РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1196/9.7.2020г.
гр. Пловдив,09.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХVІ състав в открито заседание на единадесети юни през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Станка Журналова и с участието
на прокурора Росен Каменов, като
разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 1093 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от Началника на РУ на МВР Стамболийски
при ОД на МВР-Пловдив, който оспорва
Решение № 305 от 25.02.2020г на Пловдивския районен съд, постановено
по АНД № 285 по описа на същия
съд за 2020г., с което е
отменен електронен фиш серия К, № 3159087, издаден от ОДМВР-Пловдив, с който
на Ж.С.П. е наложена глоба в
размер на 50лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от .
Касационната жалба се поддържа от Директора на ОД на МВР-Пловдив чрез изразено писмено становище, депозирано от юрисконсулт П. с приложено пълномощно. В този смисъл същата
е санирана и е подадена от надлежна страна. Твърди се, че съдебният акт на първоинстанционния
съд е неправилен и незаконосъобразен.
Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно потвърждаването на издадения
електронен фиш. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение относно прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба намира жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения относно недопустимост на касационната жалба, респективно за неоснователност на
същата.
Претендира се отхвърляне на жалбата и адвокатско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и
при наличието на правен
интерес. Подадена
е в срок, тъй като срокът за касационно оспорване изтича на 13.03.2020г.,
но съгласно чл.3 т.1 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (Загл. доп.
– ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) до
отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните
срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на
сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Жалбата е изпратена
на 27.03.2020г. /когато не е отменено извънредното положение/, следователно е
подадена в срок. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава
ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният съд
е установил следната фактическа
обстановка: Оспореният електронен фиш е издаден за това, че на 9.11.2019г. в 13:48 ч., на път
III-375 км. 20+600, гр. Пещера-гр. Пловдив, при въведено
ограничение с пътен знак В 26 на максималната
разрешена скорост за движение по пътя
от 60 км.ч, МПС с рег. № РВ1344МК, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза
на водача, се движел с установена наказуема скорост 74
км/ч., което означава с превишение на скоростта от 14 км.ч. Регистриран собственик на МПС е Ж.С.П..
Първоинстанционният съд
е събрал в хода на съдебното
производство писмени доказателства, които са обсъдени
в тяхната пълнота и логическа взеимовръзка.
Подробно е обсъдено писмо от Областно пътно управление-Пловдив
към Агенция «Пътна
инфраструктура» с изх. № 11-00-13/13.01.2020г., в което е посочено, че републикански път III-375
Пещера-Пловдив в района на км 20+600 е с добро състояние
на настилката, ситуационно в хоризонтална
крива с много голям радиус и отлична видимост. Поради това не се налагат забрани или
ограничения за движещите се МПС, въведени
с пътни знаци или хоризонтална маркировка. В тази връзка в района
на визираното километрично положени, няма забранителен знак В26, нито към настоящия момент, нито е бил наличен към момента на деянието
на дата 09.11.2019г.
ПРС е приел, че след
като в обсъждания пътен участък не е въведено
ограничение на скоростта с пътен
знак В 26, то е важи общото
ограничение на чл. 21, ал.1 НК- 90 км.ч
и предвид установената скорост от 74 км.ч, деянието на Ж.С.П. е
несъставомерно.
Изводите на районния
съд са правилни
и законосъобразни.
Действиетлно информацята постъпила
от Областно пътно
управление-Пловдив към Агенция «Пътна
инфраструктура» следва
да се цени като достоверна, тъй
като пътят отразен в оспорения електронен
фиш е
републикански път III клас и стопанинът
на пътя, отговарщ за организацията на движението, включително и поставянето на пъна сигнализация по даден пътен участък е директорът на съответното областно пътно управление. В случая това
е Областно пътно
управление-Пловдив към Агенция «Пътна
инфраструктура», съгласно чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г.
за организиране на движението
по пътищата, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
Касационният съд споделя и останалите
изводи на ПРС, но е излишно да бъдат
повтаряни.
Настоящият съдебен състав намира съдебният
акт на ПРС за правилен и законосъобразен,
а касационните оплаквания
за неоснователни и недоказани.
Претендирани са раноски от процесуалния представител на ответника, които са в размер на 300лв. - изплатено
адвокатско възнаграждение. Същите следва да бъдат редуцирани в размер на
100лв. /сто лева/ във връзка
с направеното възражението
за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, липсата на правна и фактическа сложност на делото и на основание чл.
63, ал. 4 от ЗАНН, във
вр с чл. 36 от Закона за адвокатурата
във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.