сключен граждански брак серия АГ № ********** от
13.08.2005г., издадено от Община Пещера въз основа на акт № 0045/13.08.2005г., се
установява, че молителите са сключили граждански брак на 13.08.2005г., като след
брака съпругата е приела фамилното име Ф..
От Удостоверение за раждане серия АД № **********, издадено на 16.06.2006г.
1
от Община Пещера, въз основа на акт за раждане № 0099/09.06.2006г., се установява,
че молителите са родители на непълнолетното дете И. Б. Ф., родено на 06.06.2006г.
Представено е споразумение от 31.01.2022г., с което молителите са уредили
въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на
малолетното дете, личните отношения и издръжката на детето, ползването на
семейното жилище, издръжката между тях, фамилното име.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Подадена е молба по чл. 50 от СК по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК. Молбата,
депозирана устно в съдебно заседание, е процесуално допустима, доколкото е
подадена от надлежно легитимирани лица, с правен интерес, пред компетентния да
разгледа делото съд съобразно правилата за определяне на родовата и местната
подсъдност. Представено е и споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Разгледана по същество
молбата се явява основателна.
Основанието, на което съдът допуска развода е взаимното съгласие на
съпрузите-молители. Същото трябва да е взаимно, непоколебимо и сериозно - да е
изразено от двамата съпрузи, да е тяхната окончателна воля и да е обмислено решение
при съзнаване на последиците му. Гаранция за наличието на тези качества на
съгласието е изискването волята на молителите-съпрузи за прекратяване на брака им
чрез взаимното им съгласие да е двукратно заявена – веднъж писмено чрез молбата по
чл. 50 от СК и втори път устно пред съда в съдебно заседание. В настоящия случай са
налице горепосочените условия. Молителите-съпрузи, пълнолетни и дееспособни
лица, са изразили сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с
развод, което е заявено чрез представеното споразумение и е потвърдено в открито
съдебно заседание пред съда. Съгласно чл. 50 от СК мотивите на молителите за
прекратяването на брака им са ирелевантни - не са предмет на издирване от съда.
Същевременно не са налице недостатъци на съгласието, дължащи се на пороци на
волята, заобикаляне на закона чрез прекратяването на брака, симулация, нито пък
съгласието е дадено под някакво условие.
Наред с изразеното съгласие молителите са представили споразумение за
последиците на развода, което е необходима предпоставка за допускането на развод
въз основа на взаимно съгласие. Допълнено от тях в съдебно заседание - то урежда
всички визирани в чл. 51, ал. 1 СК отношения, по които страните следва да постигнат
съгласие, не противоречи на закона и морала и е в интерес на детето им. По изложените
съображения - следва да бъде утвърдено изцяло.
С оглед изложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК настоящият съдебен
състав намира, че молбата на З. М. Ф. с ЕГН ********** и Б. ИВ. Ф. с ЕГН **********
се явява основателна и следва бъде уважена, като съдът допусне бракът между двамата
2
да бъде прекратен въз основа на взаимното им съгласие за това, а представеното от тях
споразумение – утвърдено, на основание чл. 51, ал. 2 СК.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода по
взаимно съгласие в размер на 40,00 лв., която следва да се заплати поравно (по 20 лв.)
от двамата молители.
На основание чл. чл. 7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по одобреното споразумение в частта за издръжката молителят Б.
ИВ. Ф. следва да заплати държавна такса в размер 129,60 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 50, ал. 1 от СК, сключения на 13.08.2005г. в
град Пещера граждански брак между З. М. Ф. с ЕГН ********** и Б. ИВ. Ф. с ЕГН
**********, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на двамата.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, както следва:
След прекратяването на брака местоживеенето на детето И. Б. Ф. с ЕГН
********** се определя при майката - З. М. Ф., понастоящем – в гр. Пещера, ****.
След прекратяване на брака упражняването на родителските права върху
непълнолетното дете И. Б. Ф. с ЕГН ********** се предоставя на майката З. М. Ф.,
като бащата Б. ИВ. Ф. с ЕГН ********** ще плаща за детето ежемесечна издръжка
от 180 /сто и осемдесет/ лева.
По отношение режима на лични отношения – бащата Б. ИВ. Ф. може да взема
детето И. Б. Ф. с ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца –
от 09,00 ч. в събота до 19,00 ч. в неделя, двадесет дни през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск, както и по всяко време, при съгласие между
родителите.
След прекратяването на брака ползването на семейното жилище в гр. Пещера,
***, което е собственост на родителите на З.Ф., се предоставя на молителката З.
М. Ф..
След прекратяване на брака З. М. Ф. и Б. ИВ. Ф. няма да си дължат издръжка
един на друг.
След прекратяване на брака З. М. Ф. ще носи предбрачното си фамилно име –
Х..
ОСЪЖДА З. М. Ф. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд -
Пещера сума в размер на 20 лева, представляваща държавна такса за допускане на
3
развода в съответната част.
ОСЪЖДА Б. ИВ. Ф. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд -
Пещера сума в общ размер 149,60 лева, от които - 20 лева, представляваща държавна
такса за допускане на развода, в съответната част, и 129,60 лева – държавна такса по
споразумението в частта относно издръжката.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
4